Р
Е Ш Е Н И Е
№
215
гр.
Перник, 11.12.2023 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд-Перник, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и девети
ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия:
Слава Георгиева
при
съдебния секретар Е.В.**, като разгледа докладваното от съдия Слава Георгиева
административно дело № 193 по описа за 2023 година на Административен съд-
Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 44 от Регламент на Европейския парламент и на Съвета (ЕС) №
952/ 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза /Регламент № 952/2013/,
във вр. с чл. 220 от Закона за митниците (ЗМ), във вр. с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на „**“ ЕООД с ЕИК: **, с адрес: гр. П., ул. „**“ №47, управлявано
от А.Л.Л.** срещу Решение рег. № 32-119510 от 28.03.2023 година, издадено от
директор на ТД „Митница“- В.**, с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ,
във вр. с чл. 74 §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във вр. с чл. 140 и чл. 144
§2 от Регламент за изпълнение № 2015/2447, във вр. с чл. 5, т. 39 от Регламент
(ЕС) № 952/2013, във вр. с чл. 77 §1, вр. чл. 85 §1, във вр. с чл. 101 §1, във
вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС
и чл. 59 от АПК е определена нова митническа стойност по митническа
декларация MRN **
от 17.08.2020 година, в размер на 47 974,98 лева (четиридесет и седем
хиляди деветстотин седемдесет и четири лева и осемдесет и девет стотинки), като
на основание чл. 114 от Регламент № 952/2013 във вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗДДС са установени допълнителни публични
вземания за досъбиране в общ размер на 12 541,07 лева, в това число мито в
размер на 3919,08 лева и ДДС, в размер на 8 621,99 лева, ведно с лихвата
за забава върху размера на държаното вземане и нова митническа стойност по
митническа декларация MRN ** от 26.08.2020 година, в размер
на 77 128,23 лева (седемдесет и седем хиляди сто двадесет и осем лева и
двадесет и три стотинки), като на основание чл. 114 от Регламент № 952/2013,
във вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗДДС са установени допълнителни публични вземания в
размер на 21 167,37 лева, в това число мито в размер на 6614,80 лева и ДДС
в размер на 14 552, 57 лева, ведно с лихви за забава върху размера на
държавните вземания.
Жалбоподателят
сочи, че атакуваният индивидуален административен акт е неправилен, необоснован
и незаконосъобразен, тъй като е издаден
в противоречие на административно производствените правила и при неправилно
прилагане на материалния закон. По същество излага доводи в посока на това, че
декларираната от негова страна митническа стойност напълно съответства на
всички представени търговски и транспортни документи, и в тази връзка
неправилно митническият орган не е приел тези доказателства, а напротив въз
основа на косвени доказателства е направил своята преценка, в следствие на
което неправилно е определил митническата стойност на вносната стока. С оглед
на това счита, че административният орган е нарушил разпоредбата на чл. 140 §1
и §2 от Регламент 2015/ 2447 на ЕК, тъй като се е позовал само на информация
получена от Департамента на Съединените американски щати (САЩ), а именно въз
основа на Electronic
export information /EEI/. На следващо
място счита, че митническите органи са допуснали нарушение и на разпоредбата на
чл. 74 от Регламент № 952/2013 година и на чл. 144, §1 от Регламент 2015/2447,
тъй като необосновано са отхвърлили възможността за изчисляване на митническата
стойност по чл. 74, §2, б.“б“ и са приложили алтернативния метод, предвиден в
чл. 74, §3 от Регламента. На последно място намира, че при издаване на
оспорения административен акт са допуснати нарушения на условията и реда на
провеждане на последващ контрол, доколкото в този случай се прилагат правилата,
предвидени в чл. 84а-чл. 84м от Закона за митниците, като същият изисква
издаване на заповед по смисъла на чл. 84в от ЗМ. С оглед на изложеното иска от
съда да отмени решението, издадено от директора на ТД „Митници“-В.**.
Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски.
В
съдебно заседание, проведено на 29.11.2023 година, жалбоподателят, чрез
пълномощника му адв. Г.Г., от АК-Х.** пледира жалбата да се уважи по
съображенията изложени в същата. Допълва, че на износната декларация не следва
да се дава приоритет доколкото към същата не са налице никакви документи, съпътстващи доставката и от които да са
направи извод за цената на автомобилите, от една страна, а от друга сочи, че не
са налице данни, от които да е видно
дали това е продажна цена или себестойност на процесните автомобили, изхождайки
от записа в EEI.
Заключва, че реално не са използвани резервните методи в чл. 74, §3 от
Регламента доколкото митницата пак ползва договорна стойност, т.е. пак ползва реално първия метод, с което е допуснато особено
съществено нарушение на материалния закон. Иска решението да се отмени и да се
присъдят сторените по делото разноски, съобразно депозиран списък на разноските
по чл. 80 от ГПК. В указания срок не депозира писмени бележки.
Ответникът
по делото - директор на ТД „Митници“- В.**, редовно призован не се явява и не
изпраща представител в проведените открити съдебни заседания. В депозирани по
делото молби от 27.09.2023 година и от 29.11.2023 година, с характер на писмени
бележки юк. Т. К.** процесуален
представител на ответника оспорва жалбата и иска същата да се отхвърли като
неоснователна. По същество счита, че решението е издадено от компетентен орган,
в предписаната от закона форма, като при постановяването му са спазени
административно производствените правила. Материалният закон е приложен
правилно, тъй като новата митническа стойност е определена на основание чл. 74,
§3 от Регламента, във вр. с чл. 144, §2 от Регламент за изпълнение
/ЕС/2015/2013 по предоставената информация от американските митнически власти.
В тази насока иска жалбата да се отхвърли като неоснователна, както и да се
присъди юрисконсулско възнаграждение. Прави също така и възражение за
прекомерност на претендираното за присъждане адвокатско възнаграждение от
страна на жалбоподателя.
Административен
съд-Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК приетите по
делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, а именно жалбоподателят е адресат на акта и е засегнат
неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради
което същият има правен интерес от оспорването. Жалбата е подадена в срока по
чл. 220, ал. 1 от ЗМ, във вр. с чл. 149, ал. 1 от АПК и е насочена срещу
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Не се предвижда
задължително обжалване по административен ред на процесния акт, поради което
липсата на такова не се явява предпоставка за недопустимост на жалбата. С оглед
на това се дължи разглеждане на жалбата и по същество.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
От
събраните по делото доказателства се установява, че:
1.
На 17.08.2020 година с митническа декларация MRN **/17.08.2020
година „***“ ЕООД е декларирало стока за поставяне под митнически режим
„допускане за свободно обращение“ на стока № 1: „лек автомобил“, марка: **, модел: **,
тип: бензин, бр. места- 5, първа регистрация: 20.02.2020 година; цвят: бял,
раб.обем: 2998 куб. см; мощност 285 KWDIN; двигател №
неоткрит; шаси № **,
1800 кг., бруто. Като продавач и износител на стоката е посочено американското
дружество **.
Посочено е, че общата фактурна стойност е 5200 USD, при курс за
1 щатски долар – 1.68926 лев, код по ТАРИК **********. Митническата стойност на
стоката е в размер на 8 784,15 лева (осем хиляди седемстотни осемдесет и четири
лева и петнадесет стотинки). Към митническата декларация са приложени фактура,
талон за превозно средство с отметка SLVAGE, линеен
коносамент № HLCUBSC2006BFGH6/29.06.2019,
спедиторски коносамент № IMP/2201/06/20L1 и документи за платени държавни
вземания;
2.
На 26.08.2020 година с митническа декларация MRN **/26.08.2020
година „**“ ЕООД е декларирало стока № 1: „лек автомобил“- катастрофирал,
марка: **,
модел М5, тип: бензин, бр. места- 5, първа регистрация: 20.12.2019 година;
цвят: син; раб. обем: 4398 куб.см, мощност 447 KWDIN, двигател № -
неотрит, шаси № **,
1982 кг. бруто. Като продавач и износител на стоката е посочено американското
дружество: **.
Посочено е, че общата стойност на фактурата е 6 500 USD при курс за 1
щатски долар- 1.68926 лева по ТАРИК **********. Митническата стойност на
стоката е в размер на 10 980,19 (десет хиляди деветстотин и осемдесет лева
и деветнадесет стотинки). Към митническата декларация са приложени документ за
продажба от 15.06.2020 година, талон за превозното средство с отметка SLVAGE, линеен
коносамент № HLCUBSC200717077/13.07.2020
година и спедиторски коносамент № IMP/2313/07/20L3 и
документи за платени държавни вземания.
Във
връзка с възникнали съмнения по отношение на коректността на данните, които са
представени от вносителя митническите органи са осъществили последваща
проверка.
В
резултат на последваща проверка по линия на международното сътрудничество на
декларираната митническа стойност по писмо с
рег. № 32-162059 от 18.05.2022 година /лист 51/ е получен отговор от
Американската служба „Митници и гранична охрана“ с вх. № 32-177817 от
01.06.2022 година /л. 42 –л. 44/. Към него на диск да представени Electronic Export Information /EEI/
с ITN:
x20200623740283 и XTN: *********-60703926
и Electronic Export
Information /EEI/ с ITN: Х20200702182511
и XTN: *********-68037813(В),
като съгласно информацията в писмото Electronic export information /EEI/
по същество представлява американски еквивалент на европейската митническа
декларация за износ и съдържа данни както за декларираната при износа стойност
на превозното средство, така и за страната на местоназначение. ITN /Internal Transaction Number/,
съдържащ се в EEI
е номерът на електронната информация за износ в системите на Американската
служба „Митници и гранична охрана“, който е основният идентификатор на записа и
XTN /External
Transactional Number/ е генерираният от износителя
номер на документа. В писмо рег. № 32-74077 от 23.02.2023 година /л.20-21/ Американската
служба „Митници и гранична охрана“ уточнява, че фактури и придружаващи
документи не се изисква да се предоставят, тъй като EEI съдържа
официално приета стойност на стоките.
От
представената от Американските митнически служби информация, на първо място във
връзка с Electronic Export Information /EEI/
с ITN:
x20200623740283 и XTN: *********-60703926
/ л. 47 и превод на л. 164/ е посочено, че е налице извършен износ на лек
автомобил, марка: **3
Series, с шаси № **, тегло 1800
кг. В оформената износна декларация стойността на автомобила /в щатски долари,
без центове/-продажна цена или себестойност е посочена в размер на 28000 USD. За износител
на стоката е посочено американското дружество ***. Автомобилът е напуснал
територията на САЩ от пристанище New York. За страна на получаване е
посочена България, пристанище В.**. От представените от американските
митнически органи декларация е видно, че заявената от износителя цена е
по-висока от тази, която е декларирана при вноса на същия автомобил от неговия
получател – „**“ ЕООД.
На
второ място във връзка с Electronic Export Information /EEI/
с ITN: Х20200702182511
и XTN: *********-68037813(В)
/ л. 49 и в превод на л. 168/ американските митнически служби са дали
информация за лек автомобил марка: ** M5 с шаси № ** с тегло 1982
кг, че посочена стойност на този автомобил в размер на 45 158 USD. За износител
на стоката е посочено американското дружество ***. Автомобилът е напуснал
територията на САЩ от пристанище New York. За страна на получаване е
посочена България, пристанище В.**. От представените от американските
митнически органи декларация е видно, че заявената от износителя стойност е
по-висока от тази, която е декларирана при вноса на същия автомобил от неговия
получател – „***“ ЕООД.
Предвид
констатираните несъответствия посочени по-горе до управителя на „**“ ЕООД е
изпратено писмо с рег. № 32-234753 от
13.07.2022 година /л. 39/, с което е поискана допълнителна информация относно
декларираната от него митническа стойност на стоките по двете митнически
декларации съобразно изискването на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447. Определен е 7-мо дневен срок за предоставяне на поисканата
информация като е посочено, че в случай, че информацията не бъде предоставена
митническите органи ще продължат процедурата за определяне на нова митническа
стойност. Писмото е връчено по реда на чл. 18а, ал. 9 от АПК чрез залепване,
видно от представеното по делото копие на съобщение/уведомление с рег. №
32-288847/29.08.2022 година /л. 38/. В указания срок за изпълнение, видно от
документите по делото жалбоподателят не предоставил информация и документи.
Във
връзка с осъществената последваща проверка на митническа декларация MRN **/17.08.2020
с получател „**“ ЕООД и във връзка с извършената проверка по линия на
международното сътрудничество е депозирано становище с рег. № 32-358637 от
20.10.2022 година /л. 33/ от страна на началник отдел „Митническа дейност“ до
началник на МП В.**-Запад, в което е посочено, че митническата стойност на
процесният лек автомобил следва да бъде определена на основание чл. 74, §3 от
Регламент (ЕС) № 952/2013, във вр. с чл.
144 §2 от регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 в размер на 47 974,98
лева ( 28 000,00 USD x 1, 68926 лв. за 1 USD+ 400 USD х 1,68926 лв. обявени за транспорт до Република
България).
Във
връзка с осъществена последваща проверка на митническа декларация MRN **/26.08.2020
година „**“ ЕООД и във връзка с извършената проверка по линия на международно
сътрудничество е депозирано становище с рег. № 32-362050 от 24.10.2020 година /л.
29/. от страна на началник отдел „Митническа дейност“ до началник на МП В.**-Запад,
в което е посочено, че митническата стойност на процесния лек автомобил следва
да бъде определена на основание чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във
вр. с чл. 144, §2 от регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 в размер на
77 128,23 лева (45 158,00 USD x 1, 68926 лв. за
1 USD+
500 USD
х 1,68926 лева обявени за транспорт до Република България).
С
писмо рег. № 32-370245 от 31.10.2022 година на основание чл. 22 §6 от Регламент
№ 952/2013 година, митническият орган е съобщил на дружеството мотивите, на
които ще базира решението си, като е предоставил и указал на същия, че има
възможност да изрази своето становище в рамките на 30 дни от получаване на
писмото. Писмото е връчено лично на управителя на дружеството на 18.01.2023
година /л. 26/.
С
връченото съобщение по реда на чл. 22, §6 от Регламент № 952/2013 година,
обективиран в горецитираното писмо „**“ ЕООД е уведомено, че поради възникнали
съмнения, митническата стойност на декларираните от него стоки по митническа
декларация MRN **/17.08.2020
и по митническа декларация MRN **/ 26.08.2020 година ще
бъде определена по реда на чл. 74, §3 от Регламент № 952/2013 година, а именно,
когато митническата стойност не може да бъде определена съгласно §1, тя се
определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като
се използват разумни способи. В съобщението е посочено, че това решение е взето
с оглед липсата на достатъчно доказателства в подкрепа на декларираната
митническа стойност на процесните стоки, като в резултат на проверка по линия
на международното сътрудничество е установено, че декларираната стойност при
експорт от САЩ по отношение на стоката, декларирана с митническа декларация MRN **/17.08.2020година
е в размер на 28 000 USD, като в подкрепа на становището
си в писмото митническите органи са заявили, че е анализирана информация за
автомобил със същите характеристики и идентичен номер на шаси на ел. страница: ***като
е открита информация за обявена продажна цена на аукцион за автомобил в размер
на 28 000, 00 USD,
като от публикуваните снимки се показва щета на автомобила в предната част. За
стоката, декларирана с митническа декларация MRN **/26.08.2020
година митническите органи са посочили, че е анализирана информация за
автомобил със същите характеристики и идентичен номер на шаси на ел. страница: ***
като е открита информация за обявена продажна цена на автомобил в размер н
43 250, 00 USD,
като от публикуваните снимки се показва щета в предната част на автомобила.
В
отговор на полученото писмо и в рамките на посочения от митническия орган срок
е депозирано становище с рег. № 32-622260
от 15.02.2023 година от страна на
настоящия жалбоподател, с което е оспорил изводите на административния
орган и е поискал извършването на допълнителен анализ и да не бъде издавано
решение за промяна на стойността на автомобилите, както и да не бъде увеличено
държавното вземане при вноса на същите /л. 15/.
С
Решение рег. № 32-119510 от 28.03.2023 година, издадено от директор на ТД
„Митница“- В.**, с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, във вр. с чл. 74,
§3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във вр. с чл.
140 и чл. 144, §2 от Регламент за изпълнение № 2015/2447, във вр. с чл.
5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във вр. с чл. 77, §1, вр. чл. 85, §1,
във вр. с чл. 101, §1, във вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във вр. с
чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС и чл. 59 от АПК е определена нова митническа
стойност по митническа декларация MRN ** от 17.08.2020
година, в размер на 47 974,98 лева (четиридесет и седем хиляди деветстотин
седемдесет и четири лева и деветдесет и осем стотинки), като на основание чл. 114
от Регламент № 952/2013 във вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗДДС са установени допълнителни публични вземания
в общ размер на 12 541,07 лева, в това число мито в размер на 3 919,08
лева и ДДС, в размер на 8 621,99 лева, ведно с лихвата за забава върху
размера на държаното вземане и нова митническа стойност по митническа
декларация MRN ** от 26.08.2020
година в размер на 77 128,23 лева
(седемдесет и седем хиляди сто двадесет и осем лева и двадесет и три стотинки),
като на основание чл. 114 от Регламент № 952/2013, във вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗДДС са установени допълнителни публични вземания в размер на 21 167,37
лева, в това число мито в размер на 6 614,80 лева и ДДС в размер на
14 552,57 лева, ведно с начислените лихви за забава /л. 9/.
Решението
на директора на ТД Митници-В.** е връчено на жалбоподателя на 07.06.2023
година, видно от приложена по делото разписка /л. 14/.
Срещу
решението е депозирана жалба чрез директора на Териториална дирекция Митници – В.**
с рег. № 32-231484/ 20.06.2023 година, която е изпратена на Административен
съд- Перник за разглеждане.
Горната
фактическа обстановка се възприе въз основа на представени и приети по делото
чрез административната преписка писмени доказателства.
В
хода на съдебното производство страните представиха в превод на български език
всички документи послужили за сключване на сделките и за митническото оформяне
на процесните стоки.
В
хода на съдебното производство се допусна, изслуша и прие съдебно-икономическа
експертиза, чието заключение като компетентно дадено се цени. Въз основа на него се приема, че счетоводството
на дружеството е водено редовно като са взети коректни счетоводни записвания за
извършените доставки и последващи продажби
на внесените леки автомобили: „*** **“ и „** M5“, и същите са
намерили правилен счетоводен израз в регистрите на съответните счетоводни
сметки. Процесните автомобили са отчуждени. Отчетната стойност на „ВМW **“ е
9 662,57 лева, продадено е на цена 12 000,00 лева, като в резултат на
продажбата е реализирана печалба в размер на 334,43 лева през 2021 година.
Отчетната стойност на „** M5“ е 12 078,21 лева, продадено е на цена 20 000,00 лева, като
в резултат на продажбата е реализирана печалба в размер на 4 588.46
лева през 2022 година. Заключението на
експерта се приема, че кореспондира с декларираната от жалбоподателя митническа
стойност в процесните две митнически декларации като на въпроса дали тези
декларирани стойности представляват
реалната митническа стойност е въпрос по същество.
При
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав на
Административен съд- Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
цялостна проверка на законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган по аргумент от чл. 19, ал. 7
от ЗМ. Съгласно посочената норма за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент
/ЕС/ № 952/ 2013 година, решения взети без предварително заявление се издават
от началника на митницата където са възникнали фактите и обстоятелствата,
изискващи вземането на решение. Разпоредбата на чл. 29 от Регламент № 952/2013
година указва, че освен когато даден митнически орган действа като
правораздавателен орган, разпоредбите на чл. 22, § 4, 5, 6 и 7, чл. 23, §3 и
чл. 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи без
съответното лице да е подало предварително заявление. Следователно оспореното
решение на директора на ТД Митници – В.** е издадено от компетентен
административен орган, в пределите на
неговата териториална и материална компетентност, съгласно чл. 101, §1 и чл. 29 от Регламент №
952/2013 година, във вр. с чл. 19, ал. 1 във вр. с чл. 5, т. 39 от Регламент
/ЕС/ № 952/2013 година, съобразно предоставените му правомощия. Не е налице
отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспореното
решение е издадено и при спазване на изискуемата от закона писмена форма, като
в него са посочени фактически и правни основания за издаването му. Има ясна
разпоредителна част. Датирано е и е подписано. Не са налице отменителни
основания по чл. 146, т. 2 от АПК.
По
отношение на спазването на административнопроизводствените правила и прилагането
на материалния закон, настоящия състав приема,
че са налице основания за отмяна
по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Доводите
за това са следните:
В
обжалваното решение е посочено, че се издава същото въз основа на извършена
повторна проверка на декларираното на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ.
Успоредно с това във всички останали документи – писмо до дружеството за
изискване на документи /л. 39/, писмо за съдействие /л. 53/, становища от
началник отдел „Митническа дейност“ /от л. 29 до л. 36/ изрично е посочено, че
се извършва последваща проверка на подадените митнически декларации по линия на
международното сътрудничество. Въз основа на тези противоречия, следва да се
отговори на доводите на жалбоподателя касателно неспазване на административно
производствените правила.
От
съвкупния анализ на доказателствата по делото се приема, че в случая
митническия орган реално е извършвал последващ контрол на декларираното. При това положение е допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила в производството за
издаване на оспореното решение, макар да е спазена процедурата по чл. 22, § 6, ал. 1, от Регламент № 952/2013 година, а
именно не е спазена процедурата за извършване на последващ контрол на
декларирането, установена в чл. 84а- чл. 84м от ЗМ, тъй като последващият
контрол е извършен без да е издадена нарочна заповед за възлагане в изискуемата
форма и съдържание по чл. 84в, ал. 1-3 от ЗМ. Съдът не е изискал такава заповед
защото изрично в оспорваното решение е посочено правното основание на чл. 84,
ал. 1, т.1 от ЗМ обвързано от фактическа страна с повторна проверка, при която
не се изисква нарочна заповед.
Съгласно
разпоредбата на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ за целите на прилагане на чл. 48 от
Регламент № 952/2013 година след вдигане на стоките митническите органи имат
право да извършват последващ контрол чрез проверка на точността и пълнотата на
информацията в декларациите и придружаващите документи, според т. 2 обект на
проверка може да бъде и счетоводната отчетност на декларатора и други видове
отчетност, свързани с операции със съответните стоки или с предварителни и
последващи търговски операции, включващи съответните стоки. Проверката по ал. 1,
т. 2 се извършва по реда на чл. 84а и чл. 84м от Закона за митниците, към които
разпоредби препраща именно чл. 84, ал. 2 от ЗМ.
Настоящият
съдебен състав счита, че в случая е налице хипотеза на последващ контрол на
деклариране, съобразно разпоредбата на чл. 84, ал. 1, т. 2 от ЗМ, във вр. с чл.
84а и сл. от ЗМ. В тази връзка митническите органи биха извършили повторна
проверка по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, ако са взели предвид както
представените от получателя на стоката доказателства при подаването й, така и
събраната допълнителна информация с цел установяване истинността на данните от
декларацията, както и законосъобразността на действията на дружеството при
поставяне на стоките под режим „допускане за свободно обръщение“. При така
извършеният последващ контрол обаче видно от писмото отправно до дружеството е
изисквана и съответно проверявана
счетоводната и материалната отчетност на декларатора, която е свързана с
операции с процесната стока, каквото е законовото изискване за извършване на
контрол по реда на чл. 84а и чл. 84м от ЗМ.
От
страна на началника на МП В.** Запад с писмо с вх. № 32-234753/13.07.2022
година / лист 39/ за нуждите на проверката на основание чл. 188, б.“б“ от
Регламент № 952/ 2013 година от жалбоподателя е изискано да представи
документи, свързани със счетоводната и материалната отчетност на стоките, в
това число документи свързани с начина на разплащане и други данни от
счетоводните му регистри. Следователно в случая реално е извършен последващ
контрол на декларирането, при което е проверявана счетоводната отчетност на
декларатора, свързана с операции с процесните стоки. Предвид това проверката е
следвало да бъде извършена по реда на чл. 84а - чл. 84м от ЗМ по аргумент от
чл. 84, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗМ. От тази гледна точка основателни се
явяват доводите на жалбоподателя за нарушаване на реда и условията за
провеждане на последяващия контрол, при което се следва, че е налице
отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
Другият
спорен момент е, дали са били налице предпоставките за определяне на
митническата стойност по чл. 74, §3 от
Регламент № 952/2013 година.
Основната
уредба, която касае определянето на митническата стойност, върху която се
следват митни сборове се намира в Глава 3 на Регламент № 952/2013 година,
именувана „Стойност на стоките за митнически цели“. В разпоредбата на чл. 70 от
Регламент № 952/2013 година е установен общият принцип при определяне на
митническата стойност въз основа на договорната стойност, т.е. въз основа на
действително платена или подлежаща на плащане цена на стоката при продажбата им
за износ с местоназначение митническата територия на Съюза. В следващите
разпоредби и по-конкретно в разпоредбата на чл. 74 от Регламент № 952/2013
година са предвидени вторични методи за определяне на митническата стойност,
като те имат субсидиарен характер в две насоки: първо по отношение на метода,
регламентиран в чл. 70 от Регламент № 952/2013 година и на второ място по
отношение на самите методи, които са посочени в чл. 74. В тази връзка има и
практика на СЕС – така Решение на СЕС от 16 юни 2016 година по дело С-291/15.
За да се премине към този субсидиарен метод обаче, трябва да са налице
основателни съмнения по отношение на декларираната в митническата декларация
митническа стойност на въвеждащата се на територията на Съюза стока. Тези
съмнения следва да бъдат доведени до знанието на вносителя на стоката и едва
ако не бъдат разяснени, тогава е налице възможност за определяне на митническата
стойност по някои от предвидените субсидиарни методи за определяне на
митническата стойност. Терминът „основателни съмнения“ е дефиниран в Регламент
№ 952/2013 година, като неговото проявление следва да се установява във всеки
отделен случай съобразно конкретно установените факти и обстоятелства.
Следователно, за да се пристъпи към вторичните методи за определяне на
митническата стойност, административния орган трябва да изложи аргументи, защо
не може да намери приложение правилото на чл. 70 от Регламент № 952/2013
година. Затова точно и ясно трябва да бъдат разписани основанията, поради които
митническата стойност не може да бъде определена по реда на чл. 70, §1 от
Регламент № 952/2013 година, както и основанията за избор на съответния
заместващ метод, по който се определя митническата стойност.
В
чл. 140 от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2915/2447 на Комисията от 24 ноември
2015 година за определяне на подробни правила за прилагане на някои разпоредби
на Регламент /ЕС/ № 952/2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза
е предвидена възможността за неприемане на декларираните договорни стойности, в
случаите когато митническите органи имат основателни съмнения, дали договорната
стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в
чл. 70, §1 от Регламента и тези съмнения не са отпаднали след изискване на
допълнителна информация от декларатора. Относимо към тълкуването на тази норма
е даденото в Решение на СЕС по дело С -291/15 година, в което съдът приема, че
за да се определи митническата стойност, митническите органи могат да не вземат
предвид декларираната цена на внесените стоки и могат да прибегнат до вторични
методи за определяне на митническата стойност на внесените стоки и по-специално
продажната цена на сходни стоки, ако съмненията им относно договорната стойност
на стоките продължат, след като са поискали предоставяне на цялата информация
или на всички допълнителни документи и след като са дали на съответното лице
подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на
които се основават посочените съмнения.
Видно
от мотивите в решението, митническите органи са приели, че не може да се
приложи разпоредбата на чл. 74, §1 от Регламент № 952/2013 година, а именно
митническата стойност да се определи въз основа на договорната стойност, тъй като липсват доказателства, от които по
категоричен начин да се установи, че декларираната митническа стойност е реално
заплатена от страна на жалбоподателя. От
друга страна, митническите органи са определили последователно, защо в
настоящият казус не могат да бъдат приложени някои от останалите методи,
предвидени в чл. 74, §2 от Регламента. Посочено е и защо се е стигнало до
прилагане на хипотезата за определяне на митническата стойност по реда на чл. 74,
§3 от Регламент № 952/2013 година, при която митническата стойност се определя
съобразно използването на разумни способи, които съответстват на принципите на
общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VІІ от Общото споразумение на митата и
търговията И Глава 3 от Дял ІІ на Регламент № 952/2013 година.
Въпреки
това съдът счита, че митническите органи не са изпълнили задължението си да
обосноват „основателни съмнения“ по смисъла на чл. 140 от Регламент /ЕС/
2015/2447 и не са спазили процедурата по чл. 141 от същия регламент, във вр. с
чл. 74 от Регламент № 952/2013 за определяне на митническата стойност на
стоките по осъществения внос. Върху митническия орган пада доказателствената
тежест, която изрично е разпределена в нарочен акт на съда да докаже възникналите
у него основателни съмнения, че декларираната стойност е по-ниска от други
сходни стоки, които са внесени
приблизително по същото време. В решението си ответникът се е позовал на
информация, предоставена от Департамента на САЩ по вътрешна сигурност чрез
аташе по митническите въпроси към посолството на САЩ в Република България.
Предоставено е копие от електронна информация за износ Electronic Export Information /EEI/
с ITN:
x20200623740283 и XTN: *********-60703926,
предоставена от изпращача на стоката **, а така също
и копие от Electronic
Export Information /EEI/ с ITN: *** и XTN: ***(В),
представена от изпращача на стоката **. Според
изложеното в писмото на митническите служби на САЩ, тази декларация
представлява еквивалент на европейската митническа декларация за износ. В
представената от износителите електронна декларация стойността на сделката, във
връзка с първата EEI
е в размер на 28 000 USD, а във връзка с втората EEI е в размер на
45 158 USD.
Константно в съдебната практика се споделя виждането, че макар писмото от
Департамента на САЩ по вътрешна сигурност да е официален свидетелстващ
документ, тя простира материалната си доказателствена сила единствено върху
факта, че износителят е декларирал пред митническите органи в страната на износ
посочената стока. Настоящият съдебен състав се солидизира с тези
изводи. Доказателствената сила на този документ не се простира и не следва да
се тълкува, че така декларираната от износителя стойност е реално уговорената,
респективно – заплатената или подлежаща на плащане, вземайки предвид, че същата
се приближава до посочените интернет сайтове. Обстоятелството, че автомобили с
идентичен номер на шаси са посочени в интернет с продажна цена от 28000 USD и
43250 USD, не доказва, че именно жалбоподателят е купил стоката на тези цени,
още повече тези данни от интернет нямат обвързваща доказателствена сила, тъй
като не са официални документи по смисъла на чл.
179, ал. 1 от ГПК.
В тази връзка, доказателствената сила на
този документ не се простира и не следва да се тълкува, че така декларираната
от износителя стойност е реално уговорена, респективно - заплатена или
подлежаща на плащане, от двете договарящи страни. От друга страна в писмото си
до управителя на „**“ ЕООД за мотивите, въз основа на които ще се издаде
решението, митническите органи са посочили, че са направили проверка и в
интернет сайт, където от снимки е видно, че е налице щета в предната част на
автомобилите, като са посочили, че цената констатирана в следствие на проверка
в интернет- сайт и в получените EEI и тази, която
е декларирана от страна на жалбоподателя се различават. От друга страна в хода
на административното и съдебното производство от страна на ответника не са
ангажирани и доказателства във връзка с действително заплатената стойност на
процесните автомобили, т.е. такива противопоставими на договорите за покупка,
на представените фактури, обективиращи доставките, нито същите доказват наличие на обратен
документ, сочещ други условия на закупените от дружеството автомобили, както и не са налице доказателства за
реалното състояние, в което са били процесните автомобили към датата на
закупуването им. От наличните
доказателства приложени по делото се следва, че единият автомобил е бракуван
/л. 124/, а другият е с щети-катастрофирал /л. 139/. При това положение и без
да се дава приоритет на заключението на вещото лице се следва, че тези
автомобили са отчуждени с печалба, която кореспондира със стойността на закупуването им
без да я превишава значително и поради тази причина косвено се приема, че
стойността на декларираните пред митническото учреждение стойности са с
характер на договорените такива между контрагентите. Независимо, че от страна
на митническите органи са направени анализи на договорите за покупко-продажба
съдът приема, че не е оспорено качеството на продавача и купувача по договорите
и не са спорни извършването
на сделките, а единствените спорни елементи са свързани с продажната цена като
реалната стойност на процесните автомобили не е установена по категоричен начин
и съмненията на ответника са недоказани.
С
оглед на изложеното съдът намира, че от страна на митническите органи върху
които е доказателствената тежест в процеса не са доказали наличието на
основателни съмнения, дали декларираната от жалбоподателя договорна стойност на стоката представлява
общата платена или подлежаща на плащане сума, съобразно изискването на чл. 70, §1
от Регламент № 952/2013 година. По горните съображения, не са били налице и
предпоставките на чл. 140, §1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 за
определяне на митническа стойност на внесените стоки по вторичния метод
установен в чл. 74, §3 от Регламент № 952/2013 година.
С оглед на горното, необосновано ответникът е
определил нова митническа стойност на стоката по митническа
декларация MRN **
от 26.08.2020 година и митническа декларация MRN ** от
17.08.2020 година. Това е
достатъчно да обосновe извод за незаконосъобразност на оспореното решение, без
да е необходимо да се излагат мотиви относно възможността за приложението на
всеки от вторичните методи за определяне на митническата стойност в съответната
последователност, съгласно чл. 74, § 2 и § 3 от МКС. Необосновано и
незаконосъобразно органът е отказал да приеме декларираните от дружеството
митнически стойности на автомобилите в размер, съответно на 5200 USD и 6500 USD
и е определил нова такава, без да е доказана с категоричност. Съответно,
допълнително установените задължения за мито и ДДС са определени при неправилно
приложение на материалния закон. Налице са отменителни основания по чл. 146, т.
4 от АПК.
По изложените мотиви съдът намира за
основателна жалбата на „**“ ЕООД, срещу решение на
директора на Териториална дирекция Митници-В.**. Обжалваното решение е
незаконосъобразно, като издадено в противоречие с материалноправните и
процесуалноправните разпоредби на закона и като такова ще бъде отменено.
Относно
разноските:
При този изход на делото, жалбоподателят има право на
разноски. Искане за присъждане е своевременно заявено, придружено е със списък
на разноските по чл. 80 от ГПК и фактури за извършени плащания. Въз основа
направеното искане и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва
да се присъдят разноските по делото в
доказан размер общо на 3 388,60 лева /50,00 лева държавна такса за
образуване на съдебно производство, 1925,00 лева адвокатско възнаграждение, 1029,60
лева депозит за вещо лице и 384,00
лева разноски
за превод
на документи/, съобразно представения списък. Настоящият състав намира, че на
жалбоподателят следва да се присъдят разноски
за превод
на документи в размер на 384,00 лв., по арг. от чл.
78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 144
от АПК, доколкото същите са сторени в настоящото производство, придружени
са с доказателства за заплащането им и следва да се поставят в тежест на
ответника. Дължи се и присъждане на разноски за заплатена държавна такса в
размер на 50,00 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 1029,60 лева..
От процесуалния
представител на ответника е направено възражение за прекомерност на
претендираното за присъждане адвокатско възнаграждение, което настоящият състав
на съда намира за неоснователно предвид заявената претенция, която не надвишава
прага на чл. 7, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 8, ал. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което ответникът ще бъде осъден да заплати на
жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 1925,00 лева.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, настоящият съдебен
състав на Административен съд- Перник
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на „**“ ЕООД с ЕИК: **, със седалище и адрес на управление на
дейността: гр. П., ул. „**“ № 47, представлявано от управителя А.Л.Л.** Решение
рег. № 32-119510 от 28.03.2023 година, издадено от директор на ТД Митница - В.**,
с което са начислени допълнителни публични вземания за доплащане по митническа
декларация MRN **/17.08.2020
година и митническа декларация MRN **/26.08.2020
година в общ размер на 33 708, 44 лева, в това число: мито в общ размер на
10 533, 88 лева и ДДС в общ размер на 23 174,56 лева, ведно с лихви за забава, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА
Агенция Митници да заплати на „**“ ЕООД с ЕИК: **, със седалище и адрес на
управление на дейността: гр. П., ул. „**“ № 47, представлявано от управителя А.Л.Л.**
съдебни разноски по делото в общ размер на 3 388,60 /три хиляди триста осемдесет и осем лева,
и шестдесет стотинки/ лева.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва от страните пред Върховен административен съд на Република
България в четиринадесет дневен срок от
връчването му.
Съдия: /п/