Присъда по дело №2120/2020 на Районен съд - Стара Загора

М О Т И В И
към присъда № 1 от 06.01.2021 година
по н.о.х.дело № 2120 на Старозагорския районен съд
по описа за 2020 година
Обвинението против подсъдимия А. А. А. , ЕГН **********, е в това, че през
периода от м.април 2019 год. до м.юни 2020 год. включително в гр.Стара Загора, след като е
осъден с влязло в сила на 09.03.2012 год. решение по гражданско дело № 533/2011 год. на
Районен съд Своге да издържа свой низходящ – А.А.А., роден на .... год., съзнателно не е
изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 15
месечни вноски по 100 лева всяка на обща стойност 1500 лева, като деянието е извършено
повторно – престъпление по чл.183, ал.4 във връзка с ал.1 във връзка с чл.28, ал.1 от НК.
В съдебно заседание А.А.А., действащ със съгласието на своята майка А.М.З., беше
конституиран като частен обвинител в наказателното производство.
Представителят на Районна прокуратура Стара Загора поддържа обвинението, както
по отношение на фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, така и по
отношение на правната квалификация на деянието. Пледира подсъдимия да бъде признат за
виновен, като му бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца,
изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три
години, както и наказание „обществено порицание“.
Частният обвинител А.А.А. и повереникът му адв.Р. Г. поддържат обвинението, като
пледират подсъдимия да бъде признат за виновен и му бъде наложено наказание „лишаване
от свобода“, без да сочат размер на наказанието, което да бъде изтърпяно ефективно.
Подсъдимият А. А. А. , редовно призован, не се явява в съдебно заседание, без да
сочи уважителни причини за това, поради което делото беше разгледано в негов отсъствие.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери за
установена следната фактическа и правна обстановка:
Подсъдимият А. А. А. и св.А.М.З. били съпрузи, като от брака си имат две деца –
П.А.А., родена на 12.08.2000 год., и А.А.А., роден на .... год. С решение по гражданско дело
№ 533/2011 год. на РС-Своге, влязло в сила на 09.03.2012 год., бракът им бил прекратен,
като упражняването на родителските права върху двете им деца било предоставено на
св.Закова, а подсъдимият бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 120 лева
за дъщеря си и в размер на 100 лева за сина, чрез тяхната майка, с падеж всяко първо число
на месеца. Тъй като не изпълнявал своевременно и в пълен обем задължението за издръжка
на децата си ...:
с присъда по н.о.х.дело № 411/2013 год. на РС-Стара Загора, влязла в сила на
08.05.2013 год., подсъдимият бил признат за виновен за извършено през периода от м. март
2012 год. до м. януари 2013 год. престъпление по чл.183, ал.1 от НК, но на основание
чл.183, ал.3 от НК (изплатил дължимата за инкриминирания период издръжка до
постановяване на присъдата) не му било наказание;
с присъда по н.о.х.дело № 756/2019 год. на РС-Стара Загора, влязла в сила на
01.06.2019 год., подсъдимият бил осъден на „пробация“ („задължителна регистрация по
1

настоящ адрес“ за срок от седем месеца два пъти седмично и „задължителни периодични
срещи с пробационен служител“ за срок от седем месеца) за престъпление по чл.183, ал.1 от
НК, извършено през периода м. февруари 2013 год. – м. декември 2018 год., като
наказанието е било изтърпяно на 12.01.2020 год.
Въпреки осъждането му по н.о.х.дело № 756/2019 год. на РС-Стара Загора,
подсъдимият продължил да не изпълнява задължението си за издръжка на сина му А. (през
2018 год. дъщеря му П. навършила пълнолетие и задължението му да я издържа отпаднало),
като до момента е превел за издръжката му общо 400 лева, както следва:
на 10.06.2019 год. – 100 лева;
на 08.07.2019 год. – 100 лева;
на 13.08.2019 год. – 100 лева;
на 17.03.2020 год. – 100 лева.
В приложените към досъдебното производство (л. 7, 8, 32 и 33) документи,
удостоверяващи извършените плащания, не е отбелязано за кой период се отнасят, поради
което и тъй като в този случай по закон паричните задължения се погасяват от по-старото
към по-новото, а според показанията на св.Закова, за оборването на които в тази им част
подсъдимият не ангажира доказателства, тези плащания не са покривали дори размера на
дължимата от подсъдимия издръжка на сина му за периода, за който е бил осъден по
н.о.х.дело № 756/2019 год. на РС-Стара Загора, следва да се приеме, че за инкриминирания
период от м.април 2019 год. до м.юни 2020 год. включително подсъдимият не е изпълнявал
задължението си за издръжка на сина му А..
Гореизложеното се установява от събраните в хода на съдебното следствие гласни
(показанията на свидетелите А.А.А. и А.М.З.) и писмени (справки за съдимост на
подсъдимия и търпени от него наказания) доказателства и приложените към досъдебното
производство протоколи и други документи от значение за изясняване на обстоятелствата по
делото, прочетени в хода на съдебното следствие по реда на чл.283 от НПК (в частност:
решение № 6 от 25.01.2012 год. по гр.д. № 533/2011 год. на РС-Своге, удостоверение за
раждане на А. А., удостоверение за раждане на П. А.а, системни/служебни бонове и покани
за пощенски записи), като в тази насока следва изрично да се отбележи, че:
доколкото са налице противоречия между показанията на св.Закова и представените
от нея в хода на разследването документи за извършените плащания от подсъдимия след
осъждането му по н.о.х.дело № 756/2019 год. на РС-Стара Загора, съдът кредитира с доверие
писмените доказателства, удостоверяващи извършените плащания;
в останалата им част събраните доказателства кореспондират помежду си и взаимно
се допълват, без да са налице съществени противоречия между тях относно съставомерните
факти, поради което не се налага отделното им обсъждане в тази им част.
При така установената фактическа обстановка по делото съдът намира за доказано по
несъмнен и безспорен начин, че през периода от м.април 2019 год. до м.юни 2020 год.
включително в гр.Стара Загора, подсъдимият А. А. А. след като е осъден с влязло в сила на
09.03.2012 год. решение по гражданско дело № 533/2011 год. на Районен съд Своге да
издържа свой низходящ – А.А.А., роден на .... год., съзнателно не е изпълнил това свое
задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 15 месечни вноски по 100
лева всяка на обща стойност 1500 лева, като деянието е извършено повторно, с което свое
2

деяние той е осъществил от обективна страна признаците на престъпния състав на чл.183,
ал.4 във връзка с ал.1 във връзка с чл.28, ал.1 от НК.
В случая квалификацията на извършеното от подсъдимия деяние като извършено в
условията на повторност се обуславя от осъждането му по по н.о.х.дело № 756/2019 год. на
РС-Стара Загора.
За да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, съдът прие, че
той е извършил деянието си при пряк умисъл, понеже съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им, тъй
като е знаел за съдебно установеното му задължение да плаща месечна издръжка на сина си,
но въпреки това през инкриминирания период не го е изпълнявал.
Що се отнася до обстоятелството, че подсъдимият е безработен и с влошено
материално и имотно състояние според декларацията му в тази насока, приложена на л.60 от
досъдебното производство, следва да се отбележи, че за съставомерността на извършеното
от него деяние е без правно значение дали през инкриминирания период той е имал доходи,
позволяващи му да изпълнява задължението си за издръжка, тъй като се касае за деяние,
изразяващо се в неизпълнение на задължение, установено по съдебен ред по предмет
(размер и период на издръжката), субекти на задължението (кой на кого дължи издръжката)
и начин на изпълнение (заплащане на издръжката чрез майката на детето, на която са били
предоставени упражняването на родителските права), т.е. единствено съдът при съответните
обстоятелства може да промени решението си по тези въпроси. Изложеното означава, че
веднъж постановено решението на съда под угрозата от наказателна отговорност е
задължително за изпълнение до промяната му, независимо дали родителите или някой от тях
е съгласен с него и дали финансовите възможности на родителя, осъден да плаща издръжка,
му позволяват това, понеже в това отношение българското законодателство дава достатъчно
гаранции на осъдения да плаща издръжка да поиска промяна на съдебното решение, ако
счита, че има промяна в обстоятелствата, при които то е било постановено. В този смисъл е
и решение № 188 от 04.07.2011 год. по н. д. № 1157/2011 год. на ВКС, III н. о.
При определяне на вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на същото, залегнали в чл.54 от НК, изхождайки от
предвиденото в закона наказание за извършеното престъпление (лишаване от свобода до две
години или пробация, както и обществено порицание) и наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, както и с целите на наказанието,
визирани в чл.36 от НК – т.нар. генерална и специална превенции. В тази насока съдът
отчете влошеното финансово положение на подсъдимия, като смекчаващо отговорността му
обстоятелство, а като отегчаващо отговорността му обстоятелство съдът отчете системното
неизпълнение през годините от страна на подсъдимия на задължението му да заплаща
издръжка на сина си, сочещо на несериозното му отношение към това му задължение,
доколкото целта и предназначението на издръжката е регулярното й постъпване чрез
ежемесечното й плащане с цел гарантиране на ежедневните нужди на детето така, щото
родителят, упражняващ родителските права, да не изпитва съществени затруднения в тази
насока. От друга страна, изхождайки от факта, че подсъдимият и след като е бил осъден на
пробация за неплащане на дължимата от него издръжка, е продължил да не я заплаща, т.е.
наложеното му наказание не е оказало целения с него поправителен ефект, съдът прие, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия на
последния измежду алтернативно предвидените в закона наказания за извършеното
престъпление следва да бъде определено наказание по първата алтернатива, предвидена в
чл.183, ал.1 от НК, което обаче към момента не е необходимо да бъде търпяно от него
ефективно. Ето защо съдът определи и наложи на подсъдимия А. А. А. наказание при
3

баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства, а именно –
„лишаване от свобода” за срок от една година, като на основание чл.66, ал.1 от НК отложи
изпълнението на същото за срок от три години, считано от датата на влизане в сила на
присъдата, както и кумулативно предвиденото в закона наказание – „обществено
порицание“, като постанови последното да бъде изпълнено чрез обявяване на присъдата на
подходящо за целта място в сградата на кметството по местоживеенето му – с. Гара Бов,
община Своге, област София.
С оглед на постановената осъдителна присъда съдът осъди подсъдимия да заплати на
частния обвинител направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение на
упълномощен повереник в размер на сумата от 300 лева.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

4

Номер на акта:	1
Дата:	6 януари 2021 г. (в сила от 22 януари 2021 г.)
Съдия:	Дарина Крумова -Стоянова

Дело:	20205530202120
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	25 август 2020 г.

Присъда по дело №2120/2020 на Районен съд - Стара Загора

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите