РЕШЕНИЕ
№ 127
гр. Варна, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20223100502615 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 74099/27.10.2022г. на Х. Г. Х.,
ЕГН: **********, с адрес: с. П., общ. Долни Чифлик, ул. „К.“ № 8, чрез
процесуалния му представител адв. Ц. Д. от АК – Варна, срещу решение №
2950 от 04.10.2022г., постановено по гр. дело № 16343/2021г. на ВРС, XVII-ти
състав, с което е прието за установено, че въззивникът дължи на
„Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г,
сумата от 7260,74 лв., представляваща служебно начислена цена за
електроенергия по фактура № **********/09.09.2020г. за периода от
22.09.2017г. до 26.08.2020г. за обект на потребление: с. П., общ. Долни
Чифлик, ул. „К.“ № 8 с аб.№ ********** и кл.№ **********, и сумата от
669,59 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
21.09.2020г. до 19.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
/27.08.2021г./ до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена заповед № 4598 от 01.09.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 12633/2021г. на ВРС, XVII с-в.
1
В жалбата е изразено становище за незаконосъобразност и
неправилност на обжалваното решение, като е изложил подробни
съображения. Моли за отмяна на решението и за присъждане на сторените
съдебни разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за един
адвокат по заповедното производство и пред ВРС.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата, в който е изложено становище за неоснователност на
оплакванията срещу решението, което намира за правилно и законосъобразно.
Претендира се присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно
основание чл.422 от ГПК от „Електроразпределение Север“ АД срещу Х. Г.
Х., ЕГН за приемане за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 7 260,74 лв., представляваща служебно начислена цена за
електроенергия по фактура № **********/09.09.2020г. за периода от
22.09.2017г. до 26.08.2020г. за обект на потребление: с. П., общ. Долни
Чифлик, ул. „К.“ № 8 с аб.№ ********** и кл.№ ********** и сумата от
669,59 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
21.09.2020г. до 19.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
27.08.2021г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена заповед № 4598 от 01.09.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 12633/2021г. на ВРС, XVII с-в.
Ищецът твърди, че е в облигационни отношение с ответника по договор за
пренос и достъп на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа, по силата на който пренася и снабдява с електрическа енергия обекта
на ответника. Сочи, че на 26.08.2020г. е извършил техническа проверка на
измервателната система на обекта в присъствието на свидетеля Николинка
Колева, за което е съставил констативен протокол. Излага, че при проверката,
след извършени от служителите замервания с еталонен калибриран уред, е
установено, че в невизуализирания регистър на електромера 1.8.3 са налице
показания. Въз основа на това електромерът е демонтиран, подменен е с нов,
поставен е в индивидуална опаковка с пломба и е изпратен за експертиза в
БИМ. Твърди, че от експертизата е установено, че при софтуерно четене е
установена намеса в тарифната схема на електромера, като е налице
преминала енергия по Т3, която не е визуализирана на дисплея и
електромерът не съответства на техническите характеристики. Излага, че въз
основа на констатациите на БИМ е съставил становище за начисляване на
електричесна енергия за периода 22.09.2017г. – 26.08.2020г., като за
стойността на тази енергия е издадена фактура съобразно чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ.
Сочи, че с писмо е изпратил констативния протокол и фактурата на клиента,
за което го е уведомил за извършената корекция. Излага, че начисляването на
натрупата в невизиуализирания регистър електроенергия е извършено на
основание чл. 55 ПИКЕЕ, доколкото е реално доставена, но не е заплатена и
същата се дължи от потребителя и на основание чл. 200 ЗЗД. Моли за
уважаване на исковете за установяване на вземанията и присъждане на
2
разноски.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва
иска като неоснователен. Твърди, че предявената претенция за периода
22.09.2017г. – 19.08.2018г. е погасена с изтичането на тригодишната давност.
Сочи, че ищецът не е имал правна възможност да начислява ел. енергия за
периода 22.09.2017г. – 30.04.2019г., доколкото в този период са действали
ПИКЕЕ от 2013г., които са били отменени. Излага, че за процесния период
22.09.2017г. – 24.10.2017г. ответникът не е бил титуляр на партидата, поради
което и не е бил страна по облигационно правоотношение с ищеца, като в
тази връзка твърди и че по делото липсват доказателства за прекратяване на
договора с потребителя Георги Бораджиев. Счита, че потребителят не е
уведомен своевременно за задълженията си, доколкото фактурата е издадена
за 35 месеца назад във времето и в противоречие със ЗСч, ЗЗДС, ДОПК,
Европейското законодателство и практиката на СЕС. Сочи, че в действащите
през процесния период разпоредби на ОУ на дружеството не се е съдържал
ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка.
Посочва, че ищецът има задължение да поддържа СТИ в изправност, като
отбелязва още, че електромерът се намира извън границите на имота и за
ответникът не е налице задължение да го охранява. Счита, че не се доказва
виновно поведение на потребителя и същият не дължи заплащане на цената за
електроенергията, доколкото не е установено, че стоката е реално доставена.
Твърди, че може да се приеме, че процесният електромер е манипулиран от
неговия собственик, доколкото при демонтажа е бил с всичките си пломби
/държавна и ведомствена/, а при представянето му за експертиза в БИМ
същите липсват, което е видно от съставения протокол. Оспорва
доказателствената стойност на протокола от БИМ. Сочи, че в обекта е имало
потребление, както и че това, че процесният електромер има скрити регистри,
което е в противоречие с Наредбата за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол, които скрити регистри се прочитат чрез
софтуер, с който потребителят не разполага. Твърди, че не е доказано по
делото, че процесният електромер е монтиран в обекта на потребление с
нулеви регистри във всички регистри. В този смисъл излага и други подробно
доводи за порочност на извършената от ищеца корекционна процедура. Моли
за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
С обжалваното решение предявения положителен установителен иск е
уважен.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след
преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата,
приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.д. № 12633/2021г. по описа на ВРС е видно
издаването на заповед за изпълнение № 4598/01.09.2021г., с която е
разпоредено Х. Г. Х. да заплати на „Електроразпределение Север“ АД сумата
от 7 260,74 лв., представляваща служебно начислена цена за електроенергия
по фактура № **********/09.09.2020г. за периода от 22.09.2017г. до
26.08.2020г. за обект на потребление: с. П., общ. Долни Чифлик, ул. „К.“ № 8
с аб.№ ********** и кл.№ ********** и сумата от 669,59 лв., представляваща
3
мораторна лихва върху главницата за периода от 21.09.2020г. до 19.08.2021г.,
както и сторените по делото разноски, представляващи държавна такса от
158,61 лв. и юрисконсултско възнаграждение от 50 лв. Заповедта е връчена
редовно на длъжника, който е оспорил своевременно същата, което
обстоятелство е обусловило правния интерес на кредитора за предявяване на
специалния установителен иск, по арг. от чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.
На 24.10.2017г. ищецът е подал заявление за достъп и пренос на
електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Енерго-Про
Мрежи“ АД с № 4668182/24.10.2017г. и е записан с кл.№ **********, аб. №
********** за обект къща в с. П., ул. „К.“ № 8.
На 26.08.2020г. на адрес в с. П., ул. „К.“ № 8 е извършена техническа
проверка на СТИ с фабр.№ 1114021666143481 от страна на служители на
„Електроразпределение Север“ АД, като в присъствието на свидетелката
Николинка Колева Колева е съставен констативен протокол № 5200604, в
който е отразено, че са налице показания в невизуализирана тарифа на
електромера 1.8.3. СТИ е демонтирано и изпратено за експертиза в БИМ, като
на негово място е поставен нов електромер.
Служители на БИМ РО-Варна са съставили констативен протокол №
481/01.09.2020г. – АУ–Е-000029-40971/31.08.2020г., от който се установява,
че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на
електромера, който за типа електромер трябва да се състои от две тарифи.
Действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализирана
тарифа: Т3 – 055868,8 kWh. Не е осъществяван достъп до вътрешността на
електромера. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и
отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическа
енергия.
На 08.09.2020г. „ЕРП Север“ издава становище за начисление на
електрическа енергия в размер на 37107 кВТч за периода 22.09.2017г. –
26.08.2020г., на основание чл. 55 ПИКЕЕ. Във връзка със становището е
издадена фактура № ********** от 09.09.2020г. за сумата от 7 260,74 лв.
Описаните документи са изпратени на ищеца, който е подписал лично
известието за доставяне.
От представения протокол № 11155721 от 29.03.2016г. се установява, че
процесното СТИ с фабр.№ 1114021666143481 е монтирано в обекта на
потребление с нулеви показания на дневна и нощна тарифа.
От показанията на разпитания по делото свидетел В.Д.Г. се установява,
че с колежката си Т.Х. са посетили процесния обект на потребление.
Проверявали са трафопостовете, където е имало загуби на електроенергия. На
процесното табло при измерване се е оказало, че има разминаване в
показателите. Клиентът не е присъствал, но са намерили свидетел, на когото й
е показан протокола и показанията на лаптопа. Свалили електромера,
поставили го в прозрачна торба и го изпратили в БИМ за проверка.
Поставили са пломба, която е описана в протокола. Не се въвежда парола за
софтуера, с който работят. Не си спомня дали е бил заключен електромерът.
Щом не са отразили значи е махната пломбата.
4
От показанията на разпитаната по делото свидетелка Николинка Колева
Колева се установява, че е съседка на ищеца. Разписала се е на протокола
пред къщата на улицата до таблото. Показали й, но тя не разбирала. Сменили
са електромера и са го сложили в найлонова торба. Имало числа на
електромера, но била без очила и нищо не виждала.
От представеното писмо изх.№ 18/31.05.2022г. от „Фродексим Трейд“
ООД се установява, че са предоставили на ответното дружество софтуер за
параметризиране. Същият е пълнофункционална версия и позволява промяна
на всички параметри на електромерите (с изключение на калибрационните
параметри). Предоставят се неограничен брой лицензии. Не се води регистър
на предоставените версии на софтуера. Електроразпределителните дружества
разполагат с достъп до всички функции на софтуера. Чрез него може да се
параметризира електромера, да се изменя тарифната схема на тарифния
превключвател и на датата и часа. Електромер тип МЕ162 не поддържа
функция за алармени събития. Пълният достъп до софтуера позволява смяна
на паролите. Електромерът не поддържа форматна команда за нулиране. Чрез
софтуера не могат да се променят показанията на тарифите. Може да се
добавя и премахва информация от паметта на електромера. При работа с него
е необходима парола, която може да бъде променяна. Част от електромерите
имат функционалност за промяна на серийните номера, показанията в
регистрите на електромера и тарифната схема, но тя се активира от завода
производител.
От заключението на вещото лице С.Д. по допуснатата
съдебнотехническа експертиза се установява, че процесният електромер е бил
метрологично годен. Процесното количество електрическа енергия е
преминало през електромера и е отчетено в невизуализирания регистър.
Налице са данни за неправомерно вмешателство. Математическите
изчисления по процесната фактура са коректни, като са използвани
правилните цени на електроенергия. Измервателната система в обекта е с
мощност под 100 kW. Могат да се променят стойностите на регистрите 0.9.1
и 0.9.2. за час и дата. Чрез функцията билинг ресет не могат да се променят
регистрите на тарифите и тарифния превключвател. Описано е какво може да
се променя със софтуера на електромера. В съдебно заседание вещото лице
пояснява, че ако се отвори корпуса на електромера и се достигне до чипа
може да се променят всякакви данни. Според БИМ електромерът не е бил
отварян.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236
ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искане и
5
правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и
решението са допустими.
За уважаването на предявения положителен установителен иск е
необходимо ищецът да докаже факта, от който произтича вземането му, а
ответникът - възраженията си срещу вземането, поради което отрича
съществуването на спорното право, т.е фактите, които изключват,
унищожават или погасяват спорното право.
Основателността на предявения иск е предпоставена от наличието на
валидна облигационна връзка между страните с предмет продажба на ел.
енергия и законосъобразно проведена корекционна процедура. В процесния
случай е безспорно между страните, че ответникът е потребител на ел.
енергия по смисъла на ОУ за обект, находящ се в с. П., общ. Долни Чифлик,
както и че обектът е присъединен към електропреносната мрежа. По
отношение корекционната процедура страните са обвързани от СПН по
влязло в законна сила решение, постановено по гр.д. № 13546/2020г. на ВРС.
Със същото е отхвърлен предявения от Х. Г. Х. срещу „Електроразпределение
Север“ АД отрицателен установителен иск за приемане за установено между
страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата в размер на 1
000 лв., представляваща частичен иск от общо 7 260,74 лв., начислена с
фактура № **********/09.09.2020г. вследствие на корекционна процедура, за
периода от 22.09.2017г. до 26.08.2020г. с кл.№ ********** и аб.№
**********. за обект на потребление: с. П., общ. Долни Чифлик. С това
решение е прието, че е налице основание за извършване на корекцията и
сумата се дължи въз основа на същата.
Силата на пресъдено нещо е абсолютна отрицателна процесуална
предпоставка, поради която страните изгубват правото си на иск относно
същото материално право. Необходима последица от правоустановяващото й
действие се явява непререшаемостта на правния спор. Непререшаемостта
обезпечава стабилността на правоустановяващото и регулиращото действие
на силата на пресъдено нещо срещу опасността от противоречиво решение по
същия спор между същите страни. При отхвърляне на отрицателен
установителен иск със съдебното решение се установява със сила на
пресъдено нещо съществуването на правото, което ищецът се е опитал да
отрече. Съобразно мотивите на т.1 на ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС
при отхвърлянето на частичен иск като неоснователен със сила на пресъдено
нещо е отречено цялото вземане, а не само съдебно предявената част от него.
Съображението е, че след като не съществува една част, няма как да
съществува и цялото вземане.
В конкретния случай, предмет на делото е дължимостта на сумата от
7260,74 лв., дължима въз основа на корекционна процедура, по който въпрос е
налице СПН. По делото не са ангажирани валидни доказателства за
заплащането й в срок от ответника, поради което основателна се явява и
претенцията за заплащане на обезщетение за забавено плащане.
Релевираното възражение за изтекла погасителна давност по отношение
на главницата се преценява като неоснователно. Видно от събраните по
6
делото писмени доказателства проверката, при която е констатирано
неправилно отчитане на ел. енергията на процесния обект е извършена на
26.08.2020г., а фактурата за процесната сума е издадена на 09.09.2020г. В
последната като срок за плащане на дължимата сума е посочен срок до
21.09.2020г. Следователно, вземането е станало изискуемо от 22.09.2020г., от
която дата е започнала да тече давността /арг. от чл.114, ал.1 от ЗЗД/.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е
подадено на 30.08.2021г., а предявяването на иска по чл.422 от ГПК е станало
на 11.11.2021г. До тези дати не е изтекла погасителната давност за
претендираната главница, независимо дали същата е по чл.110 или чл.111 от
ЗЗД.
Неоснователно е възражението на въззивника за недопустимост на
предявения иск поради липса на правен интерес и наличието на СПН между
страните. Действително, както бе посочено по-горе, при отхвърляне на
отрицателен установителен иск със съдебното решение се установява със сила
на пресъдено нещо съществуването на правото, което ищецът се е опитал да
отрече. Решението по проведения отрицателен установителен иск, обаче, не
съставлява изпълнително основание за ответника по него и същия не би
могъл да се снабди с изпълнителен лист за вземането си.
С оглед проведеното главно и пълно доказване от ищеца, настоящият
съдебен състав намира предявения иск за основателен. Съвпадащите правни
изводи на двете съдебни инстанции налагат потвърждаване на обжалваното
решение.
Съобразно отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК
въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна сторените разноски
пред настоящата инстанция, които представляват заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1320 лв. с вкл. ДДС. Срещу последното
процесуалният представител на въззивника е релевирал възражение за
прекомерност, което съдът, съобразно предмета и сложността на делото,
преценя за неоснователно. Заплатеният адвокатски хонорар от 1320 лв. е в
размер близък до минималния размер, изчислен по правилата на Наредба №
1/2004г., в редакцията към датата на сключване на договора за правна защита
и съдействие – 28.11.2022г., а именно 1311,64 лв. с вкл. ДДС.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 2950 от 04.10.2022г., постановено
по гр. дело № 16343/2021г. на ВРС, XVII-ти състав.
ОСЪЖДА Х. Г. Х., ЕГН: ********** от с. П., общ. Долни Чифлик, ул.
„К.“ № 8 да заплати на „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик”
№ 258, Варна Тауърс – Г сумата от 1320 лв. /хиляда триста и двадесет
лева/, представляваща разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл.78,
ал.3 от ГПК.
7
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8