РЕШЕНИЕ
№….
гр. Добрич, 05.07.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, двадесет и първи състав, в закрито съдебно
заседание, проведено на трети юни две хиляди двадесет и първа година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА
при
участието на секретаря СИБЕЛ БЕДЕЛ сложи за разглеждане гр. дело №3031 по описа
за 2020г. на ДРС, докладвано от
районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на „Теленор България” ЕАД,
със седалище и адрес на управление: град София, район „Младост”, ж.к.”Младост
4”, Бизнес парк София, сграда 6, ЕИК *********, представлявано от изп. директор
Оле Бьорн Шулстъд, чрез упълномощения адвокат В.Г. ***, със съдебен адрес:***
срещу Т.А.Х. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: ***. Исковете
са с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, чл.79 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за приемане на установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца, сумите, визирани в Заповед за
изпълнение №520/26.06.2020г., издадена по ч. гр. д. №1136/2020г. по описа на
ДРС, а именно: 1) 104.94 лв. (сто и
четири лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща: неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 07.06.2018г. за мобилен
номер -*** в размер на 52.47 лв. /сформирана от сбора на 3 месечни абонаментни
такси, всяка в размер на 17.49 лв. без ДДС/ и неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги за мобилен номер *** от 07.06.2018г.
в размер на 52.47 лв. /сформирана от сбора на 3 месечни абонаментни такси,
всяка в размер на 17.49 лв. без ДДС/, за което е издадена крайна фактура
№**********/18.10.2018г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 03.06.2020 г. до окончателното й
изплащане.
В исковата молба се твърди, че между
страните е бил сключен договор за мобилни услуги от 07.06.2018г. със срок на
действие 24 месеца, т.е. до 07.06.2020г., съгласно който на ответника Т.А. е
бил предоставен мобилен телефонен номер -*** по програма Тотал+ с месечна
абонаментна такса в размер на 20.99 лв. и втори договор за мобилни услуги от
07.06.2018г. със срок на действие 24 месеца, т.е. до 07.06.2020г., съгласно
който на ответника Т.А. е бил предоставен още един мобилен телефонен номер ***
по програма Тотал+ с месечна абонаментна такса в размер на 20.99 лв. За
потребените услуги на абоната за абонатен томер №********* за периода от
18.05.2018г. до 17.08.2018г., ищецът е издал 3 бр. фактури с №**********/18.08.2018г.
на обща стойност 41.98 лв., №**********/18.07.2018г. на обща стойност 42.48 лв.
и №**********/18.06.2018г. на обща стойност 145.16 лв. с ДДС.
Ответникът не е заплатил на ищеца сумите по тези
фактури.
Предвид гореизложеното, ищцовото
дружество е прекратило едностранно договора за ползваните услуги на
12.10.2018г. и е издало крайна фактура №**********/18.10.2018г. за отчетен
период от 18.09.2018г. до 17.10.2018г. с начислена обща сума за плащане в
размер на 104.94 лв. със срок на плащане – 02.11.2018г., която сума представлява
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на сключения договор от
07.06.2018г. съгл. чл.11 от договора за мобилен номер -*** в размер на
52.47 лв. /сформирана от сбора на 3 месечни абонаментни такси, всяка в размер
на 17.49 лв. без ДДС/ и неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги за мобилен номер *** от 07.06.2018г. в размер на 52.47 лв.
/сформирана от сбора на 3 месечни абонаментни такси, всяка в размер на 17.49
лв. без ДДС/, както и отчетена
обща стойност на горепосочените три процесни фактури в размер на 214.47 лв., но
тази сума не е предмет на настоящото производство.
Поради
неплащане от страна на Т.А., ищецът е подал заявление пред ДРС по чл.410 от ГПК
срещу нея, по което е било образувано ч. гр. д. №1136/2020г., като по него
съдът е издал Заповед за изпълнение №520/26.06.2020г. срещу длъжника за сумите
от: 1) 104.94 лв. (сто и четири лева и деветдесет
и девет стотинки), представляваща: неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен за мобилни услуги от 07.06.2018г. за мобилен номер -*** в размер на
52.47 лв. /сформирана от сбора на 3 месечни абонаментни такси, всяка в размер
на 17.49 лв. без ДДС/ и неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги за мобилен номер *** от 07.06.2018г. в размер на 52.47 лв.
/сформирана от сбора на 3 месечни абонаментни такси, всяка в размер на 17.49
лв. без ДДС/, за което е издадена крайна фактура №**********/18.10.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
03.06.2020 г. до окончателното й изплащане и 2) 205.00 лв. /двеста и пет лева/, представляващи сторените по делото
съдебно деловодни разноски, от които: платена държавна такса /25.00 лв./ и
адвокатско възнаграждение /180.00 лв./.
Заповедта е била връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК и съдът на осн. чл.415 от ГПК е указал на
заявителя да предяви иск срещу Т.А. в едномесечен срок от получаване на
разпореждането. В указания му срок заявителят /ищецът/ е подал настоящата
искова молба срещу ответника.
Ищцовото дружество моли съдът да
приеме за установено в отношенията между страните, че в полза на ищцовото
дружество съществува изискуемо и неудовлетворено притезание спрямо Т.Х. в
горепосочените размери и на горепосочените основания и периоди.
Ищцовото дружество претендира и
сторените съдебни разноски както в настоящото установително производство, така
и в заповедното.
Към исковата молба, ищецът прилага:
договор за мобилни услуги от 07.06.2018г. и ОУ към него, 4 бр. фактури, а именно:
№**********/18.10.2018г.,
№**********/18.08.2018г., №**********/18.07.2018г. и
№**********/18.06.2018г. и
пълномощни.
С разпореждане, ДРС е изпратил на
ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането
е било получено от назначения особен представител на Т.А. - адв. П.П. от ДАК на
24.02.2021г.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата молба, в
който оспорва по основание и размер исковете, оспорва се датата на сключване на
договора, оспорва се потребителят да е бил запознат с договора и с общите
условия по него, както и с това какви услуги включва пакета Тотал +, счита се
клаузата за неустойка при предсрочно прекратяване на договора е нищожна, поради
противоречие с добрите нрави /чл.26, ал.1, предл. трето и четвърто от ЗЗД/,
уговорена е извън обичайната и обезпечителна, обезщетителна и санкционна
фунция, тя обслужва единствено мобилния оператор, от представените документи не
ставало ясно каква е месечната такса за двете сим карти. Ответникът възразява,
че ищецът е неизправна страна по договора и не е следвало да начислява
неустойка при предсрочното му прекратяване.
Добричкият районен съд, като обсъди становищата на
страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка, прие
за установено следното:
По ч. гр. д. №1136/2020 г. на ДРС е издадена по повод
заявление по чл.410 от ГПК на кредитора „Теленор България“ ЕАД, Заповед за
изпълнение на парично задължение №520/26.06.2020г., с която е разпоредено
длъжникът Т.А.Х. ***, да заплати на заявителя следните суми, 104.94 лв. (сто и
четири лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща: неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 07.06.2018г. за мобилен
номер -*** в размер на 52.47 лв. /сформирана от сбора на 3 месечни абонаментни
такси, всяка в размер на 17.49 лв. без ДДС/ и неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги за мобилен номер *** от 07.06.2018г.
в размер на 52.47 лв. /сформирана от сбора на 3 месечни абонаментни такси,
всяка в размер на 17.49 лв. без ДДС/, за което е издадена крайна фактура
№**********/18.10.2018г., ведно
със законната лихва върху сумата от 104.94 лв., считано от датата на подаване
на заявлението - 03.06.2020г. до окончателното плащане на задължението, както и
25.00 лв.- държавна такса в заповедното производство и сумата от 180.00 лв. -
адвокатско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника Т.А. при условията
на чл.47, ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление на 31.07.2020г., тъй като
същата не е открита на постоянния и настоящия и адрес - гр.Добрич***С
разпореждане от 16.09.2020 г., ДРС указва на заявителя, че може да предяви иск
за съществуване на вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението
на съда. Разпореждането е връчено на заявителя „Теленор България“ ЕАД на 30.09.2020
г., а исковата молба, с която са предявени исковете за установяване
съществуване на вземанията по заповед за изпълнение на парично задължение №520/26.06.2020
г., издадена по ч. гр. д. №1136/2020 г. на ДРС, е подадена в съда по пощата на 30.10.2020г.,
т.е. в рамките на указания едномесечен преклузивен срок. Вземанията, предмет на
исковете са идентични с тези по заповедното производство. Следователно, предвид
изложеното, установителните искове са процесуално допустими и подлежат на
разглеждане.
Настоящото
гр. д. №3031/2020г. на ДРС е образувано по повод горните предявени от „Теленор
България“ ЕАД срещу Т.А.Х. искове с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с
чл.415, ал.3, предл.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за установяване съществуването на вземанията на
кредитора-ищец от длъжника-ответник по заповед за изпълнение на парично
задължение №520/26.06.2020г., издадена по ч. гр. д. №1136/2020 г. на ДРС.
По делото е представен договор за мобилни услуги №*********
от 07.06.2018г. за мобилен номер ***, сключен между ищцовото дружество-оператор
на мобилни телефонни услуги и ответника Т.А.Х. в качеството на потребител на
такива услуги. Срокът на договора е две години /24 месеца/ и изтича на 07.06.2020г.
Видно от стр.5 на договора от 07.06.2018г., е сключено и приложение към същия договор със срок на действие 24
месеца за мобилен номер ***. Условията на договор за мобилни услуги от
07.06.2018г. се прилагат и към Приложението към договора за мобилни услуги от
07.06.2018г.
Ответникът
не е заплащал дължимите суми по договора и е неизправна страна по договора. За
потребените услуги на абоната за абонатен томер №********* за периода от
18.05.2018г. до 17.08.2018г., ищецът е издал 3 бр. фактури с №**********/18.08.2018г.
на обща стойност 41.98 лв., №**********/18.07.2018г. на обща стойност 42.48 лв.
и №**********/18.06.2018г. на обща стойност 145.16 лв. с ДДС. Сумите по тези фактури са останали неплатени от А..
Съгласно
постигнатите по процесния договор за мобилни услуги уговорки, ответникът е
титуляр на мобилни номера -*** и *** по абонаментни планове «Тотал +» с месечен абонамент по
20,99 лв. за всеки един от двата плана. В договора се съдържа клауза, че в
случай на предсрочното му прекратяване преди изтичане на първоначалния срок на
действие по вина или инициатива на потребителя, или при нарушения на
задълженията му, последният дължи неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок,
като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер
на стандартните месечни абонаменти.
С отговора на исковата молба ответникът А. е оспорила
дължимостта на клаузата за неустойка. Т.Х. е навела доводи за нищожност на
горната клауза за неустойка на основание чл.26, ал.1, предл. 3 и 4 от ЗЗД, като
накърняваща добрите нрави и излизаща извън присъщите на неустойката
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, респ., като създаваща
условия за неоснователно обогатяване на кредитора неравноправна и несправедлива
клауза по смисъла на чл.143, т.5 от Закона за защита на потребителите.
В заповедното производство /след дадени указания от
заповедния съд/, заявителят е уточнил, че е прекратил едностранно договора на
12.10.2018г., която дата се генерирала автоматично от системата /уточняваща
молба с вх. №10243/23.06.2020г. по ч. гр. д. №1136/2020г. – л.50/, но липсват
доказателства кредиторът надлежно да е упражнил правото си на предсрочно
прекратяване на договора и разваляне, поради виновно неизпълнение от страна на
длъжника, чрез връчване на длъжника на писмено съобщение /предупреждение/ по
реда на чл.87, ал.1 от ЗЗД. Ищцовото дружество не е изпратило до длъжника
покана за доброволно плащане, която поканата трябва да съдържа изявление, че
при неплащане на посочената дължима сума за предоставени услуги в определен
срок, операторът ще прекрати договора и ще добави към дължимата сума и неустойка
в уговорения по договора размер. Поканата, по принцип има характер на изявление
по чл.87, ал.1 от ЗЗД за разваляне на договора при неизпълнение на задълженията
в указания срок. Поради горното, не са настъпили последиците от разваляне на
договора от изправната страна.
Длъжникът е
обвързан, освен от клаузите на индивидуалния договор между него и мобилния
оператор, така също и от клаузите на ОУ на оператора за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги /същият е подписал изрична декларация
от 07.06.2018 г., че е получил екземпляр от горните ОУ и че е съгласен с тях и
се задължава да ги спазва/. Според т.14 от ОУ при сключване на индивидуален
договор потребителят се идентифицира с валиден български документ за
самоличност с вписан постоянен адрес ***, а според т.16, потребителят е длъжен
при промяна на данните /в частност на адреса му/ да уведоми оператора в
7-дневен срок, считано от датата на промяната. В случая, длъжникът Т.А. не е посочила
пълния си и точен адрес в договора и в заявлението от 07.06.2018г. за смяна на
потребител /л.14/, /там е изписала само гр.Добрич,***, но не и входа, апартамента и етажа/, а в договора е
вписан „гр.Добрин”, а не
гр.Добрич, съответно е изписан пощенския код на село Добрин /п.к. 9402/, а не
кода на гр.Добрич – 9300 /л.8/. Ищецът очевидно не е сверил /проверил/ данните
от личната карта на А. и е вписал в договора неверни такива, относно населеното
място, пощенския му код и адреса на абоната. А потребителят не е променил
адреса си за периода от 2018-2021г., който е посочил по договора и към момента
той е същият, /и постоянен и настоящ/, макар и непълен, а именно: гр.Добрич, ***,
вх. Г, ет.8, ап.23, видно от направените справки от НБД и по заповедното и по
настоящото дело /л.42/, но лицето фактически не живее на този адрес.
В рамките на заповедното производство, Т.Х. не е
намерена на адреса от връчителите и заповедта за изпълнение и е съобщена при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, след залепване на уведомление на посочения
адрес, който е регистриран нейн постоянен и настоящ адрес на територията на
страната в НБД „Население“. Връчителят е събрал данни, че лицето е непознато за
живущите на адреса. При посоченото очевидно недобросъвестно поведение на
длъжника, последният не може да черпи права от своята недобросъвестност. Дори и
да беше изпратена от ищеца покана до А. за доброволно плащане, която покана да
съдържа изявление, че при неплащане на посочената дължима сума за предоставени
услуги в определен срок, операторът ще прекрати договора и ще добави към
дължимата сума и неустойка в уговорения по договора размер, то поканата нямаше
по обективни причини да стигне до абоната поради неверен и непълен адрес, а и
заради това, че лицето не живее на него. Именно поради изложеното, ответникът А.
е призована в настоящото производство също по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, като и
е назначен особен представител на основание чл.47, ал.6 от ГПК.
С разпоредбата на чл.92 ал.1 от ЗЗД е
предвидена възможността страните да обезпечат изпълнението на поетите с договор
задължения, като предвидят неустойка, която да послужи за обезщетяване на
претърпените от евентуално неизпълнение вреди, без да е нужно същите да се
доказват. Задължението за неустойка става изискуемо от момента на осъществяване
на съответния вид неизпълнение, за което е уговорена. Ищецът се
позовава на неустоечна клауза, съдържаща се в чл.11 от процесния договора,
съгласно която, в случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от
договора, като неплащане на дължими суми след изтичане на сроковете, операторът
има право да прекрати договора и да получи неустойка в максимален размер, който
не може да ндвишава три месечни абонаментни такси. Доколкото не е уговорено
друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне
се подчинява на общите правила на чл.87 ал.2 от ЗЗД. Писмените договори
подлежат на прекратяване с изявление в същата форма, доколкото не е уговорено
друго в договора, което в настоящия случай не беше установено да е било
направено. Тълкувана съгласно чл. 20 ЗЗД, клаузата регламентира неустойка, но само при
разваляне, като в тази хипотеза надлежното разваляне е елемент от
правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като е
уговорена именно за този етап от развитието на облигационното правоотношение.
Право да развали едностранно договора има само изправната страна по него. Както
се установи по-горе ищецът не доказа да е изпратил покана за доброволно
плащане, съответно и такава не е достигнала до ответника. Дори исковата молба
да е изявление за разваляне на договора, то е направено след съставянето на
процесната фактура, с която е начислена неустойка, така че към момента на
начисляването не е имало основание за това. Същевременно липсват доказателства,
който и да е от договорите да е бил прекратен по инициатива на ответника с
писмено предизвестие до ищеца.
Независимо от гореизложеното, съдът е длъжен да прецени,
дали клаузата за неустойка е нищожна на изложените от ответника по делото
основания. В случая, размерът на уговорената неустойка не е съизмерим с размера
на действително настъпилите за кредитора вреди от предсрочното прекратяване на
договора. Основателно е наведеното от процесуалния представител на А.
твърдение, че след прекратяване на договора, операторът си възстановява
възможността да предлага услуги чрез освободения мобилен номер на нови клиенти
и да получава дивиденти от такъв нов договор. Санкционният характер на
неустойката предполага определянето й в по-голям размер от предполагаемите вреди,
но това завишение не следва да накърнява изискванията за добросъвестност. В настоящия
случай, неустойката е уговорена в размер на всички стандартни месечни
абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок на
договора. Съдебната практика константно приема, че при такава уговорка
мобилният оператор ще получи облага от насрещната страна в размер, какъвто би
получил, ако договорът не беше прекратен, но без да предоставя ползването на
услугата по договора. Така се създават условия за неоснователно обогатяване на
мобилния оператор и се нарушава принципът за справедливост. Дори и
ограничаването размера на неустойката до максимум три стандартни абонамента не
променя извода, че неустоечната клауза нарушава принципите за добросъвестност и
справедливост, защото като база за определянето й не се ползва уговореният с
потребителя месечен абонамент по индивидуалния му договор за мобилни услуги /в
случая 20,99 лв/, а стандартен месечен абонамент. Размерът на неустойката, определен, въз основа на абонаментни
вноски и то по стандартните планове без промоционалните и пакетните отстъпки, е
значително по-висок от обичайните загуби на доставчика при предсрочно
прекратяване на процесния договор. Клаузата за неустойка е неравноправна по
смисъла на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, защото създава значително неравновесие в
правата на страните, респ. е нищожна, като противоречаща на добрите нрави и по
смисъла на чл.146, ал.1 от ЗЗП, доколкото не е уговорена индивидуално с
потребителя, а очевидно уговарянето й е в стандартно изготвен от оператора
формуляр, който се прилага за всички договори. Нищожната клауза за неустойка не
поражда право за оператора да бъде възмезден за вредите от предсрочното
прекратяване на договора с ответника А. чрез заплащане от последната на претендираната
неустойка от 104.94 лв. Искът за установяване съществуването на това вземане е
неоснователен и следва да се отхвърли.
При този изход от спора, ищецът по делото „Теленор
България“ ЕАД няма право на съдебно-деловодни разноски за заповедното и за установителното
исково производство. Такива са претендирани от него, но не следва да му се
присъждат. Ответницата по делото - Т.Х., представлявана от назначения и особен
представител – адв. П. П. е претендирала присъждане на разноски, но такива не
следва да и се присъждат, защото липсват доказателства да са сторени.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля предявените от „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район „Младост“, жк „Младост“4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от
изп. директор Оле Бьорн Шулстъд, искове срещу Т.А.Х. с ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес: ***, за
установяване съществуването на вземане на ищеца от ответника по Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №520/26.06.2020г., издадена по ч. гр. д. №1136/2020г. по
описа на ДРС в размер на сумата от 104.94 лв. (сто и
четири лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща: неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 07.06.2018г. за мобилен
номер -*** в размер на 52.47 лв. /сформирана от сбора на 3 месечни абонаментни
такси, всяка в размер на 17.49 лв. без ДДС/ и неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги за мобилен номер *** от 07.06.2018г.
в размер на 52.47 лв. /сформирана от сбора на 3 месечни абонаментни такси,
всяка в размер на 17.49 лв. без ДДС/, за което е издадена крайна фактура
№**********/18.10.2018г. с падеж 02.11.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
03.06.2020 г. до окончателното й изплащане.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: