Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Пазарджик, 10.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, ГО, XXXVI-ти състав, в публично заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Елена Пенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1119 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Инвестбанк“ АД срещу „ЧЕПИНСКА КАРИЕРА“ ЕООД и П.Д.Б., с която са предявени искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 430 от ТЗ вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците „ЧЕПИНСКА КАРИЕРА“ ЕООД и П.Д.Б. дължат, при условията на солидарност, на ищеца „Инвестбанк“ АД следните суми по Договор за кредитна линия № 417/21.03.2014 г., Анекс № 1/26.02.2015 г., Анекс № 2/18.03.2016 г. и Анекс № 3/25.04.2016 г., а именно: 22 165,67 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.03.2018 г. до окончателното изплащане на задължението; 15 482,34 лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода от 26.05.2017 г. до 28.02.2018 г., включително; 275, 71 лв. – такси за поддържане на разплащателна сметка, за които суми е издадена Заповед № 428/07.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 824/2018 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, допълнена с Определение № 68/09.01.2019 г. по ч.гр.д. № 824/2018 г. по описа на Районен съд – Пазарджик и Изпълнителен лист № 726/19.03.2019 г.
Ищецът твърди, че по силата на Договор за кредитна линия № 417 от 21.03.2014 г., сключен между „Инвестбанк“ АД, като кредитор и „ЗИВА ГАЗ“ ЕООД, като кредитополучател, и „ЧЕПИНСКА КАРИЕРА“ ЕООД и П.Д.Б., последните двама в качеството им на солидарни длъжници, банката е предоставила на кредитополучателя банков кредит в размер на 200 000 лв. Сочи, че страните договорили усвояването на суми по кредита да се извършва до краен срок 25.03.2015 г., безкасово, срещу представяне на разходооправдателни документи, при условията на намаляващ лимит, при спазване на следния план на усвояване: до 25.01.2015 г. – 200 000 лв., до 25.02.2015 г. – до 140 000 лв., до 25.03.2015 г. – до 70 000 лв. Кредитът е усвояван многократно в режим овърдрафт, като сумата по кредита е усвоена изцяло. Съгласно чл. 17, ал. 1 от договора за кредит крайният срок за погасяване на кредита бил 26.03.2015 г. С подписване на договора за кредит солидарните длъжници се задължили безусловно и неотменимо, на основание чл. 101 във връзка с чл. 121 - 127 от ЗЗД, да отговарят солидарно с кредитополучателя за изпълнението на всички задължения, произтичащи от договора за кредит, съгласно договорените в него условия, в срок до окончателното погасяване на всички дължими на кредитора - ищеца суми по договора - главница, лихви, неустойки, такси, комисиони, разноски и др. Всеки солидарен длъжник се съгласил още да заплаща на банката всички дължими по договора за кредит суми - главница, лихви, неустойки, такси, комисиони, разноски, при договорените в него условия, без да може да прави възражения, че искът за плащането е насочен първо срещу някой от солидарните длъжници, а не срещу кредитополучателя и/или само срещу него.
Сочи, че с Анекс № 1 от 26.02.2015 г., сключен между страните по договора за кредит, същите се съгласили да бъде променен крайният срок за усвояване на кредитната линия на 25.03.2016 г., като сумите по кредитната линия се ползват от кредитополучателя многократно, по банков път, при условията на намаляващ лимит, при спазване на следния план за усвояване: до 25.01.2016 г. – 200 000 лв., до 25.02.2016 г. – до 140 000 лв., до 25.03.2016 г. – до 70 000 лв. С т. 2 от Анекс № 1 от 26.02.2015 г. е променен крайният срок за погасяване на кредитната линия на 26.03.2016 г. при следния погасителен план: на 26.01.2016 г. – 60 000 лв., на 26.02.2016 г. – 70 000 лв., на 26.03.2016 г. – 70 000 лв.
С Анекс № 2 от 18.03.2016 г. страните се договорили, че крайният срок за усвояване на средствата по кредитната линия се удължава до 25.04.2016 г., като в срока за усвояване кредитополучателят има право многократно да усвоява суми по кредита, да погасява частично или изцяло усвоени суми и да ползва отново суми до размера на текущо разрешения лимит за ползване, при условията на следните намаляващи лимити: до 25.04.2016 г. – 200 000 лв., до 26.04.2016 г. – падеж. С Анекс № 2/26.02.2015 г. е променен крайният срок за погасяване на всички суми, дължими по договора за кредит до 26.04.2016 г.
С Анекс № 3 от 25.04.2016 г. страните отново са продължили крайният срок за усвояване на средствата по кредитната линия до 25.04.2017 г. Било договорено, че в срока за усвояване кредитополучателят има право многократно да усвоява суми по кредита, да погасява частично или изцяло усвоени суми и да ползва отново суми до размера на текущо разрешения лимит за ползване, при условията на следните намаляващи лимити: до 25.02.2017 г. – 200 000 лв., от 26.02.2017 г. до 25.03.2017 г. – до 140 000 лв., от 26.03.2017 г. до 25.04.2017 г. – до 70 000 лв., на 26.04.2016 г. – падеж. С последно сключения между страните към договора за кредит Анекс № 3/25.04.2016 г. е удължен и крайният срок за погасяване на всички суми, дължими по договора за кредит до 26.04.2017 г.
Ищецът сочи, че кредитът е усвояван многократно в режим овърдрафт, като сумата по него е усвоена изцяло. В случая предсрочна изискуемост не е обявявана, тъй като кредитът е падежирал на 26.04.2017 г. Твърди, че задълженията на „ЗИВА ГАЗ“ ЕООД, като кредитополучател и „ЧЕПИНСКА КАРИЕРА“ ЕООД, като солидарен длъжник и П.Д.Б., като солидарен длъжник, не са били изпълнени към 28.02.2018 г., поради което по заявление на „Инвестбанк“ АД е образувано ч.гр.д. № 824/2018 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, по което била издадена Заповед № 428/07.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист № 726/19.03.2019 г., по силата на които „ЗИВА ГАЗ“ ЕООД, като кредитополучател и „ЧЕПИНСКА КАРИЕРА“ ЕООД, като солидарен длъжник и П.Д.Б., като солидарен длъжник, следва да заплатят солидарно на „Инвестбанк“ АД следните суми: 22 165,67 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.03.2018 г. до окончателното изплащане на задължението; 15 482,34 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 26.05.2017 г. до 28.02.2018 г., включително; 275,71 лв. – такси за поддържане на разплащателна сметка, както и разноски в заповедното производство в размер на 758,47 лв. – за държавна такса и 150 лв. – за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения моли съда да уважи исковите претенции. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски в заповедното и в исковото производство.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът П.Б. е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва допустимостта на предявените искове и излага съображения за тяхната неоснователност. Твърди, че не е доказан размера на кредита по договора, кога е усвоен, каква част от кредитното задължение е погасена, коя е последната погасителна вноска – кой е нейният размер и за кой месец се отнася, кои вноски са непогасени – техният размер и месеците, за които се отнасят, какъв е размерът на дълга – главница, договорна лихва, неустойки, ако такива са уговорени и да кой период са начислени същите. Сочи, че предсрочната изискуемост по цялото кредитно задължение не е обявена по надлежния ред, респ. не е посочена датата на която кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Не е посочен периода, за който се претендира таксата за обслужване на разплащателни сметки.
Моли исковите претенции да бъдат отхвърлени. Не формулира доказателствени искания.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника „ЧЕПИНСКА КАРИЕРА“ ЕООД.
С влязло в законна сила Определение от 15.10.2020 г. съдът е върнал исковата молба в частта, с която е предявен от „Инвестбанк“ АД срещу „ЧЕПИНСКА КАРИЕРА“ ЕООД и П.Д.Б. установителен иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците „ЧЕПИНСКА КАРИЕРА“ ЕООД и П.Д.Б. дължат, при условията на солидарност, на ищеца „Инвестбанк“ АД следната сума по Договор за кредитна линия № 417/21.03.2014 г., Анекс № 1/26.02.2015 г., Анекс № 2/18.03.2016 г. и Анекс № 3/25.04.2016 г., а именно: 15 482,34 лв. – лихва за забава върху главницата от 22 165,67 лв., за периода от 26.05.2017 г. до 28.02.2018 г., за която сума е издадена Заповед № 428/07.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 824/2018 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, допълнена с Определение № 68/09.01.2019 г. по ч.гр.д. № 824/2018 г. по описа на Районен съд – Пазарджик и Изпълнителен лист № 726/19.03.2019 г., поради недопустимост на така предявения иск и е прекратил производството по гр.д. № 1119/2020 г. по описа на Районен съд – Пазарджик в тази част.
Производството по делото е продължило да се води по предявения иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 430 от ТЗ вр. чл. 79 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците „ЧЕПИНСКА КАРИЕРА“ ЕООД и П.Д.Б. дължат, при условията на солидарност, на ищеца „Инвестбанк“ АД следните суми по Договор за кредитна линия № 417/21.03.2014 г., Анекс № 1/26.02.2015 г., Анекс № 2/18.03.2016 г. и Анекс № 3/25.04.2016 г., а именно: 22 165,67 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.03.2018 г. до окончателното изплащане на задължението и 275,71 лв. – такси за поддържане на разплащателна сметка, за които суми е издадена Заповед № 428/07.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 824/2018 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, допълнена с Определение № 68/09.01.2019 г. по ч.гр.д. № 824/2018 г. по описа на Районен съд – Пазарджик и Изпълнителен лист № 726/19.03.2019г.
В открито съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща законен или процесуален представител. От пълномощника на ищеца – юрк. Б.П. е постъпила писмена молба, в която взема становище по съществото на спора, поддържа исковите претенции по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 430 от ТЗ вр. чл. 79 от ЗЗД и моли съда да бъдат уважени. Представя списък на разноските, обективиран в писмената молба. Претендира разноски.
Ответникът „ЧЕПИНСКА КАРИЕРА“ ЕООД, редовно призован, не изпраща законен или процесуален представител в открито съдебно заседание. Не взема становище по спора.
Ответникът П.Д.Б., редовно призован, не изпраща законен или процесуален представител. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника на ответника П.Б. – адв. П.М., в което моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Представя списък на разноските.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към делото ч.гр.д. № 824/2018 г. по описа на Районен съд - Пазарджик се установява, че е издадена Заповед № 428/07.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, допълнена с Определение № 68/09.01.2019 г., в полза на кредитора „Инвестбанк“ АД против длъжниците „ЧЕПИНСКА КАРИЕРА“ ЕООД и П.Д.Б., с която е разпоредено последните двама да заплатят солидарно на кредитора „Инвестбанк“ АД следните суми: 22 165,67 лв. – главница, 15 482,34 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 26.05.2017 г. до 28.02.2018 г., включително, 275,71 лв. – такси за поддържане на разплащателна сметка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда – 01.03.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, 758,47 лв. – държавна такса и 150,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от Договор за кредитна линия № 417/21.03.2014 г., Анекс № 1/26.02.2015 г., Анекс № 2/18.03.2016 г. и Анекс № 3/25.04.2016 г.
С влязлото в законна сила Определение от 15.10.2020 г., с което е върната исковата молба в частта, с която е предявен установителния иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД за законната лихва за забава в размер на 15 482,34 лв., за периода от 26.05.2017 г. до 28.02.2018 г., съдът е обезсилил издадените от Районен съд – Пазарджик по ч.гр.д. № 824/2018 г. заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист въз основа на нея в частта за сумата в размер на 15 482,34 лв. – законна лихва за забава за периода от 26.05.2017 г. до 28.02.2018 г.
От представения по делото Договор за кредитна линия № 417/21.03.2014 г. се установява, че между ищеца „Инвестбанк“ АД, в качеството на кредитор и „ЗИВА ГАЗ“ ЕООД, в качеството на кредитополучател, и „ЧЕПИНСКА КАРИЕРА“ ЕООД и П.Д.Б., в качеството им на солидарни длъжници, е сключен договор за кредит, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя банков кредит при условията на кредитна линия в размер на 200 000 лв. В чл. 5 от договора страните са договорили усвояването на суми по кредита да се извършва до краен срок 25.03.2015 г., безкасово, срещу представяне на разходооправдателни документи, при условията на намаляващ лимит, при спазване на следния план за усвояване: до 25.01.2015 г. – 200 000 лв., до 25.02.2015 г. – до 140 000 лв., до 25.03.2015 г. – до 70 000 лв. Съгласно чл. 17, ал. 1 от договора за кредит крайният срок за погасяване на кредита е 26.03.2015 г. В чл. 21, ал. 1 от договора за кредит е договорено, че кредиторът има право да преустанови предоставянето на неусвоени суми по кредита и/или да обяви усвоения кредит за изцяло или частично предсрочно изискуем при неизпълнение на което и да е условие за ползване на кредита и/или при неизпълнение на което и да е задължение на кредитополучателя и/или солидарните длъжници по договора, в т.ч., ако кредитополучателят и/или солидарните длъжници са пропуснали да изпълнят в срок което и да е свое задължение за плащане към кредитора. Според чл. 21, ал. 2 от договора за кредит в случай на предсрочна изискуемост по ал. 1, както и в случай на неиздължаване на част или целия договорен по договора за кредит падеж, кредиторът има право по свой избор и преценка да пристъпи към незабавно служебно събиране на изискуемите суми по реда, предвиден в договора за кредит, както и върху цялото имущество на кредитополучателя и/или солидарните длъжници, по реда на действащото законодателство. В чл. 24, ал. 2 от договора страните са договорили, че с подписването му солидарните длъжници се задължават безусловно и неотменимо, на основание чл. 101 във връзка с чл. 121 - 127 от ЗЗД, да отговарят солидарно с кредитополучателя за изпълнението на всички задължения, произтичащи от договора за кредит, съгласно договорените в него условия, в срок до окончателното погасяване на всички дължими на банката - кредитор суми по договора - главница, лихви, неустойки, такси, комисиони, разноски и др., както и да заплащат на банката всички дължими по договора за кредит суми - главница, лихви, неустойки, такси, комисиони, разноски, при договорените в него условия, без да могат да правят възражения, че искът за плащането е насочен първо срещу някой от солидарните длъжници, а не срещу кредитополучателя и/или единствено срещу него.
Видно от представения по делото Анекс № 1 от 26.02.2015 г. към Договора за кредитна линия № 417/21.03.2014 г., сключен между страните по процесния договора за кредит, същите са договорили промяна на крайния срок на усвояване на кредитната линия от 25.03.2015 г. на 25.03.2016 г. В чл. 1 от Анекс № 1/26.02.2015 г. страните са договорили сумите по кредитната линия да се ползват от кредитополучателя многократно, по банков път, при условията на намаляващ лимит, при спазване на следния план за усвояване: до 25.01.2016 г. – 200 000 лв., до 25.02.2016 г. – до 140 000 лв., до 25.03.2016 г. – до 70 000 лв. С чл. 2 от Анекс № 1 от 26.02.2015 г. е променен крайният срок за погасяване на кредитната линия на 26.03.2016 г. при следния погасителен план: на 26.01.2016 г. – 60 000 лв., на 26.02.2016 г. – 70 000 лв., на 26.03.2016 г. – 70 000 лв.
От представения по делото Анекс № 2 от 18.03.2016 г. към Договора за кредитна линия № 417/21.03.2014 г., сключен между страните по договора за кредитна линия, се установява, че същите са договорили, че крайният срок за усвояване на средствата по кредитната линия се удължава до 25.04.2016 г., като в срока за усвояване кредитополучателя има право многократно да усвоява суми по кредита, да погасява частично или изцяло усвоени суми и да ползва отново суми до размера на текущо разрешения лимит за ползване, при условията на следните намаляващи лимити: до 25.04.2016 г. – 200 000 лв., до 26.04.2016 г. – падеж. В чл. 3 от Анекс № 2/26.02.2015 г. страните са удължили крайния срок за погасяване на всички суми, дължими по договора за кредит до 26.04.2016 г.
Видно от Анекс № 3 от 25.04.2016 г. към Договора за кредитна линия № 417/21.03.2014 г., сключен между страните по договора за кредитна линия, същите са удължили крайния срок за усвояване на средствата по кредитната линия до 25.04.2017 г. Било е договорено, че в срока за усвояване кредитополучателят има право многократно да усвоява суми по кредита, да погасява частично или изцяло усвоени суми и да ползва отново суми до размера на текущо разрешения лимит за ползване, при условията на следните намаляващи лимити: до 25.02.2017 г. – 200 000 лв., от 26.02.2017 г. до 25.03.2017 г. – до 140 000 лв., от 26.03.2017 г. до 25.04.2017 г. – до 70 000 лв., на 26.04.2016 г. – падеж. С последно сключения между страните към договора за кредит Анекс № 3/25.04.2016 г. е удължен и крайният срок за погасяване на всички суми, дължими по договора за кредит до 26.04.2017 г. – арг. чл. 3 от анекса.
От заключението на извършената и приета съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните по делото, която съдът кредитира като обективна, обоснована и компетентно изготвена от вещото лице, се установява, че по процесния договор за кредитна линия е усвоена главница в общ размер на 259 895,23 лв., от които: 145 617,00 лв. са усвоени на 26.03.2014 г., 12 084,00 лв. са усвоени на 27.03.2014 г., 22 176,00 лв. са усвоени на 27.03.2014 г., 9998,23 лв. са усвоени на 28.03.2014 г., 10020,00 лв. са усвоени на 28.03.2014 г. и 60 000,00 лв. са усвоени на 27.02.2015 г. Последната вноска по кредита е направена на 25.10.2017 г., с което плащане са покрити изцяло задълженията за договорна лихва с падеж 26.04.2017 г. и лихва за забава с падеж 26.04.2017 г. Договорната лихва е начислявана с непроменян лихвен процент от 8.5 %. Към 01.03.2018 г. непогасени са: 22 165,67 лв. – главница и 15 482,34 лв. – законна лихва за забава за периода от 26.04.2017 г. до 01.03.2018 г. Няма данни да са начислени задължения и извършени плащания за такси за обслужване на сметка. Изслушано в съдебно заседание вещото лице посочва, че с плащанията в размер на 861.82 лв., 57.30 лв. и 2012.00 лв., отразени в последната колона на страница две от приложение № 1 към експертизата, са погасени законна лихва за забава за задължения, както следва: законна лихва за забава в размер на 861,82 лв. с падеж 26.03.2017 г. и законна лихва за забава в размер на 2069,30 лв. с падеж 26.04.2017 г., т.е. за законна лихва за забава за задължения до 25.04.2017 г. включително, без да са включени задълженията за законна лихва за забава за датата на падежа – 26.04.2017 г. Вещото лице посочва, че сумите за заплатена лихва за забава касаят задължения за начислена лихва за забава извън периода от 26.04.2017 г. до 28.02.2018 г., включително, поради което не се отразяват на размера на дължимата главница от 22 165,67 лв. В открито съдебно заседание вещото лице пояснява, че данните, които са му предоставени от ищеца „Инвестбанк“ АД за дължими и платени суми по процесния договор не съдържат данни за поддържане на разплащателна сметка. Няма данни да са начислявани и заплащани такси за поддържане на разплащателната сметка.
При така установените правнорелевантни факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 430 от ТЗ вр. чл. 79 от ЗЗД.
Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК за суми, идентични с процесните, срещу която в срока по чл. 414 от ГПК е подадено възражение от длъжниците. Съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок по чл. 415 от ГПК, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
За да бъдат уважени предявените искове по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 430 от ТЗ вр. чл. 79 от ЗЗД ищецът следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, следните правопораждащи факти: наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за банков кредит, сключен между между ищеца и кредитополучателя „ЗИВА ГАЗ“ ЕООД, по който е изпълнил задължението си да предостави на кредитополучателя заетата сума; размерът на вземането и неговата изискуемост; валидно съществуваща клауза за заплащането на такса за поддържане на разплащателна сметка и размерът на претендираната такса за поддържане на разплащателна сметка, респ. начинът на начисляването й; че ответниците отговарят солидарно за задълженията по процесния договор за банков кредит и анексите към него от възникването им до окончателното им изплащане на основание чл. 121 – чл. 127 от ЗЗД.
При установяване на горното, ответниците следва да докажат положителния факт на изпълнението.
В процесния случай от представените Договор за кредитна линия № 417/21.03.2014 г., Анекс № 1/26.02.2015 г., Анекс № 2/18.03.2016 г. и Анекс № 3/25.04.2016 г., безспорно се установява, че между ищеца „Инвестбанк“ АД, като кредитор и „ЗИВА ГАЗ“ ЕООД, като кредитополучател, и „ЧЕПИНСКА КАРИЕРА“ ЕООД и П.Д.Б., в качеството им на солидарни длъжници, е сключен договор с предмет предоставяне от кредитора на кредитополучателя на банков кредит при условията на кредитна линия в размер на 200 000 лв. Съгласно чл. 121 от ЗЗД освен в определените от закона случаи солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена. В случая е възникнала солидарна отговорност за ответниците, тъй като същата е изрично уговорена между страните в договора за кредитна линия, изменен и допълнен с горепосочените три анекса. По аргумент от чл. 122 от ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците. От извършената по делото съдебно-икономическа експертиза по категоричен начин се доказва изпълнението на задължението на банката да предостави на кредитополучателя заемната сума при условията на кредитна линия. От неоспореното от страните експертно заключение по несъмнен начин се установява, че кредитополучателят реално е усвоил сумата в общ размер на 259 895,23 лв. по процесния договор за кредитна линия по гореописания начин, а именно: 145 617,00 лв. е усвоил на 26.03.2014 г., 12 084,00 лв. е усвоил на 27.03.2014 г., 22 176,00 лв. е усвоил на 27.03.2014 г., 9998,23 лв. е усвоил на 28.03.2014 г., 10020,00 лв. е усвоил на 28.03.2014 г. и 60 000,00 лв. са усвоил на 27.02.2015 г. Изпълнението на задължението на ищеца за предаване на кредитополучателя на сумата по договора за кредитна линия, изменен и допълнен с горепосочените три анекса, е породило насрещното задължение на кредотополучателя и ответниците, в качеството им на солидарни длъжници по кредита, да върнат на кредитодателя получената в заем сума по кредита. От заключението на вещото лице се установява, че действително не е налице редовно плащане по договора за кредитна линия и анексите към него и не е спазен уговорения срок на погасяване на задълженията по процесния банков кредит, като към 01.03.2018 г. непогасени са задължения за главница в размер на 22 165,67 лв. Кредитът е станал изискуем с настъпването на крайния срок за погасяването му – 26.04.2017 г., поради което не е необходимо банката изрично да уведомява длъжниците, чрез изпращане на покана, за изпълнение на задълженията по договора. В този смисъл неоснователно е възражението на ответника П.Б., че кредитът не е изискуем, тъй като банката не е обявила по надлежен ред предсрочната му изискуемост. В процесния случай предсрочна изискуемост на кредита не е обявявана. Същият е падежирал с настъпване на крайния срок на погасяването на задълженията по него – 26.04.2017 г.
По изложените по-горе съображения искът за главницата в размер на 22 165,67 лв., дължима по Договор за кредитна линия № 417/21.03.2014 г. и Анекс № 1/26.02.2015 г., Анекс № 2/18.03.2016 г. и Анекс № 3/25.04.2016 г. към него, се явява доказан по основание и размер и следва да бъде изцяло уважен.
Що се отнася до претенцията в размер на 275,71 лв. – такси за поддържане на разплащателна сметка, съдът съобрази следното:
Въпреки разпределената доказателствена тежест, съгласно която ищецът следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, валидно съществуваща клауза за заплащането на такса за поддържане на разплащателна сметка и размерът на претендираната такса за поддържане на разплащателна сметка, респ. начинът на начисляването й, същият не прояви процесуална активност за ангажиране на доказателства с цел доказване на фактите, на които основава исковата претенция за сумата в размер на 275,71 лв. – такси за поддържане на разплащателна сметка. Налице са само твърдения от страна на ищеца за дължимост на исковата претенция за такси за поддържане на разплащателна сметка. По делото липсват данни за наличие на конкретна уговорка между „Инвестбанк“ АД, в качеството на кредитор и „ЗИВА ГАЗ“ ЕООД, в качеството на кредитополучател, и „ЧЕПИНСКА КАРИЕРА“ ЕООД и П.Д.Б., в качеството им на солидарни длъжници, за заплащане на такса за поддържане на разплащателна сметка в точно определен размер и при ясно разписани и договорени между страните по процесния договор за кредитна линия и анексите към него условия. В експертното заключение по приетата съдебно-икономическа експертиза и при изслушването му в съдебно заседание вещото лице посочва, че няма данни да са начислени задължения и извършени плащания за такси за обслужване на сметка. От друга страна, ответникът П.Д.Б. оспорва фактите, изложени в обстоятелствената част на исковата молба.
При това положение, съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК и правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, съдът следва да приеме, че претенцията на ищеца за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците му дължат солидарно сумата в размер на 275,71 лв. – такси за поддържане на разплащателна сметка, се явява недоказана. Ето защо предявеният иск за заплащане на такси за поддържане на разплащателна сметка в размер на 275,71 лв. е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
В полза на ищеца следва да се присъди законната лихва върху уважения размер на главницата от 22 165,67 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, доколкото такова искане е направено от ищеца и същата представлява законна последица от уважаването на иска.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски имат и двете страни.
Съгласно разясненията, дадени в т. 12 от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноски както в исковото, така и в заповедното производство. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него разноски в исковото и заповедното производство съразмерно с уважената част от исковете. Ищецът своевременно е направил искане за присъждане на разноски, както следва: 758.47 лв. – за държавна такса в заповедното производство, 150.00 лв. – за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, 797.45 лв. – за държавна такса в исковото производство, 250.00 лв. – за депозит за вещо лице, 450.00 лв. – за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, като е представил писмени доказателства за заплащането на претендираната държавна такса и депозит за вещото лице. Съдът, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, намира, че размерът на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство, определен на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, следва да бъде в размер на 300 лв.
Съразмерно с уважената част от исковете в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата в общ размер на 1318.54 лв. – разноски, направени в исковото и в заповедното производство. Отговорността за разноски в производството на двамата ответници е разделна, като всеки ответник отговаря самостоятелно към ищеца и съобразно процесуалното си поведение.
Съдът е определил окончателно възнаграждение на вещото лице М.М.Л. за извършване на допуснатата, по искане на ищеца, съдебно-икономическа експертиза в размер на 300.00 лв. Ищецът е внесъл първоначално определен от съда депозит в размер на 250 лв. и е останал задължен за разноски за изготвената и приета експертиза в размер на 50.00 лв, които не е внесъл по сметка на съда в указания му едноседмичен срок. С невнасянето на сумата ищецът е останал задължен за разноски, поради което, на основание чл. 77 от ГПК, съдът следва да го осъди да заплати в полза на вещото лице сумата в размер на 50.00 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответниците също имат право да им бъдат присъдени направените разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. Ответникът „ЧЕПИНСКА КАРИЕРА“ ЕООД е претендирал присъждане на разноски само в заповедното производство в размер на 1670.00 лв. – за заплащане на адвокатско възнаграждение, за реалното извършване в брой на които е представил писмени доказателства – договор за правна защита и съдействие. Поради това в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 12.14 лв. Ответникът П.Д.Б. е претендирал разноски в размер на 1500 лв. – за адвокатско възнаграждение в исковото производство и 1670 лв. – за адвокатско възнаграждение в заповедното производство, за реалното заплащане в брой на които е представил писмени доказателства – договори за правна защита и съдействие. В полза на ответника П.Д.Б., съразмерно с отхвърлената част на исковете, следва да бъде присъдена сумата в размер на 30.57 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 430 от ТЗ вр. чл. 79 от ЗЗД, в отношенията между страните, че „ЧЕПИНСКА КАРИЕРА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Г. Г.“ № 22 и П.Д.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, дължат, при условията на солидарност, на „Инвестбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Т.“, бул. „Б.“ № 85, следната сума по Договор за кредитна линия № 417/21.03.2014 г., Анекс № 1/26.02.2015 г., Анекс № 2/18.03.2016 г. и Анекс № 3/25.04.2016 г., а именно: сумата в размер на 22 165,67 лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение в съда – 01.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за такси за поддържане на разплащателна сметка в размер на 275,71 лв., за които суми е издадена Заповед № 428/07.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 824/2018 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, допълнена с Определение № 68/09.01.2019 г. по ч.гр.д. № 824/2018 г. по описа на Районен съд – Пазарджик и Изпълнителен лист № 726/19.03.2019 г.
ОСЪЖДА „ЧЕПИНСКА КАРИЕРА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Г. Г.“ № 22 и П.Д.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на „Инвестбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Т.“, бул. „Б.“ № 85, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в общ размер на 1318.54 лв. (хиляда триста и осемнадесет лева и петдесет и четири стотинки) - разноски в заповедното производство и в исковото производство.
ОСЪЖДА „Инвестбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Т.“, бул. „Б.“ № 85, да заплати на „ЧЕПИНСКА КАРИЕРА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Г. Г.“ № 22, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата в общ размер на 12.14 лв. (дванадесет лева и четиринадесет стотинки) - разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „Инвестбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Т.“, бул. „Б.“ № 85, да заплати на П.Д.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата в общ размер на 30.57 лв. (тридесет лева и петдесет и седем стотинки) - разноски в заповедното производство и в исковото производство.
ОСЪЖДА „Инвестбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Т.“, бул. „Б.“ № 85, да заплати на вещото лице М.М.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 77 от ГПК, сумата в общ размер на 50.00 лв. (петдесет лева) – неизплатен остатък от възнаграждение на вещото лице по изготвена и приета в настоящото исково производство съдебно-икономическа експертиза.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: