Р Е Ш Е Н И Е № 119/17.5.2018г.
Гр.Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАРНОБАТСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
на трети май две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Мариела Иванова
секретар Галина Милкова и при участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Иванова гражданско дело № 200 по описа за 2018г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“, против Е.Г.Ц. с ЕГН ********** с адрес: ***. В исковата молба се твърди, че по
Договор за потребителски заем с номер сключен на 14.01.2015г. ищецът БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон
България е отпуснало паричен кредит в размер на 7000 лева. Сумата, предмет на
горепосочения договор е изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл.1 от
Договора, с което БНП е изпълнил задължението си по него. Усвояването на
посочената сума Е.Г.Ц. е удостоверила с полагането на подписа си в поле
„удостоверение на изпълнението“. Въз основа на чл.3 от същия за ответника
възниква задължението да погаси заема на 60 месечни вноски – всяка по 186 лева,
които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването
й, съгласно годишния процент на разходите 23.39% и годишния лихвен процент
20.14%, посочени в параметрите по договора.
Длъжникът Е.Г.Ц. е преустановила плащането на вноските по
кредита на 20.11.2016г., като към тази дата са погасени 21 месечни вноски. На
основание чл.5 от договора вземането на БНП Париба.“ клон България става
изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска.
По този начин ответникът е следвало да изплати остатъка по заема в размер на
7254.10 лева, представляващ оставащите 39 броя погасителни вноски към
20.12.2016г., към която дата е станал изискуем в целия му размер. Въпреки
настъпилия падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят не е изпълнил
задължението си. Това принуждава кредитора да изпрати покана за доброволно
изпълнение, в която изрично е обявил вземането си за изискуемо и го е поканил
да го погаси. Поканата е изпратена на адреса, който е деклариран в договора, а
съгласно чл.10 от същия всички изявления на кредитора се считат за узнати от
кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адреса, посочен в договора.
За събиране на вземането си ищецът е инициирал заповедно
производство - ч.гр.д.. по описа на КРС, по което е издадена заповед за
изпълнение. Срещу заповедта обаче е постъпило възражение от ответника Е.Г.Ц..
Предвид изложеното е направено искане да се приеме за установено
спрямо ответника, че съществува вземането на ищеца по договора за кредит в размер на 5291,88 лева - главница по договор за потребителски заем; 1962,22 лева
- възнаградителна лихва; сумата от 481,13 лева, законна лихва за забава за периода 20.12.2016
г. до 11.11.2017 г.; както и да се осъди ответникът да му заплати разноските,
направени в заповедното производство 154.70 лева – държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, както и по настоящото в
размер на 185.46 лева – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лева.
При условие, че установителният иск бъде отхвърлен поради
ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е предявен и осъдителен
иск за следните суми:
- 5291,88 лева -
главница по договор за потребителски заем;
- 1962,22 лева -
възнаградителна лихва;
- 481,13 лева законна
лихва за забава за периода 20.12.2016 г. до 11.11.2017 г.
В с.з. представител на ищцовото дружество не се явява, но е
изпратено писмено становище с искане делото да се гледа в тяхно отсъствие.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен
отговор, с койот оспорва исковете, както по размер, така и по основание.
В с.з. се поддържа предявеният отговор.
Карнобатският районен съд, като взе предвид искането на
молителя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 14.01.2015г. между „БНП Париба и ответницата е сключен Договор за потребителски заем с номер в размер на 7000
лева. Съгласно чл.3
от същия за ответника възниква задължението да погаси заема на 60 месечни
вноски – всяка по 186 лева, които вноски съставляват изплащане на главницата по
заема, ведно с оскъпяването й, съгласно годишния процент на разходите 23.39% и
годишния лихвен процент 20.14%.
Предоставянето на
сумата по кредита, както и факта на спиране на плащане и датата на спиране на
плащанията-10.11.2016г., не се оспорва от ответницата.
За събиране на
дължимите суми по договора ищцовото дружество е изпратило покана до
ответницата, с уведомлението, че поради преустановеното плащане на вноските по
договора задължението е обявено за предсрочно изискуемо.
По делото не са
представени доказателства за връчване на изготвената покана.
Съгласно извършена
справка в електронната страница на Търговския регистър „БНП
Предвид така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск с
правно основание чл. 422 ГПК е неоснователен по следните съображения:
Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за
разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на
едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60,ал.2 ЗКИ предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита
за предсрочно изискуеми,включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие
от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към
този момент са настъпили обективните факти,обуславящи настъпването й.
Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на
определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно
изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не
поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника
– кредитополучател.
С подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение кредиторът
упражнява правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното си
вземане, но волеизявлението, че счита кредита за предсрочно изискуем, дори и да
се съдържа в заявлението, не означава, че е съобщено на длъжника, тъй като
препис от заявлението не се връчва. Длъжникът узнава за допуснатото незабавно
изпълнение с връчването на заповедта за изпълнение – чл.418, ал.5 ГПК, поради
което задължението за остатъка от кредита, така както е заявено, не е изискуемо
към момента на подаване на заявлението.
Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост,
не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на
предявеното основание –в този смисъл т.18 от Тълкувателно решение №4,
постановено по т.д. №4/2013г. на ОСГТК.
Това от своя страна влече след себе си неоснователност на предявения
установителен иск и отхвърляне на претенцията за присъждане на разноските по
заповедното производство. Също така води и до сбъдване на условието, при което
е предявен осъдителен иск против ответницата за сумите по същия договор за
кредит.
Предвид направеното признание на факта, че ответницата е спряла да плаща
месечните вноски на 20.11.2016г. искът се явява основателен. Предвид
представеният погасителен план към договора за кредит от 14.01.2015г. и извлечение по него съдът приема за доказан
размера на двете претенции- за сумата 5291,88 лева-главница по договор за
потребителски заем и за сумата от 1962,22 лева - възнаградителна лихва.
Съдът не споделя изложените в отговора на исковата молба твърдения, че
сумата за възнаградителна лихва е прибавена към главницата и след това олихвена
повторно. От направената справка на интернет страница www.calculator.bg законната лихва
за периода от 20.12.2016г. до 11.11.2017г. върху главницата в размер на
5291.88лв. възлиза на претендираната сума в размер на 481.64лв. Т.е. не е
начислявана и не се претендира лихва върху вземането за възнаградителна лихва.
При този изход от спора ищцовата страна следва да заплати на ответницата
разноските съобразно отхвърлителната част на решението в размер на 357.50лв. Ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищцовата страна разноските съобразно
осъдителната част на решението в размер на 340лв. държавна такса и 100лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от
горното Карнобатският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, , против Е.Г.Ц. с ЕГН ********** *** иск да се приеме за установено спрямо
ответника, че съществува вземането на ищеца по договора за кредит в размер на 5291,88 лева - главница по договор за потребителски заем; 1962,22 лева
- възнаградителна лихва; сумата от 481,13 лева, законна лихва за забава за периода
20.12.2016г. до 11.11.2017г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, за присъждане на разноските в
заповедното производство в размер на 154.70 лева – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50 лева.
ОСЪЖДА на
основание чл. 79 ЗЗД Е.Г.Ц. с ЕГН **********
*** да заплати на „БНП Париба за
следните суми:
- 5291,88 лева - главница
по Договор за потребителски заем с номер, сключен на 14.01.2015г.;
- 1962,22 лева -
възнаградителна лихва по същия договор;
- 481,13 лева - законна лихва за забава за периода
20.12.2016 г. до 11.11.2017 г.
ОСЪЖДА „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България с ЕИК: а заплати на Е.Г.Ц. с ЕГН ********** *** сумата от 375.50лв. съдебно
деловодни разноски.
ОСЪЖДА Е.Г.Ц. с ЕГН ********** *** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България с умата от 440лв. съдебно деловодни
разноски.
Решението подлежи
на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия: