РЕШЕНИЕ
№ 8795
Бургас, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Бургас - XXVI-ти тричленен състав, в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател: | ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА |
Членове: | ЯНА КОЛЕВА КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ |
При секретар ИРИНА ЛАМБОВА и с участието на прокурора ДАРИН ВЕЛЧЕВ ХРИСТОВ като разгледа докладваното от съдия ЯНА КОЛЕВА канд № 20247040601604 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от "Грейнфорс " ЕООД, ЕИК *********, с посочен адрес Бургас, Пети километър, база „Аграда", представлявано от П. К. Г. против решение № 607 от 18.07.2024г., постановено по НАХД № 1696/2024г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № НП-4/18.03.2024 г., издадено от заместник министър на икономиката и индустрията, с което на касатора, за нарушение на чл. 29, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 25 000 лв.
В жалбата си жалбоподателят иска съдът да отмени обжалвания съдебен акт и да отмени наказателното постановление. Твърди, че наказващият орган е некомпетентен, налице са факти, които изключват виновно поведение на жалбоподателя, поради което не са налице предпоставките за налагане на наказание, не е взето предвид наличието на висящо производство по адм. дело №902/ 2024г., както наличието на изключващи отговорността обстоятелства –чл.34 от ЗАНН.. Иска присъждане на разноски.
В съдебно заседание за жалбоподателя редовно уведомен, представител не се явява.
Ответникът по касация, заместник министър на икономиката и индустрията, редовно уведомен не се явява и не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас счита решението на районния съд за правилно и законосъобразно.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Бургас е потвърдил наказателно постановление № НП-4/18.03.2024 г., издадено от заместник министър на икономиката и индустрията, с което на касатора, за нарушение на чл. 29, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 25 000 лв.
За да постанови решението си съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е достатъчно индивидуализирано, правилно са приложени материалноправните норми и наказанието е определено в съответствие със закона.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора напълно се споделят и от настоящия съдебен състав, поради което на основание чл.221 от АПК препраща към тях. Мотивите са изключително подробни и отговарят на направените от жалбоподателя възражения пред първата инстанция.
По делото и в административно-наказателното производство е установено, че при извършена проверка на 30.11.2023г., касационният жалбоподател е осъществявал икономическа дейност по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗАРИДСНПНП без необходимата регистрация, с което е нарушил разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП, и е осъществил състава на чл. 29, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП. Така описаната в АУАН и наказателното постановление фактическа обстановка съдържа всички съставомерни елементи от състава на административното нарушение -дата, място, обстоятелства, относими към конкретното нарушение.
В настоящото изложение съдът ще разгледа направените в жалбата възражения. По отношение на възражението за допуснато нарушение на чл.34 от ЗАНН, поради липса на конкретика при повдигането му, настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че неизпълнението на задължението за регистрация е продължавало и при установяването му от контролните органи, което се е случило на 30.11.2023г., която правилно е посочена като дата на нарушението, актът за нарушение е съставен на 01.02.2024г., т.е. в тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено на 18.03.2024г. в шестмесечния срок, определен в същата разпоредба. При тези обстоятелства не се установява нарушение на сроковете, предвидени в административно-наказателното производство.
На следващо място съгласно разпоредбата на чл.36, ал.1 от ЗАРИДСНПНП наказателните постановления се издават от ръководителя на ведомството или от оправомощено от него длъжностно лице, чийто служител е съставил акта за установяване на административното нарушение. В случая актът за нарушение е съставен от Й. Х. на длъжност главен инспектор в отдел „Контрол“, към дирекция „Регулиране на икономическите дейности“ в Министерството на икономиката и индустрията, следователно компетентен е министърът на икономиката и индустрията или оправомощено от него лице. Видно от Заповед №16-800/25.07.2023г. издателят на наказателното постановление зам. министър на икономиката и индустрията е оправомощен, поради което е компетентен орган, както правилно е посочил първоинстанционният съд.
Касационният жалбоподател посочва, че първоинстанционният съд не е съобразил, че е оспорена Заповед № 16483/03.05.2023г. и спорът е висящ към момента на съставяне на АУАН по адм.дело № 902/2024г. по описа на ВАС.
Разглеждането на това възражение предпоставя отново разграничаване на подадените от жалбоподателя заявления, отнесени към действащата нормативна уредба, уреждаща висящите административни производства. На първо място следва да се отбележи, че районният съд изключително подробно е изложил аргументи в подкрепа на направените изводи, поради което в настоящото изложение само ще се акцентира на отделни релевантни към спора обстоятелства.
По делото е установено, че касационният жалбоподател е подал заявление с вх. № 05-01-1923/31.07.2020г. на Министерството на икономиката за вписването му в регистъра на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, след което го е оттеглил със заявление с вх. № 05-01- 1923/22.03.2021 г. на МИ, т.е. производството по това заявление е приключило, поради което не е сред изключенията, уредени от ПЗР на закона и посочени в следващото изложение.
В ПЗР на ЗАРИДСНПНП, в § 7, ал. 1,2 и последвалия § 25, ал. 3 от Закона за изменение и допълнение на ЗАРИДСНПНП е предоставена възможност на лицата, които до влизане в сила на закона са осъществявали икономически дейности по чл. 2, ал. 1 да подадат заявление за регистрация в 6- месечен срок от влизането в сила на наредбата по чл. 4, ал. 4 от ЗАРИДСНПНП и до приключване на регистърното производство с удостоверение за регистрация или с влязъл в сила отказ за регистрация да притежават статут на регистрирани лица, ако отговарят на общите и специалните условия на закона за съответния вид дейност с изключение на предвиденото от закона обезпечение.
Изменението на Наредба № РД-04- 2/16.07.2019 г. за реда и условията за водене на регистър на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход е влязло в сила на 01.04.2020 г. и до 01.08.2020г. лицата, подлежащи на регистрация, са били длъжни да подадат заявления за регистрация на дейността.
В първата инстанция е обсъдено и подаденото ново заявление от касационния жалбоподател, което е с вх. № 05-01-215/19.04.2021 г. на МИ, следователно е извън посочените по-горе срокове, което означава, че касационният жалбоподател не е следвало да извършва дейност до произнасянето на административния орган и то с удостоверение за регистрация.
Ирелевантно за спора е последващото произнасяне със Заповед № РД-16-773/31.05.2021г., с която е отказано вписване, последващото й обявявяване за нищожна с Решение № 542/17.01.2023 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 4040/2022 г. и последвалата Заповед № РД-16-483/03.05.2023 г. от заместник-министъра на икономиката и индустрията, с която също е постановен отказ и е оспорена пред съда, като отказът е влязъл в сила с решение №4015/03.04.2024г. по адм. дело № 902 /2024г. на ВАС. Горепосочените административни и съдебни актове, както и висящото съдебно производство по адм. дело № 902 /2024г. на ВАС, към момента на съставяне на акта за нарушение не променя направените от първоинстанционния съд изводи, тъй като негов предмет е издадената заповед по заявление с вх. № 05-01-215/19.04.2021 г. на МИ, което е подадено извън срока по § 25, ал. 3 от Закона за изменение и допълнение на ЗАРИДСНПНП и следователно не попада във визираните изключения.
Предвид изложените съображения настоящият касационен състав, намира че правилно е установена фактическата обстановка, като е прието, че на 30.11.2023г., касационният жалбоподател е осъществявал икономическа дейност по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗАРИДСНПНП без необходимата регистрация. Неизпълнението на задълженията към държавата правилно е квалифицирано като нарушение на чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП и е наложено съответстващото наказание имуществена санкция от 25000лв. на основание чл. 29, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП.
Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.
Представителят на административнонказващия орган е поискал присъждане на възнаграждение за юрисконсулт в писмено становище по делото, поради което на основание чл.27е от Наредбата за правна помощ следва да бъде в размер от 80 лв. и поради това съдът следва да осъди жалбоподателя да го заплати.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХXVІ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В С. решение № 607 от 18.07.2024г., постановено по НАХД № 1696/2024г. по описа на Районен съд – Бургас .
ОСЪЖДА "Грейнфорс " ЕООД, ЕИК *********, [ЕГН] да заплати на Министерство на икономиката и индустрията юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: | |
Членове: |