Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260165
гр. Русе, 23.XII.2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия в открито съдебно
заседание на 18 декември 2020 г. в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
при секретаря АНЕЛИЯ ГЕНЧЕВА като
разгледа докладваното от съдия А.ГАВРАИЛОВА в.гр.д. №660 описа за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С.Т.М.,*** против решението от 26.08.2020г. на Русенския районен съд, постановено по гр.д.№ 540/2020 г., с което е отхвърлен
предявения от него иск за заплащане на сумата от 1592,83лв. представляваща
допълнително възнаграждение за извънреден труд от 229,94ч положен за периода 01.10.2017г.-30.09.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.01.2020г. до
окончателното изплащане, както и разноските по делото. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението, поради
противоречие с материалния закон. Моли въззивният съд да го отмени и да
постанови друго, с което да уважи иска, при законните последици.
Въззиваемата страна Г****-С****, опорва основателността
на жалбата и моли тя да не се уважава, а обжалваното решение да бъде
потвърдено.
Въззивният съд счита
жалбата за допустима – подадена е от заинтересована от обжалването страна, в
законния срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество тя
е неоснователна.
По делото не се спори, и от
представените писмени доказателства се установява, че през периода от 01.10.2017
г. до 30.09.2019 г. ищецът С.М. е полагал труд на длъжност „м****“ в Р****-Р***. Не се спори, че страните са били обвързани от
служебно правоотношение по ЗМВР и че отношенията между страните следва да се
уредят съобразно този закон съгласно чл. 142, ал. 1 ЗМВР. Не се спори, че
предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал
труд и през нощта (22:00 – 06:00 часа), а отработеното работно време се е
изчислявало сумирано. От представените писмени доказателства и от приетата в
настоящото производство съдебно-икономическа експертиза, е установено, че за
процесния период М. е работил на 24 часови смени.Освен 24-часовите дежурства,
ищецът е отработвал и 16 часови смени, в които е полагал труд и в часовия
интервал от 22.00ч до 06.00ч.
От таблиците в констативно-съобразителната
част на експертизата е видно, че съгласно графиците служителят е положил общо 1665 часа
нощен труд. След преобразуване на положения нощен труд към дневен труд с
коефициент 1,143 се получава положен извънреден труд от 238,095часа, който не е
заплатен от работодателя. От заключението на експертизата се установява, че размерът
на възнаграждението за този извънреден труд възлиза на 1675,33лв., определено
по правилата на чл.187, ал.6 ЗМВР.
С обжалваното решение първоинстанционният съд
е отхвърлил иска, като неоснователен.Решението е неправилно, по следните
съображения : Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители в системата на МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, в това
число и възнаграждението за положен извънреден труд, регламентирано в чл.178,
ал.1, т.3 от ЗМВР. Редът за организацията и разпределението на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство и др. се определят по
силата на законова делегация на основание чл.187, ал.9 от министъра на
вътрешните работи. За процесния период в действащите Наредба № 81213-592 от
25.05.2015 год. и Наредба № 81213-776 от 29.07.2016 год. липсва норма,
аналогична на нормата на чл.31,ал.2 на отменената Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014 год. за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент
0,143. При липса на изрична законова регламентация въззивният съд приема, че
следва субсидиарно да се приложат разпоредбите на
чл.9,ал.2 НСОРЗ.Противното разрешение би
поставило държавните служители в системата на МВР в неравностойно положение,
както спрямо останалите държавни служители, така и спрямо работниците и
служителите по трудово правоотношение, които получават допълнително
възнаграждение за извънреден труд, в който смисъл е и решение № 311 от
8.11.2019 год.на ВКС по гр.д.№ 1144/2018 год. То е с предмет заплащане на други
допълнителни възнаграждение на държавни служители от системата на МВР, но дава
принципно разрешение на въпроса за субсидиарното приложение
на друг закон при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР. Посочено е, че
положителният отговор на въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби е в
съответствие с основния правен принцип за равенство и недопускане на
дискриминация, закрепен в чл.6 от Конституцията и чл.14 ЕКЗПЧОС. По тези съображения съдът намира, че решението,
с което искът е отхвърлен, следва да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго, с което искът да бъде уважен да претендирания
размер – 1592,83лв.
С оглед изхода
на спора ответникът дължи на ищеца разноските по делото. В първоинстанционното
производство е представен договор за
правна защита и съдействие, сключен между ищеца и упълномощения адвокат на
15.01.2019г., в който уговореното възнаграждение е 400лв. без ДДС. От
приложената фактура е видно, че е заплатено и ДДС, тъй като адвокатсто
дружество е регистрирано по ЗДДС и ищецът
е заплатил сума в размер 480лв.Ответникът е направил възражение по чл.78,ал.5
от ГПК, което, предвид фактическата и правна сложност на делото, е основателно.
Съгласно разпоредбата на чл.7,ал.2, т.2 НМРАВ, минималния размер на дължимото
адвокатско възнаграждение е 341,50лв., а с включен ДДС – 410лв. и в този размер
следва да се присъди.Не се сочат доказателства, че ищецът е направил разноски
за адвокатска защита пред въззивната инстанция. По сметка на Русенския окръжен
съд ответникът дължи 63,71лв държавна такса и 200лв. разноски за експертиза.
По изложените съображения
Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
260038 от 26.08.2020г. на Русенския районен съд, постановено по гр.д.№540/2020г.
по описа на РРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА
Г****-С**** да заплати на С.Т.М.,***, сумата 1592,83лв.
представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд, положен за
периода 01.10.2017г.-30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 31.01.2020г. до окончателното изплащане, както и 410лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Г****-С****
да заплати по сметка на Окръжен съд – Русе 63,71лв държавна такса и 200лв.
разноски за експертиза.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :