РЕШЕНИЕ
№ 1413
гр.Бургас, 28.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито
заседание на 8 октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
при участието на
секретаря И. Г., в присъствието на прокурора Дарин Христов, като разгледа
докладваното от съдията докладчик Белев КАНД № 1605 по описа на съда за 2020г.
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Касатор е Лиляяна Г.В. ***.Св. Кирил и Методий 6, ет.1. Жалбоподателят
участва в производството чрез адвокат А.Г. ***.
Ответник по касация е община Бургас. Ответникът по
касация не взема участие в касационното производство, редовно призован.
Жалбата е насочена срещу решение № 655/19.06.2020г. по
АНД № 298/2020г. на Районен съд Бургас. С обжалваното решение е потвърдено наказателно
постановление № E-684/30.12.2019г., издадено от кмета на община Бургас, с което
на Л.Г.В. е наложено административно наказание глоба 100лв. за извършено
нарушение по чл.68 ал.1, вр. с чл.35 ал.2 от Закона за защита на животните.
В обстоятелствената част на наказателното постановление АНО
е приел за установено, че на 07.11.2019г. около 10.15ч. в гр.Бургас, ул. Цар
Симеон I-ви 48, срещу магазин за плод и зеленчук, куче порода „смес“ е
нападнало К.Х.Г., като я ухапало по десния крак под коляното. Посочено е, че
животното било само, завързано за пътен знак. Ано приел, че отговорност за
нарушението носи собственикът на кучето – Л.В., тъй като не предотвратила
проявата на необоснована агресия от страна на животното.
В мотивите си първоинстанционният съд приел за установена
фактическата обстановка по постановлението. Обсъдил възраженията на
жалбоподателя и приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения,
както и че не са налице предпоставките по чл.28 ЗАНН. Въз основа на показанията
на разпитаните по делото свидетели Р. Г. К.и К.Х.Г. съдът приел нарушението за
доказано и преценил, че наложеното наказание е в размер към установения минимум
и същото е съобразено с тежестта на нарушението и настъпилите вредни последици.
В касационната жалба се изтъква, че първоинстанционният
съд не изяснил фактическата обстановка. Оспорва се изводът за доказаност на
нарушението единствено въз основа показанията на пострадалата К.Г.. Сочи се
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което довело до
нарушаване правото на защита на жалбоподателката. Иска се отмяна на
първоинстанционния съдебен акт и отмяна на наказателното постановление. Не се
сочат нови доказателства.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по
чл.211 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно.
Участващият в производството прокурор излага становище за
законосъобразност на първоинстанционното съдебно решение и иска оставянето му в
сила. Не сочи нови доказателства.
За да се произнесе по основателността на касационната
жалба, съдът взе предвид следното.
По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до
валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна
проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че
първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.
Фактическата обстановка по делото е правилно установена, въз
основа на събраните доказателства, а именно, че на посочения в НП ден и час
куче порода „смес“, което било само и завързано за пътен знак, и нападнало К.Х.Г.,
като я ухапало по десния крак под коляното.
Неоснователно е възражението, според което съдът приел
нарушението за доказано единствено въз основа показанията на пострадалата К.Г..
Липсва законово основание да се приеме, че пострадалия от административно
нарушение не може да бъде свидетел, напротив – неговите показания са важни за
установяване на истината по случая, тъй като това лице е очевидец на деянието.
Затова показанията на пострадалия свидетел са допустими в
административнонаказателното производство. Разбира се, по повод направеното
оспорване на достоверността (а не допустимостта) на показанията, съдът следва
да извърши съответна проверка. Такава в случая е извършена и не са установени
основания за формиране на извод за недостоверност на показанията. Пред районния
съд е представен лист за преглед на пациент, според който на 07.11.2019г., в
11,07ч. К.Г. била прегледана в лечебно заведение от д-р С.А.. Въз основа на
прегледа била поставена диагноза „ухапване или удар от куче“. Назначени били
изследвания и терапия. Посочените ден и час съвпадат с тези, вписани в НП, а
поставената диагноза кореспондира с твърдението за ухапване от куче. Тези факти
се потвърждават и от свидетелите, разпитани в съдебното производство. От друга
страна касационната жалбоподателка В. не отрича, че е собственик на кучето,
както и че го е оставила на посочения в наказателното постановление тротоар,
вързано за пътен знак чрез повод. По тези съображения касационният състав
намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че нарушението е доказано.
Неоснователно е възражението за допуснато съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, поради непроведен разпит на
свидетел. Искането за такъв разпит е било направено от процесуалния
представител на жалбоподателката пред първоинстанционния съд в с.з. на
02.03.2020г. Мотивирайки искането си страната е заявила „искаме да изясним, тъй
като може свидетелката да е предизвикала кучето“. Не е било формулирано
твърдение за такова предизвикване, както и не е бил посочен кой е сочения
свидетел очевидец. Данните за наличие на очевидец са били дадени на адвоката от
жалбоподателката, която не е присъствала на място към момента на ухапването, а
е била оставила кучето само, т.е. не е възприела лично фактическата обстановка,
включително наличието на свидетели при ухапването. При тези данни и при липсата
на неяснота или противоречие в събраните доказателства съдът не е имал
основание да допуска непосочения свидетел, чрез чиито показания да „изяснява“
обстоятелства, относно които страната дори не е имала формулирано твърдение.
Затова липсата на произнасяне относно недоведения в следващо съдебно заседание
свидетел и приключването на събирането на доказателства без съответния разпит
представляват процесуално нарушение. То обаче не е съществено, тъй като не е
довело до неправилно установяване на фактическата обстановка и не е лишило
страната от правото и да се защити по повдигнатото обвинение.
Правилен е изводът за липса на предпоставки за приложение
на чл.28 от ЗАНН. Районният съд е изложил подробни мотиви в тази насока и на
основание чл.221, ал.2 от АПК касационният състав препраща към тях.
Предвид тези окончателни изводи на настоящия съдебен
състав и на основание чл.221 ал.2 от АПК обжалваното съдебно решение следва да
се остави в сила.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 655/19.06.2020г.
по АНД № 298/2020г. на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.