№ 48
гр. Смолян , 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на четвърти март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя С. Шопова
като разгледа докладваното от Зоя С. Шопова Въззивно гражданско дело №
20215400500056 по описа за 2021 година
Производството е по чл.435 и сл. ГПК.
Делото е образувано по допустимата жалба с вх.№
01402/29.01.2021 г. на Л.А. Б., в качеството и на майка и законен представител
на малолетния Д.Г.А., чрез адв.Н.Г., против Постановление по протокол №
1180/23.11.20202 г. по изп.дело № 258/2020 г. на ЧСИ с рег.№ 917 Соня Д.,
действаща в района на Смолянския окръжен съд. С това постановление ЧСИ
отказва да прекрати изпълнителното производство по изп.дело № 258/2020 г.,
което прекратяване е поискано от Л. Б., като майка и законен представител на
длъжника Д.А., с молба-възражение вх.№ 9903/04.11.2020 г.
Иска се отмяна на отказа и връщане делото на ЧСИ да
прекрати изп.дело; както и да се присъдят направените разноски.
Насрещната страна Т.А. Д., действаща със съгласието на
своя баща и попечител А.Д., чрез адв.Б.Б., с отговор по чл.436, ал.3 ГПК
оспорва жалбата и моли отказът да бъде потвърден, както и да се присъдят
направените разноски.
1
Частният съдебен изпълнител излага мотиви, че жалбата е
допустима, но се явява неоснователна.
Съдът установява следното:
Изп.дело № 258/2020 г. по описа на ЧСИ Соня Д. е
образувано по молба на взискателката и настояща въззиваема Т.А. Д.,
действаща със съгласието на своя баща и попечител А.Д., чрез адв.Б.Б., срещу
длъжника Д.А. въз основа на изп.лист№ 244/09.07.2020 г. по гр.дело №
461/2016 г. на Районен съд-А.. По този лист Д.Г.А., чрез неговата майка и
законен представител Л. Б., е осъден да заплати на Т.А. Д. направените от нея
разноски от общо 4 304,52 лв. за трите инстанции.
От представените решения по по гр.дело № 461/2016 г. на
Районен съд-А. и В.гр.дело № 401/2019 г. на ОС-Б. и определение по гр.дело
№ 4092/2019 г. на ВКС, се вижда, че по реда на чл.108 ЗС е признато за
установено спрямо Д.А., действащ чрез своята майка и законен представител
Л. Б., че Т.А. Д., действаща чрез нейния баща и попечител А.Д., е
собственица на пет поземлени имота-три ниви, ливада и лозе в землището на
с.Т., общ.А., и Д.А. е осъден да и предаде владението върху тях; както и да
заплати на Т. Д. разноските за съответните инстанции, за чието събиране е
образувано изп.дело № 258/2020 г. на ЧСИ Соня Д..
След като е образувано горното изп.дело, е проучено
имущественото състояние на длъжника и са наложени през м.септември 2020
г. възбрани по реда на чл.427, ал.2, изр.първо ГПК върху притежаваните от
него недвижими имоти-земи и сграда в селата Т. и Черни връх, общ.А., два
апартамента, гараж и идеални части от урегулиран поземлен имот в гр.Б.. На
длъжника Д.А. е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена на
22.09.2020 г. от длъжника чрез неговата майка и законен представител Л. Б.
при условията на чл.44, ал.1, изр.5 ГПК-при отказ, който, съобразно изр.6 на
същата алинея, не засяга редовността на връчването. В поканата са съобщени
на длъжника наложените възбрани върху неговите недвижими имоти и му е
указано и какви по вид и размер разноски дължи и за изпълнителното
производство.
На 04.11.2020 г. длъжникът Д.А., действащ посредством
2
своята майка и законен представител Л. Б., чрез адв.Н.Г., подава до ЧСИ
молба с вх.№ 09903, в която твърди: че изпълнителният лист, по който е
образувано изп.дело, е негоден изпълнителен титул; че производството по
делото във всичките му фази е протекло без участието на Отдел „Закрила на
детето“ „касателно имуществените му като малолетен/непълнолетен-делата с
предмет предаване владението върху недвижими имоти“; че
малолетните/непълнолетните не можело да бъдат осъждани за разноски по
делата, вкл.адвокатско възнаграждение, тъй като това водело до намаляване
на имуществото им, за което се изисквало и съгласие-разрешение от РС-З.; че
делото, предхождащо това по чл.108 ЗС, по което е издаден изп.лист за
събираните сега разноски, имащо за предмет недействителност на
нотариалните актове за собственост, обусловили това по чл.108 ЗС, било
водено от Т. Д. лично, като там настоящият длъжник по изпълнението Д.А. не
бил страна; че е допусната от ЧСИ възбрана върху имотите на
малолетния/непълнолетния Д.А., без да има за това разрешение от РС-З.;
възбранени били множество имоти на длъжника, без да била съобразена
тяхната пазарна стойност и възможност да погасят вземането на взискателя,
чийто размер не е съпоставен с цената им; по-голямата част от възбранените
имоти били съсобствени с трети лица, поради което били несеквестируеми; а
и по-голямата част от тях нямали статут на самостоятелен имот и били
неподеляеми. С тази молба длъжникът иска да бъдат преустановени
предприетите принудителни изп.действия.
С атакуваното постановление по протокол №
1180/23.11.2020 г. ЧСИ отказва да прекрати изп.производство по посоченото
изп.дело, като дава отговор и защо доводите в молбата не могат да бъдат
уважени.
Обжалваният отказ е правилен, поради което жалбата
срещу съдържащото го постановление следва да се остави без уважение.
В нея се повтарят до голяма степен доводите, изложени от
страна на длъжника в молбата му от 04.11.2020 г., по която е постановен
атакуваният отказ.
Както се посочи по-горе, налагането на възбрани върху
имотите на длъжника Д.А. е извършено по реда на чл.427, ал.2, изр.първо
3
ГПК, който позволява това да стане преди поканването на длъжника да
изпълни доброволно. Също така, чл.428, ал.2, изр.второ ГПК предвижда, че в
поканата за доброволно изпълнение се съобщават наложените запори и
възбрани, т.е., те се налагат преди поканата. Съгласно чл.451, ал.2 ГПК,
последиците по ал.1 на същия член/ лишаване на длъжника от право да се
разпорежда с вземането или вещта и забрана, под страх от наказателна
отговорност, да изменя, поврежда или унищожава вещта/ настъпват за
длъжника от момента на получаване поканата за доброволно изпълнение,
когато изпълнението е насочено върху движима или недвижима вещ и тази
вещ е посочена в поканата. Смисълът на тези действия, предхождащи
узнаването от длъжника, че срещу него е образувано изп.дело, е да се съхрани
длъжниково имущество, което да послужи за удовлетворяване на взискателя,
като се възпрепятства длъжника да го осуети, лишавайки се от свои вещи в
ущърб на взискателя. Ето защо не е допуснато нарушение от ЧСИ с
възбраняването на имотите преди изпращането на поканата за доброволно
изпълнение на длъжника.
Нито ЧСИ може да преценя, нито в производство като
настоящото по обжалване действията на ЧСИ пред въззивния съд може да се
разглеждат оплаквания как изп.лист, по който е образувано изп.дело, и който
е редовен от външна страна, бил негоден изп.титул – това може да стане в
производство по обжалване пред съда на разпореждането за издаване на
изп.лист по чл.407 ГПК. Недопустимо е също така ЧСИ или съдът,
разглеждащ жалба срещу неговите действия, изобщо да прави преценка дали
и какви процесуални нарушения са допуснати по гр.дело, въз основа на акта
по който е издаден изп.лист, послужил за образуване на изп.дело. Оплаквания
в тази насока и преценка се прави от съда в производството пред съответните
инстанции по онова дело. Затова правилно ЧСИ не е съобразила
възражението на длъжника, че изп.лист бил негоден изп.титул; че
производството по делото във всичките му фази било протекло без участието
на Отдел „Закрила на детето“; че предходно исково производство за
недействителност на сделките, имотите по които впоследствие са предмет на
иска по чл.108 ЗС, се развило без участието на длъжника Д.А. и че било
водено лично от Т. Д., а не чрез попечителя и А.Д., макар основанието за
недействителността им да било неразбирането от поставената под
4
запрещение Т. Д. на смисъла и съдържанието на сделките.
Неоснователно е оплакването, че трябвало да има
разрешение от районния съд по местоживеенето на малолетния Д.А. – РС-З.,
за предаване владението на недвижими имоти, което било разпоредително
действие, както и за възлагане в негова тежест на разноските, каквито и не
можел да посреща, защото бил малолетен/непълнолетен и с тези действия
имуществото му се намалявало. Тук, освен че отново важи изводът от
предходния абзац за недопустимост на подобни възражения в настоящото
производство и в изпълнителното пред ЧСИ, е абсурдно да се поддържа, че в
едно производство пред компетентния съд по иска по чл.108 ЗС да трябва да
се дава отделно разрешение от друг съд за действие, което по същността си е
защитата, която законът дава при уважаване на иска – тук-предаване на
владението и, като законна последица от уважаване на иска, възлагане на
разноските.
Както се посочи по-горе, възбраната съхранява длъжниково
имущество, от което да може да се удовлетвори взискателят, тя „цели да
обезпечи успешния изход на изпълнението на парични притезания върху
недвижим имот, като запази физическата цялост и принадлежността на
възбранената вещ към имуществото на длъжника.“ ЧСИ я налага в
изпълнение пряко на задълженията си по чл.427 и сл. ГПК, като законът не
предвижда за тези свои действия да иска разрешение от компетентния съд за
разпореждане с имущество на длъжника. Такова разрешение, уредено в
чл.130, ал.3 СК, се отнася до сделки, а е ясно, че налагането на възбрана в
изп.дело, възлагането на разноски на малолетния като длъжник в
изп.производство не представляват сделки; като „Изпълнителният процес е
предназначен да даде защита и да наложи санкция по повод липса на
доброволно изпълнение, като достави дължимото на правоимащия чрез
принуда, упражнена спрямо длъжника по предписания от закона ред.“
Не се обосновава в жалбата защо жалбоподателят смята
имотите за несеквестируеми - на кое от изброените в чл.444 ГПК условия
отговарят, за да са такива, а и съдът не установява признаци за
несеквестируемост. Наличието на съсобственост върху тях между длъжника и
трети лица не попада сред белезите, изчерпателно изброени в чл.444 ГПК,
5
които правят вещите несеквестируеми. Също така, от документите, отнасящи
се до имотите, е видно, че те са напълно самостоятелни обекти, като е без
значение дали са поделяеми. Ако длъжникът притежава собственост върху
идеална част от тях, се прилага чл.500 ГПК.
Длъжникът не е обжалвал в срок разноските по
изпълнението по смисъла на чл.435, ал.2, т.7 ГПК, станали му известни от
получената от него покана за доброволно изпълнение, който срок е изтекъл на
06.10.2020 г. Ето защо не подлежат на разглеждане в настоящото
производство по обжалване на друго действие - отказа от 23.11.2020 г. на
съдебния изпълнител, доводите в жалбата за: липса на данни, че разноските
по изпълнението били платени от взискателя; както и несъстоятелните
разсъждения как било безспорно, че родителите управляват имуществото на
непълнолетните и малолетните а не съдебният изпълнител; че било спорно
как родителите не можели да се разпореждат с имуществото на децата без
разрешение на съда, а ЧСИ можел, като извършвал принудително публична
продан, и с тези си действия показвал как страните в правоотношението били
в неравностойно положение. Посочи се по-горе защо е неприложима в
изпълнителното производство чл.130, ал.2 СК; а и съдебният изпълнител не е
страна в това производство, а органът, който го осъществява.
В обобщение, за да бъде уважена молба на длъжника за
прекратяване или приключване на изпълнителното производство, следва е
налице някое от условията, изброени в чл.433 ГПК. В молбата от 04.11.2020 г.
от Д.А., действащ чрез своята майка и законен представител Л. Б., няма
твърдение да се е сбъднало което и да е от тези условия; такива не са
посочени и в настоящата жалба срещу отказа на ЧСИ за прекратяване на
изп.производство. Затова жалбата е неоснователна.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
Р Е Ш И :
6
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх.№ 01402/29.01.2021 г. на Л.А.
Б., в качеството и на майка и законен представител на малолетния Д.Г.А., чрез
адв.Н.Г., против Постановление по протокол № 1180/23.11.20202 г. по
изп.дело № 258/2020 г. на ЧСИ с рег.№ 917 Соня Д., действаща в района на
Смолянския окръжен съд, с което постановление ЧСИ отказва да прекрати
изпълнителното производство по изп.дело № 258/2020 г., поискано от Л. Б.,
като майка и законен представител на длъжника Д.А., с молба-възражение вх.
№ 9903/04.11.2020 г.
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.437, ал.4, изр.второ
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7