Р Е Ш
Е Н И Е
№ 732 / 14.11.2019 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На четиринадесети октомври през две хиляди и деветнадесета
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Михаела Бончева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 2650 по описа за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правни основания чл. 79 ал.1, вр.
чл.99 и сл., и чл.86 ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 6 от Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, вр. чл. 9 от Закона за потребителския
кредит /ЗПК/, вр. чл.240 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/ - от
„Кредитреформ България“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, представляван от управителя Р.Х.В.;
против П.Й.П. с ЕГН ********** ***.
С определение на съда № 280/11.02.2019 г. по делото, по искане на ищеца, се
допусна до участие в настоящия процес и се конституира като трето лице помагач
на страната на ищеца – “4финанс” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район Студентски, ул. „Никола Габровски” № 79 ет.2;
представляван от управителите З.С.Р. и Е.Б.М..
Ищецът твърди, че на 11.08.2015 г. между „4финанс" ЕООД, опериращо на
пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус", и ответника
бил сключен договор за кредит № **********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Договорът
бил оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ.
Процедурата по сключването на договора за кредит била подробно описана в Общите
условия /ОУ/ на „4финанс" ЕООД и била в съответствие със ЗПФУР и
приложимото законодателство. Кредитополучателят подавал заявка за отпускане на
кредит, след регистрация в системата на „Вивус" на интернет страницата на
кредитодателя - www.vivus.bg. На посочената страница се предоставяли ОУ, които
кредитополучателят трябвало да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с
цялата преддоговорна информация, с която трябвало да бъде запознат, спазвайки
изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора
за кредит се предоставял на кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус".
Кредитополучателят трябвало да подпише договора, ако го приеме, като това се
извършвало чрез натискане на бутона „Подпиши", с което се считало, че се
подписват всяка страница от договора и приложимите ОУ. С подписването на
договора, кредитополучателят потвърждавал, че е прочел и приема условията на
договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да
сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният да преведе
сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка***.
Съгласно т.2.2 от ОУ, кредитодателят давал право на кредитополучателя да поиска
допълнителна, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката за
отпускане на кредит, като същата гарантирала получаването на отговор до 20
минути от изпращането й. За използването й се начислявала такса за експресно
разглеждане, която се определяла спрямо сумата и периода на договора за кредит.
В процесния случай, на 11.08.2015 г. страните сключили договор за кредит,
фигуриращ в системата на „Вивус" под № ********** и явяващ се трети по ред
договор за кредит между тях. В заявката си ответникът заявил желание, да му
бъде отпусната сума в размер 400 лв., като заявил и ползването на
допълнителната, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката.
Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата - 10.09.2015 г.
Съгласно заявката на ответника и условията по договора, сумата била отпусната
по банкова сметка *** „Първа инвестиционна банка" на същия ден -
11.08.2015 г. Според условията по кредита, към главницата били начислени лихви
и такси, както следва: договорна лихва в размер 13,47 лв. по т. 6.1 от ОУ,
приложими към договор за кредит № ********** за периода от 11.08.2015 г. (дата
на отпускане на кредита) до 10.09.2015 г. (падежна дата на кредита) и такса за
експресно разглеждане в размер 62,53 лв. Кредитополучателят се възползвал от
правото да удължи срока на връщане на кредита, съгласно т. 11 от ОУ - със 7, 14
или 30 дни, като това се извършвало след като заплати такса по сметка на
кредитодателя преди датата на падежа. Ответникът упражнявал правото си няколко
пъти, като в крайна сметка срокът за връщане на кредита бил удължен до новата
падежна дата-09.11.2015 г. С настъпване на този падеж, кредитополучателят не
погасил дължимите суми и изпаднал в забава. Съгласно договора и т.13.3 от ОУ,
от 10.11.2015 г. кредитодателят започвал да начислява наказателна лихва,
формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ - 10,01%
към договорния лихвен процент, посочен в специалните условия на договора за
кредит (в процесния случай - 40,97%), върху неизплатената главница за периода
на просрочието. От „Вивус" изпратили три напомнителни писма до ответника
на адреса му, посочен в договора, с информация за просрочения кредит - актуален
размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва. Писмата,
съгласно т.13.5. от ОУ се таксували по 10 лв. всяко и били за сметка на
изпадналия в просрочие кредитополучател. Въпреки отправените покани, ответникът
не погасил гореописаните вземания.
На 01.02.2018 г. „4финанс" ЕООД, в качеството си на цедент, сключил с
ищеца, като цесионер, договор за прехвърляне на вземания №
BGF-2018-005/01.02.2018 г., по силата на който цедентът прехвърлил на цесионера
вземанията по договор № **********, както следва:
- главница – 400 лв.,
- договорна лихва - 13,47 лв.;
- такса за експресно
разглеждане - 62,53 лв.,
- наказателна лихва - 456,40
лв. за периода 10.11.2015 г. - 31.01.2018 г.;
- отписани такси за събиране
(3 бр. изпратени писма) – 30 лв.
Посочените вземания били подробно описани в Приложение № 1, което било
неразделна част от договора за прехвърляне на вземания. По силата на сключения
договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът бил изрично
упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на
задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията
на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, ищецът изпратил уведомление за цесията чрез препоръчана
писмовна пратка, посредством „Български пощи" ЕАД, която била върната с
отметка „адресът недостатъчен". Поради това, към исковата молба се
прилагало уведомление за извършената цесия. В изпълнение на договора за
прехвърляне на вземания и чл. 9, ал. 4 от ЗЗД, „4финанс" ЕООД предоставило
на ищеца потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018 г. От
сключването на договора за цесия до момента забавата на ответника продължавала.
Така, ищецът имал ликвидно и изискуемо вземане срещу ответника, като с настоящата
искова молба претендирал сума в общ размер 918,93 лв., включваща:
- 400 лв. неплатена главница по договор за кредит № **********,
- 62,53 лв. такса за експресно разглеждане, и
- 456,40 лв. наказателна лихва за периода от 10.11.2015 г. до 31.01.2018 г.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да
осъди ответника, да му заплати сумата в общ размер 918,93 лв., включваща
гореописаните суми, ведно със законна лихва върху главницата, от подаване на
исковата молба до окончателно изплащане на вземането; както и направените по
делото разноски. Това си искане ищецът поддържа в депозирано по делото
допълнително писмено становище, а в открито съдебно заседание не изпраща свой
процесуален представител.
Ответникът не представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок, в открито съдебно заседание не се явява и
не се представлява.
Третото лице – помагач не взема становище по предявения иск в указания му
срок, в открито съдебно заседание не изпраща свой процесуален
представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Като писмено доказателство по делото се представи и прие договор за кредит № **********/11.08.2015 г. със специални условия за
договора за кредит, който се сочи за сключен между, ответника, като
кредитополучател, и третото лице-помагач, като кредитодател. Уговорената сума
по кредита е 400 лв., с лихвен процент от 40,97%, с ГПР 49,6%, със срок на
кредита от 30 дни, с посочени дата на получаване 11.08.2015 г. и дата на
връщане на сумата 10.09.2015 г., с такса за експресно разглеждане 62,53 лв.,
обща дължима сума от 476 лв. Сочат се място и дата на договаряне – София,
11.08.2015 г. Към договора са приложени ОУ, в сила от 29.05.2015 г., за които е
посочено, че кредитополучателят декларира, че ги е получил, съгласен е с тях и
ги приема. Изрично е посочено, че договорът е подписан електронно, в
съответствие с процедурата по ОУ.От посочената дата на получаване на сумата
11.08.2015 г. е и представеното банково платежно нареждане за вътрешнобанков
превод за сумата от 400 лева, с наредител третото лице – помагач и получател –
ответникът в настоящото производство. Между третото лице – помагач, като
цедент, и ищецът, като цесионер, е сключен договор за прехвърляне на вземания №
BGF-2018-005/01.02.2018 г., от който по делото се представи единствено
извлечение – от първата и последната му страници. Страните по този договор са
подписали и приложение № 1 към него, в което под № 1042 фигурира ответникът в
настоящото производство като кредитополучател по горепосочения договор, с падеж
10.09.2015 г. и краен падеж след удължаване 09.11.2015 г., с общ размер на
прехвърленото задължение 962,40 лв., от които 400 лв. главница, 13,47 лв. просрочени
договорни лихви, 62,53 лв. просрочени такси за експресно разглеждане, 456,40
лв. наказателни лихви и 30 лв. такси за събиране. От 01.06.2018 г. е
представеното по делото
потвърждение за прехвърляне на вземания приложение № 5
към договора за цесия, с което третото лице – помагач е потвърдило изрично, че
вземанията, предмет на приложението № 1 са прехвърлени от него на ищеца; както
и че цесионерът е упълномощен от цедента за своя сметка и от името на цедента,
да уведомява длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията срещу тях. За
това упълномощаване е налице и пълномощно – приложение № 4 към договора за
цесия, с нотариална заверка с рег. № 1820/02.02.2018 г. на нотариус с рег. №
271. По делото е представено, изхождащо от самия цедент, уведомление за
прехвърляне на вземания с изх. № 4217/14.02.2018 г., въз основа на процесния
договор за цесия, с данните по приложението № 1, адресирано от ответника.
Същото обаче не е било получено, видно от известие за получаване-обратна
разписка с ИД PS160600AYNTI, оформена на 13.03.2018 г., че пратката не е
доставена, поради недостатъчен адрес.
Третото лице – помагач не изпълни указанията на съда, на основание чл. 190
от ГПК, в едноседмичен срок от получаване на писмото да представи по делото
кореспонденция между страните относно сключването на процесния договор, като му
бяха указани последиците по чл. 161 от ГПК.
За цялостното изяцсняване на фактическата обстановка по делото, по искане
на ищеца, съдът назначи и изслуша съдебно – техническа експертиза, чието заключение
приема като компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице е констатирало от
справка по системата на сайта www.vivus.bg на третото лице - помагач, че от посочен IP адрес на 01.12.2014 г. бил създаден
профил на ответника, като направена била регистрация и попълнени били негови
лични данни. На същата дата той кандидатствал за кредит от 200 лв. В системата
имало запис, че на същата дата ОУ на Vivus били изпратени на електронен адрес на ответника и приети били условията на
договора за кредит. На 03.12.2014 г. била осъществена връзка с ответника за
потвърждаване чрез негова снимка, каквато той предоставил.На същата дата имало
запис, че условията по договора са приети, кандидатурата му за кредит от 200
лв. е одобрена и парите му ще бъдат изпратени по банкова сметка *** №
**********. Относно процесният договор с № **********/ 11.08.2015 г., вещото
лице сочи, че на посочената дата ответникът е кандидатствал за трети поред
кредит от 400 лв. – от вече създадения профил, но от друг IP-адрес, като същия ден заявката
била одобрена, като направени били две удължавания по 30 дни, на стойност от 76
лв. за всяко. По информация на администраторите, поддържащи сайта за кредити,
през 2015 г. същият имал друга визия от сега, като кандидатстването за кредит
също ставало по различен начин – след като кандидатът за кредит е попълнил
коректно всички полета, трябвало да натисне бутон „продължи“, при което се
появявали условията на договора, с които ако е съгласен – натискал бутон
„подпиши“, след което и след проверки на системата – получавал съобщение
„Вашият кредит беше одобрен“, като очаквал да му се обадят по телефона, за да
завърши заявка за кредит. От електронната система се установявало, че от втория
IP-адрес кредитът е одобрен и на
ел.адрес на ответника е изпратен прикачен файл с процесния договор. Според
експертизата, би следвало, кредитът да не може да се одобри, без кандидатът да
е преминал през бутон „подпиши“. Но в системата нямало наличен конкретен запис,
че от профила на ответника бутонът „подпиши“ е бил натиснат при сключване на
процесния договор.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи по основателността на предявения иск:
Съгласно чл. 6 от ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител
като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация
от разстояние - едно или повече. Като
всеки договор, той се счита сключен с постигане на съгласие между страните
относно неговото съдържание. Особеното при договорите за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е, че както преддоговорните отношения, така и
самото сключване на договора се осъществява чрез използване на средствата за
комуникация от разстояние. Съгласно чл. 18 ал. 1 от ЗПФУР, доставчикът следва
да докаже, както че е изпълнил задълженията си да предостави необходимата
информация на потребителя и е спазил сроковете по чл. 12 ал. 1 и 2, но така
също и изразеното от потребителя съгласие за сключване на договора. Според
ал.2, за доказване предоставянето на преддоговорна информация,
както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от ТЗ,
а за електронните изявления - Законът за
електронния документ и електронния подпис. Преддоговорната
информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за
гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват
със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях (чл. 18 ал. 3). Анализът на цитираните
разпоредби сочи, че за сключване на договор за предоставяне на финансови услуги
от разстояние потребителят следва да изрази по ясен и недвусмислен начин
волеизявлението си, че приема направеното от доставчика предложение, което при
спор следва да се докаже от доставчика. В тази връзка следва да се отбележи, че
законът не допуска съгласието на потребителя да се изрази чрез активиране на
изпратен от доставчика линк за потвърждение, тъй като това действие не може да
се определи като словесно или писмено изявление. В този случай договорът ще
бъде нищожен поради липса на съгласие, но при положение, че от поведението на
страната може да се заключи, че не оспорва действителността на изявлението, тя
не може да се позовава на нищожността (чл. 293, ал. 3 ТЗ). В настоящия случай,
въпреки изрично указаната им доказателствена тежест, ищецът и третото лице –
помагач на негова страна не проведоха пълно и главно доказване на факта, че
именно ответникът е изразил по надлежния за това начин воля за сключването на
процесния договор за кредит. От събраните по делото доказателства не може да се
направи категоричен извод за информирано и изрично съгласие от страна на
потребителя за сключване на процесния договор за кредит. Назначената по делото
експертиза установи, че от посочен IP адрес на 01.12.2014 г. е бил създаден
профил на ответника, като заявка за процесния договор от 11.08.2015 г. е
изпратен от същия профил, но от друг IP адрес, без в системата да е наличен
конкретен запис, че от профила на ответника бутонът „подпиши“ е бил натиснат
при сключване на процесния договор. Същевременно, третото лице – помагач не
изпълни указанията на съда, на основание чл. 190 от ГПК, в указания му срок да
представи по делото кореспонденция между него и ответника по сключването на
процесния договор, като му бяха указани последиците по чл. 161 от ГПК. Предвид
последиците от тежестта на доказване, а именно недоказаният факт се приема за
несъществуващ от съда, не може да се възприеме ищцовата теза за валидно сключен
договор за потребителски кредит именно с ответника. Ето защо, следва да се
приеме, че между третото лице-помагач и ответника не е възникнала валидна
облигационна връзка по повод процесния договор, при което ищецът не може да
черпи права от този договор, респ. не би могла да се ангажира договорната
отговорност на ответника по същия. Това е достатъчно основание за отхвърлянето
на предявения иск изцяло, като неоснователен и недоказан.
Дори и да не се приеме горното, в конкретния случай клаузите на процесния
договор не са били индивидуално уговорени с кредитополучателя. По делото се
установи, че ответникът не е получил подробна преддоговорна информация от
заемодателя за точните параметри на кредита – за общите разходи по кредита и за
обективните критерии, въз основа на които могат да се изменят, ГЛП, метода за
изчисляване на лихвата, както и условията за промяната й, допълнителни
задължения, свързани с разплащанията. ГЛП и ГПР са залегнали като клаузи от
договора за кредит, които съдът счита за неравноправни, по силата на чл.143 т.9
от ЗЗП, вр. чл.24 от ЗПК, т.к. налагат приемането на условия, с които
потребителят не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора;
в резултат на което той не е бил в състояние да прецени икономическите
последици от сключването на договора, съставляващо още едно основание за
неравноправието им, по силата на новата т.18 от същия, вр. чл.24 от ЗПК.
Същевременно, тези клаузи /за ГЛП и ГПР/ ищецът не доказа да са били
индивидуално уговорени, за да е приложимо спрямо тях изключението по чл.146
ал.1 от ЗЗП. Напротив налице са стандартизирани действия по сключване на
договора, без възможност за ответника, да влияе на съдържанието на клаузите;
при което се налага извод, че сключеният договор е с клаузи, подготвени
предварително - типови и стандартно предлагани на клиентите на заемодателя за
съответния вид кредит /чл.146 ал.2 от ЗЗП/. При позоваване на неравноправен
характер на договорна клауза от потребител или при служебна проверка от съда за
евентуално неравноправен характер на клауза от потребителски договор, съгласно
решение № 23/ 07.07.2016 г. по т.д. № 3686/14 г. на ВКС, І т.о., търговецът или
доставчикът следва да установи индивидуалното уговаряне на оспорената клауза,
като само обстоятелството, че договорът е подписан, е ирелевантно за дължимата
от съда защита на потребителя. Предвид гореизложените съображения, клаузите от
процесния договор относно ГЛП и ГПР - съдът намира за нищожни, като
неравноправни и неиндивидуално уговорени /чл.146 ал.1, вр. чл.143 т.9 и 18,
вр.чл.147 от ЗЗП, вр. чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.24 от ЗПК/. Тези клаузи обаче
са толкова съществени за процесния договор за потребителски кредит, че тяхната
неравноправност води до нищожност на целия договор – чл.146 ал.5 от ЗЗП.
Съгласно чл. 26 ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона
или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези –
нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на ГЛП и ГПР да
бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или договорът за кредит
да се сключи и ако в него не са включени трите клаузи. Като се изходи и от
характера на този договор, който е възмезден, включването на клаузи за
договаряне на лихвен процент по кредита и ГПР по него е въведено като изрично
изискване в чл.11 ал.1 т.9 и 10 от ЗПК. Предвид на това в случая не е приложима
нормата на чл.26 ал.4 от ЗЗД и нищожността на посочените по-горе клаузи на
процесния договор обуславя недействителността му като цяло.
Независимо от гореизложените съображения, основаващи се на общата
потребителска закрила по ЗЗП, в случая е налице недействителност на процесния
договор за потребителски кредит и на основание ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК
/ред. ДВ бр.18 от 05.03.2010 г./, договорът за потребителски кредит е
недействителен и когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1 от същия.
Актуалната редакция на последния текст гласи, че договорът за потребителски
кредит се сключва в писмена форма по ясен и разбираем начин; а според ред. ДВ
бр.18 от 05.03.2010 г. – в писмена форма. Съдът намира, че изискването за
яснота и разбираемост на договорните клаузи е принцип на общото облигационно
право и имащ отношение към постигането на воля между страните по съществени
елементи на договора. В този смисъл, независимо, че към датата на сключване на
процесния договор, чл.10 ал.1 от ЗПК не е бил допълнен по горепосочения начин,
този договор е следвало да съдържа именно клаузи, формулирани така, че да са
ясни и разбираеми. В тази насока са и чл.147 ал. 1 от ЗЗП и чл.5 от Директива
93/13/ЕИО, че клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да
бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. Ищецът не ангажира по делото
доказателства за метода на определяне на ГЛП и ГПР, в т.ч. за вида на
компонентите, които участват при определяне на стойността им, с посочване на
техните количествени изражения и относителните им тегла, при което не са
изпълнени изискванията на чл.33а от ЗПК. Компонентите от формулата, следва да
имат своите числени стойности и измерения, за да може да бъде направен прост
математически извод, дали уговорените ГЛП и ГПР съответстват на формулата. Така ответникът като потребител към датата на сключване на договора, който
е релевантният момент за преценка неравноправието на оспорените клаузи /чл.145
ал.1 от ЗЗП/ - не е разполагал с информация относно съществени условия на
договора – за ГЛП и за ГПР, определяни по неясна методика. Обективно не може да
се очаква от средния потребител без специални знания и опит да оцени
съответствието им с формула по методика, за да се очаква от него да може да има
информирано становище по тях, респ. да ги приеме или не. Нещо повече, според
трайната съдебна практика /решение № 98/25.07.2017 г. по т.д. № 535/2016 г.,
ТК, I т.о. на ВКС; решение № 165/02.12.2016 г. по т.д. № 1777/2015 г., ТК, I
т.о. на ВКС; решение № 205/07.11.2016 г. по т.д. № 154/2016 г., ТК, I т.о. на
ВКС; решение № 95/13.09.2016 г. по т.д. № 240/2015 г., ТК, II т.о. на ВКС;
решение № 424/02.12.2015 г. по гр.д. № 1899/2015 г., ГК, V г.о. на ВКС/, част
от самия договор, а не във вътрешни правила на кредитора, следва да бъде
методът на изчисление на съответния лихвен процент с ясна и конкретно разписана
изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и
относителната тежест на всеки от компонентите – пазарни индекси и индикатори;
както и конкретната формула за определяне на възнаградителната лихва като
съществен елемент от съдържанието на този вид договор. В настоящия случай,
процесният договор не съдържа подобно съдържание и кредиторът не може да се
счита за добросъвестен, за да е приложимо правилото на чл.144 ал.3 т.1 от ЗЗП.
В този смисъл е последователната практика на Съда на ЕС /решение от 23.04.2015
г. по дело С - 96/14; решение от 30.04.2014 г. по дело С - 26/13; решение от
26.02.2015 г. по дело С - 143/13; решение по дело С-472/10; решение по
съединени дела С-154/15, С-307/15 и С-308/15 от 21.12.2016 г./. Тълкуването на
съда поставя като изискване за яснота и разбираемост, клаузата да е така
формулирана, че да е разбираема не само от граматическа гледна точка, но и в
договора да е изложен прозрачно точният механизъм за изменението на договора,
както и отношението между този механизъм и механизма, предвиден в другите
клаузи, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и
разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици. При съмнение
относно смисъла на определено условие, то се тълкува по благоприятен за
потребителя начин - чл. 147 ал. 2 от ЗЗП. Липсата на обективен характер и на
основателност на причината за изменението на договора, както и непосочването на
конкретните външни фактори/ показатели за това, не могат да се компенсират от
уведомяването на потребителя и от правото му на прекратяване на договора (в
този смисъл е решение от 21.03.2013 г. по дело С - 92/11 на СЕС).
Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по същия /чл.23 от ЗПК/. В този смисъл, ищецът би могъл да се
легитимира като носител на материалното право единствено за неизплатената
главница по процесния договор. Същата обаче е недължима, предвид гореизложените
съображения за липса на валидно сключен договор за кредит в случая.
Най- сетне, разпоредбата на чл. 26 ал.1 от ЗПК изрично предвижда, че
кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на
трето лице, само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава
възможност. Настоящият случай обаче не попада в тази хипотеза, доколкото нито в
договора за кредит, нито в ОУ към него, изрично е предвидена посочената
възможност. Това е допълнително основание, наред с гореизложените, ищецът да не
е материално правно легитимиран, да претендира процесното вземане от ответника.
Предвид изложените съображения, предявеният иск, като неоснователен и
недоказан следва да се отхвърли изцяло, като акцесорните искове следват съдбата
на главния. С оглед на това, не е налице изискването на чл.239 ал.1 т.2 пр.І от ГПК, за да се постанови исканото от ищеца неприсъствено решение, предвид на
което и на основание ал.3 от същия, съдът постановява настоящото си решение.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Кредитреформ България“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10,
представляван от управителя Р.Х.В.; против П.Й.П. с ЕГН ********** ***; при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – “4финанс” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район Студентски, ул. „Никола Габровски” № 79 ет.2;
представляван от управителите З.С.Р. и Е.Б.М. – ответникът за бъде осъден да
заплати на ищеца сума в общ размер на 918,93 лв., включваща:
- 400 лв. неплатена главница по договор за кредит,
- 62,53 лв. такса за експресно разглеждане, и
- 456,40 лв. наказателна лихва за периода от 10.11.2015 г. до 31.01.2018 г.;
ведно със законна лихва върху главницата, от подаване на исковата молба до окончателно
изплащане; които суми били дължими по сключен между ответника и третото лице –
помагач договор за кредит № **********/11.08.2015 г. със специални условия за
договора за кредит; вземанията по който са прехвърлени от третото лице на
ищеца, по силата на сключен помежду им договор за прехвърляне на вземания №
BGF-2018-005/01.02.2018 г. с приложение № 1 към него.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.Б.