№ 1938
гр. Варна, 17.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Марина К. Семова
като разгледа докладваното от мл.с. Марина К. Семова Въззивно гражданско
дело № 20243100500567 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 214/02.01.2024 г. , подадена от
.... ...... сграда с адм. адрес – гр. Варна, ..........., С3-2, м-т С. 536 № 418, вписана
в регистър БУЛСТАТ с № ....., действаща чрез председателя на УС – В. Т. Д.,
чрез процесуален представител адв. М. Д., срещу Решение № 3806/23.11.2023
г., постановено по гр.д. № 12057/2022 г. на РС – Варна, 16-ти съдебен състав,
с което по исковете с правно осн. чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС на В. М. Н., А. В. К., А.
В. С., О. В. С., М. П. Т., С. А. Т., С. В. П., А. Р. П. и В. Н. Б. са отменени
решения по т. 3, т. 4 и т. 8.5, обективирани в Протокол № 24/28.07.2022 г.,
взети от Общо събрание на .... собственост, проведено на 28.07.2022 г., както
следва: 1/ решение по т. 3 за предсрочно прекратяване на мандата на
настоящия Управителен съвет в този състав поради снетия вот на доверие, на
осн. чл. 19, ал. 6 от ЗУЕС; 2/ решение по т. 4 за избор на нов Управителен
съвет, състоящ се от петима членове: О. С., С. Т., В. Д., В. С. и Н. С., като
членовете и председателят няма да получават възнаграждение; 3/ решение по
т. 8.5 всички съсобственици да имат достъп до видеонаблюдението на
сградата.
Въззивникът счита решението за неправилно и необосновано,
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
на материалния закон. Сочи наличие на вътрешно противоречие в мотивите
на съда, доколкото последният е приел, че липсва спор досежно това, че
събранието е проведено в законоустановения срок и в присъствието на
необходимия брой съсобственици, а едновременно с това решенията на ОСЕС
са отменени, като е прието, че по делото не е безспорно установено
наличието на кворум, т.е присъствието на необходимия брой съсобственици –
лично или чрез пълномощник, въпреки че по делото са приложени и приети
седем броя пълномощни, удостоверяващи представителната власт на
присъствалите и гласувалите на събранието лица. Отбелязва, че тези
пълномощни, явяващи се приложения към Протокол № 24, не са обсъдени
1
като доказателства по делото от съда, въпреки че са приети и приложени по
делото. Счита за неправилен извода на съда, че В. С. е представлявал петима
съсобственика в противоречие с чл. 14 от ЗУЕС, като сочи, че този извод
противоречи на съдебната практика, според която ограничението касае
единствено представителството по упълномощителна сделка, а не и законното
такова. Отбелязва, че съдът е приел, че ответникът-въззивник не е доказал, че
посоченият в протокола кворум е обективно формираният, като в тази връзка
е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила и по-конкретно
на чл. 146 от ГПК, тъй като при разпределянето на тежестта на доказване е
посочено най-общо, че „ответникът следва да докаже фактите и
обстоятелствата, които оспорва“, а в исковата молба не са наведени каквито и
да е твърдения за липса на кворум, нито са направени оспорвания относно
истинността на вписаните в протокола обстоятелства, касаещи начина на
гласуване. Намира за необоснован извода на съда, че легитимността на вота е
опорочена, тъй като не е посочено точно от кого изхожда и дали лицето, дало
вота за съответния обект, е идентично с посоченото в присъствения списък за
съответния обект. Освен това подчертава, че съдът няма правомощия да
отменя решенията на основания, които не са релевирани в исковата молба и
които не касаят нарушение на процедурата по свикване и провеждане на
ОСЕС или неспазване на императивни правни норми. Намира, че при
допусната грешка при изчисляване на представените на събранието идеални
части, когато при правилното им изчисляване се установи, че е налице
кворум при провеждане на ОСЕС и решенията са взети при спазване на
изискванията на ЗУЕС, то не са налице нарушения, обосноваващи
незаконосъобразността на взетите решения. Намира също, че в ЗУЕС липсва
изискване в съдържанието на протокола да са описани и индивидуализирани
всички представени на събранието пълномощни, като чл. 14, ал. 5 от ЗУЕС
изисква единствено участието на пълномощника да се отрази в протокола и
да се приложи копие от пълномощното към него. По същество отправя искане
за отмяна на решението и отхвърляне на иска. Претендира присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемите страни В. М. Н., А. В. К., А. В. С., О. В. С., М. П. Т., С.
А. Т., С. В. П., А. Р. П. и В. Н. Б., чрез адв. Н. Х.. Последните считат жалбата
за неоснователна, като излагат подробни съображения в тази връзка. Намират
изложените от въззивника оплаквания за противоречие в мотивите и
необоснованост на решението за несъстоятелни, като резултат на погрешно
възприемане на мотивите на съда. В тази връзка отбелязват, че в решението
подробно е посочено по каква причина не е установено наличието на кворум.
Подчертават, че ответникът-въззивник не е оборил твърденията, че процентът
на представените на събранието ид.ч. от общите части на сградата (ОЧС) е
неверен, че същият е изчислен неправилно, както и че сборът от всички ид.ч.
от ОЧС за обектите в нея не е равен на 100 %. Намират, че не са оборени и
твърденията за неправилния процент на гласувалите „за“ и „против“, който не
съответства на посочения в протокола. Отбелязват, че изводът на съда за
неспазен кворум се подкрепя от обстоятелството, че в протокола са отразени
обекти с общо процентово участие в правото на ...... ОЧС, при което липсва
яснота кое лице е изразило вота, като в тази връзка и легитимността на
последния е опорочена. Считат, че това се потвърждава и от липсата на
подробно описани в протокола пълномощни, както и от отразеното в
присъствения списък „лицето О. С. чрез пълномощник“, предвид че
2
последната присъства на събранието. Излагат подробни съображения за
материалната незаконосъобразност на обжалваните решение на ОСЕС, в това
число и във връзка с необходимостта на събранието да присъства лицензиран
преводач на руски език, като считат, че е нарушена възможността за
равнопоставено участие на всички лица. По същество отправят искане за
потвърждаване на решението и оставяне без уважение на жалбата като
неоснователна. Претендират присъждането на съдебно-деловодни разноски.
По делото е постъпила и частна жалба с вх.№ 12238/13.02.2024 г.,
депозирана от .... ...... сграда с адм. адрес – гр. Варна, ..........., С3-2, м-т С. 536
№ 418, вписана в регистър БУЛСТАТ с № ....., действаща чрез председателя
на УС – В. Т. Д., чрез процесуален представител адв. М. Д., срещу
Определение № 872/22.01.2024 г., постановено по гр.д. № 12057/2022 г. на
РС - Варна, 16-ти съдебен състав, с което е изменено постановеното Решение
№ 3806/23.11.2023 г., в частта, с която .... собственост е осъдена да заплати на
ищците сума в размер на 3 045 лева, представляваща сторени по делото
разноски, като последните са намалени на 2 745 лева, на осн. чл. 248 от ГПК.
Частният въззивник навежда оплакване, че адвокатското
възнаграждение на насрещната страна следва да бъде намалено до
предвидения в Наредбата №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минимум. Счита, че последният следва да бъде
определен при съобразяване размера, посочен в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата
в редакцията й, обнародвана в ДВ бр. 68 от 31.07.2020 г., действаща към
датата на извършване на упълномощаването на процесуалния представител на
ищците, видно от приложеното по делото пълномощно. Отбелязва, че
измененията на Наредбата с ДВ бр. 88/2022 г. имат действие за в бъдеще,
поради което са неприложими към датата на подаване на исковата молба.
Отправя искане за отмяна на обжалваното определение и изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските в изложения в
жалбата смисъл.
В срока по чл. 276 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от
В. М. Н., А. В. К., А. В. С., О. В. С., М. П. Т., С. А. Т., С. В. П., А. Р. П. и В. Н.
Б., чрез адв. Н. Х.. Последните считат жалбата за неоснователна, като
навеждат подробни съображения, че адвокатското възнаграждение не следва
да се намаля под вече намаленото на 2 000 лева. Намират, че при
определянето му съдът е съобразил обема и сложността на извършената
работа, броят на ищците, ангажирали един адвокат, направеното възражение
за прекомерност и предвидените в наредбата минимални размери.
Отбелязват, че частният жалбоподател не е изложил допълнителни мотиви
защо счита присъденият размер от 2 000 лева за несправедлив. Намират за
несъстоятелно изложеното във връзка с действието на изменението на
Наредбата, доколкото присъденото не е претендирано съобразно с него.
Подчертава също, че Наредбата не задължава страните да договарят
минимални възнаграждения, а единствено да не договарят размери под
предвидените в нея. Отправят искане за оставяне без уважение на частната
жалба.
Въззивната и частната жалби са депозирани в законоустановения срок,
от активно легитимирани лица, срещу подлежащи на обжалване съдебни
актове, процесуално допустими са и отговарят на останалите съдържателни
изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което въззивното
производство е допустимо и делото следва да бъде насрочено за разглеждане
3
в открито съдебно заседание.
Страните не са отправили искания по доказателствата.
При тези съображения и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№ 214/02.01.2024 г.,
подадена от .... ...... сграда с адм. адрес – гр. Варна, ..........., С3-2, м-т С. 536 №
418, вписана в регистър БУЛСТАТ с № ....., действаща чрез председателя на
УС – В. Т. Д., чрез процесуален представител адв. М. Д., срещу Решение №
3806/23.11.2023 г., постановено по гр.д. № 12057/2022 г. на РС – Варна, 16-ти
съдебен състав.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх.№ 12238/13.02.2024
г., депозирана от .... ...... сграда с адм. адрес – гр. Варна, ..........., С3-2, м-т С.
536 № 418, вписана в регистър БУЛСТАТ с № ....., действаща чрез
председателя на УС – В. Т. Д., чрез процесуален представител адв. М. Д.,
срещу Определение № 872/22.01.2024 г., постановено по гр.д. № 12057/2022 г.
на РС - Варна, 16-ти съдебен състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
05.06.2024 г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, чрез
пълномощниците им, с препис от настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4