РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Тутракан, 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на четиринадесети
март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20233430100363 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по редовна и допустима искова молба с вх.№
2953/17.07.2023 на М. Н. С. с ЕГН ********** и Т. Н. Н. с ЕГН **********
против К. „З. к. за п. и у. „Т.“ с ЕИК ***.
Искът е облигационен, за местната подсъдност на делото съдът не следи
служебно, но същата е съобразена с чл. 105 от ГПК, предвид седалището на
ответника в ***; оттук Тутраканския районен съд е компетентен да гледа
делото, предвид и цената на иска, която е 6078,38 лева (а не както е посочено
в титулната част на ИМ 6708,38 лева) – чл. 103 вр. чл. 104, т. 4 ГПК.
Платена е държавната такса от 243,14 лева.
Ищците С. и Н. твърдят, че приживе майка им Г. Т. П. отдавала своя
земя под наем на ЗКПУ „Т.“, като този факт няма връзка с предмета на
делото. След нейната смърт, очевидно, ищците твърдят, че са станали член
кооператори в ответната кооперация, щом изтъкват, че след проведено общо
събрание през 2019 година били изключени от нея. Към момента на
изключването дяловият им капитал бил общо 10039,58 лева. На 21.12.2021 г.
било проведено общо годишно отчетно събрание на член кооператорите, на
което бил приет годишният финансов отчет на кооперацията за 2019 г. На
16.04.2018 г. ищците подали молба до кооперацията да им бъде изплатена
дяловата вноска на тяхната майка Г. Т. П., възлизаща на 10039,58 лева. На
12.05.2021 г. е изплатена сумата от 2414,53 лева на всеки от двамата ищци,
1
т.е. общо 4829,06 лева. Оттук, неизплатената разлика е (10039,58 – 4829,06) =
5210,52 лева, но ищците претендират осъждането на ответника за 5209,94
лева общо задължение към двамата; плюс законната лихва за забава върху
главницата от 5209,94 лева за периода 22.12.2021-12.07.2023 г. в размер на
868,44 лева.
Ответната кооперация оспорва иска по основание и размер. Оспорва,
че ищците са били член-кооператори. В евентуалност, оспорва настъпването
на изискуемостта на дължимата сума за дяловата вноска.
В съдебното заседание страните поддържат изложените до този момент
писмени становища.
От фактическа и правна страна съдът намира следното:
От признанието на председателя на кооперацията, че Г. П. е била
записана като кооператор с дялова вноска в капитала, съдът приема, че
същата е имала качеството на член-кооператор.
Пак от признанието на ответника следва, че ищците са подали молба за
приемането им като член-кооператори след смъртта на тяхната
наследодателка. Твърдението му, че същите не са „вкарали“ земя, за да бъде
уважена молбата им, се явява опровергано, защото в заключението по т. 1 на
вещото лице по назначената счетоводна експертиза пише, че в книгата на
кооператорите в раздел „Дялов капитал“ Гана Т.ова Пенева е записана, че
участва със сгР., машини, трайни насаждения и стопански инвентар.
Въпреки това, ищците, за които се установява от удостоверението за
наследници на Г. П., починала на 26.05.1999 г., че са нейни дъщеря и син,
респ. наследници по закон по чл. 5, ал. 1 от ЗН, не доказаха да са били приети
за член-кооператори в ответната кооперация. Вещото лице също не е открило
записи в счетоводните книги за тях. Освен това, в молбата до кооперацията с
вх.(неин)№ 16/16.04.2018 същите не се идентифицират като напуснали член-
кооператори, а като наследници на майка си, и на това основание молят да им
бъде изплатен нейната дялова вноска. Затова съдът приема за доказано
твърдението на ответника, че ищците на са били приети за член-кооператори.
Независимо от това, понеже със смъртта на Г. П. на 26.05.1999 г. е
прекратено членството и в ответната кооперация – арг. чл. 14, ал. 1, т. 4 от
̀
ЗК-стар (Обн., ДВ, бр. 63 от 3.08.1991 г., отм., бр. 113 от 28.12.1999 г.) , то на осн. чл.
16, ал. 1 от ЗК-отм., респ. чл. 14, ал. 1 от сега действащия ЗК, наследниците и
̀
имат право на внесените от нея дялови вноски.
От заключението на вещото лице се установява, че към 30.09.1999 г. –
малко след смъртта на Г. П., размерът на дяловата и вноска е 1341,45
̀
деноминирани лева. В годините след това, за сметка на неразпределена
печалба, дяловата вноска на името на Г. П. бива увеличавана неколкократно,
достигайки до 10039,58 лева за периода 2014-2018 г. Точно тази сума е
посочена в молбата на ищците до кооперацията, която искат да им бъде
изплатена. През 2019 г. с решение на общото събрание на кооперацията
дяловите вноски на всички член-кооператори от 2013 г. е намален счетоводно
2
до размера им от 2010 г., като този на Г. Т. към 31.12.2019 става 5083,22 лева.
Тази сума е изплатена на ищците, след приспадане на 5%, колкото е
данъчната ставка по чл. 46, ал. 3 във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 16, ал. 2 от ЗК-отм., размерът на връщаната дялова вноска
се запазва, като уставът може да предвиди и друго; а според чл. 14, ал. 1 от
сега действащия ЗК, наследниците имат право на внесените от техните
наследодатели дялови вноски, актуализирани по установения нормативен ред.
Двете норми, макар и от различни по време на действие закони, не си
противоречат, а се допълват с оглед на фактическата обстановка, приета по
делото. Понеже не е направено възражение, че към момента на смъртта на Г.
П. уставът на кооперацията е забранявал вноската да се изменя, и от
промените, които самата кооперация е отразявала в счетоводните си книги и
книгата на кооператорите за дяловите им вноски, съдът приема, че както към
момента на смъртта на Г. П., така и впоследствие, кооперацията надлежно е
актуализирала дяловия капитал, записан на нейно име, увеличавайки го за
сметка на неразпределената печалба. Тоест, кооперацията сама е приложила
чл. 14, ал. 1 от сега действащия ЗК. Ето защо, тези промени не трябва да
смущават председателя на кооперацията, който се чуди „какви са тия
увеличения на нейно име“, при положение че е починала.
Вещото лице е изложило подробни аргументи за неправилно от гледна
точка на счетоводните стандарти намаляване на записаната на името на Г. П.
дялова вноска в капитала. Съдът не намира за необходимо да се спира на тях,
тъй като документираните увеличения на записания капитал, направено от
органите на кооперацията, може да се приеме като признания за неизгодни
факти, но намаляването, ако ответникът е искал да се позове на него,
следваше да е направено с възражение още в отговора на исковата молба или,
най-късно, с възражение срещу заключението по счетоводната експертиза, с
обосноваването му, както и с искане за допълнителна експертиза, насочена
към изследване на точно този въпрос. Такива действия не са налице, поР.
което съдът приема за доказано твърдението на ищците, че актуалният размер
на дяловата вноска, която е следвало да им се изплати като наследници на Г.
П., е именно 10039,58 лева – колкото е бил към момента на депозиране на
молбата им до кооперацията.
Разликата се явява 4956,36 лева = (10039,58 - 5083,22), и за тази сума =
(2 х 2478,18 лева) искът за компонента главница следва да се уважи, а за
разликата до претендираните 5209,94 лева – да се отхвърли.
Неоснователно е възражението на ответника, че изискуемостта на
вземането за дяловата вноска не е настъпила. Г. П. е починала на 16.05.1999 г.
По делото няма твърдения и доказателства кога е приет ГФО за 1999 г., но
съдът приема, че най-късно на следващата – 2000 г. е следвало това да се
случи. Съгласно чл. 29, ал. 5 във вр. чл. 14, ал. 1, изр. 2 от ЗК, дяловите
вноски се изплащат след приемане на ГФО в продължение на три години.
Тоест, най-късно през 2003 г. е настъпила изискуемостта на вземането на
3
ищците – като наследници на Гана Пенева, за дяловата и вноска.
̀
Последващите актуализации по чл. 14, ал. 1 само увеличават размера и за
̀
сметка на неразпределената печалба, но не водят до отлагане настъпването на
изискуемостта. Независимо от това, съдът обръща внимание, че към момента
на молбата на ищците от 2018 г. размерът на дяловата вноска е точно
10039,58 лева. Съдът направи справка в търговския регистър и констатира, че
ГФО за 2018 г. е приет с решение на ОС по протокол № 29 от 23.03.2019 г.,
вписан с „Вписване 20211214163143“ по партидата на ответника. Касае се за
общоизвестен факт, чието презумирано узнаване от третите лица, в т.ч. съдът,
се извежда на осн. чл. 9, ал. 2 във вр. чл. 5 от ЗТРРЮЛНЦ. Следователно,
дори да се приеме именно 2018 година, като правопораждащ факт,
тригодишният срок по чл. 14, ал. 1 изр. 2 от ЗК изтича на 23.03.2022 г.,
откогато би следвало да е настъпила изискуемостта според тезата на
ответника.
Все пак, съдът приема, че изискуемостта е настъпила години по-рано –
някъде през 2003 г. Ето защо, ползвайки лихвения калкулатор на НАП в
интернет, и въвеждайки посочения в исковата молба период 22.12.2021-
12.07.2023 с изискуемата през неговото времетраене главница от 4956,36
лева, получава се резултат 822,56 лева. За тази сума (2 х 411,28 лева) следва
да се уважи искът по компонента лихва за забава в посочения период и да се
отхвърли за разликата до претендираните 868,44 лева.
Следва да се уважи искането за присъждане на лихва за забава от
подаване на исковата молба на 17.07.2023 г. до изплащане на задължението.
С оглед разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК и съотношението на
уважена, респ. отхвърлена част, спрямо общата претенция: 5778,92 лева
(уважени) от 6078,38 лева (претендирани); и 299,46 лв (отхвърлени) от
6078,38 лева (претендирани); при направени разноски от ищеца: 1000 лева за
адвокатски хонорар и 243,14 лева за държавна такса, 300 лева депозит за
експертиза, общо 1543,14 лева; и от ответника – 3000 лева за адвокатски
хонорар, в полза на ищците следва да се присъдят 1467,12 лева (2 х 733,56
лева), а в полза на ответника – 147,80 лева солидарно дължими от двамата
ищци, на осн. чл. 53 от ЗЗД, понеже отговорността за разноски е деликтна.
Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. „З. к. за п. и у. „Т.“ с ЕИК *** да плати на всеки от
ищците М. Н. С. с ЕГН ********** и Т. Н. Н. с ЕГН ********** по 2478,18
лева за внесените и актуализирани, но неизплатени дялови вноски в капитала
на кооперацията, записани на името на наследодателката им Г. Т. П., ведно
със законната лихва за забава от 17.07.2023 г. до изплащане на задължението,
както и законна лихва за забава по 411,28 лева за периода 22.12.2021-
4
12.07.2023, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата в главницата над общо присъдения
размер от 4956,36 лева до общо претендираните 5209,94 лева; и за законната
лихва за забава над общо присъдения размер от 822,56 лева до общо
претендираните 868,44 лева.
ОСЪЖДА К. „З. к. за п. и у. „Т." с ЕИК *** да плати 733,56 лева на М.
Н. С. с ЕГН ********** за сторените разноски по гр.д.№ 363/2023 на ТнРС.
ОСЪЖДА К. „З. к. за п. и у. „Т.“ с ЕИК *** да плати 733,56 лева на Т. Н.
Н. с ЕГН ********** за сторените разноски по гр.д.№ 363/2023 на ТнРС.
ОСЪЖДА М. Н. С. с ЕГН ********** и Т. Н. Н. с ЕГН **********
солидарно да платят 147,80 лева на К. „З. к. за п. и у. „Т.“ с ЕИК *** за
сторените разноски по гр.д.№ 363/2023 на ТнРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен
съд Силистра.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
5