Р Е Ш Е Н И
Е
№………./27.08.2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание, проведено на двадесет и седми август през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Златина Кавърджикова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Василев
Иванка Дрингова
като разгледа докладваното от съдията
Дрингова
въззивно гражданско дело № 1594 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 435 и
сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 6440/29.07.2019г.,
подадена от „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, в качеството му на длъжник по
изпълнението, срещу постановление на ЧСИ Румяна Тодорова от 18.07.2019г. по
изп. дело № 20197170400349, с което е оставено без уважение искане за
намаляване размера на адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят счита, че на
взискателя следва да се признаят разноски за адвокатско възнаграждение в
минимален размер и само за образуване на изпълнителното дело. Сочи, че по последното
не са извършвани изпълнителни действия с участието на процесуалния представител
на насрещната
страна, а задължението е погасено в срока за доброволно изпълнение. Отправеното
искане е да се отмени обжалваното постановение и да се редуцира размера на адвокатското
възнаграждение.
В срока по чл.436,
ал.2 от ГПК взискателят не е депозирил писмени възражения по жалбата.
На
основание чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ Румяна Тодорова е приложил към жалбата мотиви
на обжалваното действие.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 436,
ал.1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие и е допустима, а разгледана
по същество е основателна по следните съображения:
Изп. дело № 20197170400349 по описа
на ЧСИ Румяна Тодорова е образувано въз основа на представен
изпълнителен лист, издаден на 08.07.2019г. по гр.д. № 17719/2018г. по описа на
ВРС, в полза на Д.Х.Н. срещу „Енерго-Про Продажби“ АД за заплащане
на сторени разноски по делото пред две инстанции в общ размер от 650 лв.
С призовка за доброволно изпълнение
жалбоподателят е уведомен за задълженията му по изп. лист, разноските по изп.
дело, вкл. и за адвокатско възнаграждение от 350 лв. Длъжникът е възразил в
срок досежно размера на адвокатското възнаграждение и е поискал същото да се
намали до предвидения в т.10 от Наредба № 1/2004г. минимум, по която молба ДСИ
е постановил обжалваното постановление.
Отговорността за разноските, включително и направените в
изпълнителното производство, е уредена в Общите правила на ГПК. Съобразно
разпоредбата на чл. 79 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен когато делото се прекрати съгласно чл.433, освен поради
плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от
съда. С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК е предвидена възможността да бъде
намалено заплатеното от страната възнаграждение на адвокат в случаите, когато
то е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото.
В конкретния случай не е налице някое от обстоятелство,
освобождаващо длъжника от заплащане на разноските по изпълнението. Като не е
платил дължимата сума преди образуване на изпълнителното производство, то
същият е станал причина за образуването му, поради което дължи на взискателя
сторените разноски. Представен е договор за правна защита и съдействие, в който
е отразено заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение от 350 лв. и в
тази му част същият представлява разписка за платената сума. От друга страна,
процесуалните действия на представителя на взискателя се изчерпват с подаването
на молбата за образуване на изпълнителното производство, като липсват такива за
удовлетворяване на паричното вземане. Ето защо настоящият съдебен състав
намира, че на взискателя се дължи адвокатско възнаграждение по чл.10, т.1 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
размер на 200 лв., но не и по чл.10, т.2.
По изложените съображения съдът намира подадената жалба за
основателна, като обжалваното постановление следва да се отмени в частта за
дължимото адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство за размера
над 200 лв. до 350 лв.
Съобразно направеното искане и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
по жалбата следва да заплати на жалбоподателя разноските по настоящето
производство в размер на 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение,
или общо 75 лв.
Воден от горното, съставът на Варненския окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба с вх. № 6440/29.07.2019г. от длъжника
„Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК
********* постановление на
ЧСИ Румяна Тодорова от 18.07.2019г. по изп. дело № 20197170400349, в частта за
претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение за разликата над 200 лв.
до 350 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ разноските на взискателя Д.Х.Н. за
адвокатско възнаграждение по изп. д. № 20197170400349 от 200лв.
ОСЪЖДА Д.Х.Н., ЕГН ********** да заплати на
„Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК ********* сумата
от 75 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща направените пред
настоящата инстанция разноски, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на
чл. 437, ал.4, изр. второ от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: