Р Е Ш
Е Н И Е №
гр.Варна, ………………. 2012г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, В
ПУБЛИЧНОТО ЗАСЕДАНИЕ НА ДВАНАДЕСЕТИ ЯНУАРИ ПРЕЗ ДВЕХИЛЯДИ И ДВАНАДЕСЕТА ГОДИНА
В СЪСТАВ:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДАРИНА МАРКОВА
ПРИ СЕКРЕТАРЯ К.М. КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО ОТ
СЪДИЯТА ДАРИНА МАРКОВА ТЪРГ.ДЕЛО № 1609 ПО ОПИСА НА 2011г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск от „ТПО Варна ЦППБО” ЕООД със
седалище гр.В. срещу „Е.ОН България
Продажби” АД със седалище гр.В. и „Е.ОН България
Мрежи” АД със седалище гр.В., с който да се
приеме за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответниците сумата 40 367.24лв., представляваща стойността на ел.енергия
съгласно Справка № 15539 от 24.03.2011г. за корекция при неточно измерване на
ел.енергия за периода от 15.10.2010г. до 22.03.2011г. на потребител на
електрическа енергия с клиентски № ********** и абонатен № 1205009 и адрес на
обекта гр.В., бул.”***, за която сума е издадено дебитно известие № ********** към фактури.
Твърди се в исковата молба,
че „ТПО Варна ЦППБО” ЕООД е потребител на електроенергия от „Е.ОН България
Мрежи” АД с клиентски № ********** и абонатен № 1205009 и адрес на обекта гр.В.,
бул.”***. Излага, че на
22.03.2011г. от представители на „Е.ОН България Мрежи” АД е извършена проверка
на електромер, за което е съставен констативен протокол № 015394 от същата дата
с отразени констатации, че консумираната ел.енергия не се отчита реално. В
протокола е отразено, че не се установява външна намеса върху уреда, като
външното състояние и състоянието на ключалката, пломбата и вратата са добри.
Електромерът е демонтиран на 23.03.2011г., като е съставен протокол № 0352942
за техническа проверка. В него неизправността на уреда е посочена като
„прекъснати токови вериги в работен клеморед”. Твърдят, че доставчика на
ел.енергия е извършил изчисление и корекция на сметката им за електроенергия за
изминал период, в резултат на което е издадено дебитно известие № **********
към фактури №№ ********** от
07.03.2011г. и ********** от 14.03.2011г. Твърдят, че дружеството не е
изразходвало реално така начислената ел.енергия, поради което не дължат
заплащането и. Оспорва верността на констативен протокол № 015394 от
22.03.2011г. в частта за констатирани грешки в измерените стойности на първичен
и вторичен ток. Оспорват верността на справка № 15539 от 24.03.20111г. в частта
и на констатирана грешка, на реално потребена ел.енергия, допълнително
начислена ел.енергия и количество обща енергия за корекция. Твърди, че
електромерът не е демонтиран по съответния ред и не е предоставен за
лабораторни изследвания в БИМ. Позовава се на съдебна практика по реда на
чл.290 от ГПК за липсата на законово основание за доставчика на ел.енергия да
коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период
електрическа енергия, поради нищожност на клаузите на чл.38 от ОУ на ДПЕЕЕМ. В
съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа иска и моли съда
да го уважи, като претендира направените по делото разноски.
Ответниците „Е.ОН България
Продажби” АД със седалище гр.В. и „Е.ОН България Мрежи” АД
със седалище гр.В. в депозирани писмени отговори оспорват предявените
срещу тях искове, с възражения, че проверката и корекцията е извършена
съобразно правилата на ОУ на ДПЕЕЕМ. Твърдят, че корекционната процедура е
поради установена неправомерна
манипулация от лица, които не са надлежно оторизирани и в следствие на която
уредът в продължителен период не е извършвал отчитане на цялата потребявана
електрическа енергия. Изразява становище, че извършената корекционна процедура
има характера на санкция спрямо едната от страните по правоотношението за
доставка и продажба на ел.енергия. Твърдят, че процедурата по чл.37 и сл. от ОУ
на ДППЕЕЕМ има характер на методология за изчисляване на договорна неустойка.
Излагат, че установяването на нарушения на договорните задължения на
потребителя е необходима предпоставка, за да бъде ангажирана отговорността и
наложена въпросната санкция. В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, оспорват иска и молят съда да го отхвърли, като се отклони от
практиката на второ търговско отделение. Претендират направените по делото
разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Представен е поделото
Общ договор за снабдяване и разпределение на електрическа енергия, сключен в
съответствие с чл.98 б.В от ЗЕ, одобрен с решение на ДКЕВР ОУ - 060 от
07.11.2007г., изменен и допълнен с Решение на ДКЕВР ОУ – 004 от 06.04.2009г. и
съдържащ Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
”Е.ОН България Продажби” АД и Общи условия на договорите за пренос на
електрическата енергия през електроразпределителните мрежи на „Е.ОН България
Мрежи” АД. Известно на съда е публикуването на Общите условия и на измененията
в тях в един централен и един местен
вестник, съответно във в. „Дневник” и в.„Черно море” в броя от 30.11.2007г. и
във в.”Дневник” и в.”Народно дело” – броят от 17.04.2009г. Влизането им в сила
не е обусловено от писменото им приемане от потребителите. Поради което и съдът
приема, че Общите условия за влезли в сила след 30 дни след първото им
публикуване.
Не спори между
страните, че между тях има сключени договор за продажба и съответно за доставка на
електрическа енергия при Общи условия и ищецът е потребител на електрическа
енергия с клиентски № ********** и абонатен № 1205009 и адрес на обекта
гр.Варна, бул.”Цар Освободител” № 76. На 22.03.2011г. в присъствието на
представител на ищеца, е извършена проверка на измерването на електрическа
енергия на електромер № 1125091000982698, за което е съставен констативен
протокол № 015394 от 22.03.2011г. Не се
спори, че след проверката е изготвена справка № 15539 от 24.03.2011г. за
корекция при неточно измерване на ел.енергия и въз основа на нея е издадено
дебитно известие № ********** към фактури
№№ ********** от 07.03.2011г. и ********** от 14.03.2011г. за исковата
сума.
Спорно между страните е
наличието на хипотеза за корекция на отчетените показатели за потребена
ел.енергия и съответния размер на остойностяване на неотчетени количества.
Хипотезите на
корекция при неизмерване или неправилно/неточно измерване на пренесената
електрическа енергия са подробно регламентирани в чл.37 ал.1 от ОУДПреносЕЕ.
Чл.38 от същите общи условия определя методиката на остойностяване и
съответното коригиране на констатираното неточно измерване и/или неизмерване на
електрическа енергия.
При
постановяване на настоящето решение съставът на ВОС съобрази постановено от ВКС
на РБ, второ търговско отделение решение по реда на чл.290 от ГПК № 189 от
11.04.2011г. по т.дело № 39/10г. Това решение съставлява според разясненията в
т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС задължителна
практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. С решението е отречена и
възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция на
клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи
условия, като е мотивирано разрешение, че поради неравноправния им характер по
смисъла на чл.143 т.6 и т.18 от Закона за защита на потребителите подобни
клаузи са нищожни по силата на чл.146 ал.1 от ЗЗД и чл.26 ал.1 от ЗЗД, тъй като
нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното
правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа
енергия. Задължителната практика се придържа и към разбирането, че коригирането
на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на
обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия
противоречи на регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер на договорната
отговорност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на
потребителя, препятствало правилното отчитане. Дадените в този смисъл
разрешения са относими и към разглеждания правен спор, независимо че са
постановени за Общи условия на друг доставчик на електрическа енергия – „ЧЕЗ
Разпределение България” АД, а не на ответника „Е.ОН България Мрежи” ЕАД.
Настоящият състав на ВОС, макар да е изразявал становище за приложимост на
Общите условия в цялост в противоречие с даденото от ВКС разрешение, но предвид
това, че решение № 189 от 11.04.2011г. по т. д. № 39/10г. на второ търговско
отделение на ВКС представлява задължителна практика по смисъла на чл.280 ал.1
т.1 от ГПК, постановява решението си изцяло съобразно него.
С оглед на така
изложеното, съдът намира, че ирелевантен за предмета на спора остава въпроса за
наличието на хипотеза за корекция на отчетените показатели за потребена електрическа
енергия, за което от служители на ответника „Е.ОН България Мрежи” АД е съставен
констативен протокол от 22.03.2011г. Дори и да се установява при проверката извършена
направомерна манипулация изразяваща се в целенасочено изменение на свързването
на уреда към електропреносната мрежа, вследствие на която уредът не е извършвал
отчитане на цялата потребена ел.енергия, то тя би била ирелевантна и не може да
породи право за ответника - доставчик да извърши едностранна промяна на
изготвената по-рано сметка за разход на електроенергия през посочения период.
Поради което и съдът не е събирал доказателства за извършената проверка на
средството за търговско измерване на доставяната енергия. Дори и да е съставен
в съответствие с прилаганите от доставчика Общи условия, констативният протокол
не е годен да установи съществуването на валидно правно основание за ответника
да получи начислената в резултат на корекцията сума тъй като в действащото
обективно право не съществува законова норма, признаваща възможност за
последваща промяна на сметките на потребителите, ползващи електроенергия.
Правомерността на корекцията не произтича и от клаузата на чл.38 от цитираните
Общи условия, с която ответното дружество е обосновало правото да получи
спорната сума. В тази насока следва да се има предвид изразеното в решението по
т. д. № 39/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., становище, че поради неравноправния й
характер по смисъла на чл.143 т.6 и т.18 от ЗЗП подобна клауза е нищожна по
силата на чл.146 ал.1 от ЗЗП и чл.26 ал.1 от ЗЗД и не поражда правни последици.
Поради което и
претендираната от ответното дружество „Е.ОН България Продажби” АД сума в размер
на 40 367.24лв. не се дължи от ползвателя на ел.енергия. Поради което и
предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
На основание
чл.78 ал.1 от ГПК и направеното искане в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените от него разноски по делото в общ размер на сумата
1 614.70лв., представляваща държавна такса.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Е.ОН България
Продажби” АД със седалище гр.В., адрес на управление гр.В., район ****, ЕИК ********* и „Е.ОН България Мрежи” АД със седалище гр.В., адрес на управление гр.В., ул.”***, ЕИК *********, че „ТПО Варна ЦППБО” ЕООД със седалище гр.В., адрес на управление гр.В., бул.”***, ЕИК ********* не дължи сумата 40 367.24лв., представляваща стойността на
ел.енергия съгласно Справка № 15539 от 24.03.2011г. за корекция при неточно
измерване на ел.енергия за периода от 15.10.2010г. до 22.03.2011г. на
потребител на електрическа енергия с клиентски № ********** и абонатен № 1205009
и адрес на обекта гр.В., бул.”***, за която сума е издадено дебитно известие № **********
към фактури №№ ********** от
07.03.2011г. и ********** от 14.03.2011г.
ОСЪЖДА „Е.ОН България Продажби” АД със седалище гр.В., адрес на управление гр.В., район ****, ЕИК ********* и „Е.ОН България Мрежи” АД със седалище гр.В., адрес на управление гр.В., ул.”*** ЕИК *********, да заплатят на „ТПО В. ЦППБО” ЕООД със седалище гр.В., ЕИК *********, сумата 1 614.70лв. /хиляда
шестстотин и четиринадесет лева и седемдесет стотинки/, представляваща
направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: