Р Е Ш Е Н И Е №261828
25.06.2021 г., гр.
Пловдив.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на осми юни две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 9101 по описа на същия съд за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по
съществото на исков
спор.
Искове на „Дженерали Застраховане „ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков” № 68, против Община Пловдив, пл. С. Стамболов № 1,
БУЛСТАТ *********, които намират
основанието си в разпоредбата на чл. 410 от Кодекса за застраховането.
Според изложеното, между дружеството – ищец и трето на спора лице
, имало договор за застраховка „Каско на МПС”, застрахователна полица № ************, по силата на който договор
били застраховани вредите , които могли да настъпят по лек автомобил марка „Мерцедес”, модел *********„ с държавен
контролен номер *********. В срока на договора , н а дата 15.02.2018г, в П., на ул. ****************, настъпва
с този автомобил пътнотранспортно произшествие – автомобила пропада в
необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, при което по същият
настъпват повреди. За отстраняването на тези повреди , при ищеца е образувана
преписка по щета с № *********** като в хода на ликвидационното на щетата
производство, било определено и изплатено на отстранилото повредите
автосервизно дружество, сумата от 2045. 62 лева застрахователно обезщетение, с
платежно нареждане от дата 14.03.2018г. Тъй като ответната община била собственик на
пътното платно, то се твърди, че застрахователят се е суброгирал в правата на
удовлетворения застрахован и поканил
собственика на вещта да му плати заплатеното, като регресно обезщетение. Това
не било направено , при което се иска от съда общината да се осъди да заплати
на ищеца сума от 2060.62 лева, от които 2045.62 лева застрахователно обезщетение и 15 лева
обичайни разноски по ликвидиране на щетата, сумата от 379.95 лева- обезщетение за забава
за париода от 30.05.2018г. до 23.03.2020г,
както и законната лихва от датата на подаването на исковата молба- 27.07.2020г
до окончателното изплащане на вземането, и разноските по спора.
Ответната община е оспорила иска , отрича
осъществен състав на непозволено увреждане на автомобила. Прави се и възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на автомобила,
който се движил с несъобразена с пътните
условия скорост. Иска се претенцията да бъде отхвърлена , и да се присъдят на
общината сторените за защитата разноски.
Проведена е по делото съдебно –
автотехническа експертиза, вещото лице по която дава заключение , че пропадането в дупка е най- вероятния възможен
от техническа гледна точка механизъм на настъпване на увредите . При
пропадането били увреден преден десен амортисьор на автомобила, като стойността
на отстраняване на увредите е 2046.26 лева.
Исковете са допустими като осъдителни, при
наличие на твърдяното неудовлетворено притезание.
Съдът,
като взема предвид становищата на страните , изложените от тях факти и
ангажираните доказателства , съобрази следното :
Застраховката „каско на МПС” е по своя
характер имуществена застраховка срещу вреди, включена в раздел II от приложение № 1 на Кодекса за
застраховането, затова и исковете , предвид изложеното като факталагия в
исковата молба , следва да се приемат за
такива по смисъла на чл. 410 от КЗ , действал към датата на настъпването на
вредите. Сложният фактически състав на разпоредбата на чл. 410 от Кодекса за
застраховането предвижда , че „С плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне,
срещу:
................................... 3. собственика на вещта и лицето,
което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на
застрахования по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите”. Тоест,
подлежат на съвкупно главно доказване от страна на ищеца в настоящото
производство: 1. съществуването на договора за застраховка , към датата на
увредата ; 2. настъпването на вредите, 3. собствеността върху вещта, причинила
тези вреди ,4. изплащането на обезщетение на правоимащото застраховано лице от
страна на застрахователя , и 5. регресната покана до собственика на вещта за
възстановяване на сумата по обезщетението и обичайните разноски.
Най- напред , представено е на л. 10 от
делото заверено от страната копие от договор за застраховка „Каско“ , сключена при условията
на ”пълно каско „ за лек автомобил Мерцедес с държавен контролен номер *********,
и обективирана в застрахователната полица № ************. Договорът е със срок
на действие (покритие ) от дата 02.06.2017г до 01.06.2018г., като е уговорено между
страните разсрочване на четири вноски на плащането на застрахователната премия.
Тоест, има между ищеца и третото лице застрахователен договор, доколкото съдът
приема, че приложеното копие доказва при условията на пълно главно доказване
това съществуване. За разлика от задължителните застраховки , плащането на
вноските по договор за каско при
разсрочено плащане не е от значение за валидността на договора , след като ищецът не твърди да е
прекратено действието му ; при извършено плащане на третото увредено лице,
регресът възниква валидно.
На следващо място, има и копие от протокол за
ПТП под номер ******* от дата 15.02.2018г , от който личи , че на същия ден ,
около 14.30 часа , застрахования лек автомобил , управляван от собственика си С.,
претърпява ПТП, пропадайки в несигнализирана дупка на пътното платно. Протоколът
е официален свидетелстващ документ, който и затова се ползва с присъщата на
официалните документи формална доказателствена сила – констатациите в него се
приемат за истински до опровергаването им, каквото ответната страна не
провежда. Съдът кредитира записаното от него в протокола като вярно и приема ,
че е налице ПТП под формата на пропадане в необозначена дупка на пътното платно.
В това отношение е категорична и проведената съдебно – автотехническа
експертиза , според която , най- вероятния механизъм на настъпването на
произшествието е пропадане в дупка на
пътното платно. А съдът кредитира заключението й като обективно и компетентно
изготвено. Тоест, има реализирано на дата 15.02.2018г пътнотранспортно
произшествие.
При това ПТП са настъпили и вреди по
автомобила.
Така се твърди отново от записаното в протокола , графа „Обстоятелства , причини и
условия за ПТП , извършени маневри , други материални щети„, където е налице
отбелязване , че има „ мат. щети „, конкретизирани в друга графа като „спукани предна дясна гума , деформиран амортисьор ,
деформирана възглавница на амортисьора„. Тази констатация на съставилото
протокола длъжностно лице кореспондира със
записаното в описите , извършени за целите на ликвидационната преписка, и със
заключението на ВЛ в частта , с която е казано, че включените в този опис
операции съответстват на вида и характера на увредите. Това е достатъчно на съда да приеме , че
вредите са настъпили и са в причинно следствена връзка с механизма на
настъпването на самото произшествие.
Стойността на отстраняване на повредите е
тази , приета и от застрахователя в хода на ликвидационната преписка (
експертиза на л. 75 и следващите от делото ). Искът е доказан и с оглед размера си.
Отново предвид заключението на ВЛ М., което
съдът кредитира , отсъства основание да се приеме, че е налице съпричиняване на
вредите от поведението на водача на лекия автомобил *****. Това е така, тъй като същият е бил в невъзможност , при
разрешената за участъка скорост, да възприеме наличието на дупка като
препятствие по пътното платно в рамките на най- краткия спирачен път , т.нар. „опасна зона”.
Факта , че община Пловдив стопанисва
конкретния пътен участък , не е спорен,
а и според чл. 8 ал. 3 от Закона за пътищата, пътят е собственост на
общината, и този елемент на хипотезата по чл. 410 от КЗ е налице. Тук
следва да се отбележи , че отговорността на общината като цяло е
безвиновна, за непозволена увреда по
смисъла на чл. 50 от Закона за задълженията
и договорите, на която хипотезата на
чл. 410 от Кодекса за застраховането е частен случай.
Разноските се понасят от ответника , в
пълен размер предвид изхода на спора.
Воден от изложеното , съдът
Р Е Ш И:
Осъжда Община Пловдив, пл. С. Стамболов № 1,
БУЛСТАТ *********, да заплати на
„Дженерали Застраховане „ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Александър
Дондуков” № 68, сумата от 2060.62 лева,
от които 2045.62 лева застрахователно
обезщетение и 15 лева обичайни разноски по ликвидиране на щетата – по щета *******
по договор за каско с полица № ************, за репариране на вреди на л.а
„Мерцедес”, модел *********„ с държавен контролен номер ********* от ПТП в П.
на 15.02.2018г, сумата от 379.95 лева- обезщетение за забава за периода от
30.05.2018г. до 23.03.2020г, както и
законната лихва от датата на подаването на исковата молба- 27.07.2020г до
окончателното изплащане на вземането.
Осъжда
Община Пловдив, пл. С. Стамболов № 1, БУЛСТАТ *********, да заплати на „Дженерали Застраховане „ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков” № 68, сумата от 726.16 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението до
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ