№ 266
гр. Плевен, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско
дело № 20214400500451 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260177 от 26.02.2021г., постановено по гр.д. №
7632/2019г. Плевенският районен съд, на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ, е
признал за незаконно и е отменил уволнението на Л. С. К., извършено на
основание чл. 330, ал.2, т.6 от КТ, във връзка с чл. 188, т.3 от КТ, със Заповед
№ЛС 47/30.10.2019г. на инж. Д.Б., представляващ „***“, Горна Оряховица
към „***” ЕООД. Възстановил е ищеца, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ, на
заеманата преди уволнението длъжност „***" в Гара Плевен Запад към
Бизнес-център Горна Оряховица „***“Горна Оряховица. Уважил е и третият
от обективно съединените искове, като е осъдил, на основание чл.344, ал.1,
т.3, вр.чл.225, ал.1 КТ, ответника да заплати на Л. С. К. сумата от 4203,16 лв.,
представляваща обезщетение за времето, през което ищеца е останал без
работа поради уволнението, в периода 01.11.2019г. – 02.03.2020г., ведно със
законната лихва от 29.11.2019г. до окончателното плащане на
сумата.Присъдил е и съответните суми за разноски в полза на ищеца и на
1
Плевенски РС.
С решение № 260354/10.05.2021г. Плевенски РС е допълнил на
основание чл.250, ал.1 от ГПК решение №260177 от 26.02.2021год., като е
отхвърлил предявения на основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ
от Л. С. К., против „***“, Горна Оряховица, иск за разликата от присъдените
4203,16лв. до претендираните 7062лв. и за периода от 03.03.2020год. до
01.05.2020год., като неоснователен и недоказан. Със същото решение е
изменено, на основание чл.248 от ГПК Решение №260177 от 26.02.2021год.,
като на основание чл.78 ал.3 от ГПК „***“, Горна Оряховица,
представлявано от директора Д.Б., е осъдено да заплати на Л. С. К., разноски
по делото съразмерно с уважената част от исковете – сума в размер общо на
1038,07лв.
И срещу двете решения са подадени въззивни жалби от „***“,
Горна Оряховица, представлявано от директора инж.Д.Н.Б., чрез
гл.юрисконсулт в ПТП Г.Оряховица Я.Л.. В жалбата срещу основното
решение се правят оплаквания, че то е неправилно, незаконосъобразно и
постановено при нарушение на материалния закон и на процесуалните
правила. Въззивникът счита извода на първоинстанционния съд за нарушение
на разпоредбата на чл.193 от КТ за незаконосъобразен, тъй като съдът е
нарушил принципа за диспозитивно начало като се е произнесъл по
ненаведен в исковата молба порок на атакуваната заповед за уволнение.
Счита, че въпросите относно изслушването на работника и приемането на
писмените му обяснения не са били предмет на изследване и съдът не е
следвало да се произнася по тях, тъй като няма изрично оплакване на ищеца
за такова нарушение при издаване на заповедта. Въззивникът счита за
неправилен и необоснован и извода на Плевенски РС за неспазена процедура
по събиране на информация за заболяване по Наредба № 5 от 20.02.1987г. за
болестите, при които работниците, боледуващи от тях имат особена закрила
по чл.333, ал.1 от КТ. Заявява, че този извод е в противоречие с установеното
по делото, че на работника е била предоставена информация за ползвана
закрила по КТ, която той е отказал да получи, отказът му е оформен по
надлежен ред и документа не е оспорен от него.
Въззивникът се позовава и на незаконосъобразни и необосновани
2
изводи на районния съд по същество на спора, с които е прието, че не е
извършено от работника нарушение на трудовата дисциплина, което да води
до налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.Счита също, че не е
доказано оставането без работа вследствие незаконно уволнение и че няма
основание за присъждане на законна лихва върху обезщетението по чл.225
КТ, тъй като такава не е била поискана.Моли въззивния съд да постанови
решение, с което да бъде отменено решението на Плевенски РС като
неправилно и незаконосъобразно и да бъде постановено друго по съществото
на спора, с което да бъдат отхвърлени предявените искове, по подробно
изложените в жалбата съображения.
В подадената от „***“, Горна Оряховица, представлявано от
директора инж.Д.Н.Б., чрез гл.юрисконсулт в ПТП Г.Оряховица Я.Л.
въззивна частна жалба против решението от 10.05.2021г., е изложено
оплакването, че допуснатото изменение и допълнение на решението не е
съобразено с изхода от спора при присъждане на разноските.Моли решението
да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да се измени и
допълни основното решение, в частта му за разноските, като бъде осъден
ищеца да заплати но ответника разноски в размер на 202.41лв., а ответника да
заплати на ищеца разноски в размер на 714.21лв. вместо 1038.07лв.
Въззиваемата страна Л. С. К., чрез пълномощника си адв.Г. Г. е
депозирала отговор на въззивната жалба, в който е изразено становище, че тя
е неоснователна, а решението на Плевенски РС, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.Жалбите са подадени в срок и са
процесуално допустими. За да се произнесе по основателността им
въззивният съд обсъди оплакванията изложени в тях, взе предвид
становището на насрещната страна, прецени събраните пред първата
инстанция доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за
установено следното:
Безспорно е между страните, че до момента на дисциплинарното
уволнение ищецът е заемал длъжността „***“ в гара Плевен-запад към Бизнес
център Г.Оряховица, при *** Г.Оряховица. Те не спорят, че по време на целия
си трудов стаж при ответника на работника не са налагани дисциплинарни
наказания. Не се спори, че трудовото правоотношение е прекратено на
3
основание чл.330 ал.2, т.6 от КТ вр. чл.188 т.3 от КТ, поради злоупотреба с
доверието на работодателя – чл.190, ал.1, т.4, пр. 1-во от КТ; неспазване на
правилата за здравословни и безопасни условия на труда и неизпълнение на
законни нареждания на работодателя - чл.187, ал.1, т.5 и т.7 от КТ,
съставляващи в своята съвкупност системни нарушения на трудовата
дисциплина - чл.190, ал.1, т.3 КТ. Не се спори, че заповедта е връчена на
ищеца, при удостоверен отказ, на 01.11.2019год. Наложеното дисциплинарно
наказание “уволнение” е подробно мотивирано, като констатациите за
извършените нарушения са въз основа на доклад на инж.М.М.-гл.експерт „ВС
и ПП“ при ПТП Горна Оряховица.
Нарушението на трудовата дисциплина злоупотреба с доверието
работодателя, съгласно мотивите на заповедта се изразява в „ ……работникът
възползвайки се от трудовото си провоотношение с работодателя, което му
осигурява достъп до товарните вагони/в случая цистерни с дизелово гориво/,
е решил да се облагодетелства имуществено, по време на работа, когато
обикновено е длъжен да изпълнява трудовите си задължения, но не и да
планира и извършва деяния, квалифицирани по текстове на Наказателния
кодекс“. Неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на
труда се изразява в „……неизпълнение на задължението за носене на
предоставеното предпазно средство-сигнално/светлоотразително/ елече, което
е предпоставка за настъпване на произшествия и инциденти и неизпълнение
на законни нареждания на работодателя, изразяващо се в „……неизпълнение
на Заповед № 209/28.04.2015г. на Управителя на „***“ООД“, забраняваща
съхраняването и/или пренасянето на пълни или празни съдове, които е
възможно да се използват за съхранение на горива.
Спорно е законосъобразна ли е атакуваната заповед за
прекратяване на трудовия договор с въззиваемия Л. С. К. и по-конкретно
налице ли са нарушенията на закона, на които ищецът се позовава в исковата
молба.
За да се произнесе по спора, въззивния съд съобрази следното :
Пред първоинстанционния съд е наведен довода, че заповедта за уволнение е
издадена в нарушение на 333, ал.2, вр.ал.1, т.3 КТ, поради което се явява
незаконосъобразна и следва да бъде отменена само на това основание.
4
Допълнително се сочи, че по същество работникът не е осъществил
нарушенията на трудовата дисциплина, за които е наказан.
Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви защо счита, че при
издаването на атакуваната заповед работодателят не е спазил разпоредбата на
чл. 333 КТ, както и на чл.193, ал.1 КТ, като поради тези нарушения на
процедурата за налагане на дисциплинарното наказание, е отменил
обжалваната заповед без да разглежда спора по същество.
Районният съд се е позовал чл.344 ал.3 от КТ като е отменил
заповедта за уволнение като незаконна, без да разглежда трудовия спор по
същество, приемайки, че за извършване на уволнението е следвало да се
изиска предварителното съгласие на Инспекцията по труда и такова съгласие
не е било искано. Приел е, че по делото са представени доказателства за това,
че ищецът страда от захарна болест, като това заболяване е диагностицирано
още през 2016год., а съгл. приетите писмени доказателства, ищецът
продължава да страда от същото и след уволнението. Въззивният съд намира
за необоснован извода на РС, че в случая ищецът не е бил надлежно сезиран
от страна на работодателя да даде информация за заболяването си от захарен
диабет. Не само, че не липсват доказателства за това преди да наложи
наказанието работодателят да е поискал от него да представи доказателства и
да изрази становище дали страда от болест, която му дава защита при
уволнение, но събраните в тази насока доказателства са безспорни. За да
може работодателят да събере предварителна информация че работника,
определен за уволнение страда от болест, даваща му защита при уволнение,
съответния работник е длъжен при поискване да представи в предприятието
медицински документи (епикриза, медицинско удостоверение и др.) от
лечебно заведение, в което се лекува или се води на диспансерен учет. В
настоящия случай безспорно е установено, от показанията на свидетелите
И.И. и И.В., че работодателят е поискал на 01.11.2019год. от ищеца да даде
информация/на л.118 от делото на РС/ за това дали страда от болест, даваща
му закрила по КТ преди да връчи процесната заповед за уволнение, издадена
на 30.10.2019год. Ищецът се е явил в стаята на прекия си ръководител - И.В. в
гара Плевен-запад, където му била връчена Информация за ползвана закрила,
в която е трябвало да впише дали ползва закрила на някое основание по
чл.333 от КТ. Ищецът е отказал да получи каквито и да било книжа в т.ч.
5
информационния бюлетин за здравословното си състояние и отказът му е
надлежно удостоверен от същите двама свидетели, като това няма нищо общо
с въпроса дали ползва или не очила, тъй като той не е искал да чете нищо. С
това си действие работникът сам се е поставил в невъзможност да упражни
правото си на защита при уволнение. При получаването на документа, чиято
същност му е била разяснена от прекия ръководител В., ищецът е заявил, че
няма да го подписва, след което му е била връчена и заповедта за наложеното
му наказание.
Настоящия състав на съда, приема, че без добросъвестност и
съдействие от страна на работника, работодателят няма как да зачете право,
на което този работник не се позовава.Липсват доказателства в трудовото му
досие да са се намирали документи относно заболяването захарен диабет или
то да е било известно на работодателя преди връчване на информационния
бюлетин. В тези случаи работникът не се ползва от закрилата по чл.333 ал.1.
т.3 от КТ, което е в съответствие с принципа за добросъвестно упражняване
на трудовите права и задължения.Ето защо не е налице нарушение на
процедурата при налагането на наказанието – връчването, а не издаването на
заповедта на работодателя има действие на наложено наказание. Само ако е
било необходимо разрешение от Инспекцията по труда или мнение на ТЕЛК,
то е следвало да бъде дадено преди връчване на заповедта, но случая не е
такъв. Работодателят не е бил длъжен да отлага връчването на заповедта за
друг ден при положение, че работника не е упражнил правото си на закрила
въпреки, че е имал възможност да стори това. Позоваването едва в исковата
молба на такава закрила сочи на злоупотреба с право, което е могъл да заяви
по надлежен ред и с това да препятства налагането на наказанието на
01.11.2019г.
Въззивния съд приема за напълно основателни доводите в
жалбата на „***“ Горна Оряховица, че РС е нарушил принципа за
диспозитивно начало като се е произнесъл по ненаведен в исковата молба
порок на атакуваната заповед за уволнение. В този смисъл изводите на
първоинстанционния съд за нарушение на разпоредбата на чл.193 от КТ са
незаконосъобразни, тъй като въпросите относно изслушването на работника и
приемането на писмените му обяснения не са били спорни и работникът не
счита, че са нарушени правата му по този текст от КТ и поради това няма
6
такова оплакване на ищеца. Ищецът оспорени фактите от обстоятелствената
част на заповедта за налагане на наказание, като възразява, че не е извършена
цялостна проверка на случая, не са изслушани колегите му, с които е бил на
работа, нито е сезирана полиция за установяване на престъпно деяние, в
което по същество е уличен.
Безспорно е, че свидетеля инж. М.М., заемащ длъжността „Гл.
експерт" в отдел „Вътрешна сигурност и превенция на посегателствата“, на
когото по трудово правоотношение са вменени задължения да осъществява
контрола по опазване от посегателства на собствеността във връзка с превоза
на товарите е изготвил писмен Доклад рег.№11-004679/16.09.2019г. послужил
като основа за търсене на дисциплинарна отговорност на ищеца. В доклада е
описано нарушение извършено по време на работната смяна на 11.09.2019г.,
когато ищеца, в качеството на „***", е обслужвал влак № 20895 превозващ 16
празни вагон-цистерни от дизелово гориво, заедно с останалите работници от
маневрената бригада и началник-влака Б.Л.П.. Посочено е, че придвижвайки
се по пътека край железния път от Локомотивно депо-Плевен към гара
Плевен-запад, инж.М. е бил подминат от влак № 20895, идващ откъм гара
***. При навлизане на влака инж. М.М. е забелязал Л. С. К. на стъпалата на
предпоследния вагон, като работника не е бил облечен със сигнално
/светлоотразително/ елече. След спирането на влака в гарата, ищецът е скочил
от вагона, държейки два метални съда за течности и докато се е придвижвал
от края на влака към челото му, е отварял последователно крановете на вагон-
цистерните и е подлагал съдовете под тях, за да източи остатъчното дизелово
гориво от цистерните. При приближаване на служителя М.М., Л. С. К. го е
видял, ускорил е ход, преминал е от южната страна на влака и е побягнал.
През това време служителката Т.И.Д. е описвала вагоните на влак № 20895
придвижвайки се в посока от първия вагон към последния и около средата на
влака е видяла идващия към нея инж.М.М. и е забелязала Л. С. К., докато
последният е преминавал отново през вагоните. След като не е успял да
настигне ищеца, инж. М.М. взел двата метални съда, като установил в единия
около 1-2 литра дизелово гориво, след което ги предал на И.В.. Един час след
това е бил проведен разговор между инж. М.М. и ищеца в стаята на И.В. в
гара Плевен-запад. Въз основа на този доклад, работодателят е заключил, че
ищецът е направил опит да отнеме чужди движими вещи /дизелово гориво/,
7
останал недовършен поради намесата па друг служител, като за целта
предварително е подготвил празни съдове, качил ги е във влака и е съблякъл
сигналното си елече, с цел да не бъде забелязан, докато източва гориво от
цистерните. Тези действия са квалифицирани от работодателя като
нарушения на трудовата дисциплина, осъществяващи описаните в заповедта
за наказание дисциплинарни състави.
Тази фактическа обстановка, обаче не се установява от събраните
пред първоинстанционния съд доказателства. Твърдения подкрепящи доклада
са изложени само в показанията на свидетеля, който го е изготвил – св.М.М..
Неубедителен е аргумента на въззивника, че работодателят не е сметнал за
нужно да събира информация от другите работници - маневрения стрелочник
З.Ж.А. и началник влака Б.Л.П., защото в качеството на колеги на ищеца,
работещи заедно в една маневрена бригада, било твърде вероятно да са
заинтересовани от осуетяване па дисциплинарното производство срещу
него.Разпитани пред съда, под страх от наказателна отговорност, тези
свидетели са заявили, че не е имало нищо необичайно в работния процес на
11.09.2019год.; че ищецът е носил и не е свалял светлоотразителния си елек;
че не е носил, не е имало и в локомотива каквито и да било съдове, в които да
е наливал впоследствие остатъчно гориво от цистерните.От показанията им
се установява, че през време на пътуването на влаковата композиция от с.***
до гр.Плевен, ищецът се е возил непрекъснато във втората/задната/ кабина на
локомотива, а не както твърди св.М.-накрая на композицията. Св. З.А.
установява, че при пристигането на влака в гара Плевен, ищецът е слязъл от
локомотива в предната част на композицията, за да извършва процедура по
„натягане на спирачките“, каквато дейност му е разпоредил началник-влака и
че през цялото време са били заедно. Никой от тези свидетели не е видял
нищо необичайно в действията на ищеца, нито пък някой от тях е забелязал
св.М. да гони ищеца, респ. последният да е бягал от него, да се е криел и т.н.
Установеното от присъствалите на събитията, описани в заповедта за
уволнение свидетели и казаното от тях не би следвало да се пренебрегва
поради необосновани съмнения в пристрастие. Същия ден, на същото място
те са били с наказания работник и имат непосредствени впечатления от
действията му, поради което достоверността на показанията им не следва да
се поставя под съмнение. Свидетелката Т.Д., която също твърди, че е видяла
8
Л.К. без светлоотразителен елек, не го е видяла да източва гориво или да
бяга/се крие от св.М.М.. Обстоятелството, ако се приеме за установено, че
ищецът е свалил предпазното си работно облекло, само по себе си не може да
доведе до различни изводи от изложените.
Действително, посочените нарушения на трудовата дисциплина
неносене на предпазно работно облекло и неизпълнение на заповед на
работодателя могат да се констатират от последния и без непременно да са
сигнализирани органите на полицията и евентуално да се образува
полицейско дознание, но в случая самия работодател в заповедта се позовава
на „планирано и извършено от работника деяние, квалифицирано по текстове
на Наказателния кодекс“, за установяването на което престъпление от общ
характер е следвало да се сезират компетентните органи. Това разбира се не е
предпоставка за реализиране на дисциплинарната отговорност, но пропуска е
довел до непълнота при събирането на доказателства за нейното
обосноваване. Запазените от св.М. „улики“ сами по себе си не са в състояние
да ангажират отговорността на К., при положение, че не е установено той да
ги е използвал. Дейността на правоохоранителните органи по разследване от
деянието биха могли да способстват за установяване на извършителя му. В
случая обаче тази възможност е пропусната, поради което единствено въз
основа на показанията на свидетеля, изготвил доклада за констатирано
посегателство, не може да се приеме, за безспорно установено, че на
посочената дата Л. С. К. е опитал да източва гориво от влакови
вагони/цистерни/, с което да е злоупотребил с доверието на работодателя.
Св.М. в показанията си заявява “Можеше да го стигна човека, но трябваше да
си оставя чантата и кантите и да го хвана, но предпочетох да запазя уликите“.
Твърди, че е разпознал ищеца, но същевременно не е могъл да разпознае друг
работник, който е тичал, за да го предупреди, което допълнително създава
несигурност относно идентифициране на извършителя.
Съобразявайки гореизложеното, съдът намира, че не са
събрани убедителни доказателства за това ищецът, действайки умишлено, да
е допуснал неизпълнение на трудовите си задължения, с което съвкупно да е
осъществил съставите на посочените в заповедта нарушения на трудовата
дисциплина - злоупотреба с доверието на работодателя, неизпълнение на
законни разпореждания, неспазване на правилата за безопасност при работа и
9
като цяло - системно нарушение на трудовата дисциплина. Вменените във
вина на ищеца нарушения не се доказват, което обосновава крайния извод за
законосъобразна отмяна на неговото уволнение.
Поради изложените по-горе съображения съдът намира, че иска с
правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ е основателен и правилно е бил
уважен.При това положение основателен се явява и предявеният от работника
конститутивен иск с правно основание чл.344 ал.1 т.2 КТ, с който е упражнил
потестативното си право да иска възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност. Налице са и предпоставките за уважаване на иска по
чл.344 ал.1 т.3 във вр.с чл.225 ал.1 КТ в размера, установен от ВЛ В.В. по
приетото от първоинстанционния съд заключение на СИЕ – обезщетение в
размер на 4203.16лв. за периода 01.11.2019г.-02.03.2020г. Неоснователно е
възражението на ответника, че иска не е доказан. Оставането без работа е
удостоверено с писмени доказателства – трудова книжка, регистрация в БТ и
декларация за периода през който е останал без работа /на л.255/. Ако
ответникът твърди положителен факт на започване на работа през този
период, то негова е тежестта да го докаже.Основателен е аргумента на
ответника, че не се дължи законна лихва върху сумата на присъденото
обезщетение, тъй като такава не е поискана, видно от исковата молба и от
доклада по делото.Ето защо обжалваното основно решение, следва да бъде
обезсилено само в частта, с която е присъдена законната лихва върху сумата
4203.16лв., като постановено свръх петитум.
С допълнителното си решение от 10.05.2021г. районния съд е
приел, че не се е произнесъл по цялото искане на ищеца, тъй като не е
постановил отхвърлителен диспозитив, уважил е молбата за допълване като е
отхвърлил иска за разликата до 7062лв. и за периода от 03.03.2020г-
01.05.2020г. Съобразно произнасянето си относно размера на уважените
искове, е изменил и решението в частта му за разноските. Това решение под
№ 260354/10.05.2021г. е правилно и следва да бъде потвърдено в частта му
досежно допълването и изменено в частта му относно разноските. Ищецът
който е направил разноски за адвокатско възнаграждение има право
съобразно уважената част от исковите му претенции на сумата
1038.07лв.Ответникът, който е направил разноски в размер на 500лв., от
които за юрисконсултско възнаграждение, определено по чл. 23, т.1,
10
пр.последно от НЗПП – 300лв. и 200лв. за разноски за свидетели, има право
съобразно отхвърлената част от исковите претенции на сумата 40.48лв. Или
по компенсация, ответникът следва да заплати на ищеца разноски по делото
пред ПРС в размер вместо 1038.07лв. – 997.59лв., като в този смисъл следва
да бъде изменено решението по чл.248 от ГПК.
При този изход на делото следва да бъде осъден въззиваемия да
заплати на въззивното дружество направените разноски пред настоящата
инстанция в размер на 50лева., съразмерно с уважената част от жалбите.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА, на основание чл.270, ал.3 от ГПК решение №
260177 на Плевенския районен съд от 26.02.2021г., постановено по гр.д. №
7632/2019г. по описа на съда, в частта му, с която съдът е присъдил законна
лихва върху сумата 4203.16лв.
ПОТВЪРЖДАВА, на основание чл.271, ал.1 от ГПК решение №
260177/26.02.2021г. в останалата му част.
ОТМЕНЯ решение № 260354 на Плевенския районен съд от
10.05.2021г., постановено по гр.д. № 7632/2019г. по описа на съда, в частта
му, с която, на основание чл.248 от ГПК е изменено решение №
260177/26.02.2021г. и са присъдени разноски в полза на ищеца в размер на
1038.07лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ, на основание чл.248 от ГПК Решение №260177 от
26.02.2021год., постановено по гр.д. №7632/2019год. по описа на Плевенски
районен съд, както следва: ОСЪЖДА, на основание чл.78 ал.1 от ГПК „***“,
Горна Оряховица, със седалище: гр.Горна Оряховица, ул.***, ЕИК по
БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление гр.Г.Оряховица, ******,
представлявано от директора Д.Б., поделение към „***” ЕООД, ЕИК ***, да
заплати на Л. С. К., с ЕГН **********, съд. адрес : гр.Плевен, ул.*** -
11
адв.Г.Г. от ПлАК, разноски по делото съразмерно с уважената част от
исковете и по компенсация, в размер на 997.59лв.
ПОТВЪРЖДАВА, на основание чл.271, ал.1 от ГПК
решението в останалата му част, с която е допълнено решение № Решение №
260177 от 26.02.2021год., постановено по гр.д. №7632/2019год. по описа на
Плевенски районен съд.
ОСЪЖДА Л. С. К., с ЕГН **********, съд. адрес : гр.Плевен,
ул.*** - адв.Г.Г. от ПлАК, да заплати на „***“, Горна Оряховица, със
седалище: гр.Горна Оряховица, ул.***, ЕИК по БУЛСТАТ ***, със седалище
и адрес на управление гр.Г.Оряховица, ******, представлявано от директора
Д.Б., поделение към „***” ЕООД, ЕИК ***, разноски по делото пред
въззивната инстанция съразмерно с уважената част от жалбите, в размер на
50лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12