№ 924
гр. С., 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20221100503084 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 23.09.2021г., постановено по гр.д. № 25327/2020г. на СРС,
ГО, 82 състав, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от
„Т. С.” ЕАД срещу Д. Р. Р. и С. Й. С. обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: за сумата от
общо 4 016, 72 лева - главница, представляваща стойност на доставена в
периода от м.05.2015г. до м.04.2018г. топлинна енергия в топлоснабден имот,
находящ се в гр. С., жк “******* *******, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК; за сумата от 536, 72
лева – лихва за забава върху главницата за периода от 14.09.2016г. до
01.03.2019г.; за сумата от 56 лева – цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.02.2016г. до 30.04.2018г. и за сумата от 10, 56
лева – обезщетение за забава върху вземането за цена за услугата дялово
разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
1
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 15182/2019г. по описа на СРС, ГО,
82 състав. Вземанията са претендирани в условията на разделност, както
следва: за 4/6 от сумите срещу С. Р. и за 1/6 – срещу Д. Р..
Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба
от ищеца “Т. С.” ЕАД, в която са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на обжалваното решение. Конкретно се твърди, че в
противоречие със събраните по делото доказателства съдът е формирал извод,
че ответниците не са потребители на топлинна енергия за процесния период.
Необосновано първоинстанционният съд е мотивирал становище, че с
исковата молба са претендирани вземания за доставена топлинна енергия до
топлоснабден имот, различен от този, посочен в представения договор за
продажба на недвижим имот от 10.04.1989г. Същият имот бил надлежно
индивидуализиран в исковата молба, в която бил посочен административният
адрес, а именно гр. С., жк “*******, *******. По тези съображения е
направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на
друго, с което предявените искове да се уважат в цялост.
Насрещните страни в производството – Д. Р. Р. и С. Й. С. не вземат
становище по въззивната жалба.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно
и допустимо.
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Правилно е прието от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1
от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното
и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената
претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на договорно
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като
потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период;
доставянето от ищеца и използването от ответника на претендираното
2
количество топлинна енергия; стойността на доставената и потребена
топлинна енергия и изискуемостта на вземането.
Настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е частично
неправилно по следните съображения:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от “Т.
С.” ЕАД по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД за установяване съществуването на вземания, предмет на издадена в
полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. № 1582/2019г. по описа на СРС, ГО, 82 състав. В заповедното
производство заявителят е претендирал стойността на доставена топлинна
енергия, цена за дялово разпределение и акцесорни вземания за обезщетения
за забава върху двете главници по отношение на топлоснабден имот,
индивидуализиран със следния административен адре: гр. С., жк “*******,
*******, абонатен номер *******. Заповедта за изпълнение на парично
задължение е издадена по отношение на същия топлоснабден имот. В
обстоятелствената част на исковата молба обаче са заявени фактически
твърдения, че между страните съществува облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия за друг имот, индивидуализаран
като ап. № 27, находящ се в гр. С., жк “*******”, бл. *******.
Първоинстанционният съд вместо да констатира противоречието в
обстоятелствата част и петитума на исковата молба по отношение на
индивидуализацията на топлоснабдения имот и да изпълни правомощията си
по чл. 129, ал. 2 от ГПК, е постановил решение, с което е отхвърлил
предявените искове. В мотивите е посочено, че ищецът не е доказал
качеството си на кредитор на спорното вземане на заявеното в исковата молба
основание – договор за продажба на топлинна енергия в имот, представляващ
ап. № 81 и находящ се в гр. С., жк “*******, абонатен номер *******. Във
въззивната жалба ищецът е конкретизирал, че предявява иск за установяване
съществуването на вземанията, установени с издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
15182/2019г. по описа на СРС, ГО, 82 състав и касаещи доставената топлинна
енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. С., жк “*******, *******.
абонатен номер *******. С така направеното уточнение на исковата молба са
отстранени нередовностите на същата, а поправената искова молба се смята
3
за редовна от деня на подаването /чл. 129, ал. 5 от ГПК/.
Във въззивната жалба е релевирано оплакване за необоснованост на
изводите на СРС относно несъществуването на облигационно
правоотношение между страните по договор за продажба на топлинна енергия
за процесния имот. Настоящият съдебен състав счита оспорването за
основателно по следните съображения:
Според действащата от 05.03.2004г. и към настоящия момент
разпоредба на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в
един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл.150, ал.2 от
закона/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената
и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
/потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е
изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие
и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на
4
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден
имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия,
този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за
собствените му битови нужди. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение
№2 от 17.05.2018г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017г., ОСГК/.
С оглед изложеното се налага извод, че източникът на едно
облигационно договорно отношение може да бъде само един – договор,
сключен между страните или техните праводатели. Договорът е съглашение
между страните и е израз на постигнато между тях съгласие за правно
обвързване – чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По общите правила на облигационното право
това съглашение се счита за постигнато, когато обективираните насрещни
волеизявления на страните съвпаднат, като обективирането им следва да бъде
изрично или с действия, изразяващи съгласие /конклудентни действия/, но в
определени случаи законът може да изисква форма за валидност на тези
волеизявления. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в
областта на продажбата на топлинна енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично
предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на
писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на
топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда – етажна собственост.
Същевременно, законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без
наличието на подобен изричен писмен договор, а именно – когато се касае до
топлоснабдена сграда – етажна собственост, то всички собственици или
титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната
собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното
правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът
приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с
топлопреносното предприятие. Законът по императивен ред приема, че
договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота с
новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на същия.
Топлопреносното предприятие е в облигационни отношения за доставка на
5
топлинна енергия за даден обект с това лице, с което последно по време има
сключен договор за същия обект.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна
собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие
относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен
със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на
ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от
двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в
бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни
отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време
е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или
презюмиран/.
В конкретния случай се установява, че с договор за продажба на
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 10.04.1989г.
Р.А.С. и С. Й. С. са придобили правото на собственост върху следния
недвижим имот: ап. № 81, находящ се в гр. С., жк “******* Купувачите Р. С.
и С. С. са придобили имота в режим на съпружеска имуществена общност,
което обстоятелство е видно от приетия акт за женитба № 1086 от
29.09.1967г. Съгласно удостоверение за наследници от 31.03.2021г., издадено
от СО, район Искър, Р. С. е починал на 27.02.1997г. и е оставил наследници
по закон – преживяла съпруга С. С., Ангел С. /син/ и Д. Р. Р. /дъщеря/. При
условията на настъпило законово правоприемство ответницата С. С. е
придобила 4/6 ид. части от правото на собственост върху имота /чл. 9, ал. 1,
вр. чл. 5, ал. 1 от ЗН и чл. 28 от СК/, а низходящите А.Р. и Д. Р. – по 1/6 ид.
част от имота.
По делото е приета като доказателство молба-декларация от С. Й. С. от
26.10.2001г., с която е поискано откриването на партида за процесния
топлоснабдяван имот. С този документ се установява, че ответницата С. е
направила изрично искане пред ищцовото дружество да бъде открита партида
на нейно име въз основа на копия от документи, удостоверяващи правото на
собственост на топлоснабдения имот, като това заявление представлява по
своето правно естество предложение за сключване на договор за доставка на
6
топлинна енергия - арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приел това заявление, входирал го е
при себе и е продължил да доставя топлинна енергия до процесния
апартамент, ищцовото дружество е приело предложението на С. С. за
сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Чрез изразената от
нея воля е породено облигационно правоотношение с ищцовото дружество на
основание чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. Постигнато е изрично съгласие с
ищцовото дружество за съществуването на облигационно правоотношение с
предмет доставка на топлинна енергия за процесния имот, тъй като
ответникът е поискал откриването на партида, а предприятието е уважило
искането му. От посочената дата – 26.10.2001г., предхождаща началото на
исковия период, между С. С. и ищцовото дружество съществува
правоотношение по договор за покупко-продажба /доставка/ на топлинна
енергия за процесния обект. Ето защо задължено лице да заплаща стойността
на потребената в имота топлинна енергия за процесния период е единствено
ответницата С..
С оглед изложеното се налага извод, че ответницата Д. Р. Р. не е
пасивно материално легитимирана да отговаря по предявените искове. Както
вече бе посочено по-горе, всеки нов договор за топлоснабдявания имот,
сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/,
преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за
същия имот с друго лице. Следователно, за преценката с кого дружеството –
ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за
процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое
лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна
енергия /изричен или презюмиран/. В случая последно по време е сключен
изричен договор за доставка на топлинна енергия за процесния имот
единствено с ответницата С. С., видно от представената молба-декларация за
откриване на партида от 26.10.2001г. С оглед изложеното се налага извод, че
Д. Р. няма качеството потребител на топлинна енергия и в този смисъл не е
пасивно материално легитимирана да отговаря по предявения иск.
Претенциите срещу нея следва да бъдат отхвърлени в цялост като
неоснователни – както претенцията за заплащане на главните парични
вземания, така и иска за акцесорното вземане за обезщетение за забава.
От представените и неоспорени от ответниците писмени доказателства,
както и от заключението на приетата в първоинстанционното производство
7
съдебно-техническа експертиза, се установява, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този
имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа; че между С. С. и
ищецът са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за
битови нужди за процесния имот, находящ се в гр. С., жк “*******, вх. Г,
*******, абонатен номер *******, с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от "Т. С." ЕАД.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ регламентира, че разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
посочен в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/. Топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1
от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти.
Количеството на доставената в процесния имот топлинна енергия се
установява от изготвените от фирмата за дялово разпределение изравнителни
сметки за потребената топлинна енергия в процесния имот, които не са
оспорени от ответника. В същите са посочени резултати от изравняването за
исковия период. Неоспорени са и приложените талони за отчети на уреди за
дялово разпределение за процесния период, които са подписани от абоната
без забележки.
Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено
в сградата и в жилището на ответника е от значение единствено към
доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този
размер не може да доведе до отхвърлянето му съгласно чл. 162 ГПК. В случая
количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено от
общия топломер, който според заключението на съдебно-техническата
експертиза отговаря на метрологичните изисквания е годно средство за
търговско измерване. От същото заключение, което съдът кредитира като
8
пълно и обективно, се установява, че в процесния имот е имало 5 бр. Р.атори
с разпределители с дистанционно отчитане, щранг-лира в банята и 1 брой
водомер за топла вода. За отоплителния период 2015-2016г. абонатът не е
осигурил достъп за отчет на водомера и му е начислена служебна енергия на
“брой лица” с разходна норма 140л/денонощие за 1 брой потребител. За
следващите период бил осигурен достъп, но за периода 2016-2017г. отново е
начислена служебна топлинна енергия за двама потребители, тъй като
водомерът не е отчитал. Установено е още, че делът за отопление, сградна
инсталация и битово горещо водонабдяване е бил изчислен в съответствие с
правилата на действащата нормативна уредба; технологичните разходи били
отчислявани ежемесечно от ищеца, като общият топломер в абонатната
станция бил преминал през периодични метрологични проверки.
Следователно въззивният съд приема, че е доказана по несъмнен и
категоричен начин по делото доставената в имота топлоенергия в определено
количество за исковия период – въз основа на извършен реален отчет на
уредите. В този смисъл СГС счита, че при определяне на дължимите суми с
изравнителните сметки е спазена нормативно установената методология и
остойностяването е по нормативно определените цени. Стойността на реално
потребената за топлинна енергия за исковия период с включени изравнителни
сметки е в размер на 4 516, 64 лева, при съобразяване на установеното от
вещото лице, че липсва основание за начисляване на служебен разход за
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване за две лица в периода
2016-2017г. Предявената срещу ответницата С. С. претенция е до размер на
4/6 части от спорното вземане, което според заключението на вещото лице по
техническата експертиза е в общ размер на 4 516, 64 лева. Следователно
исковата претенция следва да бъде уважена до размер на сумата от 3 011, 10
лева, представляваща 4/6 от стойността на действително потребената в имота
топлинна енергия.
По отношение на предявените искове за заплащане на обезщетение за
забава върху главното парично вземане за стойността на потребената
топлинна енергия:
За исковия период са действали Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от “Т. С.” ЕАД на клиенти в град С.,
одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016г.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите Общи условия, клиентите са длъжни да
9
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Според чл. 33, ал. 4 от Общите
условия от 2016г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2, т.е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след
издаване на обща фактура за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки.
Според чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, в сила от 11.08.2016 г.,
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата
за топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него
прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за
която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.
32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Продавачът връчва, чрез търговеца, на упълномощеното лице в СЕС
изравнителните сметки /обща и индивидуални/ на клиентите, като датата на
връчването на изравнителните сметки се удостоверява с подпис на
упълномощеното лице, а последното информира клиентите в СЕС за общата
изравнителна сметка, датата на получаването и връчва индивидуалните
изравнителни сметки срещу подпис, удостоверяващ датата на връчването –
чл. 28 от Общите условия.
В клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия е предвидено правото
на продавача да начисли и получи обезщетение за забава в размер на
10
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2, от деня на забавата до момента на заплащане на дължимата
сума за топлинна енергия.
При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД тълкуване на горепосочените
клаузи, въззивният съд приема, че предвиденият 45-дневен срок за
изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 не би могъл да тече преди
изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на
ищеца, т. е., преди 31 юли на съответната година. Необходимостта от
изравняване на действително потребеното количество топлинна енергия с
начисленото за периода /отоплителния сезон/ отлага изпълнението на
клиентите до извършването му, респ. осчетоводяването му. До тогава
кредиторът не може да иска изпълнение. Следователно настоящият съдебен
състав приема, че задължението за заплащане на стойността на действително
потребената топлинна енергия е възникнало като срочно и по правилото на
чл. 114, ал. 1 ЗЗД ответниците са в забава, считано от 15 септември на
съответната година.
В този смисъл доколкото ищецът се легитимира като кредитор на
главни вземания в размер на 3 011, 10 лева, то акцесорните претенции се
явяват установени в своето основание за периода от 15.09.2016г. до
01.03.2019г., а доколкото липсват данни за техния размер, то СГС го определя
по реда на чл. 162 ГПК на 400 лева, до който размер иска е основателен.
Ответникът дължи заплащане на цената на предоставената услуга
дялово разпределение. Основанието за възникване на това задължение е
нормата на чл. 22 и чл. 36 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “Т. С.” ЕАД на клиенти в град С., одобрени с
Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР и чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т. С.” ЕАД на
клиенти в град С., одобрени с Решение No ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, чл.
22 от Общите условия на ищеца, съгласно които дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на 61 и следв.
от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 34 от
24.04.2007г., отм. ДВ, бр. 60 от 07.07.2020г./ или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
11
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето,
вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от
асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея.
В случая по делото се установи въз основа на заключението на съдебно-
техническата експертиза, че за процесния период Т.С.“ ООД е извършвала
услугата дялово разпределение, поР. което ответницата С. С. дължи
заплащане на нейната стойност в претендирания размер от 44, 80 лева.
Неоснователна е претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за забава върху цената на услугата дялово разпределение.
Вземането не е възникнало като срочно, поР. което поставянето на длъжника
в забава е обусловено от отправяне на покана за плащане от страна на
кредитора /чл. 84, ал. 2 от ЗЗД/. По делото не са ангажирани доказателства за
поставяне на ответника в забава за процесното главно парично вземане, поР.
което и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест следва да се приеме, че
релевираните претенции по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явяват неоснователни и
подлежат на отхвърляне.
С оглед изложеното първоинстанционното решение следва да се отмени
в частта, в която е отхвърлен предявеният срещу С. С. иск с правно основание
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ до размер на сумата от 3 011, 10 лева –
главница за доставена топлинна енергия; в частта, в която е отхвърлена
претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия до размер на сумата от 400 лева, както и изцяло в частта по
иска за установяване съществуването на вземане за цена на услугата дялово
разпределение. В останалата част обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на
въззивника следва да се присъдят сторените по делото разноски.
Въззиваемата С. С. дължи заплащането на сумата от 115, 15 лева,
представляваща съдебни разноски за държавна такса и юрисконсултско
12
възнаграждение съразмерно на уважената част от въззивната жалба.
В полза на ищеца следва да се присъдят съдебни разноски в
първоинстанционното исково и в заповедното производство, съразмерно на
уважената част от исковете, които възлизат на сумата от 292, 63 лева за
исковото производство и сумата от 100, 29 лева за заповедното
производство/. Така определените съдебни разноски са дължими от
ответницата С. С..
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК и с оглед цената на всеки един от
обективно кумулативно съединените искове настоящото решение не подлежи
на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20188864 от 23.09.2021г., постановено по гр.д. №
25327/2020г. по описа на СРС, ГО, 82 състав, в частта, в която са отхвърлени
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Т. С.“ ЕАД срещу С. Й. С.
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването
на следните вземания: до размер на сумата от 3 011, 10 лева – главница,
представляваща стойност на топлинна енергия; до размер на сумата от 400
лева – обезщетение за забава върху главницата и за сумата от 44, 80 лева –
цена на услугата дялово разпределение И ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.
1 от ГПК от „Т. С.“ ЕАД, с ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр.
С., ул. „******* срещу С. Й. С., ЕГН **********, гр. С., жк „******* *******
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че в полза на ищеца съществуване
вземане за следните суми: за сумата от 3 011, 10 /три хиляди и единадесет
лева и 10 ст./ лева – главница за доставена топлинна енергия за периода от
13
м.05.2015г. до м.04.2018г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. С., жк
*******, *******, абонатен номер *******, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК – 15.03.2019г. до окончателното
изплащане; за сумата от 400 /четиристотин/ лева – обезщетение за забава в
размер на законната мораторна лихва върху главницата, дължимо за периода
от 15.09.2016г. до 01.03.2019г. и за сумата от 44, 80 /четиридесет и четири
лева и 80 ст./ лева – цена на услугата дялово разпределение за периода от
м.02.2016г. до м.04.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 15182/2019г. по описа на
СРС, ГО, 82 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20188864 от 23.09.2021г., постановено
по гр.д. № 25327/2020г. по описа на СРС, ГО, 82 състав, в останалата част.
ОСЪЖДА С. Й. С., ЕГН **********, гр. С., жк „******* ******* да
заплати на „Т. С.“ ЕАД, с ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр.
С., ул. „*******, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 292, 63 /двеста
деветдесет и два лева и 63 ст./ лева – съдебни разноски в
първоинстанционното исково производство и сумата от 100, 29 /сто лева и 29
ст./ лева – съдебни разноски в заповедното производство, както и да заплати
на основание 273, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 115, 15 /сто и петнадесет
лева и 15 ст./ лева – съдебни разноски за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач "Т.С." ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14