Р Е Ш Е Н И Е
№
.............../.........................г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ТРЕТИ състав в открито съдебно заседание,
проведено на 20 .03.2018 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ
:ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА
ЦАНКОВА
при участието на секретаря Елка Иванова,
като разгледа докладваното от съдия Светлана
Цанкова,
в. гр. дело № 214/ 18 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба, депозирана
от М.А.У.-З.,
ЕГН ********** и К.Т.З., ЕГН **********, срещу Решение №
4680/16.11.2017 г., постановено по гр.д. № 13044/2011 г. на ВРС, в частта, с
която:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.А.У.-З., ЕГН **********, и К.Т.З., ЕГН: **********, срещу В.И.В.,
ЕГН: **********, Г.Ж.И., ЕГН: **********,***,
представлявана от Иван Портних - кмет, за приемане на установено в отношенията
между страните че първите са собственици на недвижим имот, представляващ реална
част с площ от 38 кв.м. от ПИ с идентификатор № 10135.1506.287, при граници ПИ
№ 10135.1506.289, 10135.1506.288, 10135.1506.862 и останалата част на ПИ № №
10135.1506.287, и при граници на целия имот - с идентификатор ПИ № №
10135.1506.287, както следва: ПИ 10135.1506.261, № 10135.1506.289,
10135.1506.288, 10135.1506.862, която реална част е неправилно заснета и
отразена в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрена
със заповед №РД-18-98/ 10.11.2008г. като част от ПИ с идентификатор
10135.1506.288, на основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР (в редакцията към ДВ, бр. 109/ 2013 год).
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност, незаконосъобразност
и необоснованост на решението като постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства.
Претендира се отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск да се
уважи, както е предявен.
Въззиваемата
страна Областен управител Варна е депозирала писмен отговор, с който изразява
становище, че държавата не е страна по делото.
Въззиваемата
страна В.В., с писмен отговор, оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Въззиваемата
страна Г.И. също с писмен отговор оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Претендира се отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на решението в
обжалваната част.
Съдът,
след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа
необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за
допустима.
В
изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл.269 и чл. 270 ГПК,
въззивният съд счита, че решението на ВРС е валидно и допустимо. То съдържа
реквизитите по чл.236 от ГПК и е постановено от родово компетентен съд.
Настоящото
производство е въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически
констатации и правни изводи.
За да се произнесе,съдът взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск от М.А.У.-З. и К.Т.З. срещу В.И.В.,
Г.Ж.И.,*** и Държавата, с искане до съда да постанови решение, с което да бъде
прието за установено , че първите са собственици на недвижим имот,
представляващ реална част с площ от 38 кв.м. от ПИ с идентификатор
10135.1506.287, която реална част е неправилно заснета и отразена в
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрена със заповед
№РД-18-98/10.11.2008г. като част от ПИ с идентификатор 10135.1506.288.
Ищците твърдят, че по силата на
правна сделка от 11.04.2003 год. ищците са собственици на имот № 298 по плана
на 7 м. р. на гр. Варна, идентичен с имот № 10135.1506.287 по действащата КК.
При сключване на договора за продажба, праводателят се легитимира като
собственик на 38 кв. м. – придобити по регулация, ведно с изградената в тях
постройка. Твърдят още, че границата между имот № 287 и № 288 е изместена, като
процесните 38 кв. м. неправилно са заснети като част от имот № 288, собственост
на ответниците. В тази връзка е поискано изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, което е отказано от
СГКК.
Ответникът – В.И.В., депозира писмен отговор на исковата молба, в срока по
чл. 131 ГПК, в който излага съображения за недопустимост на предявения иск,
поради застрояване на спорната реална част. Релевира и доводи за
неоснователност на претенцията, като се позовава на нормативна забрана за
придобиване на процесните 38 кв. м. Сочи че, границата между двата имота не е
променяна от 1950 год. Отправя искане за отхвърляне на иска.
Ответникът – Г.Ж.И. депозира писмен
отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който релевира възражения за
недопустимост на иска спрямо него, поради ненадлежно упражнено право на
привличане на страна в процеса. Намира претенцията за преждевременно заявена,
преди изчерпване на способите за защита по административен ред. Излага и
аргументи за неоснователност на иска, като релевира и възражение за нищожност
на договора за доброволна делба от 21.12.1995 год., поради неучастие на
съсобственик. Отправя искане за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
С писмен
отговор, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът Община Варна, релевира
възражение за неоснователност на иска, като се позовава на § 42 ПЗР ЗИДЗОС. В
тази връзка сочи, че съгласно АДС 637/15.06.2017 год., Община Варна е
собственик на 1/2 ид. ч. от ПИ ХІІІ13, целия с площ от 290 кв. м. Отправя
искане за отхвърляне на иска.
В срока по чл. 131 ГПК, Държавата,
представлявана на основание чл. 31, ал. 2 ГПК, от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството, депозира писмен отговор в срока, в който релевира
възражения за липса на предпоставки, доколкото се касае за имот, общинска
собственост по реда на §42 ПЗР ЗИДЗОС.
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със Заповед № 15/ 13.04.1962 год. / л.33/ е одобрено изменение на уличната и дворищна
регулация и ЗП на кв. 114, 7- ми м. р. на гр. Варна.
С НА № 160/ 1964 год. / л.9/ Тодорка Маринова Жекова, Цветана Гаврилова
Спирова и Атанас И. Пенов са признати за собственици, по силата на дворищна
регулация, на 38 кв. м. от имот с пл. № 13, собственост на В.И. ***, придадено
към собствения им парцел VІІІ, пл. № 6 от кв. 144 по плана на гр. Варна.
С протокол от съд.заседание на
04.12.1975 год. по гр. д. № 1296 по описа на ВРС за 1975 год., / л.11 / е одобрена съдебна спогодба, по силата на която
в дял на Ганка Боянова Тодорова е поставен дял първи, защрихован със зелено по
скицата на вещото лице, състоящ се от дворно място – парцел VІІІ – 6 в кв. 114
по плана на гр. Варна, ул. „Плевен“ , съдържащ застроено и незастроено място от
210 кв. м., застроено старо жилище към ул. „Плевен“ от четири помещения, салон
и антре, с подобренията и насажденията, попадащи в парцела.
С НА № 40/ 1995 год. Ганка Боянова
Тодорова е призната за собственик по силата на договор за доброволна делба на
парцел, находящ се в гр. Варна, ул. „Капитан Петко Войвода“ № 29, съставляващ
дворно място с площ от 210 кв. м., при граници на имота: север – ул. „Капитан
Петко Войвода“, изток – парцел VІІ – 7, юг – парцел ХІ – 13, запад – парцел VІ
– 6 в кв. 114 по плана на 7 подрайон на гр. Варна.
С НА № 169/ 2003
год. / л.8/Ганка Боянова Дале продава на М.А.У.-З. и К.Т.З.
недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в гр. Варна, ул.
„Капитан Петко Войвода“ № 29, с площ от 210 кв. м., съставляващо ПИ № 298 по
плата на 7 подрайон на гр. Варна, при граници – улица, имот № 301, имот № 299 и
имот № 754, ведно с изграденото полумасивно жилище, състоящо се от четири
помещения, салон и антре.
Видно от договор от 21.12.1995 год.,
по силата на извършена доброволна делба, в дял на Ганка Боянова Тодорова е
поставен дял втори, състоящ се от парцел VІ - 6 в кв. 114 по плана на 7
подрайон на гр. Варна, целия с площ от 210 кв. м., при граници: север - ул.
„Капитан Петко Войвода“ (бивша Плевен), изток – парцел VІІ – 7, юг – парцел ХІ
– 13, запад – парцел V – 5.
Съгласно АДС № 637/ 15.06.1990 год.,
актуван е за държавна собственост 1/ 2 ид. ч. от дворно място дворно място,
цялото с площ от 290 кв. м., първи етаж с площ от 101.44 кв. м., състоящ се от
външно стълбище с покрит вход, входно антре, вестиюл, две стаи, две кухни,
клозет – баня, 1/2 ид. ч. от входно стълбище, антре, стълбище за избата, избено
помещение, ½ ид. ч. от общите части на сградата, лятна кухня с площ от
64.50 кв. м. Отразено е, че имотът е предоставен за управление на ОНС, съгласно
Заповед № 971/ 27.03.1989 год.
Видно от протокол от проведено на
19.12.1997 год. съдебно заседание по гр. д. № 2454 по описа на ВРС за 1997
год., одобрена е съдебна спогодба по силата на която: в собственост на И. И.В.
е поставен дял трети – жилище на четвъртия етаж, находящо се в гр. Варна, ул.
„Кр. Марко“ № 6, със застроена площ от 75.40 кв. м., състоящо се от три стаи,
хол, санитарен възел, балкон, както и 0.1324 % ид. ч. от общите части на
сградата и от дворното място, и 44.35/ 335 кв. м. ид. ч. от цялото дворно
място, цялото с площ от 335 кв. м., представляващо парцел пл. № 13 в кв. 114 по
плана на 7- ми подрайон на гр. Варна; в собственост на М.И.И. се поставя дял
втори – жилище на третия етаж, находящо се в гр. Варна, ул. „Кр. Марко“ № 6,
със застроена площ от 95.87 кв. м., състоящо се от три стаи, хол, кухня, бокс,
санитарен възел, балкон, както и 16.84 % ид. ч. от общите части на сградата и
от дворното място, и 56.41/ 335 кв. м. ид. ч. от цялото дворно място, цялото с
площ от 335 кв. м., представляващо парцел пл. № 13 в кв. 114 по плана на 7- ми
подрайон на гр. Варна; в собственост на М.И.И. се поставя дял четвърти– гараж,
находящ се в гр. Варна, ул. „Кр. Марко“ № 6, с площ от 21 кв. м. и стопанска
сграда с площ от 5.25 кв. м., както и 0.0369 % ид. ч. от дворното място, цялото
с площ от 335 кв. м., представляващо парцел пл. № 13 в кв. 114 по плана на 7-
ми подрайон на гр. Варна; в собственост на В.И.В. се поставя дял първи – жилище
на първи етаж, находящо се в гр. Варна, ул. „Кр. Марко“ № 6, със застроена площ
от 92.43 кв. м., състоящо се от три стаи, хол, кухненска ниша, санитарен възел,
както и 0.1623 % ид. ч. от общите части на сградата и от дворното място, и
54.37/ 335 кв. м. ид. ч. от цялото дворно място, цялото с площ от 335 кв. м.,
представляващо парцел пл. № 13 в кв. 114 по плана на 7- ми подрайон на гр.
Варна.
Видно от НА № 5/ 15.12.1998 год. М.И.И.
дарява на жилище на третия етаж, находящо се в гр. Варна, ул. „Кр. Марко“ № 6,
със застроена площ от 95.87 кв. м., състоящо се от три стаи, хол, кухня, бокс,
санитарен възел, балкон, както и 16.84 % ид. ч. от общите части на сградата и
56.41/ 335 кв. м. ид. ч. от цялото дворно място, а също и гараж, с площ от 21
кв. м. и стопанска сграда с площ от 5.25 кв. м., както и 0.0369 % ид. ч. от
дворното място, цялото с площ от 335 кв. м., представляващо парцел пл. № 13 в
кв. 114 по плана на 7- ми подрайон на гр. Варна.
Видно от НА № 46, том І, рег. № 583,
дело № 46/ 16.08.2006 год., И. И.В. продава на Г.Ж.И. недвижим имот, а именно –
жилище, находящо се в гр. Варна, ул. „Крали Марко“ № 6, на четвърти етаж,
състоящо се от три стаи, хол, санитарен възел и балкон, със застроена площ от
75.40 кв. м., както и 0.1324 % ид. части от общите части на сградата, ведно с
44.35 кв. м. ид. ч. от дворното място, цялото с площ 335 кв. м., а по скица –
326 кв. м., представляващо ПИ № 299, идентичен с пл. № 13, в кв. 114 по плана
на 7- ми м.р. на град Варна.
От заключението на вещото лице по изготвената в
хода на процеса съдебно техническа екпертиза, изготвена от в.
л. Ш.Х., което
се кредитира от съда като всестранно, компетентно и обективно изготвено се
установява следното: процесните имоти с идентификатори № 10135.1506.287 и
10135.1506.288 попадат на територията на 7- ми подрайон на гр. Варна; имот №
10135.1506.287 по КК и КР е с площ от 170 кв. м., като в предходни планове
същият попада: в парцел VІ – 10 по КП от 1900 год., в имот № 6 в кв. 70 по КП
от 1950 год. и в имот № 6 в кв. 114 по КП от 1965 год., актуализиран през 1969
год.; по КП от 2000 год. същият представлява имот № 298 с площ от 172 кв. м.; имот №
10135.1506.288 попада в парцел ХIII - 12 в кв. 70 по КП от 1900 год., като
същия съставлява имот пл. № 13, кв. 70 по КП от 1950 год.; по КП от 1965 год.
(актуализиран през 1969 год.) имотът е с пл. № 13, кв. 114; по КП от 2000 год.
имотът фигурира под пл. № 299 и е с площ от 326 кв. м.; изменението на уличната
и дворищната регулация, одобрено със Заповед № 15/ 1962 год. не засяга
процесните имоти, като същите запазват дворищно регулационните си граници.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият въззивен състав изцяло възприема
правните изводи на ВРС и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК,без да ги
повтаря.
За пълнота на изложението и с оглед
наведените твърдения във въззивната жалба, следва да се посочи следното :
Предявеният иск е с правно основание чл. 53,
ал. 2
ЗКИР/ ред. 20.12.2013 год.,
обн. ДВ, бр. 109/ 2013 год., в сила от 01.01.2014 год/
Искът е допустим,поради наличие на правен
интерес на ищеца за разрешаването на
спора за материално право като бъде установено действителното правно
положение в отношенията между страните във връзка с процесния имот - твърденията на ищците, че са собственици на процесната реална част,
както и че същата се владее от ответниците В. и И., а също и предприетите от
последните действия по оспорване правата на ищците.
ЗКИР определя
кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението, границите и
размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите
вещни права върху недвижимите имоти и техните носители. Документирането на
данните се извършва чрез създаване на кадастрални карти и кадастрални регистри,
чийто обхват и съдържание са подробно уредени в ЗКИР и в Наредба № 3 от
28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната
карта и кадастралните регистри.
Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални
карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. От тях не произтичат
промени във вещноправния статут на имотите. За отразените данни за имотите в
кадастралната карта законодателят е създал в чл. 2, ал. 5 ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото
на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото. Що се
отнася до данните за носителите на вещни права, записани в кадастралния
регистър, тази презумпция съществува доколкото следва да бъде зачетен
легитимиращият ефект на акта за собственост. Отсъствието или наличието на запис
или записи в кадастралния регистър не може да има доказателствено значение или
легитимиращ ефект, по-големи от тези на актовете за собственост.
Настоящият въззивен
състав счита,че ищците не са установили
в условията на пълно и главно доказване правото си на
собственост върху спорната реална част от земята към момента на одобряване на
действащия КП, на наведеното придобивно основание, а също и че в актуалните КК
и КР е налице твърдяното погрешно отразяване на границите и площта на имота.
Ищците са
собственици на недвижим имот, въз основа на сделка сключена през 2003 год.,/ н.а. 169/2003 год-л.8/ .,като са закупили поземлен имот 299 по плана
на седми подрайон на гр.Варна.
Действително
съгласно чл.
39, ал.3 ЗПИНМ (отм.);, действащ към момента на одобряване на плана от 1959
год,сочен от вещото лице / според който са предадени към имота на ищците 38
кв.м. / , собствеността на придадените
по дворищно-регулационния план недвижими имоти към парцели на други лица се
придобива по силата на самия план, т.е. планът има непосредствено отчуждително
действие. Собствеността върху придаваемите части преминава по силата на самата
регулация, но тя получава значение на безусловно придобивно основание от деня,
когато е приложена, тъй като дотогава при евентуалното й изменение или
създаване на цялостна нова регулация се изхожда от първоначалното положение на
имотите (арг. от § 72 ППЗПИНМ), т.е. отчужденията по дотогавашната регулация
биха отпаднали с обратна сила. Иначе казано, както е прието и в Решение №
1419/14.12.1971 г. по гр.д. № 898/1971 г., III Г.О. на ВС, Решение №
304/12.07.2010 г. по гр. д. № 263/2010 г. на II Г.О. на ВКС, Решение №
251/13.07.2011 г. по гр. д. № 879/2010 г. на I Г.О. на ВКС, с влизане в сила на
дворищнорегулационния план се придобива само голата собственост върху
придаваемото място, ведно с правото да се заплати неговата стойност по
установения от ППЗПИНМ ред, а едва след това се придобиват и правомощията да се
получи владението и да се ползва имота.
Дворищнорегулационният план следва да се счита
приложен, когато парцелните граници по отменения план се превърнат в имотни по
новия план (така т.1 на Тълкувателно решение № 3/15.07.1993 г. по гр.д. №
2/1993 г., на ОСГК на ВКС, имащо значение и за дворищнорегулационните планове,
приети при действието на предходните на ЗТСУ (отм.); благоустройствени закони -
Решение № 200/11.05.2011 г. по гр.д. № 439/2011 г. на I Г.О. на ВКС).
Липсват доказателства за преминаване на спорната реална част от 38 кв.м. в патримониума на
праводателя на ищците,въз основа на извършената през 1959 год регулация на
имота.
Видно от заключението на СТЕ,което е прието от съда и не е оспорено от
страните и която експертиза настоящият въззивен състав кредитира, дворищно
регулационни план от 1959 година по отношение на 7-ми микрорайон на гр.Варна, в
който се намират и процесните имоти е изменен с дворищно
- регулационния план, съгласно Заповед № 15/ 1962 год. Съгласно заключението на вещото лице, дворищно регулационния план не
засяга процесните имоти, но при положение,че в този регулационен план имотите на страните по делото са били
отразени със старите имоти граници от 1950 година, това означава, че е
обезсилен предходния план от 1959 година,тъй като този план се отнася за целия седми подрайон на гр.Варна, Това
сочи на извода,че при наличие на нова регулация на 7-ми микрорайон на гр.Варна,извършена
през 1962 година, поради липса на
завладяване на имота е обезсилен предходния план от 1959 година и е
възстановено първоначалното положение на
недвижимите имоти,като парцелната граница е станала отново имотната
граница между тях.
От това следва извода, че липсват доказателства за предаване на процесната реална част от 38 кв.м. към имот VIII - 6, в който попада и имот № 10135.1506.287
по действащата КК и за прилагане на
регулационния план от 1959 година, поради
което представения по делото КНА / л.9/,който не се ползва с
материална доказателствена сила и не може да установи по безспорен начин принадлежността на
правото на собственост на спорната част към патримониума на праводателя на
ищците. Следва да се отбележи също така,
че видно от самия КНА № 160/1964 тод/ л.9/
е посочено, че се касае придаване
на части от квартал 144 по плана на
гр.Варна / р.13/ , а не от 114 където се
е намирал и намира процесния имот.
От СТЕ и приложените по делото скици
на вещото лице, се установява, че
имотната граница между имотите собственост на проводателя на ищците и
ответниците по делото не се е променяла през времето. Това се Липсват
доказателства по делото от които да се установи,че към 1962 година,когато е бил
изготвен нов регулационен план за 7-ми микрорайон на гр.Варна, регулацията от
1959 година е била приложена на място.
В този
случай,както е приел и ВРС, пространствените
предели на правото на собственост се определят от имотните граници, без да се
вземат в предвид терените, предадени по регулация, за които тя не е приложена.
Настоящият
въззивен състав счита за неоснователно твърдението изложено в жалбата и в
писмените бележки депозирани от ищците по делото,че в цветното копие от
кадастралния план 1950 год/ приложена към СТЕ/
е отразено навлизане на поземлен
имот / бел.а. с процесната част/ в имота
на оттветниците / т.е. навлизане в имот 13/ чрез извършената дворищна регулация
през 1959 год . Настоящият въззивен състав приема,че тази регулация от 1959
година не е била приложена, поради което и не е породила действие при положение,
че през 1962 година е била издадена заповед за нова регулация за 7 ми
микрорайон на гр.Варна,където имотите са били отбелязани със старите си имотни
граници. Нищо повече, видно от
приложеното копие на плана от 1959 година/ л.196 /, не може да се установи по
категоричен начин,че парцел V!!!-6 e обособен, както и
че има навлизане на част от поземлен
имот 6 в поземлен имот № 13 . Скицата е неясна и не доказва по несъмнен начин
наличието на проведена и приложена през 1959 год регулация, по силата на която
към имота, собственост на праводателя на ищците са били предадени 38 кв.м. от
съседния имот № 13.
Настоящият въззивен състав приема
извода на ВРС, че не е налице грешка
в кадастралната основа, която да подлежи на поправка
по реда на чл. 53, ал. 2 Закона за кадастъра и имотния
регистър, (в редакцията към
ДВ, бр. 109/ 2013 год.)
По изложените
съображения се налага извод за неоснователност на предявения иск, поради което
и същия следва да бъде отхвърлен, на основание чл. 53, ал.
2 ЗКИР (в редакцията към ДВ, бр. 109/ 2013 год.),като поради съвпадащите изводи на настоящия въззивен състав с изводите
на ВРС, решението на ВРС следва да се потвърди.
С оглед изхода на
спора и отправеното искане, в полза на ответника В.В. следва да
бъде присъдена сумата от 500 лева,.
Водим от горното, съдът,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
4680/16.11.2017 г., постановено по гр.д. № 13044/2011 г. на ВРС,В ЧАСТТА В КОЯТО СЕ
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.А.У.-З., ЕГН: **********,
с адрес *** и К.Т.З., ЕГН: **********, с адрес *** срещу В.И.В., ЕГН: **********,
с адрес ***, Г.Ж.И., ЕГН: **********, с адрес ***, представлявана от Иван
Портних - кмет, с адрес гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43 за приемане
на установено в отношенията между страните че първите са собственици на
недвижим имот, представляващ реална част с площ от 38 кв.м. от ПИ с
идентификатор № 10135.1506.287, при граници ПИ № 10135.1506.289,
10135.1506.288, 10135.1506.862 и останалата част на ПИ № № 10135.1506.287, и
при граници на целия имот - с идентификатор ПИ № № 10135.1506.287, както
следва: ПИ 10135.1506.261, № 10135.1506.289, 10135.1506.288, 10135.1506.862,
която реална част е неправилно заснета и отразена в кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Варна, одобрена със заповед №РД-18-98/
10.11.2008г. като част от ПИ с идентификатор 10135.1506.288, на основание чл.
53, ал. 2 ЗКИР (в редакцията към ДВ, бр. 109/ 2013 год).
ОСЪЖДА
М.А.У.-З., ЕГН: **********, с адрес *** и К.Т.З., ЕГН: **********,
с адрес *** да заплати на В.И.В., ЕГН: **********, с адрес *** сумата
от 1000.00 (хиляда) лева, представляваща извършени в производството разноски,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА М.А.У.-З., ЕГН: **********, с адрес *** и К.Т.З., ЕГН: **********, с адрес ***
да заплати на В.И.В., ЕГН: **********, с адрес *** сумата
от 500 лева, представляваща извършени в производството разноски, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението, подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :