Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 278 от ГПК. Образувано е по жалба на ДП Национална компания „Ж. И.”, гр. С., Поделение Ж. секция, гр. Г.О. против решението от 17.09.2010 година, постановено по гр.дело № .... по описа на Горнооряховски районен съд за 2010 година в частта относно разноските с искане за бъдат присъдени в пълен размер – освен определените ... лв. държавна такса следвало да се присъдят още ... лв., на колкото възлизала пълната стойност на направените по делото разходи. Позовава се на нарушение на чл. 78, ал.1 от ГПК – ответникът извършил плащания по спорното вземане след предявяване на иска за присъждането му. Този факт следвало да има за последица частичното отхвърляне на иска, но не и частично присъждане на разноски. Ответната страна – едноличен търговец Б. Иванов Б., гр. С. – становище не е изразил. Съдът обсъди наведените в жалбата доводи и след преценка на доказателствата по делото, приема: Първостепенният съд е бил сезиран с иск за присъждане на сумата от ..... лв., обезщетение за неизпълнение на задължението да върне вещта, предмет на наемен договор между страните, и стойност на консумативи за ползването на имота по договора. Заради извършени от ответника погашения на претенциите, първостепенният съд е приел, че искът е частично основателен и заради това е присъдил разноски, съразмерно на уважената част от него – мотивите на първоинстанционното решение. Погашенията на вземанията по исковата молба датират за период след предявяването й – изслушаната в първата инстанция съдебно-икономическа експертиза. Изложените факти налагат извод за основателност на жалбата. Макар първостепенният съд да не се е произнесъл с нарочен диспозитив за отхвърляне на претенцията за разноски в процесната й част: за разликата от присъдената сума до пълната претендирана стойност, воля в тази насока е формирана в мотивите на първостепенното решение и то е годен обект на обжалване. Пропускът да се изпише отхвърлителен диспозитив е явна фактическа грешка, която може да бъде отстранена по реда на чл. 247 от ГПК, но не е пречка за инстанционния контрол на решението в частта за присъдените разноски. Решението в атакуваната част е неправилно. Отговорността за разноски се гради не на резултата от решаването на исковия спор, а на това – коя страна, с неправомерното си поведение, е дала повод за завÕждане на делото – чл. 78, ал. 2 от ГПК. Следвало е първостепенният съд да приеме, че погашенията, направени в хода на исковото производство, се отразяват на спорното право, но не и на отговорността за разноски. Като е сторил обратното, постановил е едно неправилно решение, което следва да бъде отменено по реда на настоящото производство и вместо него претендираните разноски да бъдат присъдени в пълен размер. По изложените съображения съдът О П Р Е Д Е Л И: Отменя решението от 17.09.2010 година, постановено по гр.дело № ... описа на Горнооряховски районен съд за 2010 година в частта, с която искането за разноски на ищеца е отхвърлено за разликата от присъдената стойност от .... лв. до пълния претендиран размер от 596,69 лв., вместо което постановява: Осъжда Б. И. Б. от гр. С., район П., жк „х.Д.” бл. ..., вход .., етаж ...І, А. № .., ЕГН: *, едноличен търговец с фирма на търговското си предприятие „Б. Б.”, ГР. С., да заплати на ДП Национална компания „Ж. И.”, гр. С., Поделение Ж. секция, гр. Г.Оряховица още ..., от които ... лв.,, пълен размер на дължимите за първоинстанционното производство разноски, ... лв., държавна такса по подадената частна жалба и ... лв., юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: |