Р Е Ш Е Н И Е

 

№ _656_

 

27.05.2019 г., гр.Бургас

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Бургас, в публично заседание на 17.04.2019 г.,

XXІІ наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Николай Гемеджиев

 

секретар Мария Милева,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 529 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена от Р.В.А., ЕГН ********** с адрес: ***.

            Жалбата е подадена против Наказателно постановление №18-0346-000471/27.12.2018 г., издадено от Началник на РУ – гр.Созопол към ОД на МВР – гр.Бургас.

            С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53 ЗАНН и чл.174, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания по вид „глоба” в размер от 1 000.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

            С жалбата се иска цялостна отмяна на процесното НП, като се посочва, че то е незаконосъобразно поради допуснати процесуални нарушения. Посочва се, че вмененото нарушение е извършено поради настъпило форсмажорно обстоятелство – внезапна сърдечна криза на жената, с която А. живее на семейни начала и нуждата от светкавична реакция от негова страна и отвеждането ѝ до Спешен център в гр.Созопол. След това, посочва се в жалбата, е следвало отново по най-бързия начин да я отведе до дома им и той сторил това чрез използване на собственото си МПС предвид липсата на таксита и неотложността на проблема.          

            Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Не се явява и представител.

 

            ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

            Процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на 18.01.2019 г. (петък), видно от приложената към него разписка (л.34 от делото), а жалбата е била подадена при наказващия орган на 28.01.2019 г. (понеделник) с вх.№251000-1936/28.01.2019 г.

            Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

 

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

            УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

            Свидетелката Красимира Т.и жалбоподателят Р.А. живеят на съпружески начала. На 07.09.2018 г. двамата имали закупени билети за концерт на изпълнителката Х.К.на фестивал „Аполония“ в гр.Созопол. Преди събитието двамата седнали в ресторант, за да вечерят. По време на посещението в това заведение двамата употребили алкохол - Т.пила чаша вино, а А. – чаша узо. След това отишли на концерта, времето на което прекарали заедно със сестрата на А. и нейния съпруг, негов зет. След концерта и тъй като били употребили алкохол, Т.и А. се прибрали в дома си с автомобила на зет му и сестра му, тъй като последните двама били отседнали наблизо.

            След като Т.и А. се прибрали, тя се почувствала много зле – получила стягане в гърдите, сърцебиене и много се уплашила, не можела да стои права. А. и зет му закарали Т.много бързо до ЦСМП – гр.Созопол. След пристигането в гр.Созопол Т.и А. освободили неговия зет, тъй като помислили, че тя ще бъде транспортирана до гр.Бургас. След оказване на необходимата медицинска помощ и изписване на рецепта, Т.била освободена.

            В 23:26 часа от Аптека „Хайфарм“, находяща се в гр.Созопол и на улица „Републиканска“ №1 били закупени лекарствата по издадената на Т.рецепта. Тъй като в джоба ѝ се намирали ключовете за автомобила на А. и тъй като процесното МПС се намирало на паркинг близо до ЦСМП – гр.Созопол, Т.го накарала да се приберат с колата им.

            Минути по-късно – в 23:39 часа в гр.Созопол по улица „Републиканска“ до магазин „Болеро“ с посока за движение към улица „Одеса“, докато управлявал собствения си автомобил марка “BMW” с рег.№ СВ 6957 ВК, А. бил спрян от служители на полицейското управление в града за проверка. Полицаят, който спрял А. за проверка бил К.Б. (младши полицейски инспектор в РУ – гр.Созопол), а с него бил командирован от страната полицай. На място били два екипа полицаи, като в другия бил младши автоконтрольора А.Г.. Б. се усъмнил, че А. е употребил алкохол поради наличието на мирис и го попитал дали това е така. А. отговорил положително и пояснил, че е употребил узо. Пояснил също така, че е трябвало да закара приятелката си до ЦСМП – гр.Созопол, защото ѝ станало лошо. След това Б. съобщил на А.Г., че трябва да провери А. за алкохол. Последвал протест от страна на жалбоподателя, но му било обяснено, че няма начин да не бъде проверен, защото миришел на алкохол. 2 или 3 пъти Г. опитал да го провери с техническо средство, докато била отчетена концентрация от 0.99 промила алкохол. В отговор на това А. започнал да опитва да взема техническото устройство (дрегера) от полицаите, кочана с актове и талоните за кръвна проба. Най-сетне и след като не успял да стори това, той паднал на земята и започнал да се преструва на болен и лежал като припаднал. Така привличал вниманието на минувачите. Полицаите изкарали минерална вода от служебен автомобил и се опитали да му окажат първа помощ. Понякога А. отварял очи, за да види къде се намират те в момента. Полицаите извикали Спешна помощ и след като пристигнали на място медицинските лица прегледали жалбоподателя и заявили, че е добре, макар с леко високо кръвно налягани и съществен проблем нямало.

            В резултат на посочената проверка и в тримесечния давностен[1]  срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, св.А.Г. съставил против жалбоподателя Акт №480/07.09.2018 г. за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков №994130 със свидетел К.Б.. Бил направен опит за връчване на АУАН, но Р.А. отказала да го подпише, което е установено с подписа на преминаващия Т.С. (полицейски инспектор в РУ – гр.Созопол). Освен това на жалбоподателя бил издаден и талон №0005227 за изследване, с който му било оказано да се яви в ЦСМП – гр.Созопол до 30 минути от връчването, но А. отказал да получи и този талон. Отказът му бил скрепен с подписа отново на Т.С.. В цифров вид вмененото на жалбоподателя нарушение било по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, а в словесен за това, че на 07.09.2018 г. около 23:39 часа в гр.Созопол по улица „Републиканска“ до магазин „Болеро“ в посока към улица „Одеса“ управлявал процесния автомобил под въздействие на алкохол с концентрация от 0.99 промила, установено със съответното техническо средство.

На 27.12.2018 г., извън рамките на инструктивния срок по чл.52, ал.1 ЗАНН и в рамките на давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН, наказващия орган издал обжалваното НП, което, както бе посочено по-горе, било връчено на жалбоподателя на 18.01.2019 г. В цифров и словесен вид вмененото на жалбоподателя е идентично с това, отразено в АУАН.

На 28.01.2019 г., в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК с вх.№251000-1936/28.01.2019 г. при наказващия орган постъпила процесната жалба.

 

            ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 Съдът не установи процесуални нарушения или материалноправни пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително решение.

             АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 ЗДвП.

           Съгласно чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП на водач на МПС се забранява да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. В настоящия случай не се оспорва, че деянието е извършено. Прави се позоваване на съществуването на форсмажорно обстоятелство като причина за извършване и съответно като обстоятелство, изключващо вината на А..

            Налице са някои особености на случая, при наличието на които настоящия състав не намира, че е налице форсмажорно обстоятелство.

            На първо място, А. и Т.са могли отново да прибягнат до помощта на неговия зет за откарването им в техния дом след приключване на медицинския преглед в ЦСМП – Созопол и след покупка на лекарствата от посочената аптека. Това е най-логичното действие като завършек на вечерта, независимо от времето от денонощието и ако се приеме за достоверна версията, че той е закарал А. и Т.до ЦСМП - Созопол. За сметка на това се посочва, че той (зетят) бил освободен, защото имало вероятност Т.да бъде транспортирана до гр.Бургас.

            На второ място и видно от показанията на свидетелите Г. и Б. е, че обяснението, което А. им дал като причина за това да управлява процесното МПС е нуждата от това да закара Т.до ЦСМП – Созопол, а не да я откара от това място до дома им. Това е обяснение, което жалбоподателя е дал на полицаите минути, след като е бил спрян за проверка. Нито дума за зет, който е закарал него и приятелката му до болничния пункт.

            На трето място, обяснението, че нямало таксита по това време звучи неправдоподобно. Созопол е силно посещаван курорт. Отделно от това същата вечер е имало и сериозно културно събитие – концерт от Празници на изкуствата „Аполония“, или само „Аполония“, който е български културен фестивал, провеждан ежегодно в гр.Созопол от 1984 г. Поради това е неправдоподобно да се твърди, че в началото на месец септември и преди полунощ в курорт като гр.Созопол са липсвали таксита, както преди посещението на ЦСМП – гр.Созопол, така и след това.

            При посоченото дотук за настоящия състав не съществува форсмажорно обстоятелство, при наличието на което вината на жалбоподателя А. да бъде изключена.

            Наложените административни наказание по вид „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“ са с фиксирани размери, поради което не съществува възможност за тяхното намаляване. Категорично е установена и концентрацията на алкохол в кръвта на А. и тя е била 0.99 промила. Поради това деянието е правилно санкционирано по чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП, а не по т.1.

 

            Като цяло настоящия случай не обладава някакви особености, при вземане предвид на които да се стигне до извода, че се касае за маловажен случай. Очевидно се касае за лице, което по една или друга причина не се е държало адекватно в протежение на проверката, след като е станало ясно, че действително в кръвта му има наличие на алкохол и то в гранични стойности на тези, необходими да се счете, че е извършено не административно нарушение на ЗДвП, а престъпление по НК. Налице са многократни опити проверката да бъде осуетена, като в тези усилия е вложено и своеобразно прилошаване и припадане на А. на земята. Предвид посоченото дотук настоящия състав не намира основание за наличие на хипотезата на чл.28 ЗАНН, т.е. настоящия случай не е въобще маловажен. Става въпрос за сериозно нарушение на правилата за движение, резултатите от което биха могли да бъда опустошителни както за самия А. и приятелката му, така и за други, невинни участници в движението.

            С оглед посоченото дотук съдът намира, намира че обжалваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №18-0346-000471/27.12.2018 г., издадено от Началник на РУ – гр.Созопол към ОД на МВР – гр.Бургас,

с което на основание чл.53 ЗАНН и чл.174, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движението по пътищата,

на Р.В.А., ЕГН ********** с адрес: ***

са наложени административни наказания по вид „глоба” в размер от 1 000.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)

в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

Районен съдия:_/п/

Вярно с оригинала:

ММ