РЕШЕНИЕ
№ 5929
гр. София, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20231110210919 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. В. В. срещу електронен фиш серия К №
4954030, издаден от СДВР, с който на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 400 лв. на основание чл. 189,
ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
С жалбата се моли за отмяна на електронния фиш като
незаконосъобразен. Счита се, че са допуснати съществени процесуални
нарушения, нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на
закона. Поддържа се, че нарушението не е установено несъмнено, снимката
била размазана, като не се виждал регистрационният номер на автомобила,
нито участъкът, където е заснет. Оспорва се годността на техническото
средство.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Постъпила е молба от адв. Т., в която моли наказателното постановление да
бъде отменено, към молбата е приложено пълномощно.
Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР, редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание. Депозирани са писмени бележки.
1
Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 18.05.2021г. в 11.35 часа с автоматизирано техническо средство -
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
тип TFR1-M с № 560, е установено и заснето, че МПС – лек автомобил „Пежо
308“ с ДК № , се движи в гр. София по бул. „История Славянобългарска”
срещу ТЕЦ София с посока на движение от бул. „Рожен” към ул.
„Каменоделска” със скорост от 82 км/ч при ограничение от 50 км/ч за
населено място.
Мобилната система за контрол на скоростта е преминала техническа
проверка на 30.10.2020г. съгласно протокол № 4-38-20/30.10.2020г., като
представлява одобрен тип средство за измерване.
Видно от протокола за използване на автоматизирано техническо
средство или система на 18.05.2021г. автоматизирано техническо средство
TFR1-M с № 560 за времето от 10.00 часа до 12.00 часа е позиционирано в гр.
София, бул. „История Славянобългарска” срещу ТЕЦ София с посока на
контролираните МПС от бул. „Рожен” към ул. „Каменоделска” при важащо
общо ограничение на скоростта на движение от 50 км/ч за населено място.
Ограничението на скоростта за движение се установява и от веществените
доказателствени средства – разпечатки от техническото средство, в които
освен ограничението от 50 км/ч за населено място, са отразени и
координатите на процесното нарушение. Записът, направен от техническото
средство, е отразен на хартия – фотоснимки, отразяващи дата, точен час,
скорост и регистрационен номер на МПС.
Съгласно справката за регистрация на МПС към посочената дата същото
е собственост на жалбоподателя В. В. В..
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приобщените по делото писмени доказателства - справка за регистрация
на МПС, заповед № 8121з-931/30.08.16г., протокол за проверка от 30.10.20г.,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за използване
на автоматизирано техническо средство или система, извлечение от
електронната система на ОПП-СДВР за връчване на електронния фиш, и
веществени доказателствени средства – снимки.
Съдът възприема в цялост приобщените по реда на чл. 283 НПК
2
писмени доказателства и веществени доказателствени средства, които по
еднопосочен и категоричен начин изграждат възприетата от съда фактическа
обстановка.
Възприетата фактическа обстановка налага следните правни изводи.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице срещу акт,
който подлежи на обжалване в рамките на преклузивния срок за обжалване,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Съдът счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения
при издаване на атакувания електронен фиш. Същият е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, като съдържа всички
задължителни реквизити, изброени изрично и изчерпателно в изречение
второ на посочената разпоредба, а именно: данни за триториалната структура
на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото за доброволното й
заплащане. По силата на чл. 189, ал. 11 ЗДвП електронният фиш е приравнен
по правни последици на наказателно постановление.
Собственикът на автомобила, с който е извършено нарушението, не се е
възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5, изр. 2 ЗДвП и не е посочил
друго лице, което да е управлявало превозното средство при извършване на
нарушението. Поради това и законосъобразно фишът е издаден на
собственика В. В..
Доказано е, че е извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, тъй като
МПС – лек автомобил „Пежо 308” с рег. № , се е движел със скорост над
максимално разрешената. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП при липса на изрична
сигнализация с пътен знак за друго ограничение на скоростта, с която трябва
да се движат водачите на превозни средства категория В, в населено място
разрешената скорост е до 50 км/ч. Ограничението на скоростта на движение
съдът прие, че несъмнено се доказва от приобщените писмени доказателства
и веществени доказателствени средства. Техническото средство за измерване
на скоростта е отчело скорост от 82 км/ч след приспадане на допустимото
3
отклонение. С оглед на това и заснетият автомобил се е движел със скорост,
превишаваща максимално допустимата за съответния пътен участък с 32
км/ч, с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
От приобщените писмени доказателства е видно, че преносимата
система за контрол на скоростта на МПС е преминала проверка за изправност
на 30.10.2020г., като резултатите от проверката са отразени в протокол № 4-
38-20/30.10.20г., с оглед на което техническото средство, с което е установена
скоростта, е изправно.
От субективна страна нарушението е извършено умишлено, тъй като
извършителят е съзнавал, че при управление на МПС превишава разрешената
скорост за движение за населено място, като е целял това.
Законосъобразно на жалбоподателя е ангажирана
адмнистративнонаказателна отговорност на основание чл. 182, ал. 1, т. 4
ЗДвП, която разпоредба предвижда аболютно определен размер на глобата от
400 лева за превишение от 31 до 40 км/ч. С оглед на това отсъстват
материалноправни основания за обсъждане размера на глобата, която е във
фиксиран размер от 400 лева и не подлежи на изменение.
С оглед изхода на делото са налице основания за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР, тъй като по
делото е изразено становище от процесуален представител на въззиваемата
страна в писмени бележки, като съдът счете, че следва да осъди
жалбоподателя В. В. В. да заплати в полза на СДВР 100 лева разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4954030, издаден от
СДВР, с който на В. В. В. е наложено административно наказание глоба в
размер на 400 лв. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
4
ОСЪЖДА жалбоподателя В. В. В. да заплати в полза на СДВР 100
лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5