Мотиви към
Присъда №779/11.11.2011г., постановена по НОХД №872/2011г. по описа на
Разградския районен съд .
Разградска районна
прокуратура е повдигнала обвинение срещу
А.М.А. ***, за това, че през периода от 01.01.2011 г. –
01.03.2011 г. в гр. *****, Федерална Република Германия, противозаконно е присвоил
чужда движима вещ – лек автомобил “Опел-Астра” с ДК № *****, на стойност 2000 (две хиляди)
лева, собственост на С.М.А., с ЕГН **********, която владеел и пазел – престъпление по чл.206, ал.1 от НК.
Представителят на РРП подържа
обвинението, счита го за доказано и предлага на съда да признае подсъдимия за виновен като му наложи наказание към минималния размер,
предвиден в закона.
Делото се разглежда в отсъствие
на подсъдимия, спрямо когото са налице предпоставките на чл.269 ал.3 т.2 и т.4
от НПК. Защитника на подсъдимия, намира обвинението за недоказано по безспорен
начин и моли за оправдателна присъда, алтернативно за налагане на административно
наказание по чл.78а от НК, при приложение на чл.206 ал.5 от НК.
Разградският районен съд,
след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства,
констатира от фактическа страна следното:
Подсъдимият А.М.А. е роден
на ***г***, живее в с. ****,
общ.Разград, живущ ***. Същият е неженен, не работи, неосъждан.
Свидетелят С.А. и подсъдимият А.А.
се познавали и били в приятелски отношения през 2009г. Св.Т.З., познат и на двамата, по молба на
сина на св.А., през 2009г., донесъл от Германия л.а. “Опел астра” 1,7 дизел,
бял на цвят на последния. Разходите в размер на 500евро по извозването на същия
с платформа от св. З., св.А. следвало да заплати, но не могъл тъй като няма
средства, поради което известно време автомобилът стоял в дома на св. З.. След
време подсъдимият и св.А., решили да отидат да търсят работа в чужбина, поради
което отишли при св. З., през лятото на 2010г. и поискали да им даде
автомобила, за да пътуват с него. Той се съгласил дал им автомобила, който
всъщност бил на пострадалия и Св.А. регистрирал МПС-то на свое име в КАТ – Разград,
където получил регистрационни табели с №****. Подсъдимият, св.А. заедно с други техни познати, отпътували
за Германия с процесния автомобил, през месец септември 2010г. В гр.**** подсъдимият и св.А. останали в дома на тяхна
позната - св.Ф.Т. няколко дни, след което св.А. не могъл да си намери работа и решил
да се върне в България. Синът на св.Т. бил закупил лек автомобил, с който св.А.
се прибрал в България, като докарал и св.Т.. Преди да тръгне от Германия, оставил
документите на автомобила си и ключовете на подсъдимия, като му заръчал да го
ползва при необходимост, да по пази и когато е необходимо да го премества от
един на друг паркинг. На този разговор между тях присъствала и св.Т., след
което св.А. се върнал в България, а подсъдимият останал в Германия. Поради
недостиг на средства и това, че имал да дава пари на св.З. за докаран преди
време от последния автомобил БМВ, който не бил платил, подсъдимият решил да
продаде процесния автомобил “Опел Астра” с рег № ****. В гр.***той се
запознал със св. Н.А., на когото го предложил за продан за сумата от 750 евро.
Последният първо решил да изпробва автомобила, след което да реши дали да го
купи, като пътувал с него за България. След като се върнал в Германия в гр.**** се срещнал с подсъдимия през месеците януари –
февруари 2010г. и му дал 650 евро за автомобила, като за останалите 100евро извършил
услуга на подсъдимия като докарал съпругата му в България до с. Раковски, поради което не му ги дал. Документ между
двамата за дадената сума от 650 евро не бил съставен. Подсъдимият казал на св.Н.А.,
че автомобилът е регистриран на името на св.А., но нямало да има проблеми с
него, да прехвърлят собствеността на автомобила. На път за България св.Н.А. се
срещнал със св.М.Х., който му казал, че познава св.А., за когото знаел, че е
собственик на МПС-то. На него св.Н. А. казал, че е купил автомобила от
подсъдимия и поискал телефона на собственика – св.А.. Като пристигнал в
България, св.Н. А. се обадил на св.А. като му казал причината за това, а
именно, да прехвърлят собствеността на автомобила, който той бил купил от
подсъдимия. Св.А. му отговорил, че няма
да прехвърля автомобила, тъй като не го е продал. Св. Н. А. му се обадил още
веднъж по телефона със същата молба, но пострадалия не се съгласил, тъй като не
бил съгласен и не е продавал МПС-то. След като не му бил върнат автомобила, той
сигнализирал органите на полицията, за издирването на същия.
Видно от заключението на назначената
по делото автотехническа и оценителна експертиза, стойността на лекия автомобил предмет на посегателството е 2000
лв.
Изложената фактическа обстановка
съдът намира за безспорно доказана. Същата се установява от показанията на
свидетелите А., Р., З., Т. и Н.А.,
заключението на вещото лице по оценъчната и автотехническа оценителна
експертиза, писмените доказателствени материали по ДП.
Съдът кредитира покзазанията на горните
свидетели като последователни логични, допълващи се помежду си и
незаинтересовани от изхода на делото. На първо място от показанията на св.А. и
св.Т., се установява, че първия е оставил автомобила си, който е негова
собственост на подсъдимия да го ползва и да го пази, докато е в Германия. Подсъдимият
обаче продал МПС-то на св.Н. А.. Съдът кредитира показанията на св. Н.А., на
когото подсъдимият е продал процесната вещ за сумата от 750 евро. Подсъдимият
твърдял пред св. Н.А., че св. А. му бил разрешил да продаде автомобила и че
няма да има проблем при прехвърлянето на собствеността. Св. А. обаче не е давал
такова разрешение на подсъдимия и си искал автомобила обратно, тъй като не се
съгласил да го прехвърли на св.Н.А.. Съдът намира, че действително св. А. не е
давал разрешение на подсъдимия да се разпорежда с вещта. Двамата с подсъдимия
действително са направили общо разходи по регистрацията и ремонта му в
България, това обаче не е давало право на подсъдимия да го продава – съгласие
за това не е имал от свидетеля А.. Подсъдимият и пострадалият явно имат някакви
спорове за дължими пари между тях, които не са предмет на това производство.
Така изложената фактическа
обстановка налага следните правни изводи:
Подсъдимият А. е осъществил от обективна
и субективна страна съставът на престъплението
по чл.206, ал.1 от НК тъй като през периода от 01.01.2011 г. – 01.03.2011 г. в гр. ***, Федерална Република Германия,
противозаконно е присвоил чужда движима вещ – лек автомобил “Опел-Астра” с ДК №
****, на
стойност 2000 лева, собственост на С.М.А., която владеел и пазел.
Автомобилът е бил предоставен на подсъдимия за съхранение, като подс.А.
го владеел на правно основание - по
устна уговорка с пострадалия, да го пази и ползва, докато последния си го
вземе. Същият не е имал право да се разпорежда с него. Продавайки автомобила на
св. А., подсъдимият го е присвоил противозаконно, лишавайки собственика от възможността
сам да разпорежда, тъй като фактически вещта вече не е била у него/ независимо
от факта, че МПС се прехвърля само по нотариален ред/. Подсъдимия е извършил
фактическо разпореждане с вещта, която е подадена на св. Н.А., без намерение да
се върне на собственика. От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл – съзнателно се е разпоредил с вещта и
по този начин е обективирал и намерение
за своене на тази чужда вещ. Съдът намира за неоснователни доводите на
защитата, че собствеността на МПС-то е на двамата тъй като пострадалия внушил
това на подс.А. под давление на св.З.. Налице са не само гласни, а в случая и
изискуемите писмени докзателства, че именно пострадалият е бил единствен
собственик на МПС-то - видно от регистрационния талон и справката от ПП на ОД
на МВР-Разград относно собствеността му. Освен това автомобилът е бил заплатен
от сина на св.А. на св.З., на който последния следвало да заплати само разходите
по извозването му от Германия на платформа. Подсъдимият е дал част от сумите по
направените разходи за регистрация ремонт на същия, но това не го прави
съсобственик на автомобила. /освен това съгласно чл.206 ал.2 от НК е
съставомерно и обсебване на част от вещта, което принадлежи на дееца, но в
случая не е така/ Поради което съдът намира, че собствеността в случая е
изяснена и принадлежи именно на пострадалия. Неоснователен е и довода на
защитата, че в случая следва да се приложи разпоредбата на чл.26 ал.6 от НК –
ако обсебеното имущество бъде върнато или заместено до приключване на съдебното
следствие в първоинстационния съд, следвало да се приложи разпоредбата на
чл.78а от НК и подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност. По
делото не се събраха доказателства, процесният автомобил да е бил върнат на
пострадалия или пък заместен /обезщетен/ по някакъв начин от подсъдимия.
Обстоятелството, че е установен и се намира в св.Н. А., който е готов да го
върне на пострадалия, не води до извода за това, че е вещта е реално върната.
Няма доказателства и за това, подсъдимият да е платил сума на пострадалия. Същият е изпратил сума от около 250евро, която сума
пострадалият е дал на св.З., за друг автомобил БМВ, който по-рано бил продал на
подсъдимия.
Индивидуализирайки наказанието
на подсъдимия съдът намира, че същото следва да бъде определено при приложението
на чл.54 от НК в рамките предвидени в закона. Съдът като взе предвид
обществената опасност на деянието и дееца, отчита превес на смекчаващите
обстоятелства - чистото съдебно минало
на подсъдимия, очевидно същият не е лице с висока степен на обществена опасност,
недотолкова високата стойност на вещта, както и това, че подсъдимия е имал принос при регистрацията и ремонта и. При
това съдът намира, че на подсъдимия следва да се наложи наказание към минимума, а именно лишаване от свобода в
размер именно една година и шест месеца. Съдът намира, че изпълнението на така
определеното наказание следва да бъде отложено за изпитателен срок от три
години, тъй като са налице предпоставките за това – подсъдимият не е осъждан, наложеното му с настоящата
присъда наказание е под три години и за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия не
е наложително той да изтърпи наказанието ефективно.
С оглед изхода на делото
подсъдимият следва да бъдат осъден да заплати и разноските по делото.
Мотивиран така съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: