|
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН |
|||||||||
|
РЕШЕНИЕ № 389 |
|||||||||
|
гр.
Видин, 28.11.2018 г. |
|||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
|||||||||
|
Административен съд – Видин, |
II административнонаказателен състав |
||||||||
|
в публично заседание
на |
тридесети октомври |
||||||||
|
през две хиляди и осемнадесета година в състав: |
|||||||||
|
Председател: |
Нели Дончева |
||||||||
|
Членове: |
Николай Витков Борис Борисов |
||||||||
|
при секретаря |
Мария Иванова |
и в присъствието |
|||||||
|
на прокурора |
Кирил Кирилов |
като разгледа докладваното |
|||||||
|
от съдия |
Нели Дончева |
|
|||||||
|
Касационно АНД № |
345 |
по описа за |
2018 |
година |
|||||
|
и за да се произнесе,
съобрази следното: |
|||||||||
|
Делото е образувано по жалба с правно
основание чл.63, ал.1, изр. ІІ - ро от ЗАНН, подадена от процесуалния представител
на Н.М.Г. ***, против Решение № 213 / 18.06.2018 г. по АНД № 593/2018 г. по описа
на Районен съд - Монтана, с което е изменено НП № 20-53-2 от 28.08.2017 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Медицински одит“ гр.София, с което на основание чл.116, ал.1 във връзка
с чл.117 от Закона за лечебните заведения ЗЛЗ/ на касатора е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 2 500 / две хиляди и петстотин/ лева за извършено
административно нарушение по чл.71, т.2 от ЗЛЗ, като размерът на наказанието „глоба“
е намален на 1 000 /хиляда/ лева. В жалбата се развиват съображения,
че решението на МРС в частта, в която е оставил в сила обжалваното НП е неправилно
и незаконосъобразно. Посочва се че Съдът не е съобразил
че нормата на чл.71, т.2 от ЗЛЗ е обща и бланкетна, поради което твърдяното нарушение
на ПУДВР на МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“ АД гр.Монтана, който представлява вътрешноведомствен
организационен акт, не влече административно наказателна отговорност, а дисциплинарна
такава по КТ. Излагат се и съображения за допуснато
процесуално нарушение, изразяващо се в противоречие между описанието на нарушението
и правната му квалификация от една страна и връзката между него и наказаното лице.
Иска се от Съда да бъде отменено
решението на РС-Монтана и бъде постановено ново, с което да бъде отменено изцяло
атакуваното НП. Ответникът Изпълнителна агенция
„Медицински одит“ гр.София, редовно призован, представител не се е явил и не е
взето становище по касационната жалба. Представителят на Окръжна прокуратура
– гр.Видин дава заключение, че жалбата се явява неоснователна, а решението като
правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, с оглед мотивите изложени
в него за доказаност на нарушението, както и липсата на съществени процесуални
нарушения в АНП. От събраните по делото писмени
и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените
касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното : Касационната жалба е подадена в
установения в чл.211, ал.1 от АПК срок и от субект, който има интерес от обжалване,
поради което е допустима. Разгледана по същество, във връзка с оплакванията в
жалбата, същата се явява неоснователна по следните съображения: Съдът
намира, че фактическата обстановка, приета от РС-Монтана е правилно
установена, подкрепя се от доказателствата и е в унисон с фактите обективирани
в обстоятелствената част на НП, поради което настоящата съдебна
инстанция я възприема напълно. По повод жалба с вх. № МО 05-580/ 28.11.2016
г. от г-жа С. Йоцова, относно качеството на проведеното лечение на г-жа Трифона
Тодорова в МБАЛ „д-р Стамен Илиев” гр. Монтана, въз основа на Заповед № РД 20-53
от 14.05.2016 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински
одит”, комисия от длъжностни лица от ИАМО, в периода от 17.01.2017 г. до 20.01.2017
г. вкл., извършила проверка по документи на лечебното заведение. При проверката
било установено, че МБАЛ „д-р Стамен Илиев” АД осъществява своята дейност на основание
Разрешение за осъществяване на лечебна дейност № МБ-11/15.08.2016г, съгласно което
е разкрито Отделение по урология (ОУ) - второ ниво на компетентност в изпълнение
на медицински стандарт „Урология”. Видно от поименно щатно разписание,
актуално към 23.11.2016 г., в отделението работят двама лекари със специалност
по урология на пълен щат, един лекар - хирург на 0.5 щат и един лекар - със специалност
по „Анестезия и реанимация” на 0.5 щат. Отделението има необходимата кадрова обезпеченост
за второ ниво на компетентност, в изпълнение на медицински стандарт „Урология”. Установено било, бе отделението
работи съгласно разработен Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред
(ПУДВР), утвърден от Изпълнителния директор на лечебното заведение, като в правилника
е посочена следната организация на работните смени на лекарите в отделението: Първа смяна - от 7.30 ч. до 13.00
ч.; Втора смяна - от 13.00 ч. до 19.30
ч; Нощна смяна - от 19.00 до 7.00 ч.; Дневна смяна - от 7.00 ч. до 19.00
ч. Съгласно предоставен работен график
- лекари за м. 11.2016 г. са посочени следните работни смени: За 23.11. 2016 г. - д-р Н. М. от
7.30 ч. до 13.30 ч.; д-р С. Цветков от 7.30 ч. до 13.00 ч; за нощно дежурство
23/ 24.11.2016 г. няма лекар на работа в отделението; за 24.11.2016 г. - д-р Н.
М. от 7.30ч. до 13.30 ч.; д-р С. Цветков от 7.30 ч. до 19.30 ч; д-р П. Блажев
от 7.30 ч. до 19.30 ч. Проверяващите констатирали, че ОУ
работи съгласно разработен ПУДВР, утвърден от Изпълнителния директор на ЛЗ, в
който е посочена организация на работни смени, която не кореспондира с разработен
работен график на лекарите в отделението за м.11.2016 г., изготвен от касатора
д-р Н. М. - Началник на ОУ. С оглед
установеното, актосъставителят Стоилов, главен инспектор в ИАМО приел, че касатора
Н.Г., в качеството
си на Началник на ОУ, с изготвянето на работния график на лекарите в отделението
за месец 11.2016г, който не отговаря на организацията на работните смени, указана
в ПУДВР на МБАЛ „д-р Стамен Илиев” АД, гр.Монтана, е допуснала нарушение на чл.71,
т.2 от Закона за лечебните заведения, съгласно който „Началникът на клиника, отделение
и лаборатория: „планира, организира, контролира и отговаря за цялостната медицинска
дейност в структурата, която ръководи” и съставил Акт за установяване на административно
нарушение № А 20-53-6-2 от 08.03.2017г.. АУАН бил връчен лично на касатора на
17.055.2017г. и срещу него било подадено възражение. Въз основа на АУАН
и при установената в него фактическа обстановка и след
обсъждане на подаденото възражение, Изпълнителният директор на ИАМО издал атакуваното НП, с
което на касатора било наложено административно наказание „глоба” в размер на
2 500 /две хиляди и петстотин/ лева на основание чл.116, ал.1 във връзка с чл.117
от ЗЛЗ, за извършено административно нарушение по чл.71, т.2 от същия. При тези данни първоинстанционният съд, след анализ на събраните писмени и гласни доказателства
приел, че безспорно е установено нарушението по чл.71, т.2 от ЗЛЗ- основание за
реализиране на отговорността по чл.116, ал.1 от същия, но приел
че размера на наложеното наказание е завишен и изменил атакуваното НП, като намалил
размера на наказанието до неговия минимум от 1 000 /хиляда/ лева. При касационната проверка
Съдът намира, че правните изводи
на въззивната инстанция са правилни
и законосъобразни по следните съображения: В тежест на административно наказващият орган
е да докаже и подкрепи със съответните доказателства, твърденията и констатациите
си, относно извършеното административно нарушение. Настоящият състав намира, че
в случая горното е изпълнено, като оспореното
НП е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при съдържащите
се в него, изискуеми от закона задължителни реквизити. Настоящият
състав също счита, че при издаване на АУАН и НП не са били допуснати съществени
процесуални нарушения, а материалния закон правилно е приложен. Неоснователни
в тази връзка се явяват твърденията, че в АНП е било допуснато съществено процесуално
нарушение, изразяващо
се в противоречие между описанието на нарушението и правната му квалификация и
връзката между него и наказаното лице. Както в АУАН, така и в НП подробно
е описано нарушението, а именно, че касатора Н.Г., в качеството си на Началник на
ОУ, с изготвянето на работния график на лекарите в отделението за месец 11.2016г,
който не отговаря на организацията на работните смени, указана в ПУДВР на МБАЛ
„д-р Стамен Илиев” АД, гр.Монтана, е допуснала нарушение на чл.71, т.2 от Закона
за лечебните заведения, съгласно който „Началникът на клиника, отделение и лаборатория:
„планира, организира, контролира и отговаря за цялостната медицинска дейност в
структурата, която ръководи”. За да е налице съществено процесуално
нарушение, следва да бъдат установени допуснати съществени нарушения на материалния закон и
процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице, каквито в случая Съдът не констатира. Наред с горното следва да се посочи, че
нормата на чл.71, т.2 от ЗЛЗ установява
общите правомощия на началника
на отделението да контролира, организира, координира
и отговаря за цялостната медицинска дейност в отделението, да анализира качеството
и подобряване на работата в отделението. Това посочване, с оглед неговия общ характер изисква конкретизация в какво точно се изразява
нарушението на правомощията, които между впрочем са взаимосвързани и взаимно
обусловени, т.е. едно действие или бездействие на началника на отделението
може да рефлектира едновременно върху повече от едно от изброените в нормата
правомощия. Тази конкретизация е направена от наказващия орган, като е
посочено че за месец ноември 2016г. касатора Н.Г., в качеството си на Началник
на ОУ е изготвила работен график на лекарите в отделението, който не отговаря
на организацията на работните смени, указана в ПУДВР на МБАЛ „д-р Стамен
Илиев” АД, гр.Монтана. Следва да се отбележи, че в ЗЛЗ изрично
е предвидено задължение да се създаде такава организация, която да предвижда физическо
присъствие на лекар в отделението, което задължение е залегнало и в
изготвения и утвърден
от Изпълнителния директор на лечебното заведение Правилник за устройството, дейността
и вътрешния ред. И
настоящият състав се солидаризира с изводите на първоинстанционния съд, че е
абсолютно недопустимо в едно болнично лечебно заведение да не присъства на място
лекар, който да осигури висококвалифицирана помощ при нужда от такава, за да
се гарантира получаването от страна на пациентите на непрекъсната квалифицирана
медицинска помощ. Ето
защо Съдът приема за безспорно установено, че касаторът е допуснал нарушение на чл.71,
т.2 от ЗЛЗ, основание за реализиране на административнонаказателната
отговорност по чл.116,
ал.1 във връзка с чл.117 от ЗЛЗ. Неоснователни
се явяват и възраженията, че твърдяното нарушение на ПУДВР на МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“ АД гр.Монтана,
който представлява вътрешноведомствен организационен акт, не влече
административно наказателна отговорност, а дисциплинарна такава по КТ. В случая ЗЛЗ не налага забрана
за реализиране на различни видове отговорности, поради което и предвид
установените обстоятелства правилно е била реализирана
административнонаказателната отговорност на касатора. Предвид
изложеното Съдът счита, че поддържаните доводи в касационната
жалба като неоснователни, ще следва да се оставят без уважение, а решението на Районен съд – Монтана, като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание
чл. 63, ал. 1, изречение „първо” от ЗАНН и чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд
– Видин Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 213 /
18.06.2018 г. по АНД № 593/2018 г. по описа на Районен съд - Монтана, с което
е изменено НП № 20-53-2 от 28.08.2017 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Медицински одит“ гр.София, с което на основание чл.116, ал.1 във връзка с
чл.117 от Закона за лечебните заведения ЗЛЗ/ на Н.М.Г. *** е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 2 500 / две хиляди и петстотин/ лева за
извършено административно нарушение по чл.71, т.2 от ЗЛЗ, като размерът на
наказанието „глоба“ е намален на 1 000 /хиляда/ лева. Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. /Н.Дончева/ /Н.Витков/
2.
/Б.Борисов/ |
|||||||||