Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 04.08.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, III-ти граждански
състав, в публично заседание на 01.07.2020, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията НИКОЛОВА
гр.дело № 3695 по описа за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от П.Н.К., ЕГН, **********, с адрес: ***
60, чрез адв. К.А.С. – САК, С адрес ***, ***, против Д.С.Л., ЕГН:**********, с адрес: *** и С.Д.Л., с ЕГН **********, с адрес: ***, в
която се твръди следното : срещу ищеца е образувано и се води изпълнително дело
№*** на ЧСИ ***. Същото е образувано по молба на ответниците Д.Л. и С.Л., въз
основа на изпълнителни листове издадени срещу ищеца на 08.04.2010 г. по
н.о.х.д. №439/2009г., по описа на ОС - Плевен, I наказателен състав, по силата
на които ищецът е осъден да заплати на ответника Д.С.Л. сумата в размер на 100
000 лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди, и на ответника С.Д.Л.
сумата в размер на 100 000 лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди.
Изпълнителното
производство е образувано по молба на ответниците за принудително събиране на
сумата в размер на 10 000 лева в полза на ответника Д.С.Л., и за сумата в
размер на 10 000 лева в полза на ответника С.Д.Л..
Съгласно
удостоверение с изх.№3211/20.07.2017г. на ЧСИ ***, актуалният размер на
задължението по изпълнително дело №*** е в размер на 20 000 лева - главница,
съставляваща сбора от претендираните от ответниците главници.
Твърди се,
че ищецът П.Н.К. не дължи:
1. На
ответника Д.С.Л. сумата в размер на 10 000 лева - остатък от главница по изпълнителен лист от 08.04.2010г. по
н.о.х.д. №439/2009г., по описа на ОС - Плевен, I наказателен състав.
2. На
ответника С.Д.Л. сумата в размер на 10 000 лева - остатък от главница по изпълнителен лист от 08.04.2010г. по
н.о.х.д. №439/2009г., по описа на ОС - Плевен, I наказателен състав.
Твърди се,
че вземането се явява погасено по давност, поради което не може да бъде предмет
на принудително изпълнение. Въз основа на цитираните изпълнителни листове от
08.04.20Югод. е било образувано по молба на Д.Л., действащ лично и като законен
представител на С.Л., от 06.07.2011г. изпълнително дело №*** на ЧСИ ***. След
образуване на изпълнителното дело са извършвани действия с цел проучване
имущественото състояние на длъжника, като е направена справка от Национална
база данни „Население”, както и справка за налични трудови правоотношения, по
които длъжникът полага труд. Извършена е справка в Агенция по вписвания за
придобити от длъжника недвижими имоти. Всички тези действия обаче не
съставляват същински изпълнителни действия, а само обезпечават успешното
провеждане на изпълнението. Поканата за доброволно изпълнение също е действие,
обезпечаващо законосъобразното провеждане на изпълнението, а не изпълнително
действие. Липсата на надлежно връчена покана за доброволно изпълнение опорочава
изпълнението, но сама по себе си поканата не съставлява същинско изпълнително
действие.
С молбата
за образуване на изпълнително дело въз основа на процесния изпълнителен лист,
на основание чл.116, б. „В” от ГГЖ се прекъсва давността, с която се погасява
самото вземане. От този момент започва да тече нова давност, която се прекъсва
с всяко валидно предприето изпълнително действие. Давността, с която се
погасява вземането е 5 годишна такава, тъй като в случая вземането е установено
по силата на влязла в сила присъда по н.о.х.д. №439/2009г., по описа на ОС- Плевен,
I наказателен състав.
В
конкретния случай задълженията, претендирани с горецитираните изпълнителни
листове, се явяват погасени по давност към датата на предявяване на настоящия
иск, тъй като е изтекла петгодишен период от време, през който взискателят е
бездействал като не е предприел действия по принудително събиране на дълга. В
случая, последното валидно извършено действие по изпълнително дело №*** на ЧСИ ***,
предприето срещу ищеца П.К. съставлява насрочването на публична продан на
собствен на ищеца недвижим имот от 08.06.2013г., която продан е обявена за
нестанала, и след тази дата спрямо ищеца П.К. няма предприемани други валидни
изпълнителни действия. От този момент, е изтичането на двегодишен преклузивен
срок на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК настъпва, по силата на закона,
прекратяване на изпълнителното дело. С прекратяване на изпълнителното дело, с
обратно действие - от датата на последното валидно предприето изпълнително
действие /в случая 08.06.2013г./ започва да тече давността, с което се погасява
самото вземане, като в случая давността изтича на 08.06.2018год., тъй като се
касае вземане, установено с влязла в сила присъда, които се погасяват с
петгодишна погасителна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.
Последното
валидно извършено изпълнително действие по изпълнително дело №*** на ЧСИ ***
спрямо ищеца съставлява насрочването на публична продан на собствен на ищеца
недвижим имот от 08.06.2013г., която продан е обявена за нестанала. След тази
дата, в течение на повече от две години не са били извършвани никакви валидни
изпълнителни действия, поради което на 08.06.2015год. на основание чл.433 ал.1
т.8 от ГПК, изпълнителното дело се явява прекратено по силата на
закона.Съгласно трайно установената съдебна практика с изтичане на двегодишен
срок, през който Взискателят не е поискал предприемане на изпълнителни
действия, изпълнителното производство се прекратява по силата на закона.
Необходимо е да са налице едновременно и двете предпоставки: изтичане на
двегодишен срок и бездействие в този срок от страна на Взискателя.
В случая
изпълнителното дело се явява прекратено по силата на закона на 08.06.2015г.,
тъй като към този момент са се осъществили визираните предпоставки. За да
настъпи прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8
от ГПК не е необходимо съдебният изпълнител да издаде постановление за
прекратяване на производството. То настъпва по силата на закона. С прекратяване
на изпълнителното производство се преустановяват окончателно изпълнителните
действия и се обезсилват вече извършените такива.
С прекратяване на изпълнителното производство
се погасява правото да се искат и извършват изпълнителни действия, както и се
прекратява задължението същите да се извършват и понасят. Правна последица от
прекратяване на изпълнителното производство, било то и в случаите, в които
прекратяването настъпва по силата на закона, е че последващи изпълнителни
действия, извършени след прекратяване на изпълнителното производство се явяват
недопустими и не произвеждат правно действие по отношение на страните по вече
прекратеното изпълнително производство.
Излага се,
че с прекратяване на самото изпълнително производство вземането не се погасява
само по себе си, но при прекратяване на изпълнителното производство, било то и
по силата на закона, с обратна сила, считано от датата на последното валидно
предприето изпълнително действие започва да тече давността, с която се погасява
самото вземане.
В случая
последното валидно предприето изпълнително действие е извършено на 08.06.2013г.
От този момент започва да тече давността, с която се погасява самото вземане.
Относно
момента, от който започва да тече давността - дали това е моментът на
последното изпълнително действие или датата на прекратяване на изпълнителното
производство е налице задължителна съдебна практика, съгласно която давността
тече от последното валидно предприето изпълнително действие . В този смисъл/
Тълкувателно решение № 2 от 2013г. на ОСГТК на ВКС/ когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330,
ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече
от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие.
Предвид
всичко гореизложено от датата на последното изпълнително действие, а именно: от
08.06.2013г., на която дата е насрочена публична продан на собствен на ищеца
недвижим имот, която продан е обявена за нестанала, започва да тече нова
погасителна давност, която е петгодишна такава, тъй като вземането в конкретния
случай е установено с влязла в законна сила присъда, поради което в конкретния
случай на 08.06.2018г. вземането по изпълнителния лист се явява погасено по
давност и след тази дата, вземането, установено с влязла в сила присъда по
н.о.х.д. №433/2009г., по описа на ОС - Плевен, I наказателен състав, не може да
бъде предмет на принудително изпълнение.
Съдът е
сезиран с искане да постанови решение, с което да установи, че ищецът П.Н.К. не
дължи:
1. На
ответника Д.С.Л. сумата в размер на 10 000 лева
- остатък от главница по изпълнителен лист от
08.04.2010г. по н.о.х.д. №439/2009г., по описа на ОС - Плевен, I наказателен
състав.
2. На
ответника С.Д.Л. сумата в размер на 10 000 лева
- остатък от главница по изпълнителен лист от
08.04.2010г. по н.о.х.д. №439/2009г., по описа на ОС - Плевен, I наказателен
състав.
Претендират
се разноски по делото.
Представените
доказателства са относими и следва да се приемат.
В срок не
е депозиран писмен отговор от ответниците.
В о.с.з.
ищецът не се явява и не се представлява.
В о.с.з. ответниците
не се явяват и не се представляват. Не са ангажирали становище по предмета на
делото.
Съдът,
като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите
на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Предявеният иск е допустим, а по същество основателен и доказан и следва да бъде у важен.
Не е спорно, а това се установява и от
приетите доказателства по делото, че по
НОХД №439/2008год. по описа на ПлОС е издаден Изпълнителен лист на
08.04.2010год., с който ищецът е осъден
на основание чл.52 вр. чл.45 от ЗЗД да заплати солидарно с *** на Д.Л. 100000лв. - обезщетение, ведно със
законната лихва. Същата сума и при условията на солидерност ищецът е
осъден да заплати и на С.Л., чрез законния му представител Д.Л.. От приетото
като доказателство изпълнително дело № 1587/2011год. по опис на ЧСИ ***, с
район на действие ПлОС се установява, че същото е образувано въз основа на депозирана от
ответниците молба на 06.07.2011год.
Последното изпълнително действие е
извършено на 09.07.2013год., когато
ЧСИ е постановил, че обявява за нестанала публична продан поради
неявяване на купувачи. Съобщено е на взискатлея на 11.07.2013год. На лр.217 от
изпълнителонто дело е приложена молба
с искане за насрочване на нова публична продан. Същата обаче не е датирана, нито е входирана по
изпълнителното дело. При липсата на данни кога е
депозирана тази молба, съдът
приема и предвид липсата на
на извършени действия от ЧСИ, че
е подадена извън срока, поради което не е породила действие. Изпълнителеното
производство следва да се счита прекратено на
основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК на 09.078.2015год., независимо от
издаденото впоследствие и имащо само декларативен характер Постановление от
11.04.2019год. на ЧСИ. От 09.07.2013год. до 09.07.2018год. по изпълнителонто
дело не са извършени изпълнителни
действия, поради което и предвди
изтеклата давност, се обосновава извод за основателност на предявения
иск.
Тези
изводи на съда не се порменят и при наличието на постановление
от 19.07.2017год. на ЧСИ, с което взискателят Д.Л., лично и като
представляващ С.Л., са присъединени по изпълнително дело № 486/2017 год. по
описа на ЧСИ ***. С молбата от
12.07.2017год. взискателите не са посочили никакъ изпълнителен способ. И на
свой ред не са представили доказателства, които да оборват твърденията на
ищеца.
При този
изход на делото в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за един адвокат
в размер 1200лв. и разноски за внесена
държавна такса – 800лв. В случая няма
направено признание на иска , окето би довело до прилагане на чл.78 ал.2 от ГПк, респ. няма искане за
намаляване размера на адвокатския хонорар.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено на основание
чл.439 вр. чл.124 от ГПК, в отношенията между П.Н.К.,
ЕГН, **********, с адрес: *** 60, с пълномощник адв. К.А.С. – САК, адрес ***, ***,
Д.С.Л., ЕГН **********, с адрес: *** и С.Д.Л.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, че П.Н.К. не дължи на Д.С.Л. сумата в размер на
10 000 лева - остатък от главница по изпълнителен лист от 08.04.210г. по НОХД
№439/2009г., по описа на ОС – Плевени,
не дължи на С.Д.Л. сумата в размер на 10 000 лева -
остатък от главница по изпълнителен лист от 08.04.2010год. по НОХД №439/2009г.
по описа на ОС – Плевен и за събирането на които е образувано изпълнително дело
№1587/2011год. по описа на ЧСИ ***, с район на действие ОС-Плевен, поради
погасено по давност право на принудително изпълнение за вземанията.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Д.С.Л., ЕГН **********, с адрес: ***
и С.Д.Л., с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на П.Н.К.,
ЕГН, **********, с адрес: *** 60 разноски по делото в общ размер 2000лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез ПлРС пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: