Решение по дело №1682/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1747
Дата: 1 октомври 2019 г. (в сила от 19 май 2020 г.)
Съдия: Мария Любомирова Желязкова
Дело: 20197050701682
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 19 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 №...........................................2019г., гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав                   

в публично заседание на осемнадесети септември 2019г., в състав:

 

                         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ Ж.

                                                                   

С участието на секретаря Виржиния Миланова,

като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1682/2019г.

по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр.чл. 22 § 7 и чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МК/.

С Решение № 8631/10.06.2019г. по адм.д.№ 14004/2018г. по описа на ВАС е отменено Решение № 1788/02.10.2018г. по адм.д.№ 1486/2018г. по описа на Административен съд – Варна образувано по жалба на „Милки Груп Био“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Акад.Методи Попов № 22а, ет.5, ап.12, представлявано от П.Д.П, чрез адв.С.Ж., съдебен адрес *** против Решение с рег.№ 32-122026/27.04.2018г. към MRN 18BG002005H0002706/19.02.2018г. на началника на Митница-Варна, с което на основание чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ, вр.чл.74, пар.2, буква б) от МК, вр.чл.140 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза /Регламент за прилагане/, вр.чл.5, т.39, вр.чл.77, пар.1, вр.чл.85, пар.1, вр.чл.101, пар.1, вр.чл.102 от МК, вр.чл.54, ал.1 и чл.56 от ЗДДС е: отказано приемането на митническата стойност на декларираната стока по митническата декларация от 19.02.2018г; определена е нова митническа стойност на внасяната от „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД стока – палмова мазнина, с произход Малайзия, ТАРИК код ********** - 1,37лв./кг., установена по МRN 18BG002002H0010882/19.01.2018г; разпоредена е корекция на кл.46 и кл.47 от митническата декларация, както и да се вземе под отчет начисления размер на държавните вземания. В резултат на извършената корекция е начислено и взето под отчет мито /А00/ в размер на 2761,92лв., от които платени 1854,58лв. и 907,34 лв. за доплащане, ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания, като на основание чл.77, пр.3 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. за длъжник е определен „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, по съображения подробно изложени в жалбата; сочи, че административният орган неправилно е пристъпил към определяне на митническата стойност по чл.74 пар.2, буква „б“ от МК, тъй като на митническите органи са представени договор за покупко-продажба, платежни документи за заплащане цената на стоката, фактура за транспортни разходи, писмено съгласие за разкриване на банкова тайна, с което е доказал декларираната митническа стойност, която безспорно е договорната стойност на стоките, като информацията е предоставена своевременно; по арг. от решение на СЕС по дело С-291/15 сочи, че не е достатъчно митническите органи само да имат съмнения, но и трябва вносителят да не представя документи в подкрепа на декларираната митническа стойност, като двете предпоставки трябва да са дадени кумулативно; твърди, че обжалваното решение не съдържа всички данни, от които може да се направи обоснован извод, че така определената от митническите органи стойност отговаря на всички изисквания на закона, за да може да бъде приложена; митническите органи са ползвали информационната си система селективно и не са отчели, че са налице по-ниски стойности на сходни стоки, внасяни от трети лица; митническите органи напълно са игнорирали условието стоките да са продадени на същото търговско равнище, както и дали сходните стоки имат същата търговска марка ; относно данните в табличен вид за цените на палмовите мазнини по държави сочи, че извършеният анализ е противоречив, тъй като съдържа информация, която не се отнася за процесния внос; представената информация е за средни цени между държавите членки, а не средностатистическа стойност. Поради изложените съборажения моли съда да отмени обжалваното решение. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски за всички инстанции, съобразно представения списък.

     Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.

     След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

     На 19.02.2018г. в МП „Пристанище Варна“ при Митница-Варна била представена MRN 18BG002005H0002706/19.02.2018г. (стр.19 от преписката) за поставяне под режим „допускане за свободно обращение на стоки, предмет на освободена доставка по ДДС за друга държава членка“ на стока – палмова мазнина IFFCO HQPO 36/39, 1120 колета по 20кг. нето тегло, 22400кг. нето тегло, с произход Малайзия, ТАРИК код **********. В кл.22 от митническата декларация била посочена обща фактурна стойност 12152,00 USD, при валутен курс за митнически цели 1,58341лв. за 1 $.

С писмо рег. № 32-54372/21.02.2018г. (стр.39) на н-ка на Митница – Варна за нуждите на допълнителната проверка на митническата декларация и на основание чл.140 от Регламент за изпълнение /ЕС/2015/2447 от „Милки Груп Био“ ЕАД е изискано, представянето на следните документи: износна митническа декларация; документи, доказващи каква част от прихода за всяка следваща продажба, отстъпено право на ползване или на разпореждане със стоките от купувача се връща пряко или косвено на продавача или на друго лице, с което са налице договорни отношения по разпространението на стоките в България; документи, доказващи наличието на разходи за роялти и лицензионни такси/плащания за използването на авторски права и подобни права, отнасящи се до изработването на внасяните стоки, продажбата за износ на внасяните стоки, използването или препродажбата на внасяните стоки; документи относно плащанията, съществуващи към дружеството-доставчик и към други юридически или физически лица, с които има договор за доставка и разпространение на внасяните стоки – приложение на платежни документи; външнотърговски договори; търговско досие по сключената сделка – оферти, поръчки, ценови листи, писма и др; Сведения и документи, предшестващи издаването на фактурата; договори /ако има такива/ с юридически или физически лица, на които се подава или дава под наем стоката по митническата декларация. Всички фактури /ако има такива/ за извършени продажби на аналогични на внасяните по декларацията; документи, посочващи, подробно как ще се формира продажната цена на вътрешния пазар /калкулация/-комисионна, печалба, общи разходи. Дневник за покупки и дневник за продажби за три предходни месеца; всякакви други сведения и документи, необходими за установяване на стойността на стоките, както и доказателства за техния произход. Изискана е и писмена декларация относно: какви са съществуващите връзки с продавача, в т.ч. дали са свързани лица; продажбата или цената подчинена ли е на условията или съображенията, чиято стойност по отношение на подлежащите на остойностяване стоки не може да бъде определена към момента; част от прихода от всяка следваща продажба, отстъпено право на ползване или разпореждане със стоките връщат ли се пряко или косвено на продавача; какви плащания съществуват към доставчика или други юридически или физически лица, свързани с внесените стоки – като се приложат платежни документи.

С писмо вх.№ 32-63029/01.03.2018г. (стр.42) „Милки Груп Био“ ЕАД представило договор за продажба BUL/SV/171120/254/01/20.11.2017г., проформа фактура, търговска фактура, платежно нареждане, счетоводни документи, документи, придружаващи стоката, справка от „Групама застраховане“ ЕАД, уточнение, че стоката по коносамент Maersk ********* e застрахована и застрахователната премия е в размер на 70,07лв.

Във връзка с изисканите документи са дадени следните обяснения: дружеството не разполага с износна митническа декларация – направено е запитване към изпращача; няма приходи от продажба с отстъпено право или право на разпореждане от купувача, които да се връщат пряко или косвено на продавача или друго лице; няма документи във връзка с доказване на разходи за роялти и лицензионни такси/плащания за използване на авторски и подобни права; относно документите във връзка с разпространението на внасяните стоки и наличието на външнотърговски договори, е посочено, че към момента на изготвяне на обясненията няма разрешение за вдигане на стоката, поради което договори и фактури не могат да бъдат предоставени; относно търговското досие по сделката е посочено, че „Милки Груп Био“ ЕАД и „Ифко Фелда“ са дългогодишни стратегически партньори, с установени солидни търговски отношения през последните 15г. Търговската кореспонденция е ежедневна, включваща процедури на обмен на информация на всички интегрирани отдели – търговски, операции, финансово-счетоводен, аналитичен, технологичен, маркетингов, логистичен, постсейл сървиз и др. Предаването на кореспонденцията в цялост, би било изключително обемисто и разнопосочно. Голяма част от операциите и сделките се фиксират и обработват на спот договорки. Заявката за доставка на остойностяваните стоки е направена по телефона, което е обичайна практика в търговските им отношения и след постигане на съгласие за цената на заявеното количество, се изготвя договор за покупка. Представени са документи – фактура, товарителница, опаковъчен лист и търговски договор във връзка аналогични продажби на внасяните стоки.

Във връзка с представените документи с писмо рег. № 32-69148/08.03.2018г. (стр.83) по реда на чл.22, пар.6 от МК, н-кът на Митница – Варна уведомил „Милки груп био“ за следните обстоятелства: 

-В приложената към митническата декларация търговска фактура

№ 37637767/26.12.2017г. е посочено, че стоката се заплаща в брой срещу представяне на документи, като същевременно са вписани данни за банка и банковата сметка на изпращача. Липсва информация за сроковете за заплащане на стоката, на цялата или част от цената на стоката преди или при натоварване. Липсва договор за покупката на стоката.

-Към митническата декларация е приложена информация, според която стоката по коносамент Maersk ********* e застрахована и застрахователната премия е 70,07лв. Липсва информация за какво се отнася посочената застрахователна премия и възниква въпрос какъв вид застраховка е сключена. Следва да бъде представена застрахователната полица. При условието на доставка FOB и датата на коносамента, стоката е натоварена на 26.12.2017г., което означава, че от този момент всички разходи и рискове от загуби и повреди на стоката се поемат от купувача. Съществува обосновано предположение застраховката да е направена за сметка на купувача за периода от 26.12.2017г. до пристигане на товара в пристанището на натоварване.

- След справка в Системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи – МИС3А, е установено, че декларираната митническа стойност е по-ниска от декларираната и приета митническа стойност на сходни стоки, с произход Малайзия, внасяни в същия период от други дружества. След допълнителен анализ на митническата стойност на стоки с код КН 15119099 с произход Малайзия във всички държави членки за периода октомври 2013г. до септември 2017г. е установено, че митническата стойност на процесните стоки е значително по-ниска от тази на сходни стоки в останалите държави членки. За 2016г. МС на процесната стока е по-ниска от тази за сходни стоки в останалите държави членки. Анализът за 2017г. потвърждавал същата тенденция. При детайлен анализ на МС на внесени в ЕС палмови мазнини от код КН 15119099 с произход Малайзия по месеци за периода 01.01.2017г. – 30.11.2017г. в отделните държави членки е установено, че с изключение на месеците февруари, август и ноември, МС на внасяната стока в България е най-ниска, като относителния дял за 2017г. на допуснатите за свободно обращение стоки от „Милки Груп Био“ ЕАД е 84,52%. При справка в сайта PALM OIL ANALYTICS – независим интернет издател на новини, свързани с пазара на палмови мазнини, цени, данни анализ, е установено, че за периода 30 октомври 2017г. – 27 ноември 2017г. цената на палмовата мазнина RBD при условие на доставката FOB Малайзия е в диапазона 662,00 до 617,50 щатски долара за 1 тон, а от 27 ноември 2017г. до 01 януари 2018г. – в диапазона 617,50 до 636,50 щатски долара за тон. След справка в системата МИС3А е установена декларирана и приета митническа стойност на сходна стока, с произход Малайзия, внасяна в същия период от друго дружество – MRN 18BG002002H0010882/19.01.2018г. – СОКФАТ 37 нехидрогенирано палмова масло; RBD – рафинирано, избелено, дезодорирано; 5250 кашона по 20кг. нето – 105000кг. – митническа стойност 1,37лв. за 1 кг.

- С договор BUL/SV/171120/254/01/20.11.2017г. е договорена доставка на 1699,50 това (±2%), като количеството е окончателно, при договорена цена от 542,50 USD на тон, период на договора: м.декември 2017г. до м.януари 2018г. Всички поръчки по споразумението са в рамките на кредитен лимит, даден на клиента в размер на 1700000 щатски долара и кредитен период от 60дни от датата на коносамента. Посоченото общо количество по договора, отнесено към договорения размер на кредитния лимит не потвърждава цената от 542,50 долара на тон. Липсвали уведомления от изпращача и позоваване на номер на договора в коносамента съгласно т.5 от договора. В търговска фактура № 37637767/26.12.2017г. е вписан договор 24119028, различен от представения.

- липсва износна митническа декларация.

- не е представено цялото досие по сключване на сделката – оферти, поръчки, ценови листи, кореспонденция. В подкрепа на твърдението, че заявката за доставката е направено по телефона, дружеството би могло да представи справка за проведените телефонни разговори.

- във връзка с представената фактура № **********/19.02.2018г. издадена от „Милки Груп Био“ на CROSO SRL Румъния, не е представена информация как се формира продажната цена на вътрешния пазар. Извън дневниците за продажби, митническите органи следва да разполагат с информация относно общите разходи, комисионни, размера на печалбата и др.

Въз основа на тези обстоятелства е посочено, че възникват основателни съмнения относно реалността на декларираната митническа стойност, поради което не следва да бъдат приложени правилата на чл.70 от МК. Дружеството е уведомено за това, че митническите органи не приемат декларираната митническа стойност, че определената към момента нова митническа стойност на основание 74, пар.1 и пар.2 от МК е в размер на 30688,00лв., както и че за да бъде разрешено вдигането на стоките следва да бъде внесен депозит или учредено поръчителство – еднократно обезпечение съгласно приложение 1 към чл.193 от ЗМ до определената нова митническа стойност в размер на 907,34лв.

По изложените съображения и на основание чл.26, ал.1 от АПК дружеството е уведомено за започване на административното производство, а на основание чл.22, пар.6 от МК му е дадена възможност да изрази становище по посочените мотиви в срок от 30 дни от получаване на съобщението.

В тази връзка е постъпило становище вх.№ 32-96582/03.04.2018г. (стр.77), с което дружеството е дало разяснения и е направило възражения по всяко едно от обстоятелствата, обосновали съмненията на митническите органи по достоверността на договорната стойност, както следва:

-с писмо № 1295/27.02.2018г. на митническите органи е представена цялата налична, към момента на искането, документация;

-относно липсата на информация за срокове на заплащане на стоката в търговска фактура № 37637767/26.12.2018г., съгласно ЗДДС и ППЗДДС информацията за сроковете на заплащане на цената не е задължителен реквизит на фактурата;

-договорът за покупка на стоката е представен с писмо № 1295/27.02.2018г.

-съгласно условия на доставката FOB по Инкотермс, застраховката не е задължение, а право на получателя. Несъстоятелно е митническите органи да правят обосновано предположение за наличие на застраховка, при положение че дружеството е дало еднозначен отговор, че стоката е застрахована. Застрахователната премия по застраховката на стоката по коносамент MAEU963122465 е в размер на 70,07лв., като в потвърждение представя заверена от застрахователната компания абонаментна застрахователна полица.

-относно справките и анализите на информацията за митническата стойност на палмова мазнина в други държави членки е посочено, че същите са неотносими към вноса през 2018г.

-относно цените, обявени в сайта на PALM OIL ANALYTICS е посочено, че се касае за анонимен източник, който не посочва референция за направените от него анализи и изследвания и не може да бъде взет под внимание като официална статистика;

-относно договорения кредитен лимит е посочено, че същият не е критерий за изчисляване стойността на стоката. Кредитния лимит, като вид финансов инструмент, се съгласува и определя като обща стойност и срок и няма отношение към цената.

- относно договор №24119028, посочен в търговска фактура № 37637767 е посочено, че това е вътрешен номер под който системата записва поредност на операцията, за което прилага официално писмо от изпращача.

-относно износната декларация е направено запитване до доставчика.

- относно представянето на цялото досие по сключване на сделката е посочено, че са представени договор, фактура, проформа фактура. Не е обичайна търговска практика да се документират телефонни разговори, поради което дружеството не разполага с технически средства за запис на проведените разговори.

-посочени са компонентите, които влияят върху цената на последващите доставки.

-относно митническата декларация, въз основа на която ще се определи новата митническа стойност е посочено, че липсват данни, обосноваващи сходство на стоките - за търговското равнище, транспортните разходи, застраховки, производител, както и че по-ниската стойност не е мотив за неприемане на договорната стойност за митнически цели.

Въпреки така дадените разяснения е прието, че представените от дружеството документи и обяснения не са довели до отпадане на съмненията относно митническата стойност, поради следните обстоятелства:

- липсват уведомления от изпращача и позоваване на номера на договора в коносамента, съгласно т.5 от договора.

- в търговска фактура № 37637767/26.12.2017г. е вписан договор № 24119028, различен от представения.

- не е представена застрахователната полица във връзка със застраховката на стоката. Съгласно ИНКОТЕРМС 2010 договореното условие на доставка FOB порт Кланг означава, че продавачът е осъществил задълженията си по доставката до момента, в който стоката е натоварена на борда на кораб в уговореното пристанище на натоварване. Видно от коносамента, стоката е натоварена на 26.12.2017г. на място, различно от посоченото в договора. Съгласно чл.71, пар.1, буква д) i) и ii) към цената на стоката при договореното условие FOB Порт Кланг следва да бъдат добавени разходите в страна на износа, направени във връзка с транспортиране, натоварване или разтоварване на стоките, данни и документи за което не са представени.

- не е представена изисканата износна декларация.

- не е представено цялостно досие по сключване на сделката – оферти, поръчки, ценови листи, кореспонденция. Вносителят не е представил информация (данни и документи), посочващи  как се формира продажната цена на вътрешния пазар, както и изисканите доказателства за проведени телефонни разговори при договаряне на цената.

- след допълнително извършен анализ на митническата стойност на стоки с код КН 15119099 с произход Малайзия във всички държави членки за периода октомври 2013 до септември 2017г. е установено, че митническата стойност на стоката е значително по-ниска от тази на идентични/сходни стоки в останалите държави членки. За 2016г. митническата стойност в България е по-ниска от средната за всички държави членки. Анализът на данните за 2017г. потвърждава същата тенденция. За периода 01.01.2017г. до 30.11.2017г., с изключение на м.февруари, август и ноември, митническата стойност в България е най-ниска, като относителният дял за периода на допуснатите до свободно обращение стоки с код КН 15119099 от „Милки Груп Био“ с произход Малайзия спрямо общото количество е 83,63%. Договорената от „Милки Груп Био“ цена е по-ниска от цените за палмова мазнина RBD при условия на доставка FOB, обявени в сайта на PALM OIL ANALYTICS.

- За приблизително същия период не са установени декларирани митнически стойности по реда на чл.70 от МК за идентични стоки. След справка в системата МИС3А за стоки, с произход Малайзия, продадени за ЕС и изнесени в същото или приблизително същото време е установена декларирана и приета митническа стойност на сходни стоки по MRN 18BG002002H0010882 от 19.01.2018г. – СОКФАТ 37 нехидрогенирано палмова масло; RBD – рафинирано, избелено, дезодорирано; 5250 кашона по 20кг. – нето 105000кг., с митническа стойност 1,37лв. за 1 кг. При анализ на данните от придружаващите стоката анализни сертификати, при идентични методи, са установени сходни стойности за свободни мастни киселини, влага, пероксид, точка на кипене.

По така изложените съображения и позовавайки се на Решение на СЕС от 16 юни 2016г. по дело С-291/15, началникът на Митница – Варна е издал обжалваното решение, с което въз основа на MRN 18BG002002Н0010882/19.01.2018г. за процесната стока е определена митническа стойност в размер на 1,37лв. за кг. и е установено мито /А00/ за доплащане в размер на 907,34лв.

По делото е работила ССЕ от заключението по която се установява, че реално платената и подлежаща на плащане цена по фактура № 37637767/26.12.2017г. е в размер на 36879,15 USD. Плащането по фактурата е извършено с валутен банков превод. Налице е съответствие между: фактурирания и декларирания вид стока; номера на фактурата за доставка и декларираната в ЕАД фактура; единичната цена по фактурата и тази по ЕАД; вида на пакетирането. Платената цена за стоките е в пълния фактуриран размер – 36879,15USD за 67980 МТ, а декларираната стойност по процесната фактура е за част от фактурираното количество - 22,400 МТ.

По реда на чл.192 от ГПК по делото са представени и са приети като доказателства документите, придружаващи митническата декларация от 19.01.2018г. на „Глобъл линкс“ ЕООД – договор от 07.08.2017г. и общи условия към него, писмо от производителя, товарителница от 22.12.2017г., фактура от 17.12.2017г., удостоверения за анализ от 11.12.2017г., застрахователна полица от 17.12.2017г., опаковъчен списък/кантарна бележка от 17.12.2017г.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Спорът между страните е относно това дали митническите органи са обосновали „основателни съмнения“ по смисъла на чл.140, пар.2 от Регламент (ЕС)  № 2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл.141 от същия регламент, вр.чл.74, пар.2, буква б) от МК за определяне на митническата стойност по процесния внос съобразно договорната стойност на сходни стоки.

Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности - Решение от 19 март 2009г., Mitsui & Co. Deutschland, C-256/07, EU:C:2008:580, т.20; Решение от 15 юли 2010г., Gaston Schul, С-354/09, EU:C:2010:439. По правило и съгласно чл.70, пар.1 и 2 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл.71 и чл.72 от МК. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, EU:C:2006:716, т. 20.

Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл.74 от МК при последователно прилагане на методите в чл.74, пар.2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.

Когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл.74, пар.1, митническото остойностяване се извършва по реда на чл.74, пар.3 от МК - въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на: Споразумението за прилагане на член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията; член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял ІІ на МК.

Така предвидените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.

Макар при митническото остойностяване на стоките приоритет да има договорната стойност по чл.70 от МК, разпоредбата на чл.140, пар.1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл.70, пар.1 от МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл.140, пар.2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната цена.

При липсата на уточнение с коя друга стойност трябва да се замени договорната стойност в тези случаи, следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл.74 от МК, като в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки. /Решение на ВАС № 14635/21.11.2012г. по адм.д. № 4902/2012г./

Съгласно чл.141, пар.1 от Регламента за прилагане, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл.74, пар.2, буква а) или б) от МК се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя.

Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Съгласно чл.141, пар.3 от Регламента за прилагане, когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности.

Понятията „идентични стоки“ и „сходни стоки“ са дефинирани съответно в чл.1, пар.2, т.4) и т.14) и според тях в рамките на определянето на митническата стойност се разбира следното: „идентични стоки“ са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични; „сходни стоки“ са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка.

Във всички случаи при прилагането на методите за определяне на митническа стойност, в т.ч. и в хипотезата на чл.140, вр. с чл.141 от Регламента за прилагане, митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или фиктивна такава. Това задължение на митническите органи без съмнение е в отношение на корелация с общото задължение за сътрудничество на участниците в търговията със стоки, като в тази връзка чл.15, пар.1 от МК предвижда, че лицето, което участва пряко или косвено в извършването на митнически формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол.

На       това принципно положение е основана и процедурата по чл.140, пар.1 от Регламента за прилагане с уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му – арг. от Решение от 28 февруари 2008г., Carboni, С-263/06, EU:C:2008:128, т.52.  Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл.140 от Регламент за прилагане, и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл.22, пар.7 от МК, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Освен това зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен – Решение от 18 декември 20018г., Sopropé, C-349/07, EU:C:2008:746, т.36.

По силата на този принцип и в контекста на процедурата по чл.140, вр.чл.141 от Регламента за прилагане, лицата, адресати на решения за неприемане на декларираната договорна стойност, следва да имат възможност да представят по надлежен и подходящ начин своето становище относно елементите, на които административният орган възнамерява да основе своето решение. Доколкото производството по чл.140 от Регламента за прилагане е специфично и цели преодоляване на съмненията относно стойността на стоката, за да се гарантира в пълен обем правото на изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Нарушаването на правото на изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение – Решение от 13 март 2014г., Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела C-29/13 и C-30/13, EU:C:2014:140, т.49.

Това императивно изискване в случая формално е спазено, тъй като в писмо изх.№ 32-37814/06.02.2018г. Началникът на Митница – Варна е изложил подробно обстоятелствата, с които обосновава съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност. От друга страна, дружеството е представило всички изискани документи, обосноваващи декларираната митническа стойност – договор с производителя, фактура, проформа фактура, документи за извършени разплащания и счетоводни записвания, данни относно сключена застраховка „Товари по време на превоз“, за извършени транспортни разходи, като интерпретацията на същите от страна на митническите органи е неправилна, което сочи на извод за необоснованост на посочените в решението за корекция съмнения.

Обстоятелството, че не е представена справка за проведени телефонни разговори с доставчика, не може да се тълкува във вреда на дружеството, тъй като не е спазено посоченото по-горе условие, изведено от практиката на СЕС по дело С-263/06, т.52, допълнително изисканата информация да бъде съобразена с възможностите на лицето.

Относно анализа на договора с доставчика и договорения кредитен лимит следва да се посочи, че от клаузите на договора от 08.11.2017г. следва, че същият е за продажба с отложено плащане. Както основателно жалбоподателят сочи, договорения в полза на клиента кредитен лимит няма отношение към изчисляване стойността на стоката, а само показва размера на задължението, който не следва да се надхвърля за срока на отложено плащане. Вярно е, че в случая размерът на кредитния лимит не кореспондира с цената за договореното количество, но митническите органи е следвало да съобразят, че този кредитен лимит е предоставен за „клиента по този договор“ – т.е. липсва уточнение, че е само за конкретното договореното количество, както и че жалбоподателят купува от същия производител и други стоки – обстоятелство, което не се оспорва и за което има безспорни данни по преписката.

Относно застраховката на стоката, в хода на административното производство жалбоподателят е представил справка по абонаментна застрахователна полица „Товари по време на превоз“, с потвърждение, че посочените в същата превози са платени. Действително в договора е договорено условие за доставка FOB Порт Кланг, а съгласно коносамента стоката е натоварена в друго пристанище. За пръв път обаче с обжалваното решение е направено оспорване на изпълнението на изискването на чл.71, пар.1, буква д), т.i) от МК като е посочено, че към стойността следва да бъдат направени разходите в страната на износа, направени във връзка с транспортиране или разтоварване на стоките от порт Кланг до Тanjung Pelepas, данни за каквито не били представени.

Позоваването на липса на представени документи за разходите във връзка с транспортиране, натоварване или разтоварване на стоките от порт Кланг до Тanjung Pelepas, направено за пръв път в обжалваното решение, е в нарушение на правото на изслушване на лицето преди вземане на неблагоприятно за него решение, поради което и по арг. от решението на СЕС по обединени дела С-29/13 и С-30/13, т.49, не може да се тълкува в негова вреда.

Ирелевантно към определянето на митническата стойност и към проверката за нейната достоверност е обстоятелството, че в коносамент MAEU ********* липсва позоваване на договора с доставчика. Съгласно чл.103 и чл.108, ал.1 от Кодекса за търговското мореплаване /КТМ/, коносаментът е едностранно издаден от превозвача превозен документ, който удостоверява наличието и съдържанието на превозния договор. Освен доказателство за наличието на превозен договор, с издаването на коносамента се доказва и приемането на посочения в него товар. Съдържанието на коносамента е регламентирано с разпоредбата на чл.110 от КТМ, в която липсва изискване за вписване на указание за договора за продажба. В случая, представеният коносамент отговаря на посочените изисквания и предвид удостоверителната му функция по чл.117, ал.1 от КТМ – че товарът, означен в него, е приет за превоз и се намира вече на кораба, неизпълнението на т.5, d) от договора с доставчика може да има значение само за страните по договора – при спор за доставените количества, но не е обстоятелство, което може да породи и обоснове съмнения в достоверността на договорната стойност.

Неправилно е тълкувано във вреда на жалбоподателя и обстоятелството, че не е представил износната декларация. Износната митническа декларация не е документ, който според МК удостоверява действителната договорена или реално платена цена. Съгласно чл.5, т.12) от МК митническата декларация е актът, с който дадено лице изразява в установена форма и по установения начин желанието си за поставяне на стоки под определен митнически режим, като посочва където е уместно специфични мерки, които следва да бъдат приложени. Жалбоподателят не е титуляр на режима „износ“ по смисъла на чл.5, т.35) от МК, освен това приемането на износната декларация по чл.172 от МК - поради естеството ѝ на едностранен акт, не представлява „решение“ по смисъла на чл.5, т.39 от МК – Решение от 15 септември 2011г., ДП Груп, С-138/10, EU:C:2011:587, т.35.

Не е ясно и с каква цел е изисквана информация за цената, на която стоката се реализира на вътрешния пазар, при положение че от значение за определяне на митническата стойност е не цената по последващите продажби – след реализацията на вноса, а продажната цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение митническата територия на Съюза.

Основателно е оплакването в жалбата и за това, че митническите органи не са извършили изискуемия от чл.141 от Регламента за прилагане анализ и съответно не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице.

Както е видно от доказателствата по делото цената от 1.37лв. за кг. е изчислена спрямо количеството и стойността на стоката по декларацията на „Глобъл Линкс“ ЕООД. Не е извършен анализ на условията по двете доставки съгласно Incoterms 2010 – CIF по декларацията от 19.01.2018г. (Cost, Insurance and Freight – т.е включваща застраховка и транспортни разходи) и FOB (Франко борд – при което купувачът има задължението да сключи договор с превозвача, като същевременно трябва да заплати всички такси по транспортирането, застраховката, разтоварването от кораба, митническите по формалности по товарния внос, както и разходите по доставката до крайното местоназначение) и съответно как това се отразява на цената на стоките за продажбата им за износ, на договорените от двете дружества различни срокове за отложено плащане (60 дни за „Милки груп био“ и 90 дни за „Глобъл линкс“), на разликата в договорените количества, на търговската марка и качеството на стоките – каквото е изискването на чл.1, пар.2, т.14 от Регламента за изпълнение. Липсва анализ и във връзка с различния производител на стоките по двата вноса – обстоятелство което по арг. от чл.141, пар.5 от Регламента за изпълнение е без съмнение релевантно.

Относно установеното въз основа на анализните сертификати сходство в показателите за: свободни мастни киселини, влага и летливи вещества, пероксидна стойност и точка топене (които в случая действително са съпоставими при идентични методи на изпитване), следва да се посочи, че в изпълнение на изискванията на чл.141 от Регламента за прилагане, вр.чл.1, пар.2, т.14) от същия, вр.чл.74, пар.2, буква б) от МК, качеството на стоките – ако се приеме, че сходството в характеристиките е достатъчно да се обоснове сходство в качеството – не е достатъчно, а следва да бъде установено и че стоките се търгуват на същото търговско равнище и по същество в същите количества, което условие в случая не е доказано.

Основателно в тази връзка е оплакването в жалбата, че не е извършен анализ и липсва обосновка, че продажбите са на същото търговско равнище. Макар и в двата случая да се касае за продажби на едро, това не е достатъчно за да се обоснове сходство, предвид наличието на съществена разлика между договорените количества: 1699.50 тона от „Милки груп био“ и 105тона от „Глобъл линкс“, както и предвид установеното в административното производство обстоятелство, че за периода м.01 – м.11.2017г. – когато е сключен договора за продажба с производителя, пазарният дял на жалбоподателя на допуснатите до свободно обращение стоки е 83.63% - обстоятелство, което безспорно е относимо към преценката за това дали стоките са в продажба на същото търговско равнище. Такъв анализ изобщо липсва са следващите периоди и конкретно за м.01.2018г., през който е подадена декларацията за процесния внос.

При липсата на анализ относно изпълнението на условията по чл.141, пар.1 от Регламента за прилагане е следвало да се извършат корекциите по пар.2 от с.р., което също не е сторено.

Неправилно в подкрепа на съмненията за действителността на декларираната митническа стойност са съобразявани и статистическите данни за митническата стойност на стоки по код КН 15119099 с произход Малайзия от сайта на Европейската комисия и на PALM OIL ANALYTICS.

В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че ответната страна неправилно интерпретира тълкуването дадено от СЕС с Решение 16 юни 2016г., ЕURO 2004, С-291/15. С това решение Съдът на ЕС е приел, че член 181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска практика на митническите органи, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорна стойност на сходни стоки, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки.

Информацията съобразявана в случая не отговаря на това условие, тъй както. няма как от посочените статистически данни за количества и цени, да се извърши преценка дали се касае за средностатистическите цени именно за сходни стоки – липсват данни за търговската марка/производителя, качеството на стоките и търговското равнище.

От тълкуването на дефиницията по чл.1, пар.2, т.14) от Регламента за прилагане следва, че тарифното класиране на стоката и условията на доставка не са сред критериите, по които може да се установи сходство на стоките. Данните относно периода 2013г. – м.септември 2017г. са неотносими, т.к. не е изпълнено изискването на чл.74, пар.2, буква б) от МК сходните стоки да са изнесени в същия или в приблизително същия момент, като стоките, подлежащи на остойностяване.

Данните относно стойността на внесените количества в други държави членки, без съответен анализ на потреблението в съответната държава и търговското равнище, на което се търгуват стоките, също не изпълняват изискването по чл.141, пар.1 от Регламента за прилагане и поради това не могат да бъдат съобразявани.

Представените в касационното производство, по реда на чл.219 ал.1 от АПК писмени доказателства – писмо на Олаф - № ОСМ /2018/18661 от 03.09.2018г., както и износна митнически декларация J33212000419 от 04.12.2017г. за износ на палмов олеин  не променят изводите за материална незаконосъобразност на оспорения акт. Преди всичко износните декларация са неотносими към законосъобразността на оспореното митническо решение, тъй като митническата стойност на палмов олеин  не е оспорена и е приета в размер на декларираната договорна стойност.

Наред с това, от представеното писмо на генералния директор на ОЛАФ от 28.02.2019г. се установява, че проверката извършвана от ОЛАФ не е приключила с окончателен доклад, който да се ползва с доказателствената сила на официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Представените доказателства са относими към обосноваване съществуването на основателни съмнения относно договорната стойност на процесната стока по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение, но не касаят основанията за приложението на вторичния метод за определяне на митническата стойност по чл. 74, §2, б. б) от МКС.

По така изложените съображения съдът приема, че от страна на митническите органи не е обосновано приложението на чл.140, вр.чл.141 от Регламента за прилагане, вр.чл.74, пар.2, буква б) от МК, поради което като не е приел декларираната договорна стойност на процесните стоки и е определил нова такава, по декларация на трето лице, началникът на Митница – Варна е постановил незаконосъобразен административен акт, който следва да се отмени.

При този изход на спора и предвид направеното искане, съдът намира, че на основание чл.143 АПК на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски за всички инстанции, съобразно представения списък в размер на общо 1330 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

 

 

                                       Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Решение с рег.№ 32-122026/27.04.2018г. към MRN 18BG002005H0002790/19.02.2018г. на началника на Митница-Варна.

           

ОСЪЖДА Териториална Дирекция Северна Морска в Агенция „Митници“ да заплати на „Милки Груп Био“ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Методи Попов“№ 22А, представлявано от П.Д.П сумата от 1330лв./хиляда триста и тридесет лева/, представляваща разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.

 

         

                                             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: