№ 40
гр. Варна, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора Н. Л. Д.
като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20223000600035 по описа за 2022 година
Предмет на въззивното производство е присъда № 260008/13.10.2021 г.
по НОХД № 972/18 г. на Окръжен съд Варна, с която всеки от подсъдимите
К.Ж., К.Ж. и Т.А. е бил признат за невиновен и оправдан за самостоятелно
извършени отделни престъпления, квалифицирани в различни хипотези на
чл.253 и чл.255 от НК, а именно:
1. К.Ж.
- за данъчно престъпление по чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.2 и т.7 от НК – че е
избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи
размери – 281 909.73 лева,
- за пране на пари по чл.253, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК – че е извършил
финансови операции със сумата от 416 650.50 лева, за която знаел, че е
придобита чрез престъпление по чл.255 от НК и
- за пране на пари по чл.253, ал.3, т.2, вр.ал.2, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 от
НК – че е придобил, получил и държал сумата от 600 995 лева, за която знаел,
че е придобита чрез престъпление по чл.255 от НК.
2. К.Ж.
1
- за пране на пари по чл.253, ал.3, т.2, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК – че е
извършил финансови операции със сумата от 826 577.30 лева, за която знаел,
че е придобита чрез престъпление по чл.255 от НК и
- за пране на пари по чл.253, ал.3, т.2, вр.ал.2, вр.ал.1 от НК – че е
придобил, получил и държал сумата от 39 450 лева, за която знаел, че е
придобита чрез престъпление по чл.255 от НК.
3. Т.А.
- за данъчно престъпление по чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.2 и т.7 от НК – че е
избегнал плащане на данъчни задължения в особено големи размери – 103
943.41 лева.
В разпоредителното заседание по делото – на 22.10.2018 г., са били
приети за съвместно разглеждане в наказателното производство три
граждански иска, предявени от Министъра на финансите като пълномощник
на държавата, срещу всеки от тримата подсъдими, съответно:
в размер на 1 299 555.23 лева срещу К.Ж.,
в размер на 866 027.30 лева срещу К.Ж. и
в размер на 103 943.41 лева срещу Т.А..
С постановената оправдателна присъда исковете са били отхвърлени
като неоснователни.
Въззивното производство е било образувано по:
- протест на прокурора в първата инстанция, който, след запознаване с
мотивите, го е оттеглил и в тази част производството е прекратено,
- жалба от гражданския ищец, поддържана пред въззивния съд, с искане
за присъждане на претендираните обезщетения.
В съдебно заседание представителят на въззивната прокуратура счита,
че предвид оправдателната присъда и оттеглянето на протеста, жалбата не
може да бъде уважена. Защитниците на подсъдимите считат, че тя не следва
да бъде уважавана поради изтекла давност, поради основанието за
оправдаване – недоказаност относно авторството, както и поради
нелегитимност във връзка с представителната власт на жалбоподателя.
В отговор на последното, следва да се отбележи, че не се констатират
нарушения. Към датата на предявяване и приемане на гражданския иск в
първоинстанционния съд, процесуалният представител на пълномощника на
2
държавата се е легитимирал с редовно пълномощно – л.71-73, том І, НОХД №
972/18 г. Депозираната въззивна жалба за гражданския ищец е от министъра
на финансите, който по закон представлява държавата, чрез редовно
упълномощен процесуален представител – документи на л.32-33, ВНОХД
35/22 г.. Представените допълнителни писмени бележки и участието в
съдебното заседание на въззивната инстанция също са при наличие на
надлежно упълномощаване – л.60-61, ВНОХД 35/22 г. Сред аргументите на
въззивника не се откриват такива, които да се свързват с оплакване срещу
действия на процесуален представител без представителна власт, за времето
след 24.07.2020 г., когато е последвала смяна на министъра на финансите, а и
тази смяна не обуславя автоматично прекратяване на предходното редовно
упълномощаване.
Служебната проверка на процесуалната дейност по приемането на
гражданските искове разкрива неправилност в действията на състава на
първоинстанционния съд. Молбата за предявяване на гражданските искове
срещу подсъдимите К.Ж. и К.Ж. не е отговаряла на законовите изисквания,
тъй като при налични повдигнати обвинения за повече от едно престъпление
срещу всеки от тях, е бил предявен съответно само по един иск, с основание
„престъплението“, без да става ясно кое от възможните се визира. Тази
неправомерна обобщеност от своя страна вероятно е била и една от
причините съдът да не съзре очевидната недопустимост на граждански иск,
предявен от пълномощника на държавата, за имуществени вреди от деянията,
съставомерни по чл.253 от НК, тъй като държавата не търпи вреди от тези
престъпления, а единствено от престъпленията в съответните хипотези по
чл.255 от НК. При тези констатации гражданският иск срещу К.Ж. е бил
изцяло недопустим, тъй като се е основавал единствено на двете му
обвинения за пране на пари, а гражданският иск срещу К.Ж. е бил
недопустим за горницата над 281 909.73 лева, която сума /последната/
представлява стойността на укрития от него данък чрез престъплението му по
чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.2 и 7 от НК. Гражданският иск срещу Т.А. е бил изцяло
допустим, тъй като е произтичал от единственото повдигнато му обвинение
по чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.2 и т.7 от НК.
С отхвърлянето на гражданския иск срещу К.Ж. в проверявания съдебен
акт, неблагоприятните последици от неправомерното му приемане при
наличие на недопустимост, за него са окончателно и изцяло преодолени, като
3
единствено следва да се има предвид, че основанието за така взетото решение
не следва да е неоснователност, а недопустимост. Същото важи в еднаква
степен и за гражданския иск срещу К.Ж. за горницата над 281 909.73 лева до
1 299 555.23 лева, в която част той е бил недопустим.
След решаване на въпросите по допустимостта, се дължи и отговор по
основателността на гражданските искове срещу Т.А. – изцяло, и срещу К.Ж. –
до размера 281 909.73 лева. Тези две претенции на държавата не са погасени
по давност, тъй като за конкретните две престъпления по чл.255 от НК, на
които те се основават, за първи път са повдигнати обвинения, съответно:
на 29.05.2015 г. на Ж. и
на 08.03.2018 г. на А.,
а исковете са предявени на 22.10.2018 г., и не е изтекъл петгодишният
давностен срок. На датата, посочена от защитника на подсъдимия Ж. –
16.10.2012 г., той действително е бил привлечен като обвиняем за първи път в
това наказателно производство, но за престъпление по чл.253 от НК.
За да е основателно оплакването на граждански ищец, насочено към
изцяло оправдателна присъда, той трябва да твърди, че решаващия съд
неправилно е приел липсата на основания за ангажиране на гражданската
отговорност на подсъдимите, респ. че са налице конкретни факти, сочещи на
деликт. Подадената въззивна жалба е бланкетна досежно заявеното
несъгласие с произнасянето на окръжния съд в гражданската част на делото.
Процесуалната дейност на проверявания съд по събиране, проверка и оценка
на доказателствата във връзка с извеждането на значимата за деянието, респ.
деликта, фактология, не е оспорена от въззивника. Изводимото от жалбата и
писмените бележки към нея формално несъгласие с доказателствените изводи
на въззивния съд, както и с тези за липсата на престъпни деяния, извършени
от подсъдимите, и съответно съставляващи деликт, е лишено от конкретни
съображения, подкрепящи твърдението, че съдът неправилно е стигнал до
извода за отсъствие на института на непозволеното увреждане.
Служебната проверка установява, че и двата иска са неоснователни
предвид основанието за оправдаване на Ж. и А. по чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.2 и 7
от НК. В проверяваното производство първоинстанционният съд е
постановил изцяло оправдателна присъда, като в относимата част е приел, че
липсват доказателства те да са извършители на посочените престъпления.
4
Основанията за такъв извод са изложени в мотивите му, където съдът е приел,
че не е установено по несъмнен и категоричен подсъдимите да са
осъществили инкриминираните действия, които да представляват не само
престъпления по чл.255 НК, но и деликт, и могат да бъдат основание за
уважаване на гражданските искове.
Макар да е извън правомощията на въззивния съд да отмени
оправдателната присъда в наказателноправната й част, предвид липса на
съответен протест, по жалбата следва да се провери верността на
доказателствения анализ, на плоскостта на макар и неаргументираното
оплакване за осъществен от подсъдимите деликт, който може да е основание
за уважаване на гражданския иск.
Обвинението срещу К.Ж. за укриване на данъци, дължими от „ЗП
Пламен Димитров“ ООД, е било, че е избегнал установяването и плащането
им като потвърдил неистина в една конкретна справка-декларация, чрез
посредствения извършител В. С.. Съставът на окръжния съд правилно е
приел, че в хода на производството не са събрани доказателства, които да
установяват по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият е бил
съпричастен към учредяването, управлението и дейността на въпросното
дружество, вкл. отчетната такава, и в частност да е предал на соченото за
посредствен извършител лице фактурите, въз основа на които се е
претендирало приспадането на неследващия се данъчен кредит, каквото е
било фактическото му обвинение в тази част на обвинителния акт. Този извод
е направен въз основа на обстоен анализ и съпоставка на всички гласни
доказателства, вкл. тези на свидетелката С., който не е довел до открояване на
безспорно подкрепящи обвинението срещу Ж. за данъчно престъпление
факти.
Обвинението срещу Т.А. е било, че в качеството си на пълномощник на
„Теди 85“ ЕООД, чрез посредствения извършител В.М., е избегнал
плащането на дължими от дружеството данъчни задължения в особено
големи размери – 103 943.41 лева, като потвърдил неистина в една справка
декларация по ЗДДС, касаеща данъчния период м.септември 2012 г. Това
обвинение не е било поддържано от прокурора в първата инстанция при
пледоариите по съществото на делото, и правилно решаващият съд е приел
становището му за недоказаност, тъй като на съдебното следствие не е било
5
установено безспорно, че А. е предал счетоводните документи, касаещи
именно инкриминирания период, на лицето, сочено за посредствен
извършител -счетоводителката М., каквото е било фактическото му
обвинение в тази част на обвинителния акт. За да направи своите изводи,
съставът на първоинстанционния съд е анализирал както нейните показания,
така и тези на другите свидетели, установяващи факти във връзка с дейността
на „Теди 85“ ЕООД, но сред тях не е извлякъл такива, убедително
подкрепящи обвинителната теза.
Въззивната проверка обосновава съгласието на настоящия съдебен
състав с изводите на първостепенния съд, които са формирани при
съблюдаване на принципите в чл.13, чл.14, ал.1, чл.16, чл.18 и чл.107, ал.ал.3
и 5 от НПК, че извършването на инкриминираните с обвинителния акт
действия от страна на подсъдимите Ж. и А. в съответните части не е
установено по несъмнен и категоричен начин, предвид което няма основание
да бъде ангажирана не само наказателната им отговорност за извършени
престъпления по чл.255 от НК, но и имуществената им отговорност за
извършен деликт. Следва да бъде уточнено и изрично отбелязано, че
основанието за оправдаване е това по чл.304, пр.2 от НПК – не е установено,
че деянията са извършени от подсъдимите.
Безспорно, не във всички случаи на постановяване на оправдателна
присъда отпада и основанието за деликтна отговорност, тъй като е възможно
деянието да не съставлява престъпление, но да покрива признаците на
непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД, в какъвто случай деецът дължи
заплащане на обезщетение за причинените от деянието вреди. Принципно
положение е, че когато съдът се произнася по приет за съвместно разглеждане
в наказателния процес граждански иск след постановяване на оправдателна
присъда, извън основанието за оправдаване, той дължи и в тази част на
мотивите си нарочно произнасяне по въпросите, които касаят
противоправността на деянието, неговия автор и вината му, както и за
причинната връзка между деянието и причинените с него вреди на
пострадалия.
Но в конкретния случай, тъй като подсъдимите Ж. и А. са изцяло
оправдани по повдигнатите им обвинения за деянията, съставомерни по
чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.2 и 7 от НК, на основание това, че те не са автори на
6
инкриминираната престъпна дейност, няма как да бъде ангажирана и
деликтната им отговорност, предмет на гражданските искове срещу тях.
Съществуват хипотези, в които е възможно и допустимо да бъде постановена
оправдателна присъда и същевременно да бъде уважен изцяло или частично
граждански иск, когато основанието за оправдаване не е свързано с
предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност, но няма как това да
бъде направено когато липсват доказателства за авторството на подсъдимия,
тъй като съпричастността на дееца към извършения деликт е една от
предпоставките за носене на отговорността по чл.45 ЗЗД.
По всички изложени до тук съображения, настоящият състав на
Апелативен съд Варна
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260008/13.10.2021 г. по НОХД №
972/18 г. на Окръжен съд Варна.
Решението може да бъде обжалвано по касационен ред пред Върховния
касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от
съобщението до страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7