Решение по дело №51/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 170
Дата: 11 март 2020 г. (в сила от 4 юни 2020 г.)
Съдия: Мариана Димитрова Шотева
Дело: 20207150700051
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 15 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 170/11.3.2020г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – І състав, в открито съдебно заседание на единадесети февруари, две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИАНА ШОТЕВА

 

 

 

при секретар

Тодорка Стойнова

и с участието

на прокурора

Стефан Янев

изслуша докладваното

от съдия

МАРИАНА ШОТЕВА

по административно дело № 51 по описа на съда за 2020г.

 

Производството е по реда на чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба на И.А.Д. с ЕГН: ********** ***, чрез адв. Р.А. ***, представлявана от Директор – ст. комисар Тишев, с искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 500 лева, представляващи имуществени вреди, причинени в резултат на незаконосъобразен административен акт – НП № 19-0367-000071/12.02.2019 г.  г. издадено от Началник група към ОД на МВР гр. Пазарджик, РУ Велинград, отменен по съответния ред с Решение № 179/05.12.2019 г. постановено по АНД № 286/2019 г. по описа на РС – Велинград, необжалвано, влязло в законна сила на 28.12.2019 г., както и законна лихва от дата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че вследствие на отменен като незаконосъобразен по надлежния ред административен акт – НП № 19-0367-000071/12.02.2019 г. издадено от Началник група към ОД на МВР гр. Пазарджик, РУ Велинград, е претърпял имуществени вреди в размер на 500 лв., представляващи сторени разноски по АНД № 286/2019 г. по описа на РС – Велинград, във връзка с обжалване на посоченото по-горе наказателно постановление. Посочено е, че тази сума представляваща имуществена вреда не би била заплатена, ако не е било издадено отмененото наказателно постановление, поради което счита, че е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между наказателното постановление и претърпените имуществени вреди. Моли да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди.

В съдебно заседание, ищецът редовно призован, не се явява, представлява се от адв. А.. Поддържа се исковата молба. Моли се съдът да уважи иска и да присъди сторените по делото разноски, съгласно представеия списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът – ОД на МВР гр. Пазарджик, редовно призовани, не се явява преставител. В приложена по делото писмена защита с вх. № 1178/ 10.02.2019 г. оспорва предявената искова претенция и счита същата за неоснователна по размер.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище, че предявеният иск е основателен. Осъществен е сложният фактически сътав на чл. 1 от ЗОДОВ. Искът е доказан по основание и размер. По отношение на акцесорния иск за лихви се счита, че не следва да е от подаване на исковата молба, а от постановяване на решението.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Административният акт, в резултат на който се твърди, че са настъпили имуществени вреди за ищеца е НП № 19-0367-000071/12.02.2019 г. издадено от Началник група към ОД на МВР гр. Пазарджик, РУ Велинград, с което на И.А.Д. за извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, а именно за това, че на 18.04.2018 г. около 23,50 ч. в гр. Велинград, на ул. „Юндола“ ищецът е управлявал МПС – лек автомобил „*****“ с номер на рама XLBLY193ERC447792, което не е регистрирано по надлежния ред и си е служил с контролни знаци – регистрационна табела ****, издадена за друго МПС, за което на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП му е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 месеца.

Ищецът е обжалвал НП № 19-0367-000071/12.02.2019 г. издадено от Началник група към ОД на МВР гр. Пазарджик, РУ Велинград, за което било образувано АНД № 286/2019 г. по описа на РС – Велинград, като за осигуряване на защитата и процесуалното си представителство е ангажирал адвокат Р.А. *** и е заплатил сума от 500 /петстотин/ лева, представляваща адвокатски хонорар за процесуално представителство по договор за правна защита и съдействие № 002897/21.03.2019 г. С Решение № 179 от 05.12.2019 г. PC – Велинград е отменил като незаконосъобразно НП № 19-0367-000071/12.02.2019 г. издадено от Началник група към ОД на МВР гр. Пазарджик, РУ Велинград, което не е обжалвано и е влязло в законна сила на 28.12.2019 г.

Въз основа на тези факти, съдът счита предявения иск за допустим.

Искът е с правно основание чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, предвид изложените фактически обстоятелства в исковата молба, че ищецът е неблагоприятно засегнат и е претърпял имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от отменено по съдебен ред като незаконосъобразно наказателно постановление. Искът за обезщетение е предявен срещу надлежен ответник и е допустим за разглеждане в производството пред Административен съд гр. Пазарджик по реда на глава ХІ от АПК, като предявен пред съда по седалището на ответника.

Разгледан по същество искът е основателен.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 от АПК, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за претърпени вреди.

В конкретния случай от събраните по делото доказателства се доказа наличието на всички предвидени в закона материални предпоставки.  Налице е издадено незаконосъобразно наказателно постановление, което е оспорено и отменено от съда, с влязло в сила решение. Безспорно по делото се доказа, че именно в резултат на това наказателно постановление, ищецът е претърпял имуществени вреди, представляващи заплатени от него разноски по обжалване на наказателно постановление в размер на 500 лева за процесуално представителство. Издаването на отмененото наказателно постановление е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл наказателното постановление представлява властнически акт, издаден от административен орган и въпреки че поражда наказателноправни последици, то е правен резултат от санкционираща административна дейност.

По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Настоящият състав приема, че ищецът в настоящото производство, не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако не бе издадено незаконосъобразното наказателно постановление от административния орган. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство, то адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт - наказателното постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на ищеца вследствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателното постановление, с което е наложена глоба, която той е считал за незаконосъобразно наложена. Обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото наказателно постановление. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси.

В конкретния случай ищецът е сключил договор за правна защита и съдействие с адв. Р.А. *** да го представлява по АНД № 286/2019 г. против наказателно постановление № 19-0367-000071/12.02.2019 г.  г. издадено от Началник група към ОД на МВР гр. Пазарджик, РУ Велинград, както и са договорили адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, която сума е отбелязано, че е изплатена изцяло. От адв. Р.А. е приложен договор за правна защита и съдействие № 002897/21.03.2019 г. Този договор отговаря на утвърдените от Висшия адвокатски съвет прономеровани и прошнуровани образци с индигирани копия, притежава сериен номер и видно от съдържанието му за договореното между страните възнаграждение в размер на 500 лева изрично е вписано, че сумата е платена в брой от клиента на адвоката при подписване на договора. Съгласно установената съдебна практика подобно вписване в договора за правна помощ се счита за разписка за реално плащане в брой на договорения адвокатски хонорар. В този смисъл е приетото по т.1 от тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. по т. дело № 6/2012г. на ОСГТК на Върховния касационен съд разрешение, че при вписан в договора начина на плащане „в брой“, то вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

Съдът счита, че ищецът е доказал реално настъпили за него имуществени вреди във вид на заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на отмененото наказателно постановление в претендирания размер.

Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпени от него имуществени вреди в размер на 500 лева от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на решението, с което е отменено наказателното постановление – 28.12.2019 г., до окончателното ú изплащане, съобразно разрешението, дадено в т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по т.гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК. Съгласно т. 4 от тълкувателното решение при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът ще следва да заплати направените по делото разноски от ищеца, а именно сумата от 410 /четиристотин и десет/ лева, от които 10 лв. платена държавна такса и 400 лева  адвокатско възнаграждение.

 

Воден от горното, Административен съд – Пазарджик, І състав

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Пазарджик, представлявана от Директор – ст. комисар Тишев, с адрес пл. „Съединение“ № 3, гр. Пазарджик да заплати на И.А.Д. ***, сумата от 500 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди.

ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Пазарджик, представлявана от Директор – ст. комисар Тишев, с адрес пл. „Съединение“ № 3, гр. Пазарджик да заплати на И.А.Д. ***, направените по делото разноски в размер на 410 /четиристотин и десет/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

 

                  СЪДИЯ:/п/