Определение по дело №289/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 28275
Дата: 25 октомври 2022 г. (в сила от 25 октомври 2022 г.)
Съдия: Христо Кръстев Крачунов
Дело: 20221110100289
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 януари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 28275
гр. София, 25.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ХРИСТО КР. КРАЧУНОВ
като разгледа докладваното от ХРИСТО КР. КРАЧУНОВ Гражданско дело
№ 20221110100289 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на О. Р. С. срещу М----------. Исковата
молба е редовна и допустима.
Препис от исковата молба и от приложените към нея документи са връчени на
ответника.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е депозиран отговор от ответника. Прави искане като
заинтересована страна по делото да бъде конституирана Държавната агенция за българите в
чужбина на основание чл. 544, ал. 2, т. 2 ГПК.
Съдът приема, че производството по делото е допустимо, като е насочено срещу
легитимирана страна, с оглед характера на спора на исково производство за установяване на
определен факт с правно значение, като за установяването на този факт е предвидена
възможност за водене на исково производство по чл.3, ал.2 от Закона за Българите, живеещи
извън РБългария.
В чл. 15, ал. 1 от ЗБГ е предвидено, че лице, което не е български гражданин, може да
придобие българско гражданство по натурализация, без да са налице условията по чл. 12, ал.
1, т. 2, 4, 5 и 6 ако отговаря на едно от следните изисквания: 1. е от български произход; 2.
(изм. и доп. - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) осиновен е от български гражданин при условията на
пълно осиновяване; 3. (нова - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) единият му родител е български
гражданин или е починал като български гражданин. В ал. 2 е уредено, че в производството
за придобиване на българско гражданство по натурализация по ал. 1, т. 1 с молбата се
представят официални документи, издадени от български или чуждестранни органи, с които
молителят удостоверява, че има родствена връзка с поне едно лице - негов възходящ до
трета степен включително, което е от български произход. Документите трябва да съдържат
информация за имената на възходящия и родствената му връзка с молителя. Тези документи
се прилагат към молбата, която се подава от заинтересованото лице в М----------.
С оглед наведените от ищеца твърдения за липса на издаден документ по отношение
на него от посочените в чл. 3, ал. 1 от Закона за Българите, живеещи извън РБългария, за
ищеца е налице правен интерес от установяване на родствена и връзка с лице от български
произход по съдебен ред.
При съобразяване на приложимата законодателна уредба - Закона за изменение и
допълнение на закона за българското гражданство, обнародван в ДВ, бр. 21 от 12.03.2021 г.,
в сила от 16.03.2021 г., искане с нарочна молба за придобиване на българско гражданство се
1
подава в М---------- и при наведените твърдения, че Съвета по гражданството към М----------
прави преценка и отправя предложения относно българския произход на кандидатстващия,
както и че липсата на декларирана народност е процесуална пречка за подаване на
документи по чл. 15, ал.1, т. 1 от Закона за българското гражданство от ищеца. С оглед на
изложеното, ответникът М---------- е процесуално легитимирана страна в настоящото
производство.
Неоснователно е и искането за конституиране на Държавната агенция за българите в
чужбина като заинтересована страна, тъй като настоящото производство не е охранително и
не се развива по реда на чл.542 и сл. ГПК.
На основание чл. 140, ал.1 и ал. 3 ГПК, съдът следва да се произнесе по направените от
страните доказателствени искания.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Искането на ответника по чл. 183 ГПК за задължаване на ищеца да представи всички
приложени към исковата молба документи в оригинал, следва да се уважи, като на ищеца
бъде указано да представи същите в първото открито съдебно заседание за констатация.
Искането на ответника за задължаване на трето за спора лице да представи документи
по реда на чл. 192 ГПК е относимо и допустимо, но не е представена изискуемата молба по
чл. 192, ал. 1 ГПК за връчване на третото лице, в която насока следва да бъдат дадени
указания на ответника.
Ответникът прави искане за задължаване на Държавната агенция за българите в
чужбина да изготви и представи по делото индивидуална справка относно наличието на
издадено удостоверение по отношение на ищеца за български произход, което следва да
бъде уважено.
Поради изложеното, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответника за прекратяване на
производството като недопустимо и за конституиране като заинтересована страна в
производството на Държавната агенция за българите в чужбина.

І. По доказателствените искания
1. ПРИЕМА документите, приложени към исковата молба и отговора на исковата
молба, като писмени доказателства по делото.
2. ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 183 ГПК ищецът да представи в първото открито
съдебно заседание за констатация от съда всички, намиращи се в негово държание
документи в оригинал, които са приложени към исковата молба.
3. ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК Държавната агенция за българите в
чужбина да изготви и представи по делото индивидуална справка относно наличието на
издадено удостоверение за български произход по отношение на ищеца О. Р. С., роден на ---
г. в Република Турция, ЛИН ----.

IІ. СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО
Производството е образувано по искова молба на О. Р. С. срещу М----------, с която е
предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК вр. чл. 3, ал. 2 от
2
Закона за българите, живеещи извън Република България, с искане за признаване за
установено, че ищецът е лице с български произход.
В исковата молба се твърди, че ищецът е син на Н-----, която е родена на 25.04.1958 г. в
село П----. Сочи се, че последната е родена в Република България и има Акт за раждане № --
г., в който няма изрично изписване, че лицето има българска народност, като изрично е
отбелязано, че родителите на Н----- са с турска народност и са български граждани.
Поддържа, че с приемането на ЗИД на ЗБГ, ДВ бр. 21/12.03.2021г., в сила от
16.03.2021г., е премахнато изискването в производството по придобиване на българско
гражданство по натурализация към молбата да се представя удостоверение за български
произход, издадено от Държавна агенция за българите в чужбина. Сочи, че била предвидена
възможност към молбата да се прилагат официални документи, с които молителят
удостоверява, че има родствена връзка с поне едно лице – негов възходящ до трета степен
включително, което е от български произход. Навежда довод, че липсва регламентирана
административна процедура, която да завършва със съставянето на нарочен документ или
акт, чрез който да се доказва българският произход на поне един възходящ роднина на
заявителя. Изтъква, че в сега действащата уредба е предвидена възможността Съвета по
гражданството към М---------- да прави преценка и да отправя предложения относно
българския произход на кандидатстващия, но тези предложения не представлявали
административни актове и съответно не подлежали на административен или съдебен
контрол. Поддържа и че липсата на декларирана народност е процесуална пречка за
подаване на документи по чл. 15, ал.1, т. 1 от Закона за българското гражданство, тъй като
към момента не съществува нарочен документ, от който да е виден българският произход на
възходящия роднина на ищеца. Твърди се, че поради обстоятелството, че е низходящ от
първа степен на лице, родено в България, както и поради обстоятелството, че се
самоопределя като българин по народност, има български произход. Обосновава правния си
интерес от настоящото производство с обстоятелството, че през 2021г. са извършени
законодателни изменения, съгласно които Държавната агенция за българите в чужбина вече
не издава удостоверения за български произход. Ето защо, моли съда да установи, че
ищецът е лице с български произход.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът М---------- е подал отговор на исковата молба.
Оспорва предявеният иск с доводи за недопустимост на производството, поради липсата на
пасивна процесуална легитимация, като счита, че надлежен ответник по делото е Община И-
, където се твърди да е издаден акт за раждане на възходящ родственик от първа степен на
ищеца. Поддържа, че не са налице предпоставките на закона за установяване на факт по
съдебен ред и за ищеца липсва правен интерес от провеждане на производството. Оспорва
иска с твърденията, че от представения от ищеца акт за раждане № 64 на Н-- било видно, че
същата е родена на 25.04.1958 г. в с. П-, а за нейните родители е направено отбелязване, че
са с българско гражданство и с турска народност, а в представения изселнически паспорт на
Н-- било посочено, че по народност е туркиня, поради което оспорва да са налице
законовите предпоставки за уважаване на исковата претенция.
Правната квалификация на предявения иск е: чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК вр. чл. 3, ал. 2 от
Закона за българите, живеещи извън Република България.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК и с оглед оспорванията на ответника, в
тежест на ищеца е да установи по делото пълно и главно, че лицето Н-----, родена на
25.04.1958 г. в село П----, е майка на ищеца, както и че това лице е българка.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството и ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри, ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
3
съдебното производство.

ІII. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.02.2022.г.
от 10:10 часа, за която дата да се призоват страните.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, като на ищеца се
изпрати и препис от отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4