Р Е Ш Е Н И Е
№ 733/14.10.2021г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на четиринадесети септември, две хиляди двадесет и първа година
в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина
Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 498 по
описа на съда за 2021 г. |
||
Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 215 от ЗУТ и е образувано
по жалбата на Д.Г.Б. с ЕГН ********** *** против Заповед № 681/13.04.2021 г. на
Кмета на Община Пазарджик, с която е наредено премахването на незаконен строеж:
„Външно стълбище с тераса към ІІ-ри етаж на съществуваща сграда“, попадащ върху
поземлен имот с идентификатор 48876.501.471 по КККР гр. Пазарджик, участващ в УПИ
XVI-общ. в кв. 32 по плана на с. Мокрище, общ. Пазарджик, с административен адрес
ул. „30 – та“ № 42А.
В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е неправилна
и незаконосъобразна, тъй като е нарушен материалния закон, при издаването й
съществено са нарушени административнопроизводствените правила, издадена е от
некомпетентен орган, при нарушаване на предвидената в закона форма, издадена в
несъответствие с целта на закона. Моли се да бъде отменена оспорената заповед
като неправилна и незаконосъобразна. Претендират се направените по делото
разноски.
В съдебно заседание – жалбоподателят, редовно призован,
се явява лично и с адв. С., който по изложени съображения моли съда да уважи
подадената жалба и отмени оспорената заповед като неправилна и
незаконосъобразна. Претендира направените по делото разноски, съгласно списък
на разноските. Представя писмени бележки.
Ответникът по жалбата – Кмет на Община Пазарджик, редовно
призован, се представлява от юрк. В., която по изложени съображения моли съда
да отхвърли жалбата като неоснователна. Счита, че обжалваната заповед е издадена
от компетентен орган, при спазване на материалния и процесуален закон, и в съответствие
с целта на закона. Моли се да бъде отхвърлена подадената жалба. Претендира
направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските.
Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
Началото на административното производство е поставено с
извършена проверка от служители на Община Пазарджик, обективирана в Констативен
акт № 11/16.03.2021 г., при която е установено, че откъм западната фасада на
двуетажна жилищна сграда, построена в УПИ ХVІ-общ. В кв. 32 по плана на с.
Мокрище е изпълнено стоманобетоново стълбище и тераса към втория етаж на
сградата. Стълбището е с ширина 1.0 м. Терасата е с размери 5.56м/2.20м, като
плочата на терасата в единия край ляга върху 3 бр. стоманобетонови колони
25см/25см и височина на колоните 3.40 м, а в другия край ляга върху съществуващ
еркер с широчина около 20-30 см. Изпълнен е парапет от тухлена зидария с
височина 1.0 м, върху който са монтирани 3 бр. дървени колони, върху които ляга
дървен навес покрит с керемиди. Към момента на проверката строежът е в груб вид
с недемонтиран кофраж от стълбището и плочата. Строежът е пета категория
съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ и чл. 11 от Наредба № 1/2003 г. за
номенклатурата на видовете строежи. Извършители на строежа са С. М. Б. и Д.Г. ***.
Констатирано е, че строежът е изпълнен без необходимите
строителни книжа и разрешение за строеж, в нарушение на разпоредбите на чл.
148, ал. 1 и е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Същият е
реализиран в края на 2021 г. в чужд имот и без учредено право на строеж и
съгласие на останалите собственици. Нарушен е и задължителния сервитут към
страничната регулационна линия – чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. В оспорената
заповед е посочено, че строителството е извършено в края на 2020 г. и началото
на 2021 г. и за него не са приложими разпоредбите на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и
§ 127, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ като търпим строеж.
Последвало е издаването на обжалваната Заповед № 681/13.04.2021 г. на Кмета на Община Пазарджик за премахване на
незаконен строеж. Заповедта е редовно
съобщена на жалбоподателя по пощата с обратна разписка (лист 33) на 15.04.2021г.,
като в законоустановения 14-дневен срок същият е упражнил и правото си на жалба
пред Административен съд гр. Пазарджик.
За изясняване на значимите за спора обстоятелства по делото
е допусната съдебнотехническа експертиза, която съдът възприема като
компетентно изготвена и съответства на представените по делото доказателства. В
отговор на поставените въпроси вещото лице е констатирало, че процесният обект стълби,
тераса и покрив над нея не са нанесени в КККР на с.Мокрище. Процесното външно стълбище
и тераса са пристроени към двуетажната жилищна сграда с идентификатор
48876.501.471.1 по КККР на с. Мокрище. Стълбите са стоманобетонови и са изпълнени
на западната фасада на жилищната сграда. Стълбите са с ширина 1 м и дължина
4.60 м и отстоят от границата със съседния имот с идентификатор 48876.501.470 на
0.90 м. Терасата представлява стоманобетонова плоча, хваната във вътрешния си край
с жилищната сграда. а във външния — стъпила върху три стоманобетонови колони; изпълнява
и ролята на стьлбищна площадка за вход към сградата. Изпълнена е на нивото на втори
етаж на жилищната сграда, който е на височина 3.35 м над нивото на терена. Размерите
на терасата са: 5.90 м — дължина и 1.90 м - ширина. Над терасата е изпълнен покрив
с дървена конструкция, от едната страна хванат за жилищната страда, а от външната
страна свързан с три броя дървени колонки. Процесният строеж е основно застрояване.
Според вещото лице изискванията на чл. 120 от Наредба № 5
от 3 977 г. за ПНТСУ и чл. 46, ал. 2 от ЗУТ и чл. 46, ал. 2 от ЗУТ не касаят процесния
строеж; разпоредбите се отнасят до допълващо застрояване, а процесният строеж е
основно застрояване. Съгласно чл. 76, ал. 2 от Наредба № 5 за правила и норми по
ТСУ към ЗТСУ се допускат по изключение външни стълби по-високи от 1.20 м.,
които да отстоят на 2 м от страничната регулационна линия - чл. 26, ал. 2 от наредбата.
Вещото лице е категорично, че процесният обект няма характер
на допълващо застрояване по смисъла на чл. 41, ал. 1 от ЗУТ; същият е основно застрояване.
Разпоредбите на чл. 106, ал. 2 от ППЗТСУ се отнася до функционалното предназначение
на строителните терени, които се определят с ПУП и ОУП. Процесната постройка не
отговаря на изискванията на чл. 46, ал. 2 от ЗУТ, които се отнасят за второстепенните
постройки.
В експертизата се казва, че постройката не е изпълнена в съответствие
с разпоредбите на ЗТСУ, ППЗТСУ, Наредба № 5 за ПНТСУ, както и на действащия в момента
ЗУТ, по-конкретно на Наредба №7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на
отделяйте видове територии и устройствени зони - външни стълби, по-високи от
1.20 м, се допускат по изключение, но отстоянието от страничната регулационна линия
на процесните стълби и на терасата са по-малки от 2 м, а ширината на терасата е
по-голяма от изискващата се по Наредба №7/2003 г - 0.60 м (при намалено отстояние),
а по Наредба № 5 - 1.20 м.
Вещото лице е посочило, че процесната постройка има вид на
сравнително нов строеж: по данни на жалбоподателя е съществувало старо стълбище,
което е било много стръмно и поради тази причина е заменено с процесното. Процесният
обект е строеж по смисъла на разпоредбите на т. 38 от §5 на ДР на ЗУТ. Съгласно
чл. 137, ал. 1 от ЗУТ попада в пета категория строеж, каквато са жилищните сгради.
Процесният строеж не е допустим по правилата и нормите на ЗУТ, по-конкретно по Наредба
№7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони, тъй като отстоянието на стълбите и на терасата от страничната
регулационна линия са по-малки от 2 м, а ширината на терасата е по-голяма от изискващата
се — 0.60 м (при намалено отстояние).
По делото е разпитана свидетелката Ш. С. М., според която къщата е строена
с проект и строително разрешение. По план стълбите трябвало да са вътрешни, но
в нарушение на проекта са направени външни стълби за втория етаж. За
извършеното нарушение е заплатена глоба. За процесното стълбище свидетелката не
знае дали има документи. Твърди,че стълбището и площадката са изградени през
есента на 2020 г., като на тяхно място е имало старо стълбище.
Разпитана е и свидетелката Л. Б. Г. твърди, че живее на първия етаж на
процесната сграда. Стълбите, които са предмет на заповедта са изградени през
2020 г., като на тяхно място е имало много стари , стръмни стълби.
Свидетелят С.Л.Д., съсед на процесния имот твърди, че изграденото стълбище
откъм границата на имота е изграден януари 2020 г. или 2021 г.. Стълбището е от
бетон и е разположено на десет сантиметра от регулационната линия. Свидетелят посочи, че стълбището на втория
етаж завършва със бетонова площадка, от която се тупат килими, боклукът, от
които пада в неговия имот.
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави
следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и
от лице имащо правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да
преценява целесъобразността на административния акт.
Обжалваната заповед е
издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това
административен орган. Съгласно чл. 225а, ал.
1 във вр. с чл. 223, ал.
1, т. 8 от ЗУТ това е кметът на общината или упълномощено от него
длъжностно лице. При издаването на обжалваната заповед административният орган
не е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на закона. Заповедта е
мотивирана, като в мотивите органът е посочил както фактическите основания за
издаването й - наличие на незаконен строеж, без строително разрешение, така и
правните основания за издаване - чл. 225а, ал.
1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ.
Съдът намира, че обжалваният акт не противоречи и на материалноправните
разпоредби по издаването му. Установените в хода на административното
производство релевантни за спора юридически факти се подкрепят от събраните в
съдебното производство доказателства.
Разпоредбата на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ регламентира
случаите, в които един строеж или част от него се счита за незаконен. В
конкретния случай не е спорно между страните, че извършеното
строителство е незаконно и, че за него няма издадени строителни книжа и
документи. Установи се, че “обектът", предмет на обжалваната заповед има
характер на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ от пета категория.
Безспорно по делото се установи, че за
извършеното строителство липсват строителни книжа и документи за изграждането
му, както и, че строежът е изграден след 2019 година. Този извод съдът прави
въз основа на приложените по делото писмени доказателства, разпита на допуснатите
свидетели и приетата съдебно-техническа експертиза. Според вещото лице процесният
обект няма характер на допълващо застрояване по смисъла на чл. 41, ал. 1 от ЗУТ;
същият е основно застрояване. Същата представлява „строеж” по смисъла на § 5, т.
38 от ДР на ЗУТ.
Вещото лице е посочило, че процесната постройка
има вид на сравнително нов строеж: по данни на жалбоподателя е съществувало старо
стълбище, което е било много стръмно и поради тази причина е заменено с процесното.
Процесният обект е строеж по смисъла на разпоредбите на т. 38 от §5 на ДР на ЗУТ.
Съгласно чл. 137, ал. 1 от ЗУТ попада в пета категория строеж, каквато са жилищните
сгради. Процесният строеж не е допустим по правилата и нормите на ЗУТ, по-конкретно
по Наредба №7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии
и устройствени зони, тъй като отстоянието на стълбите и на терасата от страничната
регулационна линия са по-малки от 2 м, а ширината на терасата е по-голяма от изискващата
се — 0.60 м (при намалено отстояние).
Съдът кредитира и показанията на
разпитаните по делото свидетели, тъй като същите са последователни,
непротиворечиви и съответстват на приетите по делото писмени доказателства.
Свидетелите са единодушни и категорични, че процесният строеж е изграден през
2020 г. и началото на 2021 г. без строителни снижа, без разрешение за строеж.
По строителния план е предвидено вътрешно стълбище, а вместо това е изградено
външно такова.
С оглед на това съдът намира, че не може да се приеме, че
незаконният строеж е търпим по смисъла на § 127 от ПЗР ЗИД ЗУТ, тъй като с
оглед годината на построяването тази хипотеза не е приложима. Съгласно § 127 от
ПЗР ЗИД ЗУТ строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни
книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето,
когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са
търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Алинея 1 на § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ не се отнася до всички строежи, изградени до
31 март 2001 г. Тя се прилага само за тези от тях, реализирани след изтичането
на крайния срок по ал. 3 на § 16 ПР ЗУТ, който е начален момент на периода на
евентуална търпимост по § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Тоест нормата е приложима
относно строежи, извършени от 01.07.1998 г. до 31.03.2001 г.
Процесният строеж не е търпим и по смисъла на § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ, съгласно
който незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародването
на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени
планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно
този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи
в 6-месечен срок от обнародването на този закон.
Ето защо съдът намира, че в случая не са приложими разпоредбите на § 16, ал.
3 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР ЗИД ЗУТ, поради което строежът не отговаря на условията
за търпимост и забрана за премахване.
Съдът намира за неоснователни
направените възражения в пледоарията на пълномощника на жалбоподателя и
представените писмени бележки касаещи нарушаването на основните му човешки права,
тъй като с оспорената заповед не се разпорежда премахване на стълбище
обслужващо втория етаж на къщата. Не е основание за отмяна на оспорената заповед
и това, че незаконният строеж е единствено жилище за обитателите му, вкл. и за две
малолетни деца. Разпоредбата на чл. 8 КЗПЧОС защитава и гарантира правото на личен
и семеен живот, на жилище и тайната на кореспонденция. Тези права могат да бъдат
ограничавани при наличие на предпоставките, визирани в ал. 2, а именно - намесата
на държавните власти да е предвидена в закона и необходима в едно демократично общество
в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние
на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето
и морала или на правата и свободите на другите. С оспорената заповед е осъществена
намеса в правото на жалбоподателя на зачитане на неговото жилище, но тази намеса
на държавата в случая е допустима и пропорционална, защото обстоятелството, че той
и домакинството му използват незаконно изградено стълбище, предмет на заповедта,
не го прави законен строеж и разпореденото премахване е в съответствие с целта на
ЗУТ да не се допуска изграждането на незаконни строежи. Всъщност никой не може да
черпи права от собственото си противоправно поведение. В този смисъл не са нарушени
и принципите за съразмерност, последователност и предвидимост.
С оглед гореизложеното и поради липса на
пороци, водещи до незаконосъобразност на оспорения акт, жалбата - като
неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане от пълномощника
на ответника ще следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати, направените по
делото разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, съгласно
чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр.
последно от АПК, Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Г.Б. с ЕГН ********** *** против Заповед
№ 681/13.04.2021 г. на Кмета на Община Пазарджик, с която е наредено премахването
на незаконен строеж: „Външно стълбище с тераса към ІІ-ри етаж на съществуваща сграда“,
попадащ върху поземлен имот с идентификатор 48876.501.471 по КККР гр. Пазарджик,
участващ в УПИ XVI-общ. в кв. 32 по плана на с. Мокрище, общ. Пазарджик, с административен
адрес ул. „30 – та“ № 42А.
ОСЪЖДА Д.Г.Б. с ЕГН ********** *** да заплати на Община Пазарджик
сторените по делото разноски в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на
страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: (п)