Р Е Ш
Е Н И Е № 1261
гр. Пловдив,05.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение,в публично
заседание на тридесети септември,през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Стефанова
Зорница
Тухчиева
при секретар П. Цонкова,като разгледа
докладваното от председателя в.гр.д.№ 1326/19г.по описа на ПдОС,за да се
произнесе,взе предвид следното:
Образувано
по въззивна жалба на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,ЕИК-*********,със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,ул.”Хр.Г.Данов”№ 37 против
решение № 1612/25.04.19г.на ПдРС,13-ти гр.с.,постановено по гр.д.№ 19625/18г.,с
което е признато за установено на
основание чл.124 от ГПК,че „Ковет" ЕООД, ЕИК *********,гр.Пловдив
не дължи на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД сумата от 2 152,53лв. за периода от 16.12.2016г. до
27.01.2017г.,за която е издадено Дебитно известие № ********** „Оригинал"
към Фактура № **********/31.01.2017г. „Оригинал".
Излагат се подробни оплаквания за неправилност и
необоснованост на решението,като постановено при непълнота на доказателствата и
в нарушение на материалния закон по съображения в жалбата.Иска се от съда
същото да бъде отменено изцяло,като вместо него се постанови друго,с което да
се отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан.Претендират се разноски пред двете инстанции съгласно
приложен списък на разноските.Прави се възражение по чл.78,ал.5 от ГПК за
прекомерност на адв.възнаграждение на противната страна пред въззивната инстанция.
Въззиваемата страна-„Ковет" ЕООД,ЕИК-*********,гр.Пловдив чрез пълномощника
си адв.М. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба в съдебно
заседание.Претендира разноски пред въззивната инстанция.
ПдОС намира жалбата за процесуално
допустима.Подадена е в законоустановения срок от легитимирана страна,имаща
правен интерес от обжалване на атакувания съдебен акт.
При разглеждането на въззивната
жалба по същество ПОС намира за установено следното:
Предявен
е от „Ковет"
ЕООД,гр.Пловдив против „ЕВН България Електроснабдяване”,гр.Пловдив отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК.
Ищецът твърди,че е
получил на 06.12.18г.писмо
с изх. № 8011315-1/
28.11.2018г.от ответното дружество,с което му
съобщавали,че се налага и е извършена корекция на фактура поради „констатирана грешка". При извършена проверка
на меренето на електрическа енергия на обект с номер на измервателна точка
/ИТН/ 14*** в с.В., обл. Пловдив, било констатирано от служители на „Електроразпределение
Юг" ЕАД, че електромер № 4778** е с „манипулирана
тарифна таблица".В резултат на това
била направена корекция на фактура № **********/31.01.2017 г. и съответно било направено
преизчисление на фактура за доставка на ел.енергия и мрежови услуги за периода 16.12.2016г.-27.01.2017г.С оглед на направената корекция в писмото се твърдяло,че ищцовото
дружество дължи на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД исковата сума -
2 152,53лв.за периода от 16.12.2016г. до 27.01.2017г.,за която било издадено Дебитно известие № ********** „Оригинал" към Фактура № 11663 58984/31.01.2017г. „Оригинал"-обобщена информация.В писмото
не се посочвало на коя дата е извършена проверката, но били приложени фактури, вкл. цитираната.Също така не се сочели основания за допълнителното начисление,не бил приложен протокол за извършената
експертна проверка,не бил приложен,нито се цитирало да е съставян протокол за извършената проверка, а
и такъв никога не бил връчван на ищеца или на негов представител.
Ищецът твърди също,че не била представена справка за
начислената енергия и за количеството й,никъде не било
посочено и как е избран и определен периодът за допълнителното
начисление/корекция.Не била посочена
степента на неизмерване.Не ставало ясно дали е била
измерена или не допълнително начислената електрическа енергия.Сумата по коригиращата сметка не се дължала за реално потребена от потребителя
електроенергия,а се явявала като компенсация за електроразпределителното
предприятие за неотчетена въобще или отчетена в по-малки стойности за определен
период консумация на електроенергия от средството за търговско измерване в
резултат на негова неизправност - от „манипулация".
Съгласно Общите условия се допускала възможността за корекция на сметки въз основа на
представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи, заедно
със справки за начислената енергия,но за да възникне правото на корекция за
минал период,трябвало да се установи неправомерно въздействие върху
средството за търговско измерване и да е констатирано съответно виновно
поведение на клиента-в
случая „Ковет" ЕООД, или негов представител.А твърденията на ищеца са,че никога и по никакъв начин не е променял каквото и
да е по електромера. Такава намеса, определена като виновно поведение,била невъзможна,тъй като средството за търговско измерване-електромерът,било собственост на търговеца и винаги бил поддържан и обслужван от негови служители.Това
обстоятелство изключвало възможността за въздействие от лица,различни от
търговеца.
Коригирането на сметката на потребител за вече
доставена електроенергия само въз основа на обективния факт на констатирано
неточно отчитане или неотчитане, следствие на неправомерно присъединяване,
промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху или
„манипулация" на СТИ без да се държи сметка за авторството, както и без да
се установи точния период на неотчитане на консумираната електроенергия,
противоречало на регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер на договорната
отговорност.
Посочените пo-горе
основания,изразяващи се в „констатирана грешка" или "манипулирана
тарифна таблица" не позволявали да се направи категоричен извод на какво
се дължи установеното неизмерване на електроенергия и дали изобщо има
неизмерване.
В качеството му на страна по
Договор за достъп и пренос през електроразпределителната мрежа,както и на „Договор
за продажба на електрическа енергия",ищецът бил ползвател на
електроразпределителната мрежа за описания обект и бил обвързан от ОУ на
ответника и от ОУ на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи,но нито те,нито ПИКЕЕ могли да обосноват право
за ответното дружество да коригира и допълва сметката на ползвателя, доколкото
не се установило по категоричен и безспорен начин,че неточното отчитане и
измерване на доставената електроенергия се дължало на виновно неизпълнение на
договорните му задължения.
След като средството за
техническо измерване(СТИ)било собственост на крайния снабдител (чл.120,ал.1 от ЗЕ),то
на него принадлежало и правното задължение да обезпечи правилното му
функциониране и да създаде технически обосновани способи за своевременно
констатиране на грешките или манипулациите на това техническо средство.
Съгласно чл. 98а, ал.2, т.6,6.
"а" и б. "б" ЗЕ, корекция на сметката за потребена
електроенергия в полза на крайния снабдител се извършвала единствено и само в
случаите на неправилно и/или неточно измерена електроенергия, поради
неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно
въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.120, ал.З ЗЕ,а
настоящия случай не попадал и не изпълвал нито един от изброените фактически
състави.
Ответникът от своя страна твърди,че е спазена точно процедурата за
„корекция на сметката за електрическа енергия",съдържаща се в Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия.ЕВН ЕС нямало задължение да
доказва виновно поведение от стана на ищеца.В ОУ на дружеството-ответник бил предвиден
изричен ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция.
Пред въззивната инстанция не са
събрани нови доказателства,поради което съдът постановява акта си на база
събраните такива пред първоинстанционния съд.След преценката им настоящият
съдебен състав възприема изцяло фактическата обстановка,установена от районният
съд.
По делото е
безспорно,че ищецът
е бил потребител на услугите на ответното дружество за процесния период.Установява
се от представеният констативен протокол от 27.01.17г.,че е извършена проверка
на процесното СТИ в присъствието на свидетели и впоследствие е издадено Дебитно известие № **********
„Оригинал" към Фактура № **********/31.01.2017г. „Оригинал» По делото са представени писмени доказателства,изготвена е и е приета като неоспорена
СТЕ.
При така установената
фактическа обстановка ПдРС правилно е констатирал,че периодът,за който е извършена
едностранната корекция на сметката,е след измененията на чл.98а от ЗЕ
(ДВ,бр.54/2012г.,в сила от 17.07.12г.) и след приемане на
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети с решение
на ДКЕВР от 14.10.2013г. (обн. ДВ, бр.98/12.11.2013г., в сила от
16.11.2013г.)
Констатирал е също,че
ПИКЕЕ са отменени поради съществено нарушение на процедурата по тяхното приемане,с
изключение на чл.48-чл.51 с решение от 06.02.2017г.на ВАС по адм.д.№
2385/2016г.,5-членен с-в,обн.в ДВ,бр. 15/14.02.2017г.,като с оглед действието
за напред на цитираното решение на петчленния състав на ВАС относно извършената
на 27.01.17г.проверка на СТИ, ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г.)
съставляват приложим материален закон.
Разпоредбите на чл. 47-51 от ПИКЕЕ са тези,които регламентират случаите,в които е допустимо
извършването на корекции на сметки на потребителите при неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия и начините,по които следва да бъде
извършено преизчислението на количеството потребена такава.Тези случаи като
цяло се свеждат до две групи: на констатирано обективно неизмерване, неправилно
или неточно измерване и на субективно въздействие върху измервателната система.Въведена
е обективна отговорност на потребителя като изключение от общото правило за
наличие на вина при ангажиране отговорността за вреди,като корекция се допуска
при липса на средство за търговско измерване или при установено несъответствие
на метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско
измерване (СТИ) със заложените нормативи (т.е. при отчитане на грешки извън
допустимите).
В по-новата съдебна
практика на ВКС,постановена по реда на чл.290 ГПК се приема,че с изменението на
ЗЕ от 2012г.вече съществува законово основание крайният снабдител да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа
енергия,но само,ако е изпълнил задължението си по чл.98а,ал.2,т.6 и по
т.83,ал.1,т.6 от ЗЕ за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване
на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване,включително за установяване случаите на неизмерена,неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия.
С
оглед на изложеното следва да се приеме,че едностранната корекция
на оператора след 16.11.2013г.е допустима,но при наличието на три предпоставки:
1.Предвиждане в общите условия на договорите на ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка;
2.Наличието на правила за измерване на количеството електрическа
енергия,регламентиращи принципите за измерване,начините и местата за
измерване,условията и реда за тяхното обслужване,вкл. за установяване случаите
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия и за извършване на
корекция на сметките за предоставената ел.енергия и
3.Спазването на правилата
за измерване на количеството електрическа енергия,регламентиращи принципите за
измерване,начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване.
Настоящият
състав на въззивния съд приема,че в конкретния казус не е изпълнена първата предпоставка за ангажиране отговорността на ищеца.
Ответното дружество не е изпълнило задълженията си по чл.98а,ал.2,т.6 от ЗЕ да приеме и
публикува нови ОУ,в които да се съдържа ред за уведомяване на клиентите за
извършена корекция на сметка.Възраженията в обратна насока на ответника са
неоснователни,тъй като ОУ не съдържат специален ред за уведомяване в сочената хипотеза,видно от съдържанието на
цитираната норма – чл. 28, ал. 2 от ОУ,която предвижда само,че клиентът следва
да бъде уведомен,но не и начина и реда за това уведомяване.В тази връзка следва
да се отбележи,че цитираното от ответника решение на ВКС № 118/18.09.17г.по
т.д.№ 961/16г.,касаещо сходна разпоредба
от ОУ на друг краен снабдител с ел.енергия („ЕНЕРГО-ПРО Продажби“АД) не представлява част от преобладаващата практика
на ВКС в подобни случаи,а е по-скоро изолирана такава и не се споделя от
настоящия състав на въззивната инстанция.
Липсата на първата от трите кумулативно дадени предпоставки да
допустимост на едностранната корекция на ответника е достатъчна,за да обоснове
извод за основателност на исковата претенция.
С оглед на гореизложеното ПдОС приема,че първостепенният
съд е постановил правилно и законосъобразно решение,което следва да се
потвърди.
По отношение на
разноските:
С оглед изхода на
делото жалбоподателят следва да заплати направените от въззиваемата страна
разноски.Относно размера на тези разноски следва да се отбележи,че въззиваемото
дружество претендира съгл.представения
списък на разноските такива за адв.възнаграждение в размер на 400лв.пред
въззивната инстанция,заплатени в брой,видно от представеният ДПЗС,поради което
размерът им е доказан.
Що се отнася до
направеното от жалбоподателя възражение за прекомерност на адв.възнаграждение
пред въззивната инстанция на осн.чл.78,ал.5 от ГПК,съдът намира същото за
основателно,тъй като делото не е с
голяма фактическа и правна сложност,поради което адв.възнаграждение следва да се редуцира до
минималният размер от 300лв.,определен с чл.7,ал.2,т.1 от НМРАВ № 1/04г.Ето
защо и следва в този размер да се уважи искането за разноски за
адв.възнаграждение пред въззивната инстанция.
Водим
от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1612/25.04.19г.на ПдРС,13-ти гр.с.,постановено по гр.д.№
19625/18г.
ОСЪЖДА „ЕВН България
Електроснабдяване”ЕАД,ЕИК-*********,със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив,ул. „Христо Г. Данов” № 37
да заплати на „Ковет" ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив,ул.„Капитан
Райчо" № 56,сумата от 300 (триста)лв.адв.възнаграждение
за производството пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: