Решение по дело №4036/2021 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 1281
Дата: 1 декември 2022 г.
Съдия: Ивайло Юлианов Колев
Дело: 20211720104036
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1281
гр. Перник, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. А. Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20211720104036 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Форст„ ЕООД, ЕИК
********* гр. Перник, кв. Рудничар, ул. Втора № 485 солидарно срещу „Ер Би Джи
Груп Р“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1142,
бул. Евлоги и Христо Георгиеви №65,ет.2 и Р. М. В., ЕГН **********, ********
(неправилно изписан в исковата молба и част от приложените по делото писмени
доказателства Р. В. М.). Ищецът твърди, че на 13.10.2019 г. между него като продавач и
„Ер Би Джи Груп Р“ ЕООД – купувач е сключен договор за търговска продажба на
горива (Договора), като ответникът Р. М. В. е приел солидарно с купувача да отговаря
за задълженията по Договора.
Твърди, че е изпълнил точно своите задължения, като ответникът „Ер Би Джи
Груп Р“ ЕООД не е заплатил доставените му горива, за които са издадени фактури №:
**********/31.08.2019 г. на стойност - 4988,87 лева; **********/10.09.2019 г. на
стойност – 8154,55 лева; **********/21.09.2019 г. на стойност – 3540,06 лева;
**********/30.09.2019 г. на стойност – 2468,57 лева; **********/11.10.2019 г. на
стойност – 2040,04 лева;
Твърди, че ответникът е изпаднал в забава като се позовава на конкретни
разпоредби от Договора - член 13 сумите се заплащат от купувача по банков път в срок
до 5 работни дни от издаване на фактура. Позовава се на чл. 18 от Договора, съгласно
които Р. М. В. да отговаря солидарно „Ер Би Джи Груп Р" ЕООД за всяко негово
задължение, вкл. неустойка при забавено плащане на продажна цена, обезщетение за
вреди и др.
С оглед на изложеното моли съда да осъди солидарно ответниците да му
заплатят сума в общ размер на 21 192,09 лева на основание Договора (сбора от
задълженията по издадените фактури), ведно със законна лихва от датата на подаване
на исковата молба – 30.07.2021 г. до окончателното плащане.
Претендира разноски.
1
Ответникът Р. М. В. е депозирал няколко отговора чрез назначеният му особен
представител като съдът възпроизвежда единствено относимите възражения,
кореспондиращи с предмета на делото. Намира производството за недопустимо, тъй
като е родово неподсъдно на този съд, като по това възражение е налице произнасяне
от въззивната инстанция и не следва да бъде коментирано допълнително.
Приема, че Договорът е нищожен тъй като не са положени подписи на страните,
поради което и не са налице предпоставките да се ангажира неговата отговорност.
Борави с термина „встъпване в дълг“, като приема, че е недопустимо такова встъпване
след като не е определен размера на дълга. Намира, че представените по делото
фактури не доказват предявените искове по основание и размер. Оспорва да е
осъществена доставка на посочените количества горива.
В съдебно заседание ищецът се представляват, като поддържа така предявените
искове и моли съда да ги уважи.
Ответната страна Р. М. В. се представлява като поддържа изложените
възражения и добавя редица нови.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 327, ал. 1 ТЗ.
Ищецът е предявил искове за заплащане цена на доставени стоки (горива). За да
бъде уважена исковата му претенция, ищецът трябва да докаже, че между него и
ответника е налице валидна облигационна връзка, че той е изпълнил своето
задължение точно и с грижата на добрия търговец (че е доставил стоките според
уговореното количество, вид, качество и в срок), както и размера и изискуемостта на
претендираното от него вземане.
От приетите по делото доказателства се установява, че между „Форст„ ЕООД
(продавач) и „Ер Би Джи Груп Р“ ЕООД (купувач) е сключен Договора. Този договор
по своя характер определя съдържанието на бъдещ/и договор/и и улеснява сключване
на основния договор, но сам по себе си не е източник на права и задължения освен
това, че задълженията се заплащат в рамките на пет работни дни от издаването на
фактура (чл. 13), както и че Р. М. В. се задължава солидарно с купувача за
задълженията на „Ер Би Джи Груп Р“ ЕООД – чл. 18.
Ответникът Р. М. В. е оспорил доставката в тази връзка е допусната
първоначална и допълнителни ССЕ, които съдът кредитира изцяло като надлежно
изготвени от лице със съответните специални знания и отговаряща на поставените
задачи. След проверка в централен офис на НАП (поради неоказано съдействие от „Ер
Би Джи Груп Р“ ЕООД), вещото лице е установило, че фактури №:
**********/31.08.2019 г. на стойност - 4988,87 лева и № **********/10.09.2019 г. на
стойност – 8154,55 лева са включени в дневниците за продажби на дружеството и е
подадена справка декларация за данък. Съгласно трайната практика на ВКС, създадена
по реда на чл. 290 ГПК, осчетоводяването на издадените фактури от получателя и
включването им в дневниците на покупките му, както и в Справките –декларации, имат
правната характеристика на извънсъдебно признание, както относно задължението във
вида, в който е материализирано във фактурите, така и за съществуването му (решение
№ 42/19.04.2010 г., по т.д. № 593/2009 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС, решение №
109/07.09.2011 г. по т.д. № 465/2010 г. , ІІ т.о. и др.)
По отношение на останалите фактури - **********/21.09.2019 г. на стойност –
3540,06 лева; **********/30.09.2019 г. на стойност – 2468,57 лева и
2
**********/11.10.2019 г. на стойност – 2040,04 лева вещото лице е установило, че те
пряко кореспондират с издадени от ищеца фискални бонове, които съдържат
конкретни количества гориво и единична цена. Тези фискално бонове съответстват на
отразеното в протоколи за зареждане на гориво, в които е посочено дата, количество,
единична цена, рег. номер на автомобил и име на водача на МПС. В тази връзка по
делото са събрани и доказателства чрез разпит на свидетел, който е посочил, че именно
така са осъществявани търговските взаимоотношения между двете дружества, като
съответният водач на МПС се легитимира с издадена от ищеца карта, а плащането е
отложено и чрез банков превод.
Имената на лицата, зареждали гориво при ищеца са М.Т. и Г.Л които съгласно
представената по делото справка от НАП в процесния период са били служители на
„Ер Би Джи Груп Р“ ЕООД.
Възраженията на особения представител на ответника Р. М. В. съдът намира за
неоснователни. Същите гравитират в диапазона от относими до некореспондиращи с
предмета на делото. Твърдяно е, че Договорът е нищожен, тъй като не носи подпис на
представляваната от особен представител страна. В тази връзка е представен оригинала
на Договора, тъй като действително първоначално представеното копие е бледо. В
оригинала ясно личат поставените подписи и собственоръчно изписаното име на
солидарния длъжник, като по правилото на чл. 180 ГПК съдът зачита
доказателствената им стойност. Особеният представител е оспорил и подписа по чл.
193, ал. 1 ГПК, но при дадената му възможност не е съумял да обоснове своето
възражение, поради което съдът не е уважил доказателственото искане в тази насока.
Съдът съобрази също, че особеният представител въвежда възражение след
възражение с цел защита на този ответник, но тази цел е леко засенчена и размита от
жаждата да постигне увеличение на определеното от съда му възнаграждение, в което
усилие са вложени значителна част от процесуалните му действия.
Поддържано е, че е налице встъпване в дълг и липса на определен максимален
размер на задълженията, но такова изискване няма в закона. Обстоятелството, че не са
посочени номерата на картите, с които зареждащите гориво се легитимират е
ирелевантно след като в протоколите са отразени иманата им и е положен подпис,
удостоверяващ вида и количеството на зареденото гориво.
Вярно е, че фактурите не са подписани, именно поради което бяха събрани
множество други доказателства, които пряко установиха доставката.
Обстоятелството дали ищецът е лицензиран търговец на горива и дали касовият
му апарат е регистриран са ирелевантни за спора в настоящото производство.
Твърдението, че горивото не съответства по качество е релевирано едва в
рамките на устните състезания, поради което е преклудирано. Дори да не беше, по
делото липсват данни за установени дефекти към момента на предаване, поради което
на основание чл. 324 ТЗ стоката се смята одобрена като съответстваща на
изискванията, освен за скрити недостатъци, а за купувача – ответник е възникнало
задължението да заплати цената при предаване на стоката – чл. 327, ал. 1 ТЗ.
Предвид установена валидна договорна връзка между страните и след като
ищецът дока доставката на горива по количество, вид и цена на стойност, отразена в
приложените по делото фактури, предявените искове са основателни. Доказана е и
солидарната отговорност за тези задължения и на Р. М. В. по правилото на чл. 121 ЗЗД.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и по правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК такива
следва да му бъдат присъдени в доказания размер. В рамките на настоящото
3
производство са доказани разноски в размер на 847,70 лева за държавна такса, 600,00
лева депозит за вещо лице, 582,88 лева депозит за особен представител и 10,00 лева за
съдебни удостоверения, които следва да бъдат присъдени. Не е претендирано
възнаграждение за процесуално представителство.
В светлината на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 121 ЗЗД „Ер Би Джи Груп Р“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1142, бул. „Евлоги и
Христо Георгиеви“ №65,ет.2 и Р. М. В., ЕГН **********, ******** солидарно да
заплатят на „ФОРСТ„ ЕООД, ЕИК ********* гр. Перник, кв. Рудничар, ул. Втора №
485 сума в размер на 21 192,09 лева, сбор от извършени доставки на горива по рамков
договор за търговска продажба на горива от 13.08.2019 г., за които са издадени
фактури №: **********/31.08.2019 г. на стойност - 4988,87 лева;
**********/10.09.2019 г. на стойност – 8154,55 лева; **********/21.09.2019 г. на
стойност – 3540,06 лева; **********/30.09.2019 г. на стойност – 2468,57 лева;
**********/11.10.2019 г. на стойност – 2040,04 лева, ведно със законна лихва от датата
на подаване на исковата молба – 30.07.2021 г. до окончателното плащане на
задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „„Ер Би Джи Груп Р“ ЕООД и Р. М.
В. солидарно да заплатят на „ФОРСТ„ ЕООД сумата от 2040,58 лева – разноски в
настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4