Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр.***, 01,11,2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
***СКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански
състав, в публично
заседание на шестнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА НАЙДЕНОВА
при
секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д. №5486 по описа на съда за 2017
година, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Пред РС *** е постъпила искова молба от З. „Б.И.”
АД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, представлявано от ***и ***,
чрез пълномощника адв.М.Г.,***, ЕИК ***, с адрес гр.***,
в която се твърди, че на 12,03,2012 г., в гр.***, в района на кръстовището на
ул.***, до бензиностанция „***“, е реализирано ПТП с участието на лек автомобил
„***“, модел МЛ320, с ДК №***, управляван от Ц.Б.П., като л.а. попада в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. Сочи се, че процесния
автомобил е застрахован при ищеца с полица ГО №***, валидна към датата на
събитието, като след ПТП е заведена щета №***/12 г., по която е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 625,00 лева. Сочи се, че според
съставения протокол за ПТП №1389427 от 12,03,2012 г., причина за произшествието
е необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. Твърди се, че съгласно
чл.213, ал.1 от КЗ, след изплащане на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата
и има право на регресен иск. Сочи се, че ответникът е
поканен да заплати сумата, но плащане не последвало. Ищецът твърди, че подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение, било образувано
ч.гр.д.№4006/2017 г. на ПлРС и издадена заповед,
срещу която длъжникът своевременно възразил. В заключение ищеца моли съда да
постанови решение, с което на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.213,
ал.1 от КЗ/отм./ да признае за установено по отношение на ответника, че същият
дължи на ищеца сумата от 625,00 лева, представляващи изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „***“ и ликвидационни разноски, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до
окончателното изплащане на сумата. Ищеца претендира и направените деловодни
разноски в заповедното и исковото производство. Ищеца не се представлява в
с.з., за което е редовно призован.
В срока по чл.131 от ГПК, по делото е постъпил
писмен отговор от ответника – О.П. в който е изразено становище, че предявеният
иск е неоснователен. Сочи се, че в конкретния случай от представените
доказателства не може да се установи местоположението на неравността на пътното
платно и от там – наличието или не на маркировка. Сочи се, че липсва яснота
спазени ли са изискванията на застрахователя, и по-точно клаузата му за
функционална годност на гумите; сочи се, че не е установено съобразена ли е
била скоростта на движение на застрахования автомобил със законовите изисквания
и пътната обстановка. Твърди се, щетата, предмет на иска е настъпила вследствие
на ПТП в светлата част на денонощието, и при внимателно шофиране и съобразяване
със скоростта, определена за градски условия, въпросното ПТП би било избегнато.
В с.з., за което е редовно призован, ответникът не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца
намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422 вр.чл.415,
ал.1 от ГПК вр.чл.213, ал.1 от КЗ. Налице е спор
между страните относно дължимостта на вземането по
издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№4006/2017 г. по описа на ПлРС. Предявеният иск е
допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена
въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително
основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок,
заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си,
предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
Видно от приложеното ч.гр.д.№4006/2017 г. по описа на РС ***
е, че ищеца е депозирал на 03,04,2017 г. заявление по реда на чл.410 от ГПК за
издаване на заповед за изпълнение срещу ответника за процесната
сума от 625,00 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
щета №*** и ликвидационни разноски. За претендираното
вземане е издадена заповед за изпълнение №2616 от 05,06,2017 г. С Разпореждане
на съда от 15,06,2017 г. е указано на заявителя да предяви иск за установяване
на вземането си, на основание чл.415, ал.1 от ГПК, поради постъпило в
законоустановения двуседмичен срок възражение от длъжника.
Видно
от приложения протокол за ПТП с бланков №1389427/12,03,2012 г. е, че на 12,03,2012
г. в гр.***, в района на кръстовището на ул.***, до бензиностанция „***“, Ц.Б.П.
управлява лек автомобил марка ***, модел МЛ“320”, рег.№***, при което попада в
необезопасена и несигнализирана шахта на пътното платно и причинява ПТП с
материални щети по МПС.
Видно
от представената на л.6 от делото Полица №*** от 06,04,2011 г. е, че към
момента на пътнотранспортното произшествие, собственикът на увредения автомобил
„***, Булстат *********, е имал валидна застраховка “***” със срок на действие
от 06,04,2011 г. до 05,04,2012 г. в З. „Б.и.”АД.
Видно
от приложения доклад по щета №***/19,03,2012 г. е, че щетите, които са били
причинени на посочения по-горе лек автомобил в резултат на настъпилото ПТП, са
в размер на 610,00 лева, и са заплатени на управляващия увредения автомобил на 07,05,2012
г. с РКО №187 от същата дата.
От
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-автотехническа
експертиза, което съдът приема като вярно, обективно и компетентно дадено, се
установява, че стойността на щетите е 610,00 лева, като съобразно механизма на
произшествието, посочен в протокола за ПТП и нанесените при това произшествие
щети, последните са в причинна връзка с настъпването на същото.
От
показанията на св.Ц.П. се установява, че случилото се ПТП през 2012 г. било
привечер, на кръстовището на светофарите след „***“, не видяла дупката и минала
през нея, в резултат на което били увредени предна и задна леви гуми.
Свидетелката твърди, че веднага се обадила в Полицията и били изпратени
полицаи, които съставили протокол за ПТП.
С
оглед на обсъдените доказателства, съдът намира от правна страна следното:
С
оглед осъщественото плащане от страна на ищеца на застрахования, то в полза на
застрахователя е възникнало регресно вземане срещу причинителя на вредата, на
основание чл.213, ал.1 от Кодекса за застраховането, до размера на заплатеното
обезщетение. Установи се при какви обстоятелства е била причинена увредата на
лекия автомобил, а именно водачът е навлязъл в дупка на пътното платно, което
причинило уврежданията по автомобила. Безспорен е фактът, че улицата,
на която е станало ПТП, се намира в населеното място и като
такава, не е част от републиканската пътна мрежа. Пътят е местен по смисъла на
чл.3, ал.3 от Закона за пътищата и като такъв, е публична собственост
на Община ***, съобразно чл.8, ал.3 от същия закон.
Съгласно чл.31, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от
общините. Не се установява да е налице хипотезата на чл.11 от същия нормативен
акт, а именно пътят да е отдаден на концесия, поради което той се стопанисва от
самия собственик. Съгласно разпоредбата пък на чл.3 от Закона за движението по
пътищата, лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с
необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират
движението по тях, така че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и
за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните
превозни средства. Според изричната норма на чл.167, ал.1 от ЗДвП, лицата,
които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират
незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.
Според § 1, т.19 от ППЗДвП, "Препятствие на пътя" е нарушаване
целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни,
които се намират на пътя и създават опасност за движението. В случая,
установената дупка е представлявала
препятствие по смисъла на посочената разпоредба, което е създавало опасност за движението. Според чл.52, ал.1 от ППЗДвП, пътен знак Г11 се
поставя пред препятствие на пътя, когато водачите могат да заобиколят
препятствието отдясно или отляво, за да продължат движението си.
При
така установената правна уредба, се налага изводът, че за поддържането и
ремонта на пътя е отговорен собственикът му, а именно Община ***, която е проявила бездействие, изразило се в бездействие на
служителите й, натоварени да отстраняват повреди. Те са проявили бездействие в
изпълнението и на задълженията си по чл.3 от ЗДвП и не са сигнализирали
препятствието и организирали движението по начин, осигуряващ безопасността му. Ответникът не е изпълнил задължението
си за обезопасяване
и обозначаване с необходимата
маркировка на пътната неравност на общинския път, и това бездействие е станало причина за възникване на
ПТП, при което са причинени материални
щети на застрахования
от ищеца автомобил. Безспорно е установено, че са настъпили вреди,
които са в причинна връзка с процесното ПТП и ищцовото дружество е заплатило на собственика на увредения автомобил
/управителя на дружеството-собственик на автомобила/ причинените щети. Съгласно чл.213, ал.1 от КЗ застрахователя встъпва изцяло в правата на увредения
срещу причинителя на вредата до
размера на платеното обезщетение.
Във
връзка с наведените от страна на проц.представител на ответника доводи, че
протокола за ПТП не може да служи като доказателство за събитието и причинната
връзка, следва да се отбележи, че по съществото си протоколът представлява
официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.143 от ГПК. Издаден е от
длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, който съставлява доказателство за извършените от това
длъжностно лице действия и направените въз основа на тях констатации. Същият не е оспорен по надлежния ред от
ответника, поради което съставлява пълно доказателство за удостоверените в него факти. Освен това по делото
като свидетел е разпитан и водачът на лекия автомобил, който установява местоположението
на неравността на пътното платно /дупката/ и липсата на маркировка за тази
неравност.
Горното позволява да се обобщи, че предявеният
положителен установителен иск по чл.422 от ГПК е
основателен и следва да бъде уважен изцяло. Предвид изложеното, съдът счита, че
следва да се признае за установено
вземането на ищеца за главница в размер на 625,00 лева/610,00 лева
платено обезщетение и 15,00 лева ликвидационни разноски/, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 03,04,2017 г. до окончателното изплащане, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№4006/2017 г. по описа
на РС ***.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 25,00 лева за държавна такса,
60,00 лева депозит за вещо лице, 20,00 лева депозит за свидетел, 300,00 лева за
адвокатско възнаграждение в исковото производство.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство съобразно изхода на спора. Ето
защо ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца и разноските
от заповедното производство
в размер на 25,00
лева за държавна такса и 300,00 лева за адвокатско възнаграждение.
По
така изложените съображения ***ският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1, вр.чл.415,
ал.2 от ГПК вр.чл.213, ал.1 от КЗ /отм./, че ОБЩИНА ***,
с адрес гр.***, пл.***, представлявана от ***, ДЪЛЖИ на З. „Б.И.” АД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***,
представлявано от ***и ***, сумата от 625,00 лева,
представляващи изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „***“ и
ликвидационни разноски /по щета №***/19,03,2012 г./, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда - 03,04,2017 г.,
до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение №2616 от 05,06,2017 г. по ч.гр.д.№4006/2017 г. по описа на РС ***.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ОБЩИНА ***, с адрес гр.***, пл.***, представлявана от ***, ДА ЗАПЛАТИ на З. „Б.И.” АД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, представлявано от ***и ***,
деловодни разноски в исковото производство както следва - 25,00
лева за държавна такса, 60,00 лева депозит за вещо лице, 20,00 лева депозит за
свидетел, 300,00 лева за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ОБЩИНА ***, с адрес гр.***, пл.***, представлявана от ***, ДА ЗАПЛАТИ на З. „Б.И.” АД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, представлявано от ***и ***,
деловодни разноски в заповедното производство както следва - 25,00
лева за държавна такса и 300,00 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ***ски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
районен
съдия: