Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Стара Загора, 30.03.2021г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното заседание на
двадесет и четвърти март през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА
КОСТОВА -ГРОЗЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря Ива
Атанасова
и в
присъствието на прокурора Румен
Арабаджиков
като разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 64 по описа за
2021г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63,
ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Я.З.З. против Решение №260111/30.11.2020г., постановено по
АНД №1029/2020г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е потвърдено наказателно
постановление №23-055/20.08.2020г., издадено от Началник отдел „РК-Южна България“
гр.Пловдив при ИАРА – Бургас, с наложено на касатора административно наказание „глоба“
в размер на 1500лв, на основание чл.70, ал.1 от ЗРА. В жалбата са изложени
оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на
материалния закон и процесуалните правила - отменителни снования по чл.348,
ал.1, т.1 и т.2 от
Наказателнопроцесуалния кодекс /НПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН и необоснованост. Излагат се доводи, че вмененото нарушение не е доказано
по безспорен начин, тъй като от изложеното в АУАН и наказателното постановление
не може да се установи по безспорен и категоричен начин процесната мрежа чия
собственост е била. Сочи се, че в констативния и санкционния акт не е изписано
точно и конкретно в както се изразява извършеното деяние, с което се сочат за
нарушени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН за пълно и точно описание на
нарушението. Твърди се, че нито в АУАН, нито в наказателното постановление са
описани за кои водни басейни е въведена забраната, а съществуват и обекти, за
които въпросната забрана не се прилага. Според касатора липсват съображения и
за коя от хипотезите за извършване на риболов по смисъла на §1, т.26 от ДР на
ЗРА се отнасят действията му. Сочи се, че в случая са налице предпоставки за
приемане на случая за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, обосновано с
употребата на мрежа от санкционираното лице и липсата на данни за извършване на
предишно нарушение. Излагат се съображения за неправилно разпределение на
доказателствената тежест от съда и нарушение на основни принципи на НПК,
свързани разкриване на обективната истина и вземане на решение по вътрешно
убеждение. В заключение се сочи, че съдебното решение е постановено при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и немотивирано. Като
доводи в подкрепа на това се сочат необсъждане на възраженията на страните и
кредитиране на показанията на свидетелите на ИАРА, които се сочи, че са
предубедени и заинтересовани от изхода на делото. По тези съображения се моли
за отмяна на решението и постановяване на друго, с което наказателното
постановление да бъде отменено, алтернативно делото да бъде върнато за ново
разглеждане от друг състав на Районен съд Казанлък. Претендират се направените
по делото разноски.
Ответникът по касация – Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, редовно и своевременно призован за съдебно
заседание, не изпраща представител и не изразява становище по касационната
жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност
на касационната жалба и предлага решението на първоинстанционния съд да бъде
оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда,
като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от
жалбоподателя, мотивите към обжалваното
решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по
чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата
се явява неоснователна.
Производството пред Районен съд
– Казанлък се е развило по жалба на Я.З.З. *** срещу наказателно постановление №23-055/20.08.2020г.,
издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ Пловдив към
Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при
ИАРА гр.Бургас, с което въз основа на Акт
№В0015485/17.04.2020г. на З. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1500 лева на основание чл.70, ал.1 от ЗРА.
От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че
при извършена проверка на 17.04.2020г., в 10:00 часа, на яз.Копринка,
м.Лешница, лицето Я.З. е наблюдавано и впоследствие заловено да извършва
риболов посредством забранен мрежен уред – 1 бр. серкме, през периода на
пролетно-летни размножаващи се видове риби, съгласно Приложение №1 от ЗРА и
Заповед №РД-09-350/15.04.2020г. на Министъра на земеделието, храните и горите, като лицето е заловено в момент на
вадене на серкмето от водата. С посоченото деяние е нарушена разпоредбата на
чл.32, ал.1 от ЗРА.
С обжалваното съдебното
решение Районен съд – Казанлък е потвърдил посоченото наказателно постановление.
След събиране на гласни доказателства по делото съдът е възприел установената
от АНО фактическа обстановка, като е кредитирал с доверие показанията на двама
от свидетелите – служители на ИАРА и не е приел за достоверни показанията на
третият от разпитаните свидетели – познат на санкционираното лице. В съдебното
решение е посочено, че АУАН и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи, като от извършената служебна проверка за формалната им
законосъобразност въззивния съд не е констатирал допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Обсъдени са възраженията от жалбата срещу санкционния
акт, като не е възприет доводът, че след като не е установен улов, действията
на санкционираното лице не следва да се квалифицират като административно
нарушение. Изложени са съображения за липса на предпоставки за приложение на чл.28
от ЗАНН. По тези съображения въззивният съд е потвърдил
обжалваното наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Решението на Районен съд Казанлък е правилно.
Обосновано въззивният съд е приел, че съдържанието АУАН и
издаденото въз основа на него наказателното постановление съответстват на
императивните изисквания на ЗАНН за пълно, ясно и точно описание на нарушението
и обстоятелствата по неговото извършване. Пълнотата на описанието на
нарушението, както от фактическа, така и от правна страна, е функция на
конкретния административнонаказателен състав. В случая Я.З. е санкциониран на
основание чл.70, ал.1 от ЗРА, съгласно която разпоредба който лови риба и други
водни организми в период на забраната по чл.30, ал.3, т.1, ал.4 и 5 и чл.32,
ал.1 се наказва с глоба от 1500 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко
наказание. От правна страна административнонаказателното обвинение е обосновано
с допуснато нарушение на регламентираната в чл.32, ал.1 от ЗРА забрана за улов
във водните обекти по чл.3, ал.1, т.1 и 2 на риба и други водни организми през
периода на тяхното размножаване съгласно приложение № 1. От фактическа страна,
съгласно направеното описание на нарушението в обстоятелствената част на
наказателното постановление, извършването на вмененото нарушение се основава на
това, че на 17.04.2020г., в 10:00 часа, на яз.Копринка, м.Лешница, лицето Я.З.
е наблюдавано и впоследствие заловено да извършва риболов посредством забранен
мрежен уред – 1 бр. серкме, през периода на пролетно-летни размножаващи се
видове риби, съгласно Приложение №1 от ЗРА и Заповед №РД-09-350/15.04.2020г. на
Министъра на земеделието, храните и
горите, като лицето е заловено в момент на вадене на серкмето от водата.
Очевидно изпълнителното деяние е индивидуализирано в необходимата и достатъчна
степен и от фактическа, и от правна страна, чрез точно словесно описание на
деянието, с което се осъществява състава на нарушението и с посочване на
законовата разпоредба установяваща забрана, неспазването на която представлява
административно нарушение по смисъла на чл.70, ал.1 от ЗРА. Всички релевантни
за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства,
които обуславят административнонаказателната отговорност, са установени и
посочени в наказателното постановление, а доводите, посочени в касационната
жалба в обратния смисъл се явяват неоснователни.
Водните обекти, за които е въведена забраната се
променят, чрез заповед на Министъра на земеделието и храните, с която по силата
на чл.32, ал.2, ал.3 и ал.5 от ЗРА може: да се променя началната и крайната
дата или да се увеличава срока на забраната по приложение №1 с до 30 дни, при
нетипични промени в климатичните условия (ал.2); в технологичните обекти
забраната по ал.1 се въвежда за срок от 20 до 45 дни ежегодно със заповедта на
министъра (ал.3); да се изключат от обхвата на забраната определени водни
обекти (ал.4), да се променя началната дата, крайната дата или да се увеличават
сроковете на забраната за определени водни обекти, съобразно с надморската
височина и климатичните особености на региона (ал.5), която е приложима към
настоящия случай. Следователно забраната по чл.32, ал.1 от ЗРА има конкретни
времеви и териториални параметри, които Министъра на земеделието и храните
определя, а приложение № 1 сочи периода на размножаване на рибите и другите
водни организми. Съгласно т.4 от Заповед №РД09-350/15.04.2020г. на Министъра на земеделието и
храните, улова на пролетно-лятно размножаващи се риби в рибностопанските обекти
в страната с надморска височина до 500 метра е забранен в периода от 15.04.2020г. до 31.05.2020г.,
което съвпада и с нормата на т.18 от приложение I към чл.32, ал.1 от ЗРА, според което във водни обекти с надморска височина
до 500 метра в същия времеви отрязък е забранен улова на риби и други водни организми през периода на размножаване.
Именно в този период е извършен риболовът от касатора в язовир Копиринка, които
е с надморска височина до 500 метра, като според легалната дефиниция на §26 от
ЗРА „риболов“ е поставянето на уреди и средства във водата за улов на риба и
други водни организми. Тези действия на касатора са установени пред въззивния
съд от показанията на разпитаните по делото служители на ИАРА. Последните са
кредитирани с доверие от въззивния съд, а по принцип касационната инстанция не
може да подменя вътрешното му убеждение по фактите, включени в предмета на
доказване. В този смисъл доводите от касационната жалба за липса на описание на
изпълнителното деяние, недоказаност на административното нарушение и непосочване
на водният обект, за който се отнася забраната се явяват неоснователни, като
следва да се отбележи, че собствеността на уреда за риболов е ирелевантно
обстоятелство, при положение, че този уред е използван за улов на риба от
санкционираното лице.
Неоснователни
се явяват и доводите на касатора за наличие на предпоставки за приложение на
чл.28 от ЗАНН, както правилно е приел и районният съд. Макар и да липсват данни
за извършени предишни нарушения, санкционираният е нарушил забраната за риболов
като е извършвал такъв със забранен риболовен уред – мрежа тип „срекме“, което
обстоятелство, противно на изложеното в касационната жалба, се явява
отегчаващо, а не смекчаващо такова.
Неоснователни
се явяват и възраженията за неправилно разпределена доказателствена тежест от
съда, тъй като в съдебното решение не е посочено, че задължение на
санкционираното лице е да обори установеното
от АНО, както се твърди в касационната жалба. Не са налице и нарушения
на принципите на чл.13, ал.1, чл.14 и чл.16 от НПК и допуснато от съда
съществено нарушение на съдопроизводствените правил. Съдът се е произнесъл по
спора като е събрал всички относими и
допустими доказателства, направил е техен анализ и е изложил съображения по
релевантните фактически обстоятелства и приложимите спрямо тях правни норми,
включително по наведените в жалбата възражения срещу наказателното
постановление. Изложени са мотиви защо се приема, че
лицето е извършило нарушението, за които му е повдигнато
административнонаказателно обвинение, а което доводите за липсата на
мотивираност във въззивния акт поради необсъждане на събраните доказателства,
се явяват неоснователни.
В заключение следва да се отбележи, че в жалбата се сочи
също, че решението на районния съд е необосновано. Разпоредбата на чл.348 от НПК,
към който препраща чл.63 от ЗАНН обаче не въвежда необосноваността на съдебния
акт като касационно основание, следователно това възражение не следва да бъде
обсъждано от настоящия съдебен състав.
С оглед на изложените съображения съдът
намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което
обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при
правилно приложение на закона и при спазване на процесуалните правила, следва
да бъде оставено в сила.
Водим
от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260111/30.11.2020г.,
постановено по АНД №1029/2020г. по описа на Районен съд – Казанлък.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.