Решение по дело №3338/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 446
Дата: 2 март 2021 г.
Съдия: Любомира Кирилова Несторова
Дело: 20207180703338
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 декември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№446/2.3.2021г.   

 

02.03.2021г.   

 

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВХХVІ състав в открито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                   

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА 

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

ПЕТЪР КАСАБОВ

 

               

при секретаря Станка Журналова и с участието на прокурора Кичка Пеева - Казакова, като разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАХНД № 3338 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

              Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

             Образувано е по касационна жалба, предявена от Б. Т. М., с ЕГН **********, с адрес: ***, законен представител на „ТЕРАМЕКС М“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. “Генерал Кутузов“ №9, ет.1, ап.1, чрез адв. Д., против  Решение № 260520 от 06.11.2020г. на Пловдивски районен съд, постановено по АНД №4543/2020 по описа на същия съд, с което е потвърден Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, Серия * №**** на ОД на МВР Пловдив за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, с който на Б. Т. М., в качеството на законен представител на „ТЕРАМЕКС М“ ООД, е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП.

            Касационният жалбоподател намира решението на първоинстанционния съд за неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон. Изтъква, че собственик на процесното МПС е „Порше лизинг БГ – клон Пловдив“ ЕООД, а ползватели са дружеството „ТЕРАМЕКС М“ ООД, представлявано от Б.М., както и лицето А.И.П.и в тази насока се твърди, че не е проведено никакво доказване, че адресат на ЕФ трябва да е М., а не собственика „Порше лизинг БГ – клон Пловдив“ ЕООД или другия ползвател П.. Прави възражение, че ЕФ следва да се отмени поради непосочване на разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗДвП. Отделно от това се твърди, че ПРС не е констатирал непрецизното прилагане на чл.188 ал.2 от ЗДвП. Излага доводи, че вместо в ЕФ да са посочени ЕИК и ЕГН, то е следвало да се посочи само ЕГН на законния представител на ЮЛ. Така според жалбоподателя не ставало ясно кое е наказаното лице – физическото лице или дружеството. Подчертава, че към протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система не е приложена снимка на разположението на уреда. Иска отмяната на съдебния акт, както и отмяна на елетронния фиш. Претендира разноски.

   Ответникът по касационната жалба  - ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ не изразява становище по касационната жалба.

   Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че  първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.

    Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

             Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от Б. Т. М., в качеството на законен представител на  „ТЕРАМЕКС М“ ООД, против Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, Серия * №****, с който му е наложено административно наказание - глоба в размер на 50 лева, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

ПРС е установил следната фактическа обстановка: На 19.08.2018 г., в 11:32 часа, в с.Б., общ.Х. , ул.1-ва №4, посока на движение с.Б. към с. К., Б. Т. М. управлявал товарен  автомобил „Фолксваген пасат рег. №****, собственост на „Терамекс М“ ООД, със скорост на движение от 63 км/ч, при разрешена скорост от 50 км/ч. Движението на М. с посочената скорост било заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с фабр. номер ***. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 66 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 63 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 13 км/ч. За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП против М. бил издаден Електронен фиш серия * № ****, с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева.

За да потвърди ЕФ, ПРС е приел, че е  издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. Направил е извод, че не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на процесното нарушение посредством използването на мобилно автоматизирано техническо средство. Посочил е, че е съставен протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., който съдържа всички задължителни реквизити и в който е надлежно удостоверено, че АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания. Според мотивите на съдебния акт, нарушението е установено с мобилно АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за санкциониране на нарушението с електронен фиш. Направен е извод, че установяването на нарушението е извършено в съответствие с предвидената процедура и при използването на одобрен тип средство за измерване. Съдът се е позовал на § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) и отменения с него чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП. ПРС е приел, за безспорно доказано, че М.  е осъществил административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което е наказан. Позовал се е на разпоредбите на чл. 188, ал. 1 и чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и е посочил, че видно от представената справка за собственост, процесното МПС се води на името на фирма „Терамекс М“ООД. В мотивите на съдебния акт е посочено още, че правилно е определена приложимата санкционна разпоредба, а видът и размерът на приложимото наказание са определени от законодателя във фиксиран размер, както и че не се установяват никакви обстоятелства, от които да се приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му на обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид.

 Касационният съд намира, че въз основа на събраните по делото доказателства, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. В решението си съдебният състав е достигнал до обосновани изводи.

  Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, че нарушението е установено по безспорен начин.

  Относно възраженията на касационния жалбоподател за собствеността на процесното МПС, следва да се отбележи, че в действителност видно, от приложената по преписката справка за собственост на МПС с рег.№ ****, се установява, че собственик на процесното МПС е „Порше лизинг БГ – клон Пловдив“ ЕООД, а ползватели са двама: дружеството „ТЕРАМЕКС М“ ООД, представлявано от Б.М., както и лицето А.И.П.. В действителност съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП електронния фиш следва да съдържа собственика, на когото е регистрирано превозното средство. Но от друга страна разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП предвижда, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Предложение първо на разпоредбата ясно регламентира, че субект на нарушението може да бъде както собственика на МПС, така и лицето, на което автомобилът е предоставен, в случая ползвателя. Според второто предложение собственикът ще носи отговорност, само ако не посочи лицето, на което е предоставил МПС. Както бе посочено, видно от справка за собственост на МПС с рег.№ ****, собственик на процесното МПС е „Порше лизинг БГ – клон Пловдив“ ЕООД, а ползватели са двама: дружеството „ТЕРАМЕКС М“ ООД, представлявано от Б.М., както и лицето А.И.П.. След извършена служебна проверка на интернет страницата на „Порше лизинг БГ“ ЕООД, съдът констатира, че собственикът на процесния автомобил по занятие е лизингодател. В тази насока настоящия съдебен състав счита, че няма пречка дори и като ползвател дружеството „ТЕРАМЕКС М“ ООД, представлявано от Б.М. да упражни възможността, която разпоредбата на чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП дава, като посочи в писмена декларация лицето, което е извършило нарушението (било то и другият ползвател А. П.), т. е. което фактически е управлявало автомобила в деня, когато е заснет от техническото средство. Това в случая не е сторено.

Неоснователно е и възражението, че няма как да се направи категоричен извод, че извършител на нарушението е именно М., доколкото разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП изрично предвижда възможност ЕФ да бъде съставен и на лицето, на което е предоставено ползването на МПС, т. е. ползвателя. Това е направено в случая, тъй като ползвателят е бил известен на съответната териториална структура на МВР.

На следващо място, настоящия касационен състав счита за неоснователно възражението, че ЕФ следва да се отмени поради непосочване на разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗДвП. Според цитираната разпоредба когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Доколкото каза се по-горе собственик на МПС-то е дружество лизингодател, а единият ползвател е юридическо лице, то правилото на чл.188 ал.2 от ЗДвП следва да се приложи и по отношение на ползвателя юридическо лице, както е и сторено в случая. Според настоящия съдебен състав, непосочването на разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗДвП не води до незаконосъобразност на така издадения ЕФ.

По отношение на възражението, че в ЕФ са посочени ЕИК и ЕГН, следва да се отбележи, че в самия образец на електронния фиш в една от графите е посочено „собственик, на когото е регистрирано МПС ползвател“, като в случая срещу тази графа е посочено: Б. Т. М. – законен представител на фирма ТЕРАМЕКС М ООД, като под постоянния адрес са посочени ЕИК и ЕГН, което е напълно в унисон с приложимата разпоредба на чл.188 от ЗДвП, която указва, че собственикът или ползвателят на МПС-то носят отговорност за извършеното с него нарушение, а в случаите, когато нарушението е извършено при управление на МПС, собственост на юридическо лице, наказанието се налага на неговия законен представител или на ползвателя на МПС-то. Т.е. целта на графата „собственик, на когото е регистрирано МПС ползвател“ в електронния фиш е да се посочи именно лицето, което носи отговорността за извършеното нарушение, като в случаите в които не е посочен ползвател на МПС-то, отговорността за извършеното с това МПС нарушение винаги ще се понесе от собственикът физическо лице, а в случаите като процесния когато ползвател на МПС-то е юридическо лице се наказва законният представител. В този смисъл напълно правилно и недвусмислено в проценсия електронен фиш е посочено: Б. Т. М. именно в качеството си на законен представител на фирма ТЕРАМЕКС М ООД и това посочване не води до неяснота относно това, кое е санкционираното лице. Неяснота относно адресатът би възникнала, ако в електронния фиш бе посочено ТЕРАМЕКС М ООД представлявано от Б. Т. М.. Неяснота не е възникнала и за самия касационен жалбоподател, доколкото в жалбата пред районен съд е посочено именно: Б. Т. М., законен представител на „ТЕРАМЕКС М“ ООД.

Не на последно място следва да се отбележи, че в действителност съгласно чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР, съставеният на основание ал.1 от същата норма протокол се съпровожда със снимка на разположението на уреда, тоест на мобилното АТСС, каквато в случая не е приложена. Липсата на снимков материал съобразно изискването на чл.10, ал.3 от Наредбата, настоящата касационна инстанция не приема за съществено процесуално нарушение. С оглед на посочените реквизити в протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., нарушението се явява ясно и недвусмислено установено, като място и посока на движение (от с.Б. към с.К.). При установеното правилно и пълно попълване на реквизитите в протокола по чл.10 от Наредбата, както и представената снимка от клип, липсата на снимката на разположението на АТСС не е от естество да внесе съмнение относно извършеното нарушение. От друга страна, дори и да се приеме, че е налице допуснато нарушение при непредставянето на снимка, то не е от категорията на съществените, водещи до отмяна на обжалваното

Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения на материалния и процесуален закон. При това положение съдебният акт на първоинстанционния съд е правилен и законосъобразен и следва да бъде оставен в сила.

          По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХVІ  състав

 

Р Е Ш И:

              ОСТАВЯ в сила Решение № 260520 от 06.11.2020г. на Пловдивски районен съд, постановено по АНД №4543 по описа на същия съд за 2020г.

             РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                       2.