Решение по дело №109/2019 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 46
Дата: 16 януари 2020 г. (в сила от 29 юни 2020 г.)
Съдия: Валентина Жекова Иванова
Дело: 20195640100109
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 46

    гр.Хасково, 16.01.2020 год.

 

В  и м е т о  н а  н а р о д а

 

 

Хасковският районен съд

в публичното заседание на двадесет и шести септември

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                                                          СЪДИЯ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

 

 

Секретар: Елена Стефанова

Прокурор:

като разгледа докладваното  от Съдията гр.д. № 109 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е от С.Х.К.,*** против „МАКС КОЛЕКТ“ ООД – гр.София, иск с правно основание чл.439 от ГПК – отрицателен установителен.

В исковата молба ищецът твърди, че със Заповед № 823/17.07.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по Ч.гр.д. № 1574/2015г. по описа на РС-Хасково и Изпълнителен лист от 25.09.2015г., било разпоредено и длъжникът бил осъден да заплати на ответника по делото сумата 139.58 лева за главница, от която 79.58 лева – незаплатена/и месечна/и такса/и по Договор за предоставяне на мобилен достъп до интернет № ВС07022610111 от 26.10.2011г. и Фактура № ********** от 01.07.2012г. и 60 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на същия договор, дължима за периода от 01.08.2012г. до 26.10.2012г., с 24.11 лева – лихва за забава върху сумата по посочената фактура за периода от 17.07.2012г. до 10.07.2015г. и законната лихва върху главницата от 15.07.2015г. до изплащане на вземането, както и сумата от 25 лева – платена държавна такса и 200 лева – юрисконсултско възнаграждение – разноски по делото. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК ищецът не депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение и същата влязла в сила. Възоснова на издадения изпълнителен лист и заповедта за изпълнение било образувано Изп.д. № 20189290402256 по описа на ЧСИ Николета Кавакова, рег. № 929. На 12.12.2018г. ищецът получил съобщение за образувано изпълнително дело с изх. № 52197/03.12.2018г., с което за пръв път бил уведомен, че е длъжник по образуваното изпълнително дело и дължи суми на взсикателя. Със съобщение за образувано изпълнително дело ищецът бил уведомен и че за обезпечаване на вземането на взсикателя му е наложен запор върху банковите сметки и насрочен опис на движими вещи. От издаване на изпълнителния лист до образуване на изпълнителното дело по описа на ЧСИ Николета Кавакова реални изпълнителни действия за събиране на присъдените по изпълнителния лист суми спрямо ищеца не били извършени. Или, от 01.07.2012г., когато била издадена фактурата, по която било депозирано заявлението по чл.410 от ГПК, до образуване на изпълнителното производство към месец ноември 2018г. не били предприети действия, които да прекъсват започналата давност от датата на плащане на фактурата. Поради изложеното счита, че за него е възникнала правна възможност да предяви иск на основание чл.439 от ГПК, съгласно който длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като в тези случаи той може да се позовава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, в което е издадено изпълнителното основание. Счита, че към настоящия момент е изтекла погасителната давност по отношение на задълженията, за които бил издаден този изпълнителен лист. Твърди, че това обстоятелство е настъпило, поради следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.111 от ЗЗД, с изтичането на тригодишна давност се погасяват периодични плащания, каквито били претендираните месечна такса за предоставяне на мобилен достъп до интернет, неустойки и лихви. Давността, съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД, започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В конкретния случай вземането било станало изискуемо не след издаването на изпълнителния лист на 25.09.2015г., а преди това, което се установявало от изявлението на кредитора, обективирано в съдържанието на самия изпълнителен лист, с оглед посочената в същия Фактура № **********/01.07.2012г., сумата за месечни такси, неустойка и лихви, дължими за периода от 01.08.2012г. до 26.10.2012г., то би следвало началната дата на изискуемост да е 26.10.2012г. Поради това вземанията, описани в изпълнителния лист, се погасявали с изтичането на тригодишна давност, т.е. на 27.10.2015г., към който момент вече била издадена заповедта за изпълнение и изпълнителният лист от 29.09.2015г. До 27.10.2015г., а и след този срок, не били предприети действия по принудително изпълнение, които да прекъсват давността на основание чл.116, б.”в” от ЗЗД, доколкото не били изпълнителни действия, които да прекъсват давността, образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение. Подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение счита, че също не прекъсва давността, Давността се прекъсвала, съгласно чл.116, б.”б” от ЗЗД, с предявяване на иск, като в случая давността би се прекъснала с предявяване на иск за съществуване на вземането, но съгласно чл.422, ал.1 от ГПК, предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срока по чл.415, ал.1 от ГПК. В настоящия случай взискателят по изпълнителното дело не бил предявил иск по чл.422 от ГПК, поради което давността не следвало да се счита за прекъсната с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение. В подкрепа на този извод било и обстоятелството, че заповедта за изпълнение, независимо дали е била издадена по реда на чл.410 и чл.417 от ГПК, както и издадения възоснова на същата изпълнителен лист, нямали последиците на съдебно решение за установяване съществуване на вземането по смисъла на чл.117, ал.2 от ЗЗД, поради което счита, че срокът на новата давност по чл.117, ал.1 от ЗЗД съвпадал с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство. Т.е., в случая не следвало да намери приложение разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД. Извън горното, доколкото заповедта за изпълнение и изпълнителният лист били издадени за суми, представляващи неплатени месечни такси по договор за предоставяне на мобилен достъп до интернет по Фактура № **********/01.07.2012г. и неустойка за предсрочно прекратяване на същия договор, счита, че тези задължения били погасени по давност в срока и след издаване на изпълнителния лист на 25.09.2015г., от която дата до образуване на изпълнителното дело през месец ноември 2018г.,  вземанията на взискателя били погасени по давност. В случай, че съдът не възприеме за правно обосновано прилагането на кратката тригодишна давност, ищецът счита, че за това вземане била изтекла и общата петгодишна давност. От падежа на вземането до извършване на действия, които обективират прекъсване на давността, бил изтекъл срок, много по-дълъг от пет години. Изведеното до тук било с оглед разясненията, дадени в ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, а именно, че преценката дали е прекъсната давността е конкретна във всеки конкретен случай с оглед активността на кредитора по делото и предприетите по отношение на длъжника изпълнителни действия.  Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата 139.58 лева за главница, от която 79.58 лева – незаплатена/и месечна/и такса/и по Договор за предоставяне на мобилен достъп до интернет № ВС07022610111 от 26.10.2011г. и Фактура № ********** от 01.07.2012г. и 60 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на същия договор, дължима за периода от 01.08.2012г. до 26.10.2012г., с 24.11 лева – лихва за забава върху сумата по посочената фактура за периода от 17.07.2012г. до 10.07.2015г. и законната лихва върху главницата от 15.07.2015г. до изплащане на вземането, както и сумата от 25 лева – платена държавна такса и 200 лева – юрисконсултско възнаграждение – разноски по делото, по Заповед № 823/17.07.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по Ч.гр.д. № 1574/2015г. по описа на РС-Хасково и Изпълнителен лист от 25.09.2015г. Претендира разноски.

Ответникът оспорва иска. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:  

 От копие на на изпълнително дело № 20189290402256 по описа на ЧСИ Николета Кавакова, рег. № 929 и от Ч.гр.д. № 1574/2015г. по описа на Районен съд-Хасково е видно, че в  полза на „Макс Колект“ООД е бил издаден Изпълнителен лист от 25.09.2015г. възоснова на Заповед за изпълнение  № 823/17.07.2015г. по Ч.гр.д. № 1574/2015г. по описа на Районен съд-Хасково, за  следните суми: 139.58 лева – главница, от която 79.58 лева незаплатена/и месечна/и такса/и по Договор за предоставяне на мобилен достъп до интернет № ВС07022610111 от 26.10.2011г. и Фактура № ********** от 01.07.2012г. и 60 лева неустойка за предсрочно прекратяване на същия договор, дължима за периода от 01.08.2012г. до 26.10.2012г.; 24.11 лева – лихва за забава върху сумата по горепосочената фактура от 17.07.2012г. до 10.07.2015г. и законната лихва върху главницата от 15.07.2015г. до изплащане на вземането, както и сумата от 25 лева платена  държавна такса и 200 лева юрисконсултско възнаграждение – разноски по делото. Заповедта е била връчена на длъжника при условията на отказ, което връчване е прието за редовно с разпореждане на съда от 18.08.2015г. На 25.09.2015г. е бил издаден изпълнителен лист, възоснова на който по молба на „Макс Колект“ ООД, вх. № 36139/28.11.2018г. е било образувано изп. дело № 20189290402256 на ЧСИ Николета Кавакова, рег. № 929. На 13.12.2018г. е бил наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Райфайзенбанк България“ ЕАД, а на 12.12.2018г. е наложен запор и върху трудовото му възнаграждение, както и върху всяко друго възнаграждение, получавано от него в „Грант 2017“ ЕООД – гр.Хасково.  На 12.12.2018г. на длъжника е било връчено Съобщение за образувано изпълнително дело.

          Основният спор между страните по делото е дали е изтекла погасителната давност за вземанията, обективирани в изпълнителен лист, издаден по Ч.гр.д. № 1574/2015г. по описа на Районен съд-Хасково. 

Съобразно разпоредбата на чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По своето естество искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила. По изложените съображения предявеният иск е допустим, доколкото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл.439 от ГПК, с който се оспорва изпълнението. Искът е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за изпълнение, а именно погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност. 

Предявеният иск е неоснователен по следните съображения:

Съгласно ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, мотивите на т.14, новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова самото заявление за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК, предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл.415, ал.1 от ГПК.

Освен в тази хипотеза, давността следва да се счита прекъсната и със стабилизиране на заповедта за изпълнение. Това е така, тъй като съгласно актуалната практика на ВКС, влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Следователно, по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл.117, ал.2 от ЗЗД. В подобен смисъл са и Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК).

В случая ищецът обосновава претенцията си с изтичане на кратката погасителна давност, уредена с нормата на чл.111, б.„в” от ЗЗД.  Безспорно процесното вземане е периодично и за него е приложима уредената с чл.111, б. „в” от ЗЗД давност, вкл., когато е присъдено с издаден изпълнителен лист възоснова на несъдебно изпълнително основание, т.е. по реда на чл.237 от ГПК /отм./.  При наличието на влязла в сила заповед за изпълнение обаче, както вече бе отбелязано, приложима е нормата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, според която новата погасителна давност, започваща от влизането й в сила –  в случая 01.09.2015г., е „всякога пет години”.  Действително, използваният термин в тази норма е „решение“, но той следва, съобразно чл.5 от ГПК, да се тълкува разширително, доколкото към датата на последната й редакция /ДВ бр.12/1993г./ заповедно производство изобщо не е съществувало. Следва да се има предвид, че както решенията, така и заповедите по чл.410 или чл.417 от ГПК установяват вземания чрез съдебна санкция, като след влизането им в сила  е недопустимо искане за присъждане на същото вземане между същите страни да бъде въвеждано като предмет в друго производство по реда на ГПК /исково или заповедно/  – т.е., досежно своите субективни и обективни предели те са тъждествени. Така установените вземания подлежат на преразглеждане по съдебен ред единствено при наличието на определени предпоставки и по изрично нормативно предвидените извънредни способи, които отчитат спецификите на отделните видове съдебни актове – чл.424 от ГПК за заповедите за изпълнение, чл.303 и сл. от ГПК за решенията, чл.240 от  ГПК за неприсъствените решения.

Или, необходимо в случая е да е изтекла петгодишна давност от 01.09.2015г. /датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, от който момент същата се стабилизира/ до предприемане на действия, които я спират или прекъсват по смисъла на чл.115 и чл.116 от ЗЗД.  Видно от приложеното копие на изпълнителното дело е, че за събиране на процесното вземане, същото е било образувано на 28.11.2018г., което безспорно представлява действие по принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б. ”в” от ЗЗД, като към тази дата не е била изтекла петгодишна давност.

Предвид изложеното следва да се приеме, че на 01.09.2015г. е започнал нов давностен срок, който е петгодишен, който срок е прекъснат с молбата за образуване на изпълнителното дело от 28.11.2018г., която съдържа искане за изпълнително действие запор, а после и с изпращане на запорните съобщения от 03.12.2018г. и който срок не е изтекъл и към датата на исковата молба.

По изложените съображения предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като на  основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът бъде осъден да заплати на ответника направените  разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

 

 

  Водим от горното, съдът

 

                                               Р   Е   Ш  И :

 

 ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Х.К., ЕГН **********,***, против „МАКС КОЛЕКТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“Христо Ботев“ № 17, ет.1, офис 208,  иск с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено по отношение на „МАКС КОЛЕКТ“ ООД, че С.Х.К. не дължи изпълнение по изп. дело № 20189290402256 на ЧСИ Николета Кавакова, рег. № 929, с район на действие Окръжен съд-Хасково, относно вземането, посочено в издадени по Ч.гр.д. № 1574/2015г. на Районен съд-Хасково Заповед за изпълнение № 823/17.07.2015г. и Изпълнителен лист от 25.09.2015г. за суми в размер на   139.58 лева – главница, от която 79.58 лева незаплатена/и месечна/и такса/и по договор за предоставяне на мобилен достъп до интернет № ВС07022610111 от 26.10.2011г. и фактура № ********** от 01.07.2012г. и 60 лева неустойка за предсрочно прекратяване на същия договор, дължима за периода от 01.08.2012г. до 26.10.2012г.; 24.11 лева – лихва за забава върху сумата по горепосочената фактура от 17.07.2012г. до 10.07.2015г. и законната лихва върху главницата от 15.07.2015г. до изплащане на вземането, както и сумата от 25 лева платена  държавна такса и 200 лева юрисконсултско възнаграждение – разноски по делото, като – неоснователен.

          ОСЪЖДА С.Х.К., ЕГН **********,***, да заплати на „МАКС КОЛЕКТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“Христо Ботев“ № 17, ет.1, офис 208, направените по делото разноски в размер на 300 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                   СЪДИЯ : /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.С.