РЕШЕНИЕ

   № 260105

               гр.Варна, 09.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 01.12.2020 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 562 по описа за  2020  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Постъпила е въззивна жалба от ЗП Р. М. Р., с ЕГН - **********, и с адрес: ***, против решение № 51/23.07.2020 г. на Окръжен съд Шумен по т.д. № 9/2020 г., с което е уважен искът на  „Грейнстор България” АД гр. Сливен, ЕИК-*********, с адрес на управление - ул. „Димитър Добрович“ №4, ет.2, офис 6, срещу него по чл.422 ГПК за признаване за установено, че последният му дължи по заповед за незабавно изпълнение №1511/ 07.10.2019 г., издадена по ч.гр.д. №3003/2019 г. по описа на ШРС, сумата 41340 лева по запис на заповед, издаден на 29.05.2019 г. с падеж на 31.07.2019 г., с издател Земеделски производител Р. М. Р., ЕГН-********** и поемател „Грейнстор България” АД - гр.Сливен, ЕИК-*********, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 04.10.2019 г. /датата на завеждане на заповедното производство/ до окончателното й изплащане, и направените в заповедното производство разноски /925.07 лв/, както и в частта относно присъдените в полза на ищеца разноски по делото /1176.80 лв/. Въззивникът моли с жалбата и с писмена молба за отмяна на решението и за постановяване вместо него на друго решение, с което се отхвърли изцяло предявеният иск, ведно с присъждане на разноските по делото.

Въззиваемата страна - „Грейнстор България“ АД - гр.Сливен моли с писмен отговор и с писмено становище за потвърждаване на обжалваното решение, ведно с присъждане на разноските за настоящата инстанция.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Ответникът по иска и настоящ въззивник не е подал отговор на исковата молба в законния срок, поради което възраженията и исканията му по доказателствата се считат преклудирани съгласно чл.370 – ГПК.

С подадената от заявителя - ищец искова молба по чл.422 ГПК предвид подадено от ответника възражение по чл.414 ГПК срещу издадената процесна заповед за изпълнение №1511/ 07.10.2019 г. по ч.гр.д. №3003/2019 г. на ШРС на основание запис на заповед, издаден на 29.05.2019 г. с падеж на 31.07.2019 г., с издател Земеделски производител Р. М. Р., ЕГН-********** и поемател „Грейнстор България” АД - гр.Сливен, ЕИК-*********, ищецът е въвел каузалното правоотношение, стоящо зад записа на заповед, а именно – договор за покупко – продажба на зърно на зелено №1918/29.05.2019 г. Същото не се отрича от ответника. По силата на чл.6, ал.3 от договора ответникът – купувач е заплатил авансово на ищеца - продавач 100% от стойността на подлежащата на доставка до 31.07.2019 г. /чл.4, ал.1/ стока – българска пшеница, реколта 2019 г. /чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1/, а последният е издал в негова полза запис на заповед, покриващ стойността на сделката и 30 % неустойка върху общата продажна цена. Съгласно чл.7, ал.1 от договора в случай че продавачът не изпълни задължението си да достави и предаде на купувача всяко заявено количество стока – предмет на договора в заявения срок, продавачът му дължи неустойка в размер на всички претърпени вреди, пропуснати ползи и извършени разходи, но не по-малко от 30% от стойността на непредаденото количество стока.

По оплакването в жалбата, че в случая не се касаело за търговска сделка, сключена между търговци, следва да се приеме, че то няма практическо значение за резултата по делото, доколкото ответникът не е искал и не е могъл да иска поради липса на подаден в срок отговор на исковата молба намаляване поради прекомерност на неустойката по сделката на основание чл.309 ТЗ. Само за прецизност следва да се посочи, че земеделски производител, регистриран по Закона за подпомагане на земеделските производители, не попада в обхвата на чл.2, т.1 - ТЗ - като физическо лице, занимаващо се със селскостопанска дейност, а в обхвата на чл.1, ал.3 - ТЗ - като търговец, образувал предприятие, което по предмет и обем изисква делата му да се водят по търговски начин. В този смисъл е постоянната съдебна практика.

Оплакването в жалбата, че клаузата за неустойка е нищожна, тъй като излизала от присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, е неоснователно. Уговореният размер на неустойката от 30% върху стойността на недоставеното количество пшеница е адекватна гаранция за изпълнение от продавача, служи за обезщетяване на купувача за действителните вреди от евентуално договорно неизпълнение, санкционира в разумна степен неизправния длъжник и не създава предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора за негова сметка. В случая дължимата на връщане от ответника авансово заплатена му от ищеца сума поради пълно неизпълнение от негова страна е 31800 лева, а неустойката за неизпълнение върху нея е 9540 лева, т.е. размерът на неустойката е напълно нормален.

Оплакването в жалбата, че ищецът не е доказал подаване на нареждане или на заявка до ответника, с оглед на които съгласно чл.4, ал.1 и чл.7, ал.1, т.1 от договора последният му дължал изпълнение, е неоснователно. Нареждането или заявката са от значение, само ако купувачът кани продавача да му предаде частични количества пшеница на междинен падеж на изпълнение в рамките на крайния падеж по чл.4, ал.1 от договора – 31.07.2019 г. Възможност за изпълнение начасти по заявка на купувача в заявения срок е предвидена и в чл.7, ал.1, т.1 от договора от 29.05.2019 г. Липсата на подадени заявки от купувача обаче не означава, че отпада задължението на продавача да престира изобщо по договора. Налице е договорен в чл.4, ал.1 краен срок – 31.07.2019 г., до който продавачът се е задължил да предостави цялото количество зърно /100 тона/ на купувача, като същият кани длъжника - продавач сам за себе си, и без да е нужно отправянето на нареждане или на заявка до него от купувача. Отделно от това, с отговора с характер на писмено становище ответникът признава, че действителният добив на пшеница през 2019 г. се оказал много нисък и той бил в невъзможност да изпълни, поради което осъществил контакт с ищеца, като му предложил да му достави слънчоглед на същата стойност вместо пшеница. От една страна, е очевидно, че и при подадена заявка от ищеца, ответникът пак не би могъл да изпълни, а от друга страна - няма липса на оказано необходимо съдействие от кредитора - ищец, доколкото той не е длъжен да приеме от длъжника - ответник изпълнение, различно от договореното такова.

Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди изцяло. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

При този изход на спора в полза на ответника по жалбата се присъждат направените съдебни разноски за въззивната инстанция в размер на 300 лева, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 51/23.07.2020 г. на Окръжен съд Шумен по т.д. № 9/2020 г.

ОСЪЖДА  ЗП Р. М. Р., с ЕГН - **********, и с адрес: ***, да заплати на „Грейнстор България” АД - гр. Сливен, ЕИК-*********, с адрес на управление - гр.Сливен,  ул. „Димитър Добрович“ №4, ет.2, офис 6, сумата 300 лева - съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.