Р Е Ш Е Н И Е
№……
Димитровград, 23.05.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд-Димитровград в
публичното заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ
Съдебни заседатели:
Членове:
Секретар Силвия Димова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2037 по описа
за 2018г., за да се произнесе взе предвид:
Предявен е иск с
правно основание чл.92 ал.1 от ЗЗД- за заплащане на неустойка за неизпълнение
на договорни задължения.
Ищецът „Б.- 06“ООД
твърди в искова молба, че сключил с ответника ЗП“В.И.Ч.“ Договор за изкупуване
и доставка на сурово краве мляко на 10.06.2016г. Съгласно този договор
ответникът се задължил да продава на ищеца сурово краве мляко за срок от 1
година, като след изтичане на този срок договора ставал безсрочен. Предвид тази
клауза, от 11.06.2017г. въпросния договор станал безсрочен. Съгласно чл.7.4 от
Договора, всяка от страните можела да го прекрати, като отправи до другата
страна едномесечно предизвестие. Ако този срок не бил спазен, неизправната
страна дължала неустойка в размер на сумата за предаденото мляко от продавача
за последните 30 дни. Ищецът поддържа, че последното предадено от ответника
мляко било на 30.06.2018г., като до този момент приемането и предаването на
договореното количество мляко се извършвало всеки ден. Твърди, че въпросния
договор бил прекратен от ответника считано от 01.07.2018г. без да е спазен
уговорения срок за отправяне на предизвестие. Поради това той дължал на ищеца
неустойка в размер на сумата за предаденото мляко от 10151 литра през периода
от 01.06.2018г. до 01.07.2018г., а именно 5481,54 лева. Посочва, че въпреки
положените усилия за уреждане на отношенията с длъжника и доброволно заплащане
от негова страна на дължимите суми, той отказал да изпълни задължението си.
Предвид изложеното, иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника
да заплати на ищеца сумата от 5481,54 лева, представляваща неустойка по Договор
№213/10.06.2016г., равняваща се на предаденото от страна на продавача сурово
краве мляко в периода от 01.06.2018г. до 01.07.2018г., съгласно фактура
№240/15.06.2018г. и фактура №241/30.06.2018г., ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на задължението. Претендира присъждане на направените деловодни
разноски в настоящото, обезпечителното и изпълнителното производства.
Ответникът ЗП“В.И.Ч.“ депозира
отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявения иск е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен. Отрича твърдението на ищеца, че процесния договор е
бил прекратен на 01.07.2018г. Твърди, че договорът бил прекратен, тъй като ищецът
не искал да бъде предоговорена изкупната цена на млякото. В тази връзка между
страните били водени множество телефонни разговори, които не довели до
резултат. През м.юни 2018г. били водени разговори с управителя на ищцовото
дружество, като страните постигнали съгласие за прекратяване на договора в
средата на м.юли 2018г., след като ответника намери нов купувач на
произвежданото мляко. От 17.07.2018г. той сключил договор с „М г б“ЕАД, като до
16.07.2018г. продължил да продава млякото на ищеца. Твърди ,че до тази дата
през м.юли в с.В.всеки ден пристигал камион с цистерна МАН с рег.№***М, с който
се извозвало предаденото от земеделския производител мляко. Заявява, че през
периода от 01.07.2018г. до 16.07.2018г. управителя на ищцовото дружество,
съгласно свое законово задължение, подавал от място GPS проба в реално време от фермата
на ответника за качеството и произхода на млякото, като на 08.07.2018г. бил
издаден Протокол от лаборатория в гр.Русе.От него се установява, че служителя
на ищцовото дружество И.Т.е изпратила взетата от ответника проба мляко на
05.07.2018г., т.е. през м.юли 2018г. е имало доставки на мляко. Последното
доказвало, че към този момент договора между страните е бил в сила. Твърди, че
към настоящия момент ищеца му дължи плащане на доставеното през периода от
01.07.2018г. до 16.07.2018г. мляко.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство
по делото заверен препис от Договор за изкупуване и доставка на сурово мляко
№213/10.06.2016г. е, че ищецът, в качеството на купувач, се е задължил да
изкупува от ответника- продавач сурово краве мляко, произведено от последния.
Заплащането на предадените количества мляко трябвало да се извършва на два пъти
за периода от 1-во число до 15-то число и за периода от 16-то число до 31-во
число. Съгласно т.7.2 от Договора, той се сключва за срок от 1 година, като
след изтичане на този срок договора ставал безсрочен. В т.7.4 от Договора
страните предвидили, че всяка от тях може да прекрати договора с едномесечно
писмено предизвестие. При прекратяване на договора без спазване на този срок
неизправната страна дължала неустойка в размер на сумата на предаденото мляко
от продавача за последните 30 дни.
Съгласно представената с исковата
молба Фактура №240/15.06.2018г., ответникът доставил на ищеца сурово краве
мляко в количество 5514 литра на стойност 2977,56 лева с ДДС. Въпросната сума
трябвало да бъде платена от купувача по посочена във фактурата банкова сметка ***.
От приложената към исковата молба Фактура №241/30.06.2018г. се установява, че
ответникът е доставил на ищеца 4637 литра сурово краве мляко на стойност
2503,98 лева. Тази сума също е трябвало да бъде платена от купувача по посочена
във фактурата банкова сметка ***. Двете фактури не са подписани от страна на
съставителя-ответник и получателя-ищец.
От приетото като доказателство по
делото Удостоверение от 05.04.2019г., издадено от „Прокредит Банк България“ЕАД,
се установява, че В.И.Ч. е бил клиент на Банката от 29.10.2003г. до
03.04.2015г. и не поддържа активни сметки в нея.
Видно от представеното от ищеца
банково извлечение, на 18.06.2018г. той е превел по сметка на ответника в
„Райфайзенбанк България“ сумата от 2977,56 лева, а на 02.07.2018г. отново по
сметка в същата банка и сумата от 2504,64 лева.
Според представения от ответника
като доказателство по делото Протокол от изпитване №А2424М/08.07.2018г.,
издаден от „Районна ветеринарна станция-Русе“ЕООД, Лаборатория за изпитване на
храни, фуражи и биологични материали, на проверка е подложена проба от сурово
краве мляко №185000009852-А2424-1М. Производител на млякото е „В.И.Ч.“-с.В., с
пробовземач И.Т.. Образците за изпитване са били получени в лабораторията на
05.07.2018г. в 14.30 часа. Изпитването е извършено от 05.07.2018г. до
08.07.2018г.
Съгласно представените от ищеца
пътни листове за автомобил „МАН“ с рег.№***, за периода от 01.06.2018г. до
13.07.2018г. въпросния камион е посещавал с.В., където се намира фермата на
ответника, общо 15 пъти, като за последен път това е станало на 29.06.2018г.
Самите посещения през м.юни са се извършвали през ден, на всяка нечетна дата.
От представените пътни листове за периода от 30.06.2018г. до 13.07.2018г. не се
установява камионът да е посещавал конкретно с.В..
От приетите като доказателства по
делото 15бр.Приемо-предавателни документи, изготвени от ищцовото дружество във връзка
с полученото от ответника краве мляко през периода от 01.06.2018г. до
29.06.2018г. е видно, че общо предаденото количество мляко е 10151
литра.Въпросните Приемо предавателни документи са подписани единствено от
шофьора на ищцовото дружество приел млякото, но не и от ответника или негов
представител, който го е предал на купувача.
Видно от приетия като доказателство
по делото Договор за доставка на сурово мляко от 17.07.2018г. е, че същия е бил
сключен между ответника ЗП В.И.Ч. и „М г б“ЕАД. Съгласно клаузите на Договора,
продавачът се е задължил да продаде, а купувача да изкупи сурово краве мляко по
предварително уточнен от двете страни график. Цената на суровото мляко е
определена на 0,65 лева за литър, като заплащането се извършва в срок до 15 дни
от датата на издаване на фактурата.
За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на ищеца, съдът
назначи и прие заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно това
заключение, изготвено от вещото лице С.Ж., за периода от 01.06.2018г. до
01.07.2018г. ответника е предал на ищеца 10151 литра краве мляко за сумата от
5481,54 лева, като във връзка с това са били издадени 2бр.фактури, съответно на
15.06.2018г. и на 30.06.2018г.От страна на ищеца се твърди, че след
30.06.2018г. ответника не е предавал мляко, а от страна на последния се
поддържа ,че такова е предавано до 16.07.2018г., като общото количество е 4848
литра и същото не е заплатено от купувача. При проверка на пътните листове на
камион „МАН“ рег.№***М за периода от 01.07.2018г. до 16.07.2018г. не е
отбелязано конкретно пътуване до с.В.. Маршрутът на камиона обаче е минавал
през това село, тъй като той е пътувал от с.Държава до с.Клокотница, където е
базата на фирмата.
По искане на страните, за изясняване на обстоятелствата по делото,
съдът допусна и разпита свидетелите И.С.Т.и А.Д.А., посочени от ищеца, и ***,
посочени от ответника. Според показанията на сивд.**, същата работи в ищцовото
дружество, като организатор офис и пробовземач. В тази връзка тя вземала проби
от млякото на производителите и го изпращала за изследване в специализирана
лаборатория. Твърди, че вземането на проба мляко от даден търговец не означавало,
че след това млякото ще бъде изкупено. За последно проба от ответника била
взета на 5 юли 2018г., като мляко от него било предавано до 30 юни. Пробата
взела защото от ищцовото дружество се надявали да вземат мляко от тях. От
началото на м.юли 2018г. дружеството не изкупувало мляко от този производител.
Твърди, че към датата на вземане на пробата, отношенията с ответника не били
приключени. Той се колебаел дали да ги продължи, а ищеца се надявал да продължи
да изкупува мляко от него. Никой не й бил казал, че повече няма да има
отношения между страните и друга фирма ще изкупава млякото и съответно взема
проби от него.
От показанията на свид.А.се установява, че той работи в ищцовото
дружество като шофьор. Имал задължение да събира млякото от района и да го мери
като количество. Маршрутът му минавал през с.В., като продължавал през Чирпан и
Меричлери до Димитровград. От ответника вземал мляко до края на м.юни 2018г.,
когато шефът му казал „утре недей отива да вземаш, те се мислят да не дават мляко“.
Поддържа, че когато ходи да изкупува мляко, в пътния лист не отбелязвал всички
междинни спирки, а се посочвал маршрута от –до. През с.В.продължавал да минава
и към настоящия момент, но не вземал вече мляко от ответника.
Видно от показанията на свид.Чанлиева, тя е съпруга на регистрирания
като земеделски производител **. Заявява, че колата идвала да взема мляко от
тях ежедневно или през ден, в зависимост от договорката. Шофьорът замервал
литрите и ги вписвал в тетрадка. От своя страна тя също записвала в тетрадка
колко литри е предала. Общото предадено количество мляко се засичало два пъти
месечно за периода от 01-о до 15-о число и от 16-о до 30-о число. Данните,
които трябвало да се попълват във фактурата й ги давала И.Т., с която сега се
виждала за първи път, но разговаряли редовно по телефона. Приемо-предавателни
протоколи страните не подписвали. Пробата от млякото, която се изпращала за
изследване, се вземала от собственика на ищцовото дружество- **. Продажбата на
мляко от ответника на ищеца продължила до 16.07.2018г., като от 01.07.
предаденото мляко било в количество около 4400 литра. Отношенията между
страните били прекратени след като за предаденото от 01.07 до 16.07. мляко
ищцовото дружество отказало да фактурира полученото количество и съответно да
го заплати на продавача. Заявява, че ответникът искал по-висока изкупна цена,
но такава не била дадена от ищеца. Тези разговори били провеждани в продължение
на 5-6 месеца. Според свидетелят, ищеца отказал да плати млякото за въпросните
две седмици, защото ответника искал да напусне. Предвид отказа за плащане на
млякото от първата половина на м.юли 2018г. ответника уведомил ищеца, че ще
премине към друга фирма, която дава по-висока изкупна цена. Заявява, че взетата
през м.юли проба от страна на ищеца доказвала, че през този период е изкупувал
мляко от него. Той не можел да пусне въпросната проба без да вземе млякото, а
от друга страна земеделския производител не можел да продава другаде мляко без
да се извърши въпросната проба. За продаденото през м.юли мляко не била
издадена фактура, тъй като ищеца заявил, че нямало да го плати, а при съставяне
на фактура продавача трябвало да преведе ДДС въпреки, че не е получил
заплащане. В показанията си свидетелят твърди, че се уговорила с управителя на
ищцовото дружество, че ако намери другаде по-висока изкупна цена на млякото
може да отиде при друг изкупвач.
Съгласно показанията на свид.В., същия бил приятел със синовете на
ответника и много пъти посещавал процесната ферма в с.В.. Твърди, че през м.юли
2018г. бил там за 2-3 дена, тъй като правел ремонт на единия от тракторите.
През това време виждал да вземат млякото от фермата. Направило му впечатление,
че номера на камиона, който взема млякото, не е поставен на мястото, където
трябвало да бъде. Твърди, че бил във фермата около 12-ти,13-ти юли, тъй като на
11-ти сестра му имала рожден ден. Камионът се управлявал от мъж с прошарена
коса, като млякото се вземало за около 5 минути. То стояло във вана и се
предавало от свид.Чанлиева.
При така
установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Безспорно установено по делото е, че между страните е съществувало
договорно правоотношение, породено от сключения между тях Договор за изкупуване
и доставка на сурово краве мляко №213/10.06.2016г. Няма спор и относно това ,че
след изтичане на първоначално определения срок, посочен в Договора, същия е
станал безсрочен. От страна на ответника не се оспорва, че предаденото от него
мляко за м.юни 2018г. му е било платено от ищцовото дружество, като получената
в тази връзка сума е в размер на 5481,54 лева. Безспорно установено е, че на
05.07.2018г. служител на ищеца е взел и изпратил в специализирана лаборатория
проба от млякото произвеждано от ответника. На последно място, не се спори
между страните, че процесния договор не е бил прекратен с едномесечно писмено
предизвестие, както и че на 17.07.2018г. ответника е сключил Договор за
доставка на сурово мляко с друг изкупвач- „М г б“ЕАД.
Спорно по делото е продължил ли е да изкупува ищеца от ответника мляко
през периода от 01.07.2018г. до 16.07.2018г., както и прекратен ли е бил
сключения между тях договор по взаимно съгласие на страните.
На първо място, съдът намира, че изпълнението на процесния договор е
продължило и след 30.06.2018г., като ищцовото дружество е приемало сурово краве
мляко от фермата на ответника до 16.07.2018г. Действително по делото от страна
на „Б.-06“ООД бяха представени пътни листове за камиона извозващ млякото,
съставени през спорния период, в които не е отбелязано, че той е посещавал с.В.,
където се намира фермата на ответника. Следва да се има предвид обаче, че от
посочените в пътните листове маршрути може да се направи извод, че въпросния
камион ежедневно е минавал през същото село и съответно е имал възможност
да посещава фермата на **. Представените
пътни листове са съставени от служител на ищцовото дружество. Характерно за тях
е, че проверката за изправност на камиона е извършена от лице с фамилия „**“,
което също така е извършило и проверката за годност на водача да управлява МПС.
В 5 от общо 15 представени за периода пътни листове, като водач на камиона е
посочено лице с имена „В.**“, като очевидно същото лице е констатирало, че
автомобила е технически изправен, а водача е годен да го управлява. Това обаче
се явява недопустимо най-малко защото няма как водачът сам да извърши проверка
на себе си и да даде заключение, че е годен да управлява камиона. В останалите
10 пътни листа, като водач на автомобила е посочен А.Д.А., като в нито един от
тези случаи той не е положил подписа си срещу издател на пътния лист и срещу
водач, приел автомобила технически изправен. В нито един от така представените
пътни листове не са попълнени графите за време, в което автомобила е излезнал и
съответно се е прибрал в гаража. Поради това съдът не кредитира като
доказателства въпросните пътни листове, издадени през периода от 01.07.2018г.
до 1615.07.2018г.
В хода на делото, ищцовото дружество представи и Приемо- предавателни
документи за периода от 01.06.2018г. до 29.06.2018г., с които цели да докаже,
че е приемало млякото от ответника през същия период. Следва да се има предвид
обаче, че в нито един от така представените документи няма положен подпис на
лицето, посочено, че е предало млякото- **, т.е. съставени са изцяло от
служител на ищеца. Предвид липсата на един от задължителните реквизити на
документа, образец от който е посочен в Наредба №2/23.02.2017г. за специфичните
изисквания за производство, събиране, транспортиране и преработка на сурово
краве мляко, предлагането на пазара на мляко и млечни продукти и официалния им
контрол съдът счита, че така представените писмени доказателства не следва да
бъдат кредитирани и съответно разглеждани като такива. В подкрепа на този извод
следва да се има предвид и обстоятелството, че посочените във всеки един пътен
лист и съответстващия му приемо-предавателен протокол часове на пристигане и
тръгване на превозното средство от фермата винаги се разминават съществено. Липсата
на представени по делото приемо-предавателни протоколи за периода от
01.07.2018г. до 16.01.2018г. за изкупуване на мляко от фермата на ответника не
доказва, че такова не е било изкупувано, още повече, че тези протоколи са били
изцяло съставяни от служител на ищеца и съответно не са били подписани от **.
От друга страна, по делото от страна на ответника беше представен като
доказателство Протокол от изпитване №А2424М/08.07.2018г., издаден от „Районна
ветеринарна станция-Русе“ЕООД, Лаборатория за изпитване на храни, фуражи и
биологични материали. Пробата сурово краве мляко е било взето от фермата на
ответника за изследване в лаборатория на 05.07.2018г. от свид.**, което е
безспорно установено от въпросния протокол, а и не се оспорва от страните.
Такава проба изкупвача е следвало да взема два пъти в месеца, като резултата от
проверката- Протокола за изпитване, е предавал на производителя. В случай, че
след 30.06.2018г. ищецът е преустановил изкупуването на мляко от ответника, то
нелогично е той да взема от фермата му въпросната проба и да я изпраща за
изследване на 05.07.2018г. Не става ясно и поради каква причина ответника въобще
е позволил вземане на такава проба, след като от началото на м.юли не е
предоставял мляко на този изкупвач, а добиваните количества очевидно е продавал
на трето лице, което е трябвало да взема въпросните проби.
С оглед на изложеното, съдът счита, че въпреки липсата на
приемо-предавателни протоколи и пътни листове, в които да е отбелязано, че
автомобил на ищцовото дружество е продължил да взема добитото от земеделския
производител мляко, отношенията между страните по договора са продължили и през
периода от 01.07.2018г. до 16.07.2018г. През същия период „Б. 06“ООД е получавало
мляко от ЗП“**“, което обстоятелство се доказва от взетата и изпратена на
„Районна ветеринарна станция-Русе“ЕООД проба за изследване на 05.07.2018г.
Действително за така предадените от ответника количества мляко не е била
съставена фактура за плащане към 16.07.2018г. Това обстоятелство намира
обяснение в показанията на свид.Чанлиева, която посочва, че не е издала фактура,
за да си спести плащането на ДДС, след като от „Б. 06“ООД са отказали да им
заплатят полученото през периода мляко. С отказа си да извърши плащане на
предаденото му през този период мляко ищеца е нарушил разпоредбата на т.6.3 от
Договора, което пък е дало повод на земеделския производител на 17.07.2018г. да
сключи договор с друг изкупвач.
На следващо място, съгласно разпоредбата на т.7.4 от Договора, всяка от
страните може да прекрати същия с едномесечно писмено предизвестие.
Същевременно, според разпоредбата на чл.20а ал.2 от ЗЗД, договорите
могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно
съгласие на страните или на основания, предвидени в закона.
В настоящият случай, сключения между страните договор е станал
безсрочен, считано от 11.06.2017г. Безспорно е, че след изтичане на
първоначално определения срок договорното правоотношение между страните е
продължило, като между тях няма спор, че ответника е предавал сурово краве мляко
на ищеца поне до 30.06.2018г., според твърденията на последния.
Същевременно от показанията на разпитаните по делото свидетели ***е
видно, че между страните по договора са се водили разговори за прекратяването
му предвид искането на продавача да получи по-висока цена на млякото и отказа
на купувача да даде такава. В проведеното на 19.03.2019г. съдебно заседание по
делото свид.**посочва, че от 5-6 месеца многократно са говорили с управителя на
„Б.-06“ООД относно цената на млякото, като той е бил предупреден, че ако не
повиши тази цена те ще отидат при друг изкупвач. На това предупреждение ищецът
е отговорил с думите „Ами добре, като намериш- иди“. От своя страна, свид.**,
която работи в „Б.-06“ООД, поддържа ,че ответника се колебаел дали да предава
млякото на тях или да се премести при друг изкупвач. Потвърждава, че тези
разговори се водили с управителя на ищцовото дружество. Ответникът се колебаел
от доста време дали да се премести при друга фирма, тъй като не го устройвала
изкупната цена на млякото му.
С оглед показанията на тези двама свидетели, които съдът кредитира в
тази им част, независимо от обстоятелството, че **е съпруга на ответника, а **
служител на ищцовото дружество, може да се направи извод, че между страните по
процесния договор са провеждани разговори много преди 30.06.2018г. респ.16.07.2018г.
за прекратяване на сключения между тях договор, тъй като от „Б. -06“ООД са
отказвали да повишат изкупната цена на млякото. В този смисъл, налице е било
дадено съгласие от изкупвача за прекратяване на договора при условие, че
ответника намери друг изкупвач, който да му предложи по-добри условия.
На следващо място, видно от показанията на свид.**, посочен от ищеца, е
че до края на м.юни 2018г. той е вземал с камиона си млякото от фермата на
ответника. Твърди, че когато се прибрал във фирмата, шефът му е разпоредил от
утре да не отива до фермата на **, тъй като те мислели да не им дават повече
мляко. След като получил това разпореждане, свидетелят повече не ходел да взема
мляко от ЗП“**“ в с.В.. Тези показания се подкрепят и от показанията на другия
посочен от ищеца свид.**, която поддържа, че от началото на м.юли 2018г.
дружеството им не е изкупувало мляко от този земеделски производител.
От така изложените показания на двамата свидетели, ангажирани от ищеца,
може да се направи извод, че процесния договор е бил нарушен не от ответника, а
от страна на изкупвача на млякото „Б.-06“ООД, който едностранно е преустановил
изкупуването на мляко от фермата на земеделския производител след 30.06.2018г.
В хода на делото същият отрича да е получавал писмено предизвестие от ЗП“**“ за
прекратяване на договора, както и да е провеждал разговори с него в тази
насока. От събраните по делото доказателства не се установи ищцовото дружество
да е пращало своя камион, за да вземе мляко от фермата на ответника и последния
да му е отказвал да предаде такова в изпълнение на сключения между страните
договор. Според тезата на ищеца в настоящото производство, след 30.06.2018г.
той не е изкупувал повече мляко от ответника, като не е изпращал камиона си до
фермата му в с.В., без да сочи причина за това- напр.отказ на земеделския
производител да му продава млякото. Поради това и съдът приема, че не ответника,
а ищеца е нарушил сключения договор, като без предизвестие е преустановил
изкупуването на сурово краве мляко от фермата на земеделския производител.
С оглед на изложеното, съдът намира предявения иск за осъждане на ЗП“**“
да заплати неустойка на „Б.-06“ООД във връзка с извършено от първия
неправомерно прекратяване на Договор №213/10.06.2016г. за изкупуване и доставка
на сурово краве мляко, за неоснователен. От събраните по делото доказателства
съдът намира за безспорно установено, че новият Договор за доставка на сурово
мляко от 17.07.2018г. е сключен от ответника с „М г б“ЕАД след като преди това
ищеца неправомерно е преустановил изкупуването и заплащането на млякото
произведено от ЗП“**“. Предвид това и доколкото ответника не се явява
неизправна страна по процесния договор, иска с правно основание чл.92 ал.1 от ЗЗД за плащане на неустойка в размер на 5481,54 лева следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
При този
изход на делото, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати на
ответника направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, а именно
сумата в размер на 700 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Б.-06“ООД, със седалище и адрес на управление в гр.**, представлявано от
управителя ** ***, против ЗП“В.И.Ч.“, с ЕИК BG**********, със седалище и адрес
на управление в с.В., община Димитровград, представлявано от В.И.Ч., иск с
правно основание чл.92 ал.1 от ЗЗД за сумата от 5481,54 лева /пет хиляди
четиристотин осемдесет и един лева и петдесет и четири стотинки/,
представляваща неустойка по Договор №213/10.06.2016г. за изкупуване и доставка
на сурово краве мляко, ведно със законната лихва, считано от 21.12.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Б.-06“ООД, със седалище и адрес на управление в гр.**, представлявано от
управителя ** ***, да заплати
на ЗП“В.И.Ч.“, с ЕИК
BG**********, със седалище и адрес
на управление в с.В., община Димитровград, представлявано от В.И.Ч.,
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700
/седемстотин/ лева.
Решението може да бъде обжалвано
пред Хасковски Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: