Р Е Ш Е Н И Е
№241 06.06.2022г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
седемнадесети май 2022г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №132 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118 от КСО вр. с чл. 128 от АПК, образувано по жалба
на Т.С.С. против Решение № 1040-23-13/04.02.2022г на Директор ТП НОИ Стара Загора, с което е
потвърдено Разпореждане №РВ-3-**********/09.12.2021г на Ръководител на Контрола
по разходите на ДОО в ТП НОИ Стара Загора, с което на основание чл.114 ал.2 т.2
и чл.114 ал.3 от КСО е разпоредено възстановяване на добросъвестно получените
парични обезщетения за бременно и раждане, парично обезщетение за отглеждане на
малко дете за периода от 30.12.2015г до 05.02.2018г в размер на
10 415.27лв.
За Т.С. са подадени уведомления по чл.62
ал.5 от КСО за сключен трудов договор от 10.12.2015г с ДИМИ 11 ЕООД град
Казанлък и за прекратяването му от 07.02.2018г. Подадени са и данни с декларация образец 1
„Данни за осигурено лице“ по чл.5 ал.4 т.1 от КСО за осигуряване, чрез
дружеството за периода от 10.12.2015г до 06.02.2018г, включително.
По БЛ №Е20164365168 с период на временна
неработоспособност от 30.12.2015г до 12.02.2016г, включително, БЛ №Е20153943712
с период на временна неработоспособност от 05.02.2016г до 17.03.2016г
включително, БЛ №Е20153943712 с период на временна неработоспособност от
05.02.2016г до 17.03.2016г и по БЛ №Е20164850746 с период на временна
неработоспособност от 18.03.2016г до 12.05.2016г включително, и приложение №10
към заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и
раждане за остатъка до 410 дни на основание чл.50-51 от КСО с начална дата
13.05.2016г и към заявление –декларация за изплащане на парично обезщетение за
отглеждане на малко дете на основание чл.53 от КСО са начална дата
13.02.2017г от осигурителя ДИМИ 11 ЕООД,
са изплатени парични обезщетения аз периода от 30.12.2015г до 05.02.2018г в общ
размер на 10 415.27лв по декларираната от лицето банкова сметка.
Извършена е проверка от контролен орган при
ТП НОИ Стара Загора на търговско дружество ДИМИ 11 ЕООД град Казанлък
приключила с констативен протокол №КВ-5-23-00942780/24.06.2021г по време на
която са установени факти и обстоятелства, които водят до извода, че С. не е
осигурено лице по смисъла на §1 ал.1 т.3 от ЗДР на КСО, чрез ДИМИ 11 ЕООД, а
именно: Управителя на дружеството не представя никакви документи, доказващи
извършването на търговска дейност от това дружество. Управителката е подписала
декларация, че не е запозната с дейността на дружеството, не съхранява никакви
документи, не са й известни обекти, в които да се извършва търговска дейност,
няма данни за наетите лица, както и за счетоводното обслужване, не е
упълномощавала лица да я представляват. След писмени запитвания ТД на НАП
удостоверява, че за 2015г, 2017, и 2018г дружеството не е подавало ГДД по чл.92
от ЗКПО, а за 2016г е подадена декларация, че дружеството не е извършвало
търговска дейност. До С. е изпратено писмо да се яви в ТП НОИ Стара Загора и да
попълни декларация за изясняване на факти и обстоятелства във връзка с
упражняването на трудова дейност при този осигурител. Писмото е върнато в ТП
НОИ Стара Загора като непотърсено. Въз основа на установеното служебно за
заличени данни по чл.5 ал.4 т.1 от КСО по отношение на С., подадени от ДИМИ 11
ЕООД за периода от 10.12.2015г до 02.2018г. След направените констатациите за
не извършвана търговска и съответно трудова дейност, водещи до извод за липса
на условията, при съществуване на които С. се определя за осигурено лице –
извършване на трудова дейност, макар и в рамките на ден, и въз основа на данните, налични в
информационната система на НОИ и данните, предоставени от ТД на НАП Стара
Загора е установено, че е налице основание за прилагане на чл.114 ал.2 т.1 от КСО.
Разпореждането е получено на 04.01.2022г на
адрес в ***** лично от С., която го обжалва на 17.02.2022г. в срока по чл.117
ал.2 т.3 от КСО – 14 дни. Жалбата е основана на доводи за допуснато процесуално
нарушение на правото й на защита, защото не е потърсена втори път за участие в
производството преди издаване на неблагоприятен за нея административен акт.
Заявява, че е работила за ДИМИ 11 ЕООД. Отправя обвинения, че с „лека ръка“
тоест автоматично се прилага спрямо нея закон, който изисква от деца да върнат
пари, които са получавани от техния родител, за да бъдат отглеждани.
Жалбоподателката счита, че няма причина да връща парите, които се дължат на
нейните деца по закон и Конституция. Иска въз основа на тази си убеденост и
твърдение, че е работила да бъде отменено обжалваното разпореждане.
С Решение № 1040-23-13/04.02.2022г
Директор ТП НОИ Стара Загора потвърждава разпореждането и оставя жалбата без
уважение, позовавайки се действащите правни норми, изяснявайки тяхното
съдържание и последиците от сбъдване на фактите и обществените отношения, които
регулират. Посочва всички факти, които са установени в качеството им данни,
имащи значение за съществуване на упражненото право на парично обезщетение за
бременно и раждане, съответно за ползване на отпуск за отглеждане на дете до
2г. Изрично е посочено, че по реда на чл.29 ал.1 от Инструкцията за реда и
начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност е назначена проверка на
18.06.2019г на осигурителя ДИМИ 11 ЕООД, като е установено, посредством
публичните регистри за търговците, че дружеството е придобито в собственост от
„ТЕРМОИЗОЛАЦИИ – СТАРА ЗАГОРА“ на 16.10.2015г, чрез изкупуване дружествените
дялова на съдружниците и управителите му Д. С. О. и М. Х. М.. След изкупуване
на дружествените им дялове, ДИМИ 11 ЕООД става собственост на друго търговско
дружество ТЕРМОИЗОЛАЦИИ –СТАРА ЗАГОРА ЕООД, което се управлява от С.Н.И..
Същата е управител на 30 дружества, регистрирани на територията на страната,
които имат задължения към бюджета в особено големи размери. По искане на ТП НОИ
Стара Загора е извършена проверка на ДИМИ 11 ЕООД от ТД на НАП Пловдив.
Съгласно писмо на Директора на ТД НАП Пловдив от за 2015, 2017 и 2018г
дружеството не е подавало ГДД по ЗКПО, а за 2016г декларира, че не осъществява
търговска дейност. Дружеството няма регистрирани фискални устройства за периода
от 2014г до 22.11.2018г. На адреса на управление дружество не е открито. По
данни в регистър „трудови договори“ има
регистрирани 77 уведомления по чл.62 ал.5 от КСО за 67 наети лица по трудово
правоотношение, като към 01.01.2020г всички са прекратени. Проверката е
приключила с Констативен протокол от 24.06.2021г като на основание чл.108 ал.1
т.3 от КСО са издадени Задължителни предписания от 24.06.21г да се заличи
информацията по декларация образец 1 за всички лица с данни за вид осигурен с
код 01, включително и за С. за периода от 30.12.2015г до 06.02.2018г. Данните
за С. са и служебно заличени след влизане в сила на предписанията. Предвид
заличаване на данните за осигурителния стаж и доход и възникналите ново
обстоятелства е установено, че по процесните болнични листове и заявления-декларации
неоснователно е изплатено парично обезщетение за бременност и раждане и парично
обезщетение за отглеждане на малко дете. Установената липса на трудово правна
документация, наред с липсата на данни за търговска дейност е основание по
чл.114 ал.2 т.2 от КСО да се изиска възстановяване на добросъвестно, но без
основание / при липса на право/ получени суми за обезщетения.
Решението е връчено на 11.02.22г, а жалбата
до съда е подадена на 22.02.2022г в рамките на 14-дневния преклузивен
срок за обжалване, поради което е допустима.
С жалбата се иска отмяна на решението и
потвърденото с него разпореждане и присъждане на разноските по делото, поради
следните наведени основания: установява се валидно възникнало трудово
правоотношение, реално полагане на труд ведно с лишаване от правото по чл. 6
ал.1 от ЕКЗПЧ за гледане на делото в разумен срок от независим и безпристрастен
съд, създаден в съответствие със закона, което принадлежи на всяко лице, чиито
граждански права са предмет на правен спор. С. не е участвала в производството
по издаване на задължителните предписания, като последиците от неговото
приключване автоматично засягат нейната имуществена сфера и правата й на
осигурено лице като ги отричат, без възможност да се установи противното. Оспорват
се изводите за липса на търговска дейност, извършвана от осигурителя ДИМИ 11
ЕООД и се твърди, че С. е била служител на този работодател и е полагала труд.
Оттук се сочи, че не са налице основанията по чл.114 ал.2 т.2 от КСО да бъде
адресат на разпореждане за възстановяване на добросъвестно, но неоснователно
получени суми, изплатени като обезщетения за бременност и раждане, както и за
отглеждане на дете до две годишна възраст. Развиват се правни съображения,
основани на определението за осигурено лице, на разпоредбите, които определят
право на изплащане на обезщетения от посочения вид, като се сочи, че правото на
обезщетение зависи от наличието на осигуряване към момента на възникване на
осигурения социален риск. Следователно правно значение имат данните в РОЛ към
датата 30.12.2015г, а не данните в РОЛ към момента на издаване на оспореното
разпореждане, след извършено служебно заличаване на информацията, че С. е
осигурено лице. Следователно нови данни по смисъла на чл.114 ал.2 т.2 от КСО са
само тези, които сочат на осигурителния му статус към деня на сбъдване на
риска. Посочва, че няма доказателства на ДИМИ 11 ЕООД – на неговия управител,
да са връчени задължителните предписания, за да са влезли в сила и по този
начин да се е сбъднал факт, притежаващ признаците на състава по чл.114 ал.2 т.2
от КСО. Следователно не може органа да се позовава на собственото си не
правомерно поведение и да заличава служебно данни, от които зависи
съществуването на правото на обезщетение, което вече е изплатено. На следващо
място, за да се приложи чл.114 ал.2 т.2 от КСО трябва да е установено, че не са
били налице условията на чл.40 ал.1 от КСО – 6 месеца осигурителен стаж за
осигурения социален риск и лицето, на което се отпуска и изплаща обезщетението,
да има качеството на осигурено такова, или да се установи, че е налице някоя от
хипотезите на чл.46 ал.1 и ал.3 от КСО, изключващи изплащането на ПОБН. На
жалбоподателката са удържани суми за осигуровки, подписвала е ведомости, които
органа е следвало да провери, а недобросъвестното поведение на работодателя не
следва да има последици спрямо добросъвестно лице.
Ответника Директор ТП на НОИ Стара Загора,
чрез процесуалния си представител иска от съда да бъде отхвърлена жалбата по
доводите, изложени в обжалваното решение и разпореждане. Претендира
възнаграждение за юрисконсулт.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид становищата на страните, съобразно доказателствата и закона, намира
за установено следното:
Решение №1040-23-13/04.02.2022г на
Директор ТП НОИ и потвърденото с него Разпореждане №
РВ-3-23-01046371/09.12.2021г на ръководителя на контрола по разходите на ДОО
при ТП НОИ Стара Загора са законосъобразни.
Правото на защита на жалбоподателката не
е нарушена, поради това, че не е търсена повторно в хода на производството по
издаване на процесното разпореждане, тъй като няма пречка в хода на съдебното
производство по неговото обжалване да твърди и представи доказателства, че е
полагала труд в рамките на периода от 10.12.2015г до датата на сбъдване на
осигурения риск 30.12.2015г, включително и за получено трудово възнаграждение в
уговорения размер. Подписването на ведомости за заплати не би доказало престиране на труд, а има значението на признание за
получено възнаграждение – частен свидетелстващ документ, който лицето, което
дължи възнаграждение може да ползва срещу кредитора си, съответно в хода на
административното производство то има значението на факт, който е косвено
доказателство за реално престиране на труд.
При отпускане на обезщетение за осигурени
социални рискове се извършва проверка за сбъдване на фактически състав, който
поражда правото на обезщетение, но въз основа на представени документи, поради
което законодателя е предвидил, че при установяване на нови данни, които
отричат възникване на правото / за настоящия случай приложимо/, следва да се
възстанови полученото без правно основание обезщетение, дори и когато се касае
за добросъвестност тоест декларирани са вярно фактите, че съществува трудов
договор и че е настъпил осигурителен риск. Не се спори, че С. е била
неработоспособна, поради бременност и раждане, считано от 30.12.2015г, както и
че вярно е декларирала отглеждането лично на детето си, което се изисква от
нея, за да бъде признато и отпуснато обезщетение за този осигурен риск при
условие, че и работодателя е подал данни за периодите в осигуряване, размер на
възнаграждение. Не се спори и, че в
нейна полза са плащани осигуровки за
този риск, при сбъдване на който тя, а не децата й, да получи обезщетението,
което замества трудовото й възнаграждение. Ето защо тя е добросъвестна –
настъпил е осигурителен риск, удостоверен от болнични листове, има сключен
трудов договор, но не този факт, а началото на трудовото правоотношение е
основание за осигуряване, откъдето следва и законодателното разрешение, че
осигурено лице е и онова, за което следва, но не са платени осигуровки. Вярно
е, че работодателя декларира началото на трудовото правоотношение, поради което
не сбъдването на този факт, не води до нейна недобросъвестност, но законодателя
е предвидил връщане на полученото без основание от този, който го е получил.
Противно разрешение - да се иска
връщането му от работодателя ще бъде не пропорционално намеса в правото му на
мирно ползване на притежанията, тъй като от него ще се изисква да възстанови
нещо, което не е притежавал и не е получил. Ответника е установил именно
липсата на качеството осигурено лице по чл.40 ал.1 от КСО въз основа на данни,
които са му станали известни след отпускане на обезщетението. Разпоредбата на
чл.114 ал.2 т.2 от КСО е мярка за контрол върху притежанията по смисъла на чл.1
от Протокол 1 от ЕСПЧ, тъй като изплатените обезщетения са получени от лицето и
то има право да ги ползва, като намесата, чрез разпореждането за тяхното
връщане може да се основава на закон, да бъде пропорционално и да обслужва
обществения интерес. Това са условията, които следва да бъдат изпълнени, за да
се гарантира признатата свобода на преценка на държавите-страни по ЕКЗПЧ да
предвидят мерки за контрол върху правото на мирно ползване на притежанията.
Целта на чл.114 ал.2 т.2 от КСО, а именно охрана на обществения интерес се
установява от чл.3 от КСО, който въздига принципа на солидарност на
осигуряването, като изплащането на обезщетения без да се е сбъднало основанието
за пораждане на правото засяга другите тоест общността, извън лицето, което е
адресат на акта и по-специално бюджета на ДОО. По тази причина законодателя е
допуснал контрол върху изплатените обезщетения, които се отпускат въз основа
проверка на представени документи, но и именно солидарността като принцип на
осигуряването и изплащането на обезщетенията е довела да изискването за реално
начало на трудовото правоотношение, изводимо от определението за осигурено
лице. Осигурено е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която
подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са
внесени или дължими осигурителни вноски – реалност на престацията труд, а не
формалност на сключване на трудов договор и плащане на осигуровки, въз основа
на подадени декларации, които са средство за удостоверяване на факти, но нямат
материална доказателствена сила. След като ДИМИ 11 ЕООД няма извършвана
търговска дейност, няма дори реален адрес, на който да бъде намерен този
осигурител, но такъв само по документи, не може да се приеме, че С. е
престирала труд за търговец, който съществува само в Търговския регистър.
Свидетелката С.И., която е вписана за управител твърди, че срещу определени
суми е дала съгласие да бъде управител на множество търговски дружества, които
назовано от нея лице – Й. и е давало. Следователно не може да се приеме, че
сключвайки трудов договор на 10.12.2015г, жалбоподателката е започнала реално
работа като секретарка на адрес, на който дружество няма. Към 20.12.2015г,
когато настъпва риска бременност и раждане, тя не е била осигурено лице, тъй
като реално трудово правоотношение между нея и ДИМИ 11 ЕООД никога не е
започвало. Онова, което в случая й е спестено е недобросъвестността, поради
което няма да връща лихви в случай, че изпълни разпореждането в срока за
доброволно изпълнение, но да се твърди, че труд е полаган за дружество, за
което няма нито една обективна следа да е извършвало каквото и да било дейност
е против житейската и формална логика. Обичайни са практиките на сключване на
трудови договори с цел ползване на обезщетения за предстоящи осигурителни
рискове с работодатели, които не извършват дейност, а като не е наведена
недобросъвестност, ответника е съобразил посочените по-горе факти на вярно деклариране
на обстоятелството, че С. отглежда детето си, без да работи, както и че
работодателя не вярно е декларирал начало на трудово правоотношение и подал
данни в РОЛ, които са заличени. Последното не би могло да бъде основание по
чл.114 ал.2 т.2 от КСО, само ако жалбоподателя посочи реални факти, доказващи престиран труд, какъвто не е подписването на ведомост за
заплата и внасянето на осигуровки в НОИ. Спазени са изискванията на чл.1 Протокол 1 от
ЕККЗПЧ за намеса в мирното ползване на притежанията само в обществен интерес,
въз основа на закон, който не се прилага автоматично – няма пречка за адресата
да установи реално престиране на труд, като нито
органа, нито съда е обвързан от заличаването на данните в РОЛ, точно както и
тяхното вписване към момента, от който се отпуска обезщетение не преклудира
проверката за сбъдване на фактите по определението за осигурено лице. В жалбата
обаче няма такива твърдения фактически, за които съда да даде указания да бъдат
доказани. Съдът проверява законосъобразността въз основа на посочените от
страните факти и дава указания само за тяхното доказване, като в противен
случай нарушава принципа за безпристрастност. Страната избира линията на
защита, а в случая фактите, на които жалбата се основава не се отнасят за реално
начало на трудово правоотношение – къде, на кой адрес е работила
жалбоподателката не сочи, какво точно е работила, какви документи е изготвила,
като иска да се приеме за вярно вписаното в трудовия договор, но той е
диспозитивен частен документ и няма материална доказателствена сила. Основание за осигуряване не е спазване на
писмената форма за валидност на трудовия договор, а реалното начало на неговото
изпълнение, поради което и въз основа на принципа на солидарността и при не
внесени осигуровки, едно лице може да получи обезщетение и така да бъде
реализирано поетото задължение за закрила на правото на труд. Контрола обаче
върху получени обезщетения е законово регламентиран, като прилагането му в
конкретния казус е пропорционално – търси се връщане само на полученото, при
това поради добросъвестност, без да се засяга евентуалната възможност лицето да
знае, че не е започнало да престира труд, при което
да дължи и лихвите. Правото на обезщетение поради бременност, раждане и
отглеждане на дете е признато на осигурените, които работят, а закрилата на
майките, които не са обхванати от осигурителната система е предвидена по
социалните закони и това е така, защото обезщетението по КСО замества трудови
доходи, а помощта по социалните закони
гарантира правото на живот и социална закрила.
На ответника се следва сумата от 100лв
по Наредбата за правната помощ, представляваща възнаграждение за
юрисконсулт.
Воден от тези мотиви,
Административен съд Стара Загора
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.С.С.
против Решение №1040-23-13 04.02.2022г на Директор ТП НОИ Стара Загора.
ОСЪЖДА Т.С.С. ЕГН **********
да заплати на Национален осигурителен институт сумата от 100лв/сто/,
представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
обявено.
Решението да се съобщи,
чрез изпращане на препис до страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: