№ 464
гр. Варна, 03.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Диана К. Стоянова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело
№ 20223100500195 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №293427/07.07.2021г. от ПЛ. ХР.
ХР. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.Варна, жк. „ВлВ. бл.*, вх.П, ет.*,
ап.* срещу решение №261897/10.06.2021г., поправено с решение
№262906/03.12.2021г., постановено по гр.дело № 15683/2020г. на Варненския
районен съд в частта, в която са отхвърлени предявените срещу „САРИС“
ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управлението в гр.Варна,
ул.“Воден“ № 5 искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 3600.00лв.,
представляваща платена като цена за косене на лавандула по т.6 от проформа
фактура №2510/27.04.2020г., сумата от 1411.31лв., представляваща
обезщетение за забава върху главница от 3600.00лв. за периода 13.07.2019г.
до 07.08.2020г., сумата от 1276.00лв., платена като такса за съхранение на
казани с лавандулово масло реколта 2019г. за периода 10.07.2019г. до
07.08.2020г. – 13месеца по 150.00лв. месечно, всичките суми дадени без
основание.
В жалбата е изложено становище за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Посочва се, че в хода на
съдебното производство са останали недоказани твърденията на ответника, че
1
е била налице устна договорка между страните за съхранение на
лавандуловото масло срещу заплащане на наемна цена, поради което
платената сума на това основание следва да бъде върната. Неправилно съдът е
кредитирал показанията на св. Белов /заинтересован от изхода на делото/, че
от страна на ответното дружество е извършена услуга „косене“ на
лавандулата, което да предпостави плащане на възнаграждение. Липсват и
писмени доказателства за извършването на подобна работа – протоколи за
окосяване, за приемане и предаване на суровината в дестилерията, превозни
документи. Акцентира се, че не са събрани и доказателства как е формирана
цената за „косене“ – на декар, на час и пр.
По отношение на обезщетението за забава върху възнаграждението по
договора за преработка е въведено оплакване, че неправилно съдът е
определил нейната начална дата. В договора /чл.8 и 9/ е посочено, че
плащането следва да бъде извършено срещу издаването на фактура. Между
страните има издадена само една проформа фактура №2510 с посочен срок за
плащане 30.04.2020г., която според въззивника евентуално може да се приеме
за падеж на задължението. Неправилно съдът е определил лихвата за забава,
същата изчислена би била равна на 998.40лв., а не тази платена на ответника
/1411.31лв./ или посочена от съда /1267.00лв./.
Въззивникът моли съда да се отмени първоинстанционното решение в
обжалваната част и да се постанови друго, с което да се уважи предявените
искове.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата „Сарис“ ЕООД, в който се застъпва становище за
неоснователност на подадената жалба и за правилност, и законосъобразност
на атакуваното решение в посочените части. Обосновава се, че извършването
на услугата „косене“ е установено от събраните свидетелски показания, които
следва да бъдат кредитирани като достоверни.
По отношение на падежа за плащане на възнаграждението по договора
за преработка на лавандулата се излага, че окончателното плащане не е
обвързано с издаване на фактура. Издаването на фактура срещу извършено
плащане е договорено само за платения задатък от 2100.00лв. С оглед, на
което се дължи платеното обезщетение за забава, което съдът правилно е
изчислил на 1267.00лв.
2
По изложените съображения се моли въззивният съд да потвърди
първоинстанционното решение.
Съдът е сезиран и с насрещна въззивна жалба вх.
№2968800/24.08.2021г. от „САРИС“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управлението в гр.Варна, ул.“Воден“ № 5 срещу решение
№261897/10.06.2021г., поправено с решение №262906/03.12.2021г.,
постановено по гр.дело № 15683/2020г. на Варненския районен съд, в частта,
с която дружеството е осъдено да заплати на ПЛ. ХР. ХР., на основание чл.
55, ал.1 ЗЗД, като получени на липсващо основание: сумата от 1440.00 лв. с
вкл. ДДС - такса за съхранение на казан от 01.08.2018г. до 07.08.2020г. - 24
месеца по 50 лв. на месец; сумата от 128.96 лв., представляваща лихва за
забава за всяко месечно плащане от 01.08.2018г. до 07.08.2020г.; сумата от
1073 лева с вкл. ДДС - такса за съхранение на казани от 10.07.2019г. до
07.08.2020г. - 13 месеца по 150 лв. на месец; сумата от 112.38 лв.,
представляваща лихва за забава за всяко месечно плащане от 10.07.2019г. до
07.08.2020г.
В жалбата е изложено становище за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Сочи се, че съдът е формирал
противоречиви мотиви по отношение дължимостта на сумите за съхранение
на лавандуловото масло. Излага се, че в хода на съдебното дирене е било
установено, че количество 264кг. по договора от 2019г. и 214кг. количество за
2018г. преработена продукция са били съхранявани при ответника при
изискуемите специфични условия и съдове. Неправилно обаче
първоинстанционния съд е изчислил дължимото обезщетение, което се
равнява на 1320.34лв., при използване заключението на вещото лице за
продукцията от 2019г.
На следващо място се въведени оплаквания, че съдът не е формирал
мотиви досежно дължимото обезщетение за съхранение продукцията от
2018г., въпреки това е налице диспозитив за уважаване на исковете за
връщане тези суми.
Отново са наведени твърдения, че между страните липсва уговорка за
договор за наем или влог за съхранение на преработеното лавандулово масло,
като за неправилно се счита становището на съда, че ответникът е следвало
да представи писмени доказателства за подобна договорна връзка. Отново се
3
набляга, че страните не са предвиждали престой на продукцията повече от
три дни сред преработката и следователно уговорка за плащане на наем за
съхранение на наем и разноски се обезмисля.
По изложените съображения се моли въззивният съд да отмени
решението в посочените части и отхвърли предявените искове.
Постъпилите въззивни жалби са редовни и отговорят на изискванията
на чл.260 от ГПК, тъй като е подадени е от надлежна страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване и съдържат останалите необходими приложения,
включително доказателство за платена държавна такса, с оглед на което
производството по тях подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание.
Във въззивната си жалба П.Х. е направил искане за допускане на гласни
доказателства чрез разпита на един свидетел при режим на водене за
установяване на дейността по „косенето“ на лавандулата.
Съдът намира искането за неоснователно. На въззивника са били
допуснати гласни доказателства с определението по чл.140 от ГПК от
районния съд. В първото по делото заседание процесуалния представител на
страната е направил отказ от посоченото доказателствено искане.
Предвид изложеното въззивният съд приема, че нито е налице
допуснато процесуално нарушение, нито се касае за нови обстоятелства,
които не са били известни на страната или нововъзникнали такива.
Следователно посоченото доказателство попада в забраната на чл.266, ал.1 от
ГПК, а не в изключенията на ал.2 на цитираната разпоредба.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №293427/07.07.2021г. от ПЛ. ХР.
ХР. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.Варна, жк „В.“ бл*, вх.*, ет.*, ап.* срещу
решение №261897/10.06.2021г., поправено с решение №262906/03.12.2021г., постановено по
гр.дело № 15683/2020г. на Варненския районен съд.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещна въззивна жалба вх.
№2968800/24.08.2021г. от „САРИС“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управлението в гр.Варна, ул.“Воден“ № 5 срещу решение
4
№261897/10.06.2021г., поправено с решение №262906/03.12.2021г.,
постановено по гр.дело № 15683/2020г. на Варненския районен съд.
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело №195/2022г. на ВОС за
16.03.2022 год. от 13.30 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно
с препис от настоящото определение, а на въззивникът да се връчи препис от
отговора на въззивната жалба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника ПЛ. ХР. ХР. за
ангажиране на гласни доказателства чрез разпита на един свидетел при режим
на водене за установяване на дейността по „косенето“ на лавандулата.
УКАЗВА на страните да посочат електронен адрес или електронна
поща за призоваване и връчване на съобщения.
НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните
към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че чрез
Медиатора могат да постигнат доброволно разрешаване на спора, като там
може да им бъде помогнато за постигане на споразумение, което да бъде
утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че при използван способ чрез медиация,
страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън
предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че медиацията може да бъде осъществена в
Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
Участие в медиация страните следва да заявят на тел. 052 623 362, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-
mail: *********@***.**.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6