№ 811
гр. София, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Десислава Б. Николова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско
дело № 20241000501355 по описа за 2024 година
Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по
въззивна жалба с вх.№ 33960/25.03.2024 г. ( по регистратурата на СГС ) на
ответника ЗАД „ Армеец“ АД, град София чрез пълномощника си –
юрисконсулт В. К. - срещу решение № 1175 от дата 29.02.2024 г. на СГС, ГО
I - 11 състав по гр.д.№ 9675/2022 г. в осъдителната част .
Въззивникът оспорва решението като недопустимо по липса на
процесуална легитимация у ищците да предявят иск за право на обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени от наследодателя им , тъй като то е
лично и непрехвърлимо и не е посочен размерът му в извънсъдебната
претенция на пострадалия . Оспорва решението като неправилно поради
необоснованост на изводите за деликтно поведение на застрахования водач и
липса на принос на пострадалия – велосипедист - за настъпване на ПТП в
резултат на несъобразяване на данните от експертизата за предотвратимостта
му за него и поради допуснато нарушение на член 52 от ЗЗД поради
1
завишаване на размера на обезщетенията несъответно на търпените болки и
страдания, предхождащите заболявания и възстановителния период .
В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемите В. Р. И. и М. Р. М.
оспорват чрез пълномощника си – адвокат А. М. от САК- основателността на
въззивната жалба .
При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в
жалбата, доводите в отговора, изразените от пълномощниците на страните в
откритото съдебно заседание становища и съобразно член 269 от ГПК
въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и неправилно в една част и
правилно в останалата част .
СГС е сезиран с искове по член 432,ал. 1 от КЗ и член 86 от ЗЗД от В. Р.
И. и М. Р. М. срещу ЗАД „ Армеец“ АД, град София за вземания в размери от
по 30 000 лева ( в предмета на въззивното производство са частите от тях в
размери от по 10 000 лева), съставляващи обезщетения за неимуществени
вреди, претърпени от баща им Р. М. Р. от дифузна травма на главния мозък и
фрактура на дясна темпорална кост на черепа, получени в пътнотранспортно
произшествие, което на 14.09.2017 г. противоправно и виновно предизвикал
застрахован по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответника водач в град Лясковец и за законната лихва,
считано от 13.09.2019 г. до окончателно изплащане на сумите . Твърденията
на ищците са затова, че за травмата от ПТП баща им бил хоспитализиран от
14.09.2017 г. до 25.09.2017 г. със силно главоболие и неориентиран за време и
място и претърпял неимуществени вреди, за които отправил по реда на член
380,ал.1 от КЗ застрахователна претенция, но починал на ******** г. преди
застрахователят да откаже да определи и изплати обезщетение ; правото на
обезщетението е преминало към ищците – наследници по закон .
Ответникът ЗАД „ Армеец“ АД, град София оспорил срочно исковете по
липса на процесуалноправна и материалноправна легитимация у ищците ;
въвел възражение по член 51,ал.2 от ЗЗД , основано на факти за управление на
нерагламентирано място и на неизправен велосипед и възражение , че
здравословното състояние на пострадалия, обусловено от предхождащи
травми, заболявания и др. фактори , е допринесло за настъпване на травмата,
увеличаване на тежестта й и продължителността на оздравителния период .
Това възражение, изводите на СГС по което се оспорват с въззивната жалба, е
2
различно от възражението по член 51,ал.2 от ЗЗД , тъй като се основава не на
поведение на пострадалия, а на предходни заболявания , медицински
състояния и други фактори, свързани със здравето му , които могат да бъдат
елемент от комплексна причина за вредите и да обусловят при доказване на
каузален принос намаляване на застрахователното обезщетение .
По делото е установено, че наследодателят Р. Р. като пострадал от ПТП
на 14.09.2017 г. поискал с молба по реда на член 380 от КЗ от 23.10.2017 г.
застрахователят на виновния водач - ЗАД „ Армеец“ АД, град София - да му
определи обезщетение за неимуществени вреди в размер, съобразен с
обезщетенията, присъждани в съдебната практика за сходни случаи към датата
на инцидента. Размерът на претенцията му е определяем , а и застрахователят
не е изискал конкретизирането му . На 22.01.2018 г. застрахователят отказал
да я удовлетвори по липса на основание за изплащане на застрахователно
обезщетение , но междувременно на ******** г. Р. починал.
В случай на причинено от застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите телесно увреждане
пострадалото лице е увредено лице – член 478,ал.1 и ал.2 от КЗ . То има пряко
право срещу застрахователя на делинквента да получи обезщетение за
претърпените от него имуществени и неимуществени вреди . По съдържание
прякото право е имуществено притезателно право . От правилата на член 498,
ал.1- ал.3 от КЗ в сила от 1.01.2016 г. следва, че ако увреденото лице е
отправило към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на
член 380 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди и почине след това
правото на обезщетение за тях се наследява. Това е така, защото от една
страна увреденото лице е направило личната си преценка, че е претърпяло
неимуществени вреди и има вземане срещу застрахователя на виновния водач
за обезщетяването им, а от друга страна е упражнило прякото си право по
единствено възможния способ при режима на новия КЗ . Съгласно член 498,
ал.3 от КЗ подаването на застрахователна претенция по член 380,ал.1 от КЗ,
изтичането на срока по член 496 от КЗ и осъществяване на посочените
условия съставляват абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск
на увреденото лице срещу застрахователя по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите . В случай че възможността за
искова защита е открита след смъртта на увреденото лице, универсалният му
3
правоприемник е процесуално легитимиран да предяви иска по член 432,ал.1
от КЗ. Ето защо исковете на наследниците на Р. да им се присъдят
обезщетения за претърпените от него неимуществени вреди и постановеното
по тях обжалвано решение са процесуално допустими.
От заключението на съдебно – автотехническата експертиза, изготвено
въз основа на протокола за оглед от прекратеното досъдебно производство №
572/2017 г. и събраните по делегация свидетелски показания на очевидеца В.
А. Н., се установява, че ПТП е настъпило на 14.09.2017 г. на Т- образно
кръстовище на дневна светлина, при нормална видимост и суха асфалтова
настилка и липса на други движещи се пътни превозни средства .
Наследодателят Р. се е движил с велосипед в дясната пътна лента на улица „
Трети март“, която е с предимство , в посока от град Лясковец към град Горна
Оряховица със скорост от около 15 км/ч и преди кръстовището заобиколил
паркирани в тази лента автомобили. В същото време в дясната пътна лента и
в обратна на велосипедиста посока се е движил застрахованият водач с лек
автомобил „ Форд“. При достигане на кръстовището намалил скоростта си до
нормалната от 17 -20 км/ч ( свидетелствата, че „ почти спрял“ противоречат
на отчетения от вещото лице факт за изминато от автомобила след удара
разстояние от 4,5 метра , което е над собствената му дължина и поради това
изводът на вещото лице за тяхната недостоверност следва да се възприеме ), за
да завие на ляво и навлезе в улица „ Бузлуджа“. Без да прецени правилно
отстоянието и скоростта на велосипедиста, му отнел предимството с
предприемане на левия завой и препречил с дължината на автомобила цялата
му пътна лента за движение. При достигне на коридора на движение на
автомобила между предното си колело на велосипеда и задната част на
дясната страна на автомобила се осъществил лек приплъзващ удар ,
велосипедистът продължил движението си напред , но при завъртане по
причина на жироскопичния момент на предното колело на велосипеда
надясно паднал с него на дясната си страна. Причина за ПТП е
предприемането от водача на лекия автомобил на левия завой при опасна
близост на видимия за него насрещно движещ се велосипедист и поставянето
му в невъзможност да предотврати удара с оглед съпоставката между опасната
зона на спиране на автомобила в границите от 9,8 м. до 8,00 м. и изминатия
път от 7,2 метра от момента на навлизане в лентата за движение на
велосипедиста ( при точката за предотвратимост на удара ) до удара.
4
Велосипедистът е могъл да предотврати настъпването на ПТП чрез спиране
преди мястото на удара , само ако скоростта на автомобила е до 13 км/ч ,
каквато вещото лице е изключило, както се посочи по – горе при обсъждане на
показанията на В. Н.. Обратно на него, водачът на лекия автомобил е имал
техническа възможност да избегне удара, било като спре в или преди
кръстовището, без да навлиза в лентата за насрещно движение, за да пропусне
велосипедиста, било като ускори своевременно и премине пред него.
Експертното заключение е опора за извод, че от двамата участници единствен
застрахованият водач е извършил виновно нарушение на правило за движение
- член 37, ал.1 от ЗДвП, което се намира в причинна връзка с ПТП и е имал
възможност да го предотврати .
Със заключението на СМА е установено, че наследодателят е получил
контузия на мозъка със средна степен на тежест ; остър левостранен
травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка ; травматично
контузионно – кръвоизливно огнище в левия теменен дял на мозъка ; линейно
счупване на дясната слепоочна кост на черепа и разкъсно – контузна рана в
дясната слепоочно – теменна област на главата . Травмата е довела до
разстройство на здравето , временно опасно за живота . Р. е хоспитализиран в
болницата във Велико Търново , без спомен за случилото се, неориентиран за
време и място и след проведена медикаментозна терапия в рамките на 9 дни е
изписан без медицински риск. Основното му оплакване в следващите две
седмици, в които е бил лекуван в домашни условия в град София от
семейството на сина му ,е виене на свят и лесна уморяемост, но първото
оплакване е имал и по – рано заради хипертонията, самообслужвал се и в този
период и при завръщането си в Лясковец – свидетелства на М. М. – снаха. В
последствие е осъществил четири медицински прегледа по диагноза :
хронично посттравматично главоболие. Според вещото лице наличната
хипертонична болест, ведно с приема на антикоагуланти , считано от 2012 г.
по повод операция след сърдечен инфаркт с поставяне на съдов стенд – е
предпоставка за кръвоизлив под меките мозъчни обвивки ( този риск обаче не
се е реализирал,защото полученият кръвоизлив е под твърдата мозъчна
обвивка – отговор на вещото лице на задача 1 ). Все пак вещото лице е
посочило в заключението,че травмата е настъпила в напреднала възраст
( Р. е бил на 80 години ) и при налични структурни и функционални
промени във всички органи, в т.ч. мозъка . Това обуславя по – бавно и
5
продължително възстановяване и зачестяване на оплакванията откъм
хипертоничната болест. Възстановителният период обаче е прекъснат от
смъртта на Р., настъпила след нова тежка черепно – мозъчна травма на дата
13.12.2017 г. С оглед изложеното сами по себе си наличните заболявания не са
допринесли за утежняване на травмата, а прогнозата за удължаване на
възстановителния период по причина на същите не е сбъднала .
Удовлетворяването на изискването за справедливост по член 52 от ЗЗД
налага при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
да се преценяват конкретни факти, които в случаите на травматични
увреждания са : характерът и степента на увреждането; обстоятелствата, при
които то е получено; възрастта на пострадалия, вредоносните последици,
болките и страданията; тяхната продължителност и интензитет; протичането
на възстановителния процес; прогнозата за здравословното състояние на
пострадалия и обществено- икономическите условия в страната към датата на
увреждането.
В конкретния случай въззивният съд отчита, че 80 – годишният
наследодател е получил средна по тежест черепно – мозъчна травма, която е
създала временна опасност за здравето му и наложила болнично лечение за
клинично проследяване и медикаментозна терапия за срок от 9 дни ; имал
главоболие от травматичен тип с хронифициращ характер;
продължителността на страданията – в рамките на 3 месеца – е относително
кратка предвид настъпилата по причина на друга черепно – мозъчна травма
смърт на Р.. Тази съвкупност от обуславящите вредите обстоятелства и
обществено – икономическите условия в страната към увреждането – в края
на 2017 г. дават основание на САС да приеме, че определеното обезщетение за
търпените от Р. неимуществени вреди от 20 000 лева е прекомерно завишено.
Парична сума в по – ниския размер от 10 000 лева отговаря на законовия
критерий за справедливост по член 52 от ЗЗД и репарира в цялост
претърпените от него до кончината му физически болки, неудобства и
негативни емоционални изживявания . Поради това на ищците следва да се
признаят и присъдят на основание наследяване в равни дялове вземания от по
5 000 лева , ведно със законните лихви за предхождащите подаването на
исковата молба три години, така както е поискано. Следователно обжалваното
решение следва да се отмени и потвърди частично.
6
Промененият изход от спора налага различно от даденото от СГС
разрешение по отговорността за разноски - ищците имат право на разноски в
размер на 91,67 лева на основание член 78,ал.1 от ГПК, а пълномощникът им,
осъществил защитата им безплатно – право на адвокатско възнаграждение
размер на 508,33 лева ( съобразно съразмерната на уважения иск част от
минималния размер на адвокатското възнаграждение по член 7,ал.2,т.4 от
НМРАВ ) по член 38,ал.2 от ЗА ; ответникът дължи на основание член 78,ал.6
от ГПК държавна такса в по – нисък размер от 400 лева , но има право на
разноски свръх присъдените от 596,67 лева от още 149,16 лева. За въззивното
производство въззивникът има право на разноски в размер на 250 лева ,
съразмерно на отхвърлената част от исковете , а пълномощникът на
въззиваемите – право на адвокатско възнаграждение ( съобразно съразмерната
на уважения иск част от минималния размер на адвокатското възнаграждение
по член 7,ал.2,т.2 от НМРАВ ) по член 38,ал.2 от ЗА в размер на 245 лева .
Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1175 от дата 29.02.2024 г. на СГС, ГО I - 11
състав по гр.д.№ 9675/2022 г. в частите, с които ЗАД „ Армеец“ АД, град
София е осъден на основание член 432,ал.1 от КЗ да заплати на М. Р. М. , ЕГН:
********** и В. Р. М., ЕГН: ********** на основание наследствено
правоприемство обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от Р. М. Р.,
починал на ******** г. от получени в предизвикано по вина на застрахован
при него водач на МПС на 14.09.2017 г. ПТП травматични увреждания , в
размера на горниците от по над 5 000 лева до 10 000 лева, ведно със законната
лихва, считано от 13.09.2019 г. до окончателно плащане, КАТО ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Р. М. , ЕГН: ********** и В. Р. М.,
ЕГН: ********** срещу ЗАД „ Армеец“ АД, град София искове за
обезщетения за неимуществени вреди , претърпени от Р. М. Р., починал на
******** г., от получени в предизвикано по вина на застрахован при него
водач на МПС на 14.09.2017 г. ПТП травматични увреждания , в размера на
горниците от по над 5 000 лева до 10 000 лева, ведно със законната лихва,
7
считано от 13.09.2019 г. до окончателно плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части, с които
ЗАД „ Армеец“ АД, град София е осъден на основание член 432,ал.1 от КЗ да
заплати на М. Р. М. , ЕГН: ********** и В. Р. М., ЕГН: ********** на
основание наследствено правоприемство обезщетения за неимуществени
вреди, претърпени от Р. М. Р., починал на ******** г. от получени в
предизвикано по вина на застрахован при него водач на МПС на 14.09.2017 г.
ПТП травматични увреждания в размери от по 5 000 ( пет хиляди ) лева, ведно
със законната лихва, считано от 13.09.2019 г. до окончателно плащане .
ОТМЕНЯ решението в частите, с които ЗАД „ Армеец“ АД, град София
е осъдено да заплати на М. Р. М. , ЕГН: ********** и В. Р. М., ЕГН:
********** разноски над размера от 91,67 лева до 183,33 лева; на адвокат А.
Е. М. от град *** адвокатско възнаграждение по член 38,ал.2 от ЗА над
размера 508, 33 лева до 2 180 лева и държавна такса по сметка на СГС за
горницата над 400 лева до 800 лева на основание член 78,ал.6 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частите, с които ЗАД „ Армеец“ АД,
град София е осъдено да заплати на М. Р. М. , ЕГН: ********** и В. Р. М.,
ЕГН: ********** разноски в размер на 91,67 лева ; на адвокат А. Е. М. от град
*** адвокатско възнаграждение по член 38,ал.2 от ЗА в размер на 508,33 лева
и по сметка на СГС държавна такса в размер на 400 лева.
ОСЪЖДА М. Р. М. , ЕГН: ********** и В. Р. М., ЕГН: ********** да
заплатят на ЗАД „ Армеец“ АД, град София разноски в размер на 149,16 лева
за първоинстанционното производство и в размер на 250 лева за въззивното
производство .
ОСЪЖДА ЗАД „ Армеец“ АД, град София да заплати на адвокат А. Е.
М. от град *** адвокатско възнаграждение по член 38,ал.2 от ЗА в размер на
245 лева .
РЕШЕНИЕТО ПРОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред
ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните при предпоставките
по член 280,ал.1 и ал.2 от ГПК .
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9