№ 31
гр. Велико Търново , 21.01.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и първи януари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно частно
търговско дело № 20204001000432 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.423 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от страната по делото Д. Р. К.,
чрез пълномощник адвокат С. К., против определение №260121 от
30.10.2020г., постановено по в.ч.т.д. №407/2020г., с което Окръжен съд-Русе е
оставил без разглеждане възражение на Д. Р. К. против заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК №1458/17.05.2019г., издадена по ч.гр.д. №2849/2019г. на
Районен съд-Русе, като недопустимо.
Жалбоподателят моли Апелативният съд да отмени обжалваното
определение и да разгледа възражението по същество или да върне делото на
Русенския окръжен съд за произнасяне по възражението.
Счита, че Окръжният съд е установил правилно фактическата
обстановка, но неправилно е приел, че възражението е подадено след
изтичането на едномесечен срок от узнаването за заповедта за изпълнение.
Адвокатът му бил разбрал случайно за издаването й на 07.07.2020г.
Длъжникът упълномощил адвоката да подаде възражение на 10.07.2020г.
Възражението е подадено на 21.07.2020г. Следователно било подадено в срок.
1
Постъпил е отговор от другата страна Еос Матрикс ЕООД-гр.София,
чрез пълномощник адвокат Ж. Д..
Моли Апелативният съд да остави без уважение частната жалба, като
неоснователна и да потвърди обжалваното определение, като правилно.
Правилно било прието, че възражението е подадено след изтичане на
едномесечния срок. Районен съд-Русе бил връчил заповедта за изпълнение на
длъжника, спазвайки действащите разпоредби на глава шеста от ГПК. На
длъжника било изпратено съобщение на последно регистрирания адрес в
България, който факт не се оспорвал от него. Видно от разписката на
съобщението, лицето не е намерено на адреса, като е отбелязано че живее в
чужбина. Правилно съдът е уведомил длъжника по телефона, чрез съпругата
му П. К.. Заповедта за изпълнение била връчена редовно на длъжника при
спазване на разпоредбата на чл.44 ал.2 ГПК-при връчване по телефона,
надлежно удостоверено писмено с подпис на връчителя, каквито са
изискванията на процесуалния закон. Номерът на телефона е посочен от
самия длъжник. Същият не сочи и кое друго лице е възможно да е приело
обаждането и да се е представило за съпругата му. Следователно връчването
по телефона по реда на ГПК е редовно и с него Кънев е уведомен за
издадената срещу него заповед за изпълнение, като той е могъл да оспори
същата в едномесечен срок, поради което настоящото възражение е подадено
след срока и следва да бъде отхвърлено.
Като разгледа направените в жалбата оплаквания, прецени данните по
делото и извърши проверка на обжалваното определение в границите на
правомощията си Апелативният съд приема за установено следното:
Издадена е заповед №1458 от 17.05.2019г. по ч.гр.д.№2849/2019г. по
описа на Районен съд-Русе, с която е разпоредено длъжникът Д. Р. К. да
заплати на кредитора Еос Матрикс ЕООД-гр.София сумите от 1029,16 лева-
частично дължима главница от общо дължима главница в размер на 3 710
лева, по договор за потребителски кредит от 18.06.2012г., сключен с Юробанк
България АД и договор за цесия от 18.01.2016г., с който Юробанк България
АД прехвърля вземането си на Еос Матрикс ЕООД; 1970,84 лева-договорна
лихва за периода от 18.05.2016г. до 18.10.2017г.; заедно със законната лихва
върху главницата, считано от 15.05.2019г. до окончателното й изплащане;
2
както и сумата 60 лева – разноски по делото за заплатена държавна такса.
Издаден е изпълнителен лист на 06.08.2019г., връчен на представител на
кредитора на 25.09.2019г. В договора за потребителски кредит длъжникът е
посочил телефон за контакт *******, с титуляр П. К.-негова съпруга. В същия
договор длъжникът е посочил постоянен и настоящ адрес гр.Русе,
**********, вход В, ет.3, ап.7. На посочения от длъжника адрес Русенският
районен съд е изпратил за връчване заповедта за изпълнение. Призовкарят е
отбелязал върху разписката за връчване, че е посетил адреса три пъти,
съответно на 22.05.2019г.; на 06.06.2019г. и на 23.06.2019г., не е намерил
лицето, както и друго лице, на което да връчи заповедта и живущи на същия
адрес му казали, че лицето не живее там, жилището е необитаемо. Поради
това призовкарят е залепил уведомление по реда на чл.47 ГПК. Служебно е
направена справка в База данни Население, при която е установено че това е
постоянният и настоящ адрес на длъжника. Служебно е направена справка и в
Национална агенция за приходите, при която е констатирано, че няма
регистриран актуален трудов договор на името на длъжника. Съдията
докладчик е разпоредил уведомлението да се извърши по телефона. Писмено
деловодител е удостоверил, че длъжникът е уведомен по телефон **********
чрез съпругата му П. К. на 16.07.2019г.
Длъжникът твърди във възражението и в частната си жалба, че е
разбрал за заповедта едва на 07.07.2020г., когато адвокатът му С. К. случайно
е видял делото, както и че е разбрал именно от адвоката си, който го е
уведомил незабавно, и на 10.07.2020г. го упълномощил да подаде
възражение, което обстоятелство е видно от приложеното пълномощно.
Безспорно е, че възражението е подадено пред Русенския окръжен съд на
21.07.2020г.
Жалбоподателят не твърди, че GSM ********** не е на съпругата му П.
К., не твърди че тя не е получила телефонното обаждане, което деловодител е
удостоверил писмено на л.22 от ч.гр.д. №2849/2019г. по описа на РРС, не
сочи евентуално на кое друго лице може да е съобщено по телефона. Не е
доказал, че през м.май, юни и юли 2019г. е бил в чужбина. Видно от
приложените към частната жалба документи на 19.12.2013г. е регистриран в
гр.Бракел, Федерална република Германия, с адрес Бартломещрасе 1 и на
17.01.2011г. е регистриран, без да е вписан в регистъра, че извършва
3
стопанска дейност в гр.Липщад, Федерална република Германия, която се
състои в производство на мебели, електроинсталации, търговия на дребно.
По делото не са представени доказателства, от които да се установява
по категоричен начин, че през м.май, юни и юли 2019г. длъжникът
действително е бил извън България.
При тези данни от фактическа страна Апелативният съд прави следните
правни изводи.
Основният спорен въпрос по делото е кога е връчена заповедта за
изпълнение на длъжника, респективно кога същият е узнал за нея и от тук
възражението като е подадено на 21.07.2020г., която дата не се спори, спазен
ли е преклузивният едномесечен срок от узнаването за подаването му.
Съгласно чл.423 ал.1 ГПК, в едномесечен срок от узнаването на
заповедта за изпълнение, длъжникът който е бил лишен от възможността да
оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато:
1.заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; 2.заповедта за
изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал
обичайно местопребиваване на територията на Република България;
3.длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени
непредвидени обстоятелства и 4.длъжникът не е могъл да подаде
възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е
могъл да преодолее, като едновременно с възражението той може да упражни
и правата си по чл.413 ал.1 и чл.419 ал.1 ГПК. Срокът е преклузивен и след
неговото изтичане за страната не съществува процесуална възможност да
оспори вземането с възражение пред въззивния съд, по реда предвиден в
чл.423 ГПК. Срокът по чл.423 ал.1 ГПК тече от момента на узнаването на
заповедта за изпълнение. Касае се за фактически въпрос, подлежащ на
доказване от страната, която го заявява в свой интерес. При извършване на
преценка за спазване на срока съдът съобразява както твърденията на
молителя, така и представените по делото доказателства за момента на
узнаването. При твърдения на молителя за момента на узнаване на заповедта
и излагане на основание по чл.423 ал.1 ГПК съдът има правомощие да
направи преценка за спазването на срока за депозиране на възражението въз
4
основа изявленията на молителя, но при условие, че същите са подкрепени от
данните по делото.
Длъжникът носи тежестта да докаже момента на узнаване на заповедта
за изпълнение.
В случая заповедта е съобщена по телефона като е направено писмено
удостоверяване в делото от деловодител с дата 16.07.2019г. Длъжникът не
оспорва, че телефонът, на който е съобщено, е на съпругата му, не твърди
друго лице, конкретизирано, да е ползвало телефона към тази дата. Не е
доказано по категоричен начин, че през май, юни и юли 2019г. Кънев да е бил
извън страната. Съгласно разпоредбата на чл.42 ал.3 ГПК когато съобщението
не е връчено по друг начин, съдът може да разпореди по изключение
връчването да стане от служител на съда по телефона, телекса, факса или с
телеграма. Съгласно разпоредбата на чл.44 ал.2 ГПК връчването по телефона
или по факса се удостоверява писмено от връчителя.
Следователно изискванията на чл.42 и чл.44 ГПК са спазени и следва да
се приеме, че за заповедта длъжникът е узнал редовно на 16.07.2019г., поради
което подаденото на 21.07.2020г. възражение по реда на чл.423 ал.1 ГПК е
извън срока.
По изложените съображения Апелативният съд приема, че по делото не
е доказано да са осъществени хипотезите на чл.423 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, на
които се позовава жалбоподателят.
В обжалваното определение Окръжен съд-Русе е приел, че
възражението на Диян Кънев е подадено след срока, поради което като
просрочено е недопустимо.
Апелативният съд стига до същия краен решаващ извод.
Като правилно обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното Апелативният съд
5
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №260121 от 30.10.2020г., постановено по
в.ч.т.д. №407/2020г., с което Окръжен съд-Русе е оставил без разглеждане
възражение на Д. Р. К., подадено чрез пълномощник адвокат С. К., против
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК №1458/17.05.2019г., издадена
по ч.гр.д. №2849/2019г. по описа на Районен съд-Русе, като недопустимо.
Определението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280
ГПК, с частна жалба
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6