РЕШЕНИЕ
№ 605
гр. Бургас, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20212120104408 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „ЗД БУЛ ИНС“ АД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., срещу К.
М. СТ., ЕГН **********, адрес: *, с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 469,49 лева като регресно вземане, представляващи изплатено обезщетение от
застрахователя по щета № * в размер на 444,49 лева и ликвидационни разноски в размер на
25 лева, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на иска – 08.04.2021 г. до
окончателното плащане на сумата, както и разноските по делото.
Твърди се, че на 07.10.2018 г. в гр. Бургас, в ж. к. Изгрев пред бл. 67,
вх. 1 било реализирано ПТП с участието на товарен автомобил марка „М.“, модел „С.“ с рег.
№ *, собственост на ответника и управляван от последния, и били причинени материални
щети на лек автомобил марка „К“, модел „А.“ с рег. № ., собственост на Д.Д.Г.. За
процесното ПТП от органите на КАТ бил съставен протокол № 1650038 от 07.10.2018 г., в
който било отразено, че причините за произшествието се дължали на виновното и
противоправно поведение на ответника, който при преминаване покрай паркирания
автомобил с марка „К“ не оставил достатъчно странично разстояние между своя и
паркирания автомобил и реализирал ПТП с него, като напуснал мястото на произшествието,
без да уведоми контролните органи на МВР. Към датата на застрахователното събитие
лекият автомобил на ответника е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с
полица №BG/02/*. По заведената щета № * ищецът изплатил обезщетение за причинените
на собственика на увредения автомобил имуществени вреди в размер на 444,49 лева, поради
което и има регресно вземане в същия размер срещу виновния водач, както и 25 лева
1
ликвидационни разноски. Въпреки отправените регресни претенции до настоящият момент
задължението не е изплатено от длъжника.
Иска се присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Ответникът чрез процесуален представител е оспорил исковете, като е
посочил, че застрахователната полица не е подписана от него, поради което същата не е
породила правно действие и не го обвързва. Оспорва факта на изплащането на
обезщетението, като счита, че то не е изплатено на собственика ЕТ „Д.Д.Г“, ЕИК *, а на
друго лице - несобственик. Оспорва протокола за ПТП, в който погрешно като собственик е
посочено лицето Д.Д.Г.. Оспорва и документа, озаглавен „Калкулация на щета“, тъй като
същият не съдържа подпис на собственика на увреденото МПС и на застрахователя. Твърди,
че регресната покана не е връчена, тъй като пратката е върната като непотърсена, поради
което ответникът не е изпаднал в забава. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от представения протокол за ПТП № 1650038/07.10.2018 г.,
съставен от длъжностно лице при ОД на МВР – Бургас на 07.10.2018 г. в 18.35 ч. гр. Бургас,
ж. к. Изгрев, пред бл. 67 водачът на товарен автомобил „М. С.“ с рег. № * К.С. е причинил
увреждане на лек автомобил „К А.“ с рег. № ., който е бил в паркирано състояние, тъй като
не е преминал на достатъчно разстояние от последния. Длъжностното лице е описало щетите
по увредения автомобил – заден десен калник, задна броня, десен стоп. Видно от
приложеното наказателно постановление, влязло в сила на 02.02.2019 г., на К.С. е наложена
глоба за това, че след ПТП е напуснал произшествието, без да уведоми органите на МВР,
като е издирен допълнително. Действително в тази част наказателното постановление е
отменено с решение от 16.01.2019 г. по НАХД № 5265/2018 г., но мотивите на съда са в
насока, че не се установява вината на санкционираното лице, доколкото липсват
доказателства за съзнание у същото за възникнало ПТП. Видно от представените акт за
установяване на административно нарушение и възражение срещу същия, С. не е оспорил
обстоятелството, че е напуснал мястото на ПТП, но е посочил, че не е възприел възникналия
инцидент. Подобно възражение не е направено и в настоящото производство.
Представена е застрахователна полица № BG/02/* от 20.08.2018 г.,
видно от която товарен автомобил „М. С.“ с рег. № * е застрахован при ищеца по
застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на процесното ПТП. Ответникът е
оспорил полицата, като е посочил, че подписът, положен върху документа, не е негов. Съдът
намира, че дори оспорването да е успешно, по делото е установено наличието на
застрахователно правоотношение между страните по делото. Въпреки че застрахователният
договор като търговска сделка е формален и са законово определени задължителните му
реквизити в чл. 345, ал. 1 КЗ, застрахованият с поведението си (изпълнение на задължения
по договора) е потвърдил договора по смисъла на чл. 402 КЗ и чл. 293, ал. 3 ТЗ. Същият е
заплатил премиите по договора, ползвал се е от същия, предоставил е на органите на МВР
документите на автомобила и застрахователната полица за сключена застраховка
2
"Гражданска отговорност", видно от протокола за ПТП. От направената справка в
публичния онлайн регистър на Гаранционния фонд за наличие на застраховка „Гражданска
отговорност“ също се установява, че процесният автомобил е бил застрахован за целия
период на валидност на полицата от 20.08.2018 г. до 19.08.2019 г. Ето защо и съдът намира
за безспорно наличието на валидно застрахователно отношение между страните, като без
значение е обстоятелството кой е положил подпис върху застрахователната полица от името
на застрахования.
Приложени са опис на претенция и калкулация на щета, в които са
посочени щетите по автомобил „К А.“ с рег. № ., възникнали в резултат на процесното ПТП.
Приложена е калкулация на претенцията, като е посочено, че общата дължима сума е 444,49
лева. Видно от платежно нареждане от 06.03.2019 г. застрахователят е изплатил по посочена
от собственика на увредения автомобил банкова сметка с титуляр Д.Г. сума в размер на
444,49 лева. Размерът на причинените щети и полагащото се обезщетение се установява и от
заключението на вещото лице по приетата съдебна автотехническа експертиза. Експертът е
посочил, че калкулацията на щетите е изготвена коректно, описаните щети са съпоставими
по място и степен с механизма на ПТП и са в пряка причинно-следствена връзка с неговото
възникване. Стойността им е коректно определена.
До С. е изпратена регресна покана от ЗД „Бул инс” АД за изплащане на
сумата, но товарителницата е върната с отбелязване, че пратката не е потърсена.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Правната квалификация на предявения иск е чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ във
вр. с чл. 45 ЗЗД.
В тежест на ищеца по делото е било да установи наличието на валидно
застрахователно правоотношение със застрахования, възникването на вредите от процесното
увреждане, техният размер, причинно – следствената връзка между деянието и вредите,
чието репариране се иска, както и заплащането на застрахователно обезщетение и неговия
размер. Ищецът следва да установи и обстоятелството, че ответникът е напуснал ПТП преди
идване на органите за контрол на движението.
Съобразно разпоредбата на чл. 500 КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. Правото на застрахователя да иска от третото лице,
причинило повредата на застрахована вещ, след плащането на застрахования, е регресно
право, а встъпването във всички права, които застрахованият има срещу третото лице –
суброгационно право. Според разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ „застрахователят има
право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с
платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
3
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон“.
Съдът приема за доказано наличието на валидно застрахователно
правоотношение към момента на увреждането между ЗД „Бул инс” и товарния автомобил
М.. При действието на този договор е образувана проецсната щета във връзка с настъпило на
07.10.2018 г. увреждане на автомобил „К А.“ с рег. № ., като по банкова сметка, посочена от
собственика на автомобила, е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 444,49
лева на 06.03.2019 г. (видно от представеното платежно нареждане). Съдът намира за
неоснователно наведeното от процесуалния представител на ответника възражение, че
застрахователно обезщетение е заплатено на трето лице, а не на собственика на увредения
автомобил, поради което не може да се ангажира отговорността на С.. На първо място
протоколът за ПТП в частта, в която е посочен като собственик на автомобила Д.Д.Г., няма
обвързваща съда доказателствена стойност. Собствеността върху увредения автомобил се
установява от представеното копие на малък талон в преписката по образуваната щета, като
в същия е посочено, че собственик е ЕТ „Д.Д.Г“ с управител Д.Д.Г.. Уведомлението до
застрахователя за настъпилото ПТП също изхожда от едноличния търговец. Същата е
предоставила на застрахователя удостоверение за банкова сметка, по която да се изплати
обезщетението, като титуляр на същата е управителят на ЕТ „Д.Д.Г“. Поради това и съдът
намира, че обезщетението е надлежно заплатено, а дори и това да не бе сторено, това касае
отношенията между застраховател и увредено лице, като няма релевантност към
основателността на претенцията по настоящото дело.
За да се ангажира отговорността на виновното лице, трябва да са
налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД за носене на деликтна отговорност от лицето, което е
причинило вредите. В процесния случай не се оспорва от ответника, установява се и от
приетия по делото протокол за ПТП виновното поведение на С.. Длъжностното лице е
описало щетите по увредения автомобил, същите се установяват и от заключението на
вещото лице по приетата експертиза. Вината и противоправността в поведението на водача
се установяват от протокола за ПТП, акта за установяване на административно нарушение,
наказателно постановление, решение по НАХД № 5265/2018 г. От тези писмени документи
се установява, че С. е напуснал мястото на произшествието, без да уведоми или изчака
пристигане на органите на КАТ. Останалите елементи от юридическия факт непозволено
увреждане – вредите по вид и размер, механизма на ПТП, както и причинната връзка между
деянието и вредите се установяват по безспорен начин от събраните по делото писмени
доказателства и експертиза, не се оспорват от ответника. Съдът приема за установено, че са
причинени именно описаните от застрахователя щети, чиято стойност е 444,49 лева.
Поради това и по силата на разпоредбата на чл. 500, ал. 1 КЗ,
доколкото застрахователят е изплатил застрахователното обезщетение на застрахования
(видно от приложената по делото вносна бележка), той е встъпил в неговите права против
причинителя на щетата до размера на платеното обезщетение. Дължат се и разноски за
определяне на застрахователно обезщетение в размер на 25 лева. Ето защо съдът приема, че
искът на застрахователя против П.Н. е основателен и доказан. Предвид представените
4
платежни нареждания за плащане на сумата от общо 469,49 лева в хода на производството,
искът следва да се отхвърли в тази му част.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид изрично заявеното искане на
ищеца следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски в общ размер от 710
лева.
По изложените съображения Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. М. СТ., ЕГН **********, адрес: *, да заплати на ЗД „Бул
инс” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от С.П. и К.К.,
сумата от 469,49 лева (четиристотин шестдесет и девет лева и четиридесет и девет
стотинки) като регресно вземане, представляващи изплатено обезщетение от застрахователя
по щета № * в размер на 444,49 лева и ликвидационни разноски в размер на 25 лева, ведно
със законната лихва върху главницата от завеждане на иска – 08.04.2021 г. до окончателното
плащане на сумата, както и разноските по делото.
ОСЪЖДА К. М. СТ., ЕГН **********, адрес: *, да заплати на ЗД „Бул
инс” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от С.П. и К.К.,
сумата от 710 лева (седемстотин и десет лева), представляваща съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5