№ 478
гр. София, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елена Радева
при участието на секретаря Виктория Цв. Каменова
като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело №
20221100900587 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба ищецът „А.И.Т.“ ЕООД, ЕИК ****, твърди, че в
дейността си осъществява продажби на компютърна техника и периферия.
Твърди, че на 06.07.2021г. е получил покана за предоставяне на ценово
предложение за участие в процедура с предварително договаряне за избор на
фирма- изпълнител с предмет „доставка на преносими компютри и офис
техника“, която процедура е обявена като обществена поръчка на сайта АОП
(на посочения в исковата молба линк). Твърди, че е изготвил ценово
предложение за доставка на компютърна техника от 06.07.2021година, което
е намерило отражение в деловодната система на ответника под № МП – 00 –
92 – 138/06.07.2021г. Получил е отговор от ответника, с което му е даден 3-
дневен срок за корекция на офертата по отношение на начина на плащане-
след представяне на проформа фактура; предприети са действия от страна на
ищеца за осъществяване на исканата корекция.
Ищецът твърди, че с решение № ЗОП – 66201/07.07.2021г. ответникът е
обявил класирането на участниците, като ищецът е класиран на първо място.
Въз основа на това решение е сключен договор № 375-668865/12.07.2021г.,
съгласно който ищецът е поел задължение в срок от 14 дни да достави
преносими компютри и офис обзавеждане на стойност 27 460лв. с ДДС, а
ответникът е поел задължение да заплати тази сума в 7-дневен срок.
По силата на договора ищецът е поел задължение да предостави и
гаранция за изпълнение – парична сума, представляваща 10% от стойността
на договора, която е внесъл точно и в срок с платежно нареждане.
Ищецът твърди, че е доставил във фактическата власт на ответника
1
стоките, предмет на договора, на 21.07.2021година, чрез куриерска фирма, за
което е изготвена товарителница № 108293 от 21.07.2021година, вещите са
приети без забележки от управителя на ответника, за което е съставен
приемо-предавателен протокол от 22.07.2021година и е издадена фактура
№**********/21.07.2021г. с падеж на плащане 04.08.2021г. Плащане
ответникът не е извършил, не е върнал и предоставената от ищеца гаранция,
което е следвало да стори в 3-дневен срок от подписване на приемо-
предавателния протокол.
Налице е забава в изпълнение на паричните задължения, произтичащи
от договора.
Моли съда, след като установи верността на изложеното, да постанови
решение, с което осъди ответника да му заплати съдебно заявените суми,
ведно със законната лихва и разноските по делото.
В срока за отговор ответникът „НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ“ Н.Щ.“,
ЕИК ****, комуто съдебните книжа са връчени по реда на чл.50, ал.4 ГПК, не
подава отговор на исковата молба и не взема становище по претенциите.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупността им, намери за установено следното:
По делото не е налице спор относно фактите, а именно, че на 12.07.2021
година страните по делото са сключили договор №357-668865, след
проведена обществена поръчка, въз основа на подадена оферта от настоящия
ищец „А.И.Т.“ ЕООД.
По силата на постигнатото съгласие ищецът е поел задължение да
извърши доставка на преносими компютри и офис обзавеждане на
Национално сдружение „Н.щ.“, като са задължава да достави на своя
съдоговорител посочените в чл.,т.1.-1.10 стоки.
Страните са се съгласили, че договорът влиза в сила от датата на
неговото подписване и се сключва за срок до 14 работни дни, като
продължава своето действие до представяне на два броя оригинални фактури,
два броя приемо-предавателни протокола и копио от платежно нареждане за
извършено плащане по договора..
По силата на постинатото съгласие, обективирано в чл.3 т договора,
купувачът/възложител/ е поел задължение да извърши плащане на стоката,
като уговорената цена е в размер на 27 460лв., платима в 7-дневен срок след
подписване на промо-предавателния протокол, която следва да бъде
заплатена по посочената банкова сметка на продавача.
Продавачът / изпълнител/ е поел задължение да предостави на своя
съдоговорител гаранция в размер на 10% от стойността на стоката, а именно
сумата от 2 746лв., която следва да бъде преведена по гаранционна банкова
сметка, поддържана, съхранявана и управлявана от българска пощенска банка
ЕАД, която сума гарантира точното изпълнение. В договора е посочена тази
сметка на ответника, който е поел задължение да не я задържа или да я
използва за цели, различни от уговорените.
Ответникът е поел задължение с разпоредбата на чл.3.3 да възстанови
2
гаранцията в рамките на 3 дни след подписване на приемо-предавателния
протокол за приемане на стоката.
Страните с разпоредбите на чл.4- 7 са уговорили правата и
задълженията, които произтичат от договора.
По делото е представена товарителница №108293 за обществен
автомобил превоз в страната и приемо- предавателен протокол от 22.07.2021
година, съдържащ описание на стоките, количеството им, единична цена без и
с ДДС, двустранно подписан от страните по договора, както и данъчна
фактура, издадена от ищеца до ответника на 21.07.2021 година, в която се
сочи мястото на сделката и падеж за плащане, описаните на стоките,
количество на същите, единична цена и основание за издаването и-
обществена поръчка с предмет доставка на преносими компютри и офис
обзавеждане, посочено е, че плащането следва да се извърши на банковата
сметка на издателя на фактурата, посочена в първичния счетоводен документ.
Представено е преводно нареждане от 12.07.2021 година, за извършена
плащане от ищеца на ответника на сумата от 2 746лв., с посочено основание
за плащането – гаранция по договор.
Истинността на тези частни документи- диспозитивен и
свидетелствуващи – не е оспорена в процеса, поради което съдът ги е приел
като годни доказателствени средства.
По делото е допусната и изслушана ССчЕ, изготвена от вещото лице П.
Д., чието заключение е прието като годно доказателствено средство, дадено
компетентно и незаинтересовано.
След извършена проверка на документите по делото, в счетоводството
на ищеца, справка в „Юробанк България“ АД и в ТД на НАП, вещото лице е
направило следните констатации, а именно- счетоводството на ищеца е
водено редовно, същият е издал фактура №**********/21.07.2021 година на
стойност 27 460лв. с ДДС; счетоводна операция относно вземания към
ответника е отразена в счетоводна сметка 411 "Вземания от клиенти“ по
партидата на ответника „Национално сдружение – Н.Щ.“, а платената от него
гаранция в размер на 2 746лв., е постъпила по сметка на ответника, находяща
се в „Юробанк България“ АД и отразена в счетоводството на ищеца по
счетоводна сметка 491 „Разчети по гаранции“.Връщане на гаранцията не
отразено при ищеца, поради което сумата фигурира в счетоводните регистри
като крайно салдо, представляващо непогасено вземане. По отношение на
цената на доставените от ищеца на ответника стоки, вещото лице е
констатирало, че издадената фактура и надлежно осчетоводна от ищеца,
включена е в дневник за продажби по ЗДДС за юли 2021 година и е отразена
в справка-декларация по ЗДДС, като данните са подадени в НАП в
уведомление.
По отношение на ответника, поради невъзможност вещото лице да
извърши справка в счетоводството на тази страна, въз основа на извършената
такава от вещото лице в НАП, е направена констатация, че ответникът е
регистриран по ЗДДС, процесната фактура е осчетоводена от него, включена
в дневник на покупките по ЗДДС за юли 2021 година и ответникът е ползвал
3
данъчен кредит в размер на начисления по фактурата ДДС.
При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните
изводи:
По претенцията с правно основание чл.327 ТЗ.
Претенцията на ищеца се извлича от договора, който е сключил с
ответника на 12.07.2021 година, който по същността си представлява договор
за търговска продажба и съгласно уговореното между страните се подчинява
на българското право.
Договорът за търговска продажба на движими вещи, съгласно чл.318 ТЗ,
е консенсуален и неговото сключване предпоставя съгласие между страните –
продавач и купувач, относно съществените елементи на сделката, а такива са
вещта, предмет на продажбеното правоотношение и цената. Основните права
и задължения на страните по търговската продажба се покриват с тези на
обикновената продажба: продавачът дължи прехвърляне на собствеността и
предаване на стоката, предмет на договора, а купувачът е длъжен да заплати
цената. Следователно, с постигане на съгласие за купувача възниква
задължение да заплати уговорената цена. Поради консенсуалния характер на
сделката предаването на вещта и плащането на цената не са част от
фактическия състав на договора, а са относими към изпълнението на същия,
като заплащането на цената, при липса на други договорености, поставя
плащането в зависимост от предаването на стоката.
По отношение на основателността на иска за заплащане на цена на
доставената стока.
От събраните по делото доказателства- писмени и гласни – съвкупността
им сочи на основателност на този иска, тъй като е установено по безспорен
начин, че ищецът по делото се явява страна, която точно е изпълнила поетите
с договора задължения, а именно в уговорения срок да прехвърли на
собствеността и предаване на стоката, предмет на договора.
Изпълнението на тези задължения е установено както от представения
приемо-предавателен протокол, така и от заключението на вещото лице,
което е констатирало, че ответникът е осчетоводил фактурата, включил я е в
дневника за покупки за юли 2021 година и е ползвал право на данъчен кредит
в размер на посочения в нея ДДС, като регистрирано по ЗДДС лице.
Съгласно формираната трайна практика на касационната инстанция:
решение № 96 от 26.11.2009 г., по т. д. № 380/2008 г., но І т. о.; решение №
решение № 30/08.04.2011 г., по т. д. № 416/2010 г. на І т. о.; решение №
118/05.07.2011 г., по т. д. № 491/2010 г. на ІІ т. о.; решение № 42/2010 г., по т.
д. № 593/2009 г. на ІІ т. о., решение № 211/30.01.2012 г., по т. д. № 1120/2010
г. на ІІ т. о.; № 109 от 07.09.2011 г., по т. д. № 465/2010 г. на ІІ т. о.; №
92/07.09.2011 г., по т. д. № 478/2010 г. на ІІ т. о. и др., фактурите отразяват
възникналата между страните облигационна връзка и осчетоводяването им от
търговското дружество - ответник, включването им в дневника за покупко -
продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях по смисъла на
ЗДДС, представлява недвусмислено признание на задължението и доказва
неговото съществуване. Нещо повече, според прието в решение № 42/2010 г.,
4
по т. д. № 539/2009 г. на ІІ т. о. на ВКС и в решение № 92/2011 г., по т. д. №
478/2010 г. на ІІ т. о. / а, в този смисъл е и решение № 47/2013 г., по т. д. №
137/2012 г. на ІІ т. о. на ВКС/, дори да се счете, че издадената фактура е
неистинска/ неавтентична или е останала неподписана за "получател" от
купувача по договор за търговска продажба, респ. от възложителя по договор
за изработка, тя може да послужи като доказателство за възникване на
отразените в нея задължения, ако съдържа реквизитите на съществените
елементи на конкретната сделка, отразена е счетоводно от двете страни, както
и е ползван данъчен кредит. В решение № 2011/2012 г., по т. д. № 1120/2010 г.
на ІІ т. о. е посочено още, че само по себе си отсъствието на изискуеми се от
Закона за счетоводството реквизити във фактурата не е основание за отричане
на продажбеното правоотношение, тъй като поради неформалния характер на
продажбата, преценката за сключване на договора не следва да бъде
ограничаване само до съдържанието на същия този документ, а е необходимо
да се направи с оглед на всички доказателства по делото, вкл. и на тези,
относно предприети от страните действия, които при определени
предпоставки могат да се разглеждат като признания за съществуващата
облигационна връзка, като вписването на фактурата в дневниците за
продажба и покупки на продавача и купувача, отразяването на стойността и в
справки - декларации и ползването на данъчен кредит по нея, са
обстоятелства несъмнено релевантни за възникване на продажбеното
правоотношение, по повод на което тя е била съставена.
Ето защо искът по чл.327 ТЗ вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД за реално изпълнение
се явява основателно предявен и следва да бъде уважен, като ответникът бъде
осъден да заплати на ищеца съдебно заявената главница от 27 460лв.
По акцесорната претенция по чл.86 ЗЗД.
Тъй като се касае за парично вземане, то формата на неизпълнение е
винаги забава, като в настоящия случай падежът е определен – 04.08.2021
година. От следваща дата – 05.08.2021 година страната, която дължи плащане
е в забава.
Ищецът претендира обезщетение за периода на забава от 04.08.2021
година до 30.03.2022 година.
Според настоящия състав на съда периодът на забава е от 05.08.2021
година до 29.03.2021 година, тъй като от 30.03.2022 година – датата на
подаване на исковата молба, започва да тече законната лихва, която се
начислява до датата на окончателното плащане.
Ето защо съдът приема, че обезщетение следва да се заплати за периода
от 05.08.2021 година до 29.03.2022 година, което съдът, на основание чл.162
ГПК, въз основа на калкулатор на НАП, изчислява на сумата от 1 807,93лв., в
който размер приема тази претенция за основателна.
По претенцията за възстановяване на внесената гаранция- правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД.
Съгласно договора страните са се съгласили, че внесената от ищеца
гаранция следва да бъде възстановена на продавача в срок от 3 дни от датата
на подписване на приемо-предавателния протокол, което е извършено от
5
страните на 22.07.2021 година.
По делото е безспорно установено обстоятелството на внасяне на
гаранцията по банковата сметка на купувача, като доказателства за нейното
възстановяване не са налични по делото.
Възстановяването е следвало да бъде извършено от ответника най-късно
на 25.07.2021 година.
Липсата на точно изпълнение на това задължение обуславя извод за
основателност на следващите две претенции – за реално изпълнение на
договорното задължение за възстановяване на сумата по внесената гаранция и
за заплащане н обезщетение за периода на забава от 26.07.2021 година до
29.03.2022 година.
Размерът на тази обезвреда е изчислен от съда с калкулатор на НАП, а
именно сумата от 188,42лв., в който размер претенцията по чл.86 ЗЗД се явява
основателна предявена.
По отношение на разноските.
Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на направените
по делото разноски, като в откритото съдебно заседание на 04.04.2023 година
е представил списък по чл.80 ГПК, съобразно който претендира разноски в
общ размер на сумата от 3 409,56лв., формиран от заплатената държавна
такса от 1 331,16лв., от заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
1 778,40лв. и депозит за вещо лице в размер на 300лв.
Отговорността за разноски следва да бъде определена на база нормата
на чл.78, ал.1 ГПК, с оглед уважения размер на претенциите, а именно в
размер на сумата от 3 407,80лв.
Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.327 ТЗ вр. с чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД,
НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ „Н.Щ.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к.“Централен“, ул.“****, бл.****, да заплати на
„А.И.Т.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
бул.“****, със съдебен адрес гр.София, бул.“****, чрез адв. М. Е. А., сумата
от 32 202,35лв. /тридесет и две хиляди двеста и два лева и тридесет и пет
стотинки/, формирана като сбор от следните суми: 27 460лв., представляваща
цена на доставени от ищеца на ответника стоки, съгласно договор №357-
668865/12.07.2021година, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная
от 30.03.2022 година до окончателното ѝ заплащане; обезщетение за забавено
плащане на сумата от 27 460лв. за периода на забава от 05.08.2021 година до
29.03.2022 година в размер на 1 807,93лв., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86 ЗЗД
в над частта на уважения размер до предявения от 1 823,04лв. и за периода
извън уважения; сумата от 2 746лв., представляваща невъзстановена, платена
от ищеца на ответника гаранция по договор №357-668865/12.07.2021година,
ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 30.03.2022 година до
6
окончателното ѝ заплащане и обезщетение за забавено плащане на сумата от
2 746лв. за периода на забава от 26.07.2021 година до 29.03.2022 година в
размер на 188,42лв., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86 ЗЗД 807,93лв. в над
частта на уважения размер до предявения от 189,93лв. и за периода извън
уважения.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, НАЦИОНАЛНО
СДРУЖЕНИЕ „Н.Щ.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к.“Централен“, ул.****, бл.****, да заплати на „А.И.Т.“ ЕООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“****, със
съдебен адрес гр.София, бул.“****, чрез адв. М. Е. А., сумата от 3 407,80лв.,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7