Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град Ловеч, 14.02.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен състав, в открито съдебно
заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при секретаря Антоанета
Александрова и в присъствието на прокурора Кирил Петров, като разгледа докладваното
от съдия Христова а.х.д. № 22/2016г. по описа на Административен съд Ловеч, и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на
чл.203 и сл. от АПК във връзка с чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Административното дело е
образувано по искова молба от К.А.В., понастоящем изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода” в Затвора ***, против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” гр. София.
Ищецът претендира присъждане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в размер на 60 000 лева, изразяващи се в
претърпян тежък инфаркт поради това, че за периода от 20.12.2014г. до
11.03.2015г. не му е оказана необходимата и адекватна на оплакванията и нуждите
му медицинска помощ и лечение от администрацията на Затвора Л..
В съдебно заседание оспорващият поддържа
исковата молба на изложените в нея основания. Твърди, че 3 месеца не му е бил осигурен
преглед при специалист, което е причина за претърпения инфаркт, като
конкретизира, че ГДИН не е оказала дължимата контролна дейност на здравното
заведение и лекарите в него.
Ответникът, редовно призован, в
съдебно заседание и в писмен отговор и становище оспорва ИМ като неоснователна
и недоказана и моли да се отхвърли същата с доводи, че администрацията е
спазила задълженията си да осигури медицинска помощ на лишения от свобода, а самата
медицинска дейност не е административна и ГДИН не отговаря за качеството на
лечението.
Представителят на Окръжна
прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност и недоказаност
на ИМ с доводи, че администрацията на Затвора Л. е създала условия за опазване
физическото здраве на лишения от свобода, периодично са му извършвани прегледи и
му е оказвана медицинска помощ, а от събраните по делото доказателства не може
да се установи безспорно, че е отказвано медицинско обслужване съгласно Наредба
№2 и не са полагани медицински грижи, в резултат на което да е настъпило
заболяването.
По аналогична искова молба на В.,
но с претенция за вреди от неправилно проведено лечение с Нифедепин, е било
образувано адм.д. № 3437/2015г. на АССГ. Последното е приключило с Решение № 2613/18.04.2016г.,
отменено при инстанционен контрол от ВАС и върнато за ново разглеждане. При
новото разглеждане е било образувано адм.д. № 12590/2017г. по описа на АССГ,
впоследствие прекратено и изпратено по подсъдност на АС Ловеч. В последния съд
е било образувано адм.д. № 141/2018г. по описа на АС Ловеч (приложено към
настоящото), приключило с Решение № 80/23.05.2018г., с което исковата претенция
е била отхвърлена. Решението е било обжалвано пред ВАС и потвърдено с Решение №
15065/07.11.2019г. по адм.д. № 8795/2018г. на ВАС.
Настоящата искова молба е била
подадена именно по адм.д. № 3437/2015г. на АССГ, като докладчикът по последното
я е отделил за образуване на ново дело предвид различните основания, на които
се претендира обезщетение и различните ответници. По новата ИМ е било образувано
адм.д. № 9296/2015г. по описа на АССГ, като с Определение № 193/12.01.2016г. съдия-докладчикът
е прекратил производството по това дело и е изпратил ИМ по подсъдност на АС
Ловеч.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна
следното:
К.А.В. изтърпява присъда лишаване
от свобода в Затвора Л., където е постъпил на 10.05.2013г. (справка на л.31). Лечението
на лишените от свобода се осъществява в медицински център и в СБАЛЛС към
затвора.
От постъпването на В. в
пенитенциарното заведение, му е оказвано многократно лечение в медицинския
център на затвора, като няма данни такова да му е отказвано. В исковия период
същият се е записал за посещение при лекар и е бил приет 6 пъти (извадки от
книга за посещение при лекар на л.34-39) – на 30.12.2014г., 03.02.2015г.,
10.02.2015г., 17.02.2015г., 24.02.2015г. и 10.03.2015г. От извлеченията от
амбулаторния журнал (л.40-59) се установява, че ищецът е бил преглеждан на
30.12.2014г., 21.01.2015г., 03.02.2015г., 10.02.2015г., 17.02.2015г.,
23.02.2015г., 24.02.2015г., 02.03.2015г. и 10.03.2015г., като при всички
прегледи не са записани сериозни оплаквания и са му изписвани лекарства. При
два от прегледите е отбелязано, че е извършен консулт с д-р Й. и д-р Т.
(21.01.2015г. и 24.02.2015г.). От страницата на журнала от 23.02.2015г. е
видно, че на тази дата е приет два пъти – първия път с кръвно налягане 160/100
и му е предписано лечение, а втория път вечерта в 21:30 отново е приет,
кръвното налягане вече е било в нормални граници 130/90 и пулс 78, като отново
са му предписани лекарства. При прегледа на 11.03.2015г. лекарят е вписал
съмнения за инфаркт на миокарда, направил му е предварителни изследвания и го е
изпратил в спешна помощ.
За исковия период няма данни
ищецът да е извеждан за лечение в здравно заведение извън здравните заведения
към МЛС, но и няма никакви данни такова лечение или изследване да му е
предписано от директора на медицинския център с медицинско направление и последното
да не е изпълнено от Началника на Затвора ***
По делото като доказателство са
приобщени доказателствата, съдържащи се в адм.д. № 3437/2015г. по описа на АССГ,
адм.д. № 12590/2017г. по описа на АССГ, адм.д. № 141/2018г. по описа на АС
Ловеч и адм.д. № 9296/2015г. по описа на АССГ.
От заключението на допуснатата
съдебномедицинска експертиза по адм.д. №
3437/2015г. на АССГ и от разпита на вещото лице по адм.д. № 141/2018г. на АС
Ловеч се установява, че ищецът е лекуван от оплакванията си, но по неправилно
поставена диагноза от високо кръвно налягане, а не от исхемична болест на
сърцето, каквато е имал; директорът на МЦ не го е насочил към специалист за
преглед; давани са му лекарства, но не подходящите за болестта му.
В производството по адм.д. №
3437/2015г. на АССГ е разпитан свидетел, който е изложил, че ищецът се е
оплакал и след направени изследвания са установили, че има високо кръвно, при
всяко оплакване са го водили на преглед в здравната служба, давали са му
лекарства, един-два пъти седмично е посещавал лекарския кабинет, фелдшерите са
му носили да пие лекарства и в килията. Дава сведения и с какви лекарства е лекуван, което е извън предмета на
настоящото дело.
В решението по адм.д. № 141/2018г.
на АС Ловеч съдът изрично е установил, че няма незаконосъобразни действия или
бездействия на администрацията на ответника ГДИН, че административният орган не
отговаря за начина, по който е лекуван ищеца, и че самата медицинска помощ и
лечение, извършвани в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода,
не са административна дейност на специализираните органи по изпълнение на
наказанията. Решението и изводите в него са потвърдени от ВАС при касационен
контрол.
Въз основа на така приетото от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният в производството
осъдителен иск е с посочено правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, който по
силата на §49 от ПЗР на ЗИД ЗИНЗС (ДВ, бр.13 от 2017г.) се разглежда по реда на
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Съгласно последната разпоредба, държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл.3 от същия закон, като тази отговорност се реализира по реда на чл.203 и сл.
от АПК.
В конкретния случай ищецът твърди
нанесени му неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на ГДИН и като
ответник се сочи именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Съгласно
чл.205 от АПК искът по чл.203, ал.1 от АПК се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразни действия и бездействия са
причинени вредите. ГДИН е самостоятелно юридическо лице към Министъра на
правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на
местата за лишаване от свобода, като в случая мястото на твърдяното увреждане и
настоящия адрес на увредения са в Затвора *** – в района на компетентност на
Административен съд Ловеч. Доколкото предявеният иск се обосновава от
фактическа страна с незаконосъобразни бездействия при или по повод изпълнение
на служебни задължения при осъществяване на административна дейност от
служители в ГДИН, следва да се приеме, че са налице специфичните предпоставки
по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, обуславящи допустимостта на настоящия иск. С оглед изложеното
следва искът да се прецени по същество.
Материалноправните основания за
възникване правото на обезщетение за ищеца са три: да е налице
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган или
длъжностно лице, осъществени при или по повод изпълнение на административна
дейност; на ищеца да е причинена имуществена или неимуществена вреда; тази
вреда да е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие
или бездействие.
С оглед събраните по делото
доказателства съдът намира, че в случая първата и третата предпоставки не са
налице. Така предявения иск съдът счита за неоснователен и недоказан по
следните съображения:
В чл.3, ал.1 от ЗИНЗС е
регламентирано, че осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал.2 на
последния член е посочено, че за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС,
на което основание е предявен иска, държавата отговаря за вредите, причинени на
лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3.
За неимуществените вреди е
въведена законовата презумпция, че настъпването им се предполага до доказване
на противното (чл.284, ал.5 от ЗИНЗС), а и е безспорно, че ищецът е претърпял
твърдяната вреда – миокарден инфаркт. За разлика от вредите обаче доказването
на фактическите основания, които са ги причинили и връзката им с тях е
подчинено на изискванията на общия исков процес и е в тежест на страната, която
ги твърди – в случая на ищеца.
Задълженията на администрацията
за създаване на условия за опазване на физическото и психическото здраве на
лишените от свобода са разписани в разпоредбата на чл.128, ал.1 от ЗИНЗС. Част
от тези условия са осигуряване на здравословни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода”, включително оказването на медицинска помощ в
съответния медицински център или СБАЛЛС от медицински лица – лекари и фелдшери.
Нормативният акт, който урежда
медицинското обслужване на лишените от свобода, е Наредба № 2 от 22.03.2010г.
за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода.
Медицинското обслужване се осъществява от медицински центрове и специализирани
болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда
на чл.5, ал.1 от Закона за лечебните заведения ЗЛЗ), които са част от
националната система за здравеопазване и медицинска помощ и извършват дейността
си в съответствие с Правилника за устройството и дейността на лечебните
заведения към Министерството на правосъдието.
В медицинските центрове към
затворите, затворническите общежития и поправителните домове се осъществява
дентална помощ, спешна медицинска помощ, първична медицинска помощ,
специализирана извънболнична помощ, както и профилактика за укрепване и
поддържане на физическото и психическото здраве на лишените от свобода лица.
Съгласно чл.6, ал.6 от ЗЛЗ,
контролът върху лечебните заведения за спазване на медицинските стандарти за
качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на
пациента, и върху прилагането на утвърдените технологии и системи за събиране и
обмен на информация и здравно-информационни стандарти се осъществява от контролните
органи, посочени в ЗЛЗ, Закона за здравето и Закона за здравното осигуряване.
Анализът на посочената нормативна
уредба сочи, че нормативно установеното задължение на администрацията в местата
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, е създаването на условия за
опазване на физическото и психичното здраве на лицата, изтърпяващи това
наказание. Самата оказана медицинска помощ, качеството й и съответствието й с
утвърдените медицински стандарти, е извън компетентността на органите по
изпълнение на наказанията.
При анализа на събраните по
делото доказателства не се установяват незаконосъобразни бездействия на
администрацията на затвора във връзка със здравното обслужване на ищеца. В Затвора
*** е обособен медицински център, който се посещава от лишените от свобода по
график след записване в специален дневник. При спешни случаи или оплаквания
лишените от свобода също се извеждат за преглед от медицинско лице, дори да не
са в графика. В медицинския център е осигурено дежурство извън работно време от
медицински специалисти извън затвора, както сам сочи ищецът. Центърът разполага
с необходимите лекарства и такива са предписвани и давани на ищеца съобразно
предписанията на лекарите. Следователно ответникът е извършил нужната
административна дейност, като е осигурил откриването на Медицински център в Затвора
*** с необходимите материални условия, снабдяване с лекарства и консумативи,
т.е. изпълнил е всички свои задължения по чл.4 от Правилника за устройството и
дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието.
За исковия период ищецът се е
записал за посещение при лекар 6 пъти, а е преглеждан 11 пъти (два от тях в
един ден). Горното се установява от приетите по делото справки и писмени
доказателства. Цитираните писмени доказателства като официални документи не са
оспорени от страните. Нещо повече – на ищеца редовно са давани лекарства, които
са предписвани от медицинските специалисти. Ищецът не е ангажирал никакви
доказателства да е имало случай да е искал преглед и такъв да му е отказан.
На следващо място, в чл.60, ал.2 от
Наредба № 2 от 22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в
местата за лишаване от свобода е регламентирано, че необходимостта от изпращане
в друго лечебно заведение (вкл. за консултативни прегледи) се определя от директора
на СБАЛЛС или на медицинския център, който издава медицинско направление. По
силата на чл.129, ал.3 от ЗИНЗС, предписанията на медицинските специалисти имат
задължителен характер за началниците на съответните места за лишаване от
свобода. Съгласно чл.135, ал.2 от ЗИНЗС, изпращането на лишени от свобода за
лечение в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода се извършва
със заповед на началника на съответното място за лишаване от свобода по
предложение на директора на СБАЛЛС или на медицинския център.
В случая не се твърди наличието и
не се установява началникът на медицинския център или друг медицински
специалист да са издали предписание или направление на ищеца за лечение във
външно заведение, вкл. за преглед от специалист кардиолог, и Началникът на Затвора
*** да е отказал изпращането му. Няма бездействие на администрацията на
ответника ГДИН.
Съдът намира за неоснователни
доводите на ищеца, че отговорността на ответника ГДИН следва да се ангажира
поради това, че не е оказал дължимата контролна дейност на здравното заведение
и лекарите в него. Както бе изложено, контролът на ГДИН върху дейността на
лечебните заведения се състои в осигуряване на здравословни условия за
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”, включително оказването на
медицинска помощ в съответния медицински център или СБАЛЛС от медицински лица. Самото
качество на оказаната медицинска помощ, вкл. преценката за необходимост от
преглед при специалист е единствено на съответното медицинско лице, и тя по
никакъв начин не може да бъде контролирана или заместена от затворническата
администрация, след като се основава не
на административни, а на медицински критерии.
От доказателствата по делото и
изложеното по-горе е видно, че затворническата администрация е положила
дължимото поведение, вкл. и в съответствие с чл.3 от ЗИНЗС – осигурила е медицинско
обслужване на ищеца, предоставяла му е медицински грижи и медицинска помощ и
няма никакви доказателства да му е отказала медицински грижи или лечение, съответно
да не е изпълнила медицински предписания, с което изцяло е изпълнила
административните си задължения по чл.128, ал.1 от ЗИНЗС. Поради изложеното
съдът приема, че в случая не са налице незаконосъобразни бездействия на
ответника или на негови служители, следователно не е налице първата
предпоставка за уважаване на процесния иск – бездействие на административен
орган или длъжностно лице, осъществени при или по повод изпълнение на
административна дейност.
Не е налице и третата
предпоставка – вредите да са причинени в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС
поради умишлено поставяне в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от медицинско обслужване.
По същество основните причини за
настъпилите вреди (потвърдени и от вещото лице) касаят не липсата или отказа от
медицинско обслужване, а начина на провеждане на лечението на ищеца – погрешно
поставена диагноза и несъответни на действителното заболяване лекарства, както
и неизпращането му за консултация с кардиолог, за което ГДИН е следвало да
окаже контрол.
Правилността или ефикасността на
проведеното лечение не могат да бъдат предмет на разглеждане в настоящия
съдебен процес. На първо място тази
дейност не е част от административната дейност на ответника, а е медицинска дейност
– профилактична, диагностична, лечебна и др. Съгласно чл.5 от Наредба № 2 от
22.03.2010г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване
от свобода, при осъществяване на медицинското обслужване в тези места се
спазват правата на пациента и Кодекса на професионалната етика, а качеството на
медицинската помощ, оказвана в лечебните заведения в местата за лишаване от
свобода, съответства на медицинските стандарти и на правилата за добра
медицинска практика, утвърдени от министъра на здравеопазването. Методическото
ръководство и контролът на медицинската дейност на лечебните заведения към
местата за лишаване от свобода се осъществява от министъра на здравеопазването,
който съдейства за осигуряването на медицинска и дентална помощ на лишените от
свобода (чл.130, ал.3 от ЗИНЗС).
В случая твърденията на ищеца се
отнасят до качеството и адекватността на медицинската дейност, но ответникът
като административен орган не отговаря за начина, по който е лекуван ищеца.
Това несъмнено се установява от разпоредбата на чл.5, ал.3 от Наредбата.
Безспорно е налице разлика между
дължимата административна дейност по материално-битово осигуряване, оборудване
с медицинска техника, снабдяването с лекарства и др., които се организират от
ГДИН, и медицинската такава – профилактична, диагностична и лечебна, като
качеството на последната следва да се основава на медицински стандарти и добра
медицинска практика. За несъответна на медицинските стандарти и добра
медицинска практика медицинска помощ, относима към здравословното състояние на
едно лице, ГДИН не може да носи отговорност, каквато е константната и
непротиворечива практика на ВАС и административните съдилища. Така Решение № 15065
от 07.11.2019г. на ВАС по адм. д. № 8795/2018г., III о., Решение № 9103 от 14.06.2019г.
на ВАС по адм. д. № 190/2019г., III о., Решение № 5437 от 11.04.2019г. на ВАС
по адм. д. № 62/2019г., III о., Решение № 4506 от 27.03.2019г. на ВАС по адм.
д. № 14358/2017г., III о., Решение № 3890 от 18.03.2019г. на ВАС по адм. д. №
12909/2017г., III о., Решение № 12445 от 17.10.2017г. на ВАС по адм. д. № 6338/2016г.,
III о. и др.
Качеството на извършваното
лечение, поставените диагнози, предписаните лекарства и необходимостта от
преглед от външен специалист не може да бъде контролирано от затворническата
администрация по какъвто и да е начин. Отговорността на лекаря може да бъде
търсена по общия граждански ред, но не може да бъде ангажирана по реда на
чл.204 и сл. от АПК, тъй като неговата дейност не е административна по смисъла
на АПК. Медицинската дейност по
диагностика, наблюдение и лечение по чл.2, ал.1, т.1 и т.3 от Закона за
лечебните заведения (ЗЛЗ) не може да се определи като административна дейност.
Нейната ефикасност, резултатност и правилност не може да се изследва в
настоящото производство, тъй като не е налице административно правоотношение. В
този смисъл са неотносими въпросите дали предоставената медицинска помощ е
основана на утвърдени медицински стандарти – чл.80 от Закона за здравето, вр. с
чл.6, ал.1 от ЗЛЗ, и отговаря на изискванията за своевременност, достатъчност и
качество – чл.81, ал.2, т.1 от Закона за здравето.
На следващо място по аналогична искова молба на В., но с оплаквания за
начина му на лечение и предписани лекарства, вече има влязло в сила съдебно
решение – по адм.д. № 141/2018г. на АС Ловеч, потвърдено от ВАС. Следователно
по този въпрос спорът е решен със силата на пресъдено нещо и не може да бъде
пререшаван, а и не са налице основания за това. Горното от своя страна също
сочи на неоснователност на предявения иск по чл.284 от ЗИНЗС.
В този смисъл съдът приема, че
исковата претенция е неоснователна и недоказана. От една страна не се установи
твърдяното от ищеца бездействие на служители на ответника по повод
административна дейност, а от друга не се установи да е нарушена нормата на
чл.3 от ЗИНЗС, тъй като в периода от 20.12.2014г. до 11.03.2015г. ищецът не е
подлаган на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение,
включително поради лишаване от медицинско обслужване. Доколкото настоящото
производство е исково, в тежест на ищеца е да докаже наличието на кумулативно
изискуемите предпоставки за основателност на иска си по чл.284 от ЗИНЗС. След
като не е осъществил главно и пълно доказване на тези предпоставки за
реализиране на отговорността на администрацията, то последица от това е
неоснователност на исковата молба и като резултат –отхвърляне на предявения от
него иск.
Съдът намира за неоснователни
възраженията на ответника и на прокурора, че производството по делото е
недопустимо поради наличие на влязло в сила съдебно решение между същите
страни, на същото правно основание и със същия предмет. И по двете дела са
предявени претенции за обезщетение от претърпени вреди – прекаран инфаркт, но
фактическите основания, причинили вредите, са различни, т.е. предметът не е
идентичен. Отговорността на ГДИН по настоящото дело се претендира на основание,
че ответникът не е оказал дължимата контролна дейност на здравното заведение и
лекарите в него и това е причинило вреди на ищеца, докато по адм.д. № 141/2018г.
на АС Ловеч отговорността на ГДИН е търсена на основание, че вредите за ищеца
са последица от неправилно приложение на лекарствен продукт „Нифедепин” и
неправилно лечение на медицинския персонал при Затвора Л..
Водим от горното, Ловешки
административен съд, втори административен състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.А.В.,
понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора ***, против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София иск за сумата от 60 000
лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпян тежък инфаркт поради това, че за периода от 20.12.2014г. до
11.03.2015г. не му е оказана необходимата и адекватна на оплакванията и нуждите
му медицинска помощ и лечение от администрацията на Затвора ***.
Решението може да бъде обжалвано
пред тричленен състав на Административен съд Ловеч в четиринадесетдневен срок
от съобщението до страните, че е изготвено.
Препис от решението да се изпрати
на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: