№ 881
гр. София , 13.09.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито
заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Даниела Талева
Кристина Гюрова
като разгледа докладваното от Даниела Талева Въззивно частно наказателно
дело № 20211100603569 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.249, ал.3 вр. чл.248, ал.1, т.3 и т.6 от
НПК вр. глава ХХІІ от НПК.
С определение, постановено в открито разпоредително заседание на
19.08.2021г., съдът е констатирал, че на досъдебното производство не са били
допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения, ограничили
правото на защита на обвиняемата, които да налагат прекратяване на
съдебното производство по НОХД №16694/20г. по описа на СРС, НО, 136-ти
състав. Със същото определение е потвърдил МНО взета спрямо подсъдимата
„подписка“.
Срещу определението на първоинстанционния съд, в
законоустановения срок, е постъпила частна жалба от адв. Р.Р. и адв. Д.С., в
качеството им на защитници на обвиняемата Й. М. П..
В жалбата са преповторени същите доводи, които защитата е
изтъкнала и в хода на разпоредителното заседание за допуснато съществено
процесуално нарушение с внесения в съда обвинителен акт. Според
защитниците с така изготвения обвинителен акт е допуснато съществено и
отстранимо процесуално нарушение, изразяващо се в наличието на изречение
в обвинителния акт, интерпретиращо показания на обвиняемата, дадени в
качеството на свидетел. Защитниците считат, че именно наличието на това
изречение е ограничило правото на защита на предаденото на съд лице,
поради което претендират неговото отстраняване от обвинителния акт, което
считат, че може да се постигне с прекратяване на съдебното производство и
връщане на делото на прокурора. Допълнително в жалбата са изтъкнати и
съображения за неправилност на определението в частта, с която е
1
потвърдена взетата спрямо обвиняемата МНО „подписка“.
Частната жалба е процесуално допустима, подадена е в
законоустановения седмодневен срок от произнасяне на определението и от
лица, които имат право на жалба, насочена е срещу акт, подлежащ на
проверка в производство по въззивен съдебен контрол.
След като извърши преценка на твърденията, изложени в частната
жалба и служебно извърши цялостна проверка за наличието на допуснати в
досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения,
по същество въззивният съд намери, че частната жалба е неоснователна по
следните съображения:
В проведеното от първия съд разпоредително заседание защитниците са
изложили твърдения, че подзащитната им няколкократно е била разпитвана в
хода на досъдебното производство в качеството на свидетел, като при тези
разпити не са били разяснени правата да откаже да дава отговори на
въпроси, с които би уличила себе си или свои близки в извършване на
престъпление, както и правото да се консултира с адвокат, което
представлява съществено процесуално нарушение. Същите твърдения излагат
и във въззивната жалба, като подчертават, че от момента, в който Й.П. е
придобила качеството на обвиняем, показанията от досъдебното
производство като свидетел не могат да бъдат ползвани като доказателство по
делото. Въпреки това претендират, че изречението в описателната част на
обвинителния акт, на стр.6 (гръб), абзац 2, в което прокурорът е посочил, че
обвиняемата, разпитана в качеството на свидетел, е заявила, че
инкриминираните стоки е придобила преди години, но предвид изминалия
период от време и липсата на законов ангажимент, не пази документи за
произхода им, представлява съществено отстранимо процесуално нарушение,
накърнило правото на защита на подсъдимата.
Първостепенният съд е преценил тази теза на защитата за
несъстоятелна. Въззивният съдебен състав напълно се солидаризира с
оценката на районната инстанция. Суверенно право на прокурора е да
прецени срещу кое лице а повдигне обвинение, за какво престъпление и на
база на какви доказателства. Друг е въпросът дали доказателствата, на които
се позовава прокурора са събрани по предвидения в НПК ред при спазване на
процесуалните правила и дали представляват годно доказателствено средство.
Тези въпроси обаче са въпроси по същество на делото и на тях съдът ще
следва да отговори с крайния си съдебен акт и по-точно с мотивите към
присъдата. Ето защо позоваването в обвинителния акт на доказателства,
които се твърди да са събрани при допуснати съществени процесуални
нарушения, не представлява съществено и отстранимо процесуално
нарушение, което да е затормозило правото на защита на обвиняемата. Още
2
повече, че както правилно посочват защитниците в жалбата, от момента, в
който П. е придобила качеството на обвиняем в досъдебното производство,
показанията , дадени в качеството на свидетел, не могат да бъдат ползвани
като доказателство по делото.
Въззивният съд намери за неоснователно и искането за отмяна на
взетата спрямо подсъдимата МНО. В тази връзка, на първо място следва да се
каже, че това е най-леката МНО в закона. На следващо място, необходимо е
да се посочи, че дори по дела за престъпления, които не са тежки по смисъла
на закона, съдът може да разпореди да се яви подсъдимият, ако това е
необходимо за разкриване на обективната истина (чл.269, ал.2 НПК), т.е.
защитата не може изначално да преценя, че подсъдимата може и да не се
явява в съдебно заседание. Не на последно място, трябва да се имат предвид и
целите на МНО – да се попречи на обвиняемия/подсъдимия да се укрие, да
извърши друго престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на
влязла в сила присъда. Изхождайки от целите на мерките за неотклонение, се
установява, че такива се вземат не само, за да се осигури присъствието на
подсъдимия в съдебно заседание, а и за да му се попречи да извърши друго
престъпление или да не осуети изпълнението на влязла в сила присъда. Преди
да е приключило делото в първата инстанция не може да се каже каква
присъда ще постанови съдът, респ. дали няма да наложи ефективно
наказание. По тези съображения твърденията на защитниците, че МНО в
конкретния случай изобщо не е необходима, са необосновани и не намиращи
подкрепа в обстоятелствата по делото.
С оглед на горното атакуваното определение на районния съд е
правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
Така мотивиран, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено в открито
разпоредително заседание на 19.08.2021г. по НОХД №16694/20г. по описа на
СРС, НО, 136-ти състав.
ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на процесуалните
действия.
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4