№ 164
гр. Бургас, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми април през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Кърпичева
Цинцарска
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Кърпичева Цинцарска
Търговско дело № 20242100900362 по описа за 2024 година
По делото е предявена претенция от Г. С. П., с ЕГН **********
срещу „ЗДРАВЕЦ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Несебър, к. к. Слънчев бряг, хотел Азуро.
Ищецът, в качеството си на съдружник в ответното дружество с
18,4 % от капитала му, обжалва взетите решения на проведеното на
24.10.2024г. общо събрание на „ЗДРАВЕЦ“ ООД.
Твърди се, че взетите решения на проведеното общо събрание,
както следва:
По т.1 от предварително обявеният дневен ред, ОС на
съдружниците в дружеството прие дружеството да продължи да
експлоатира и управлява хотел ..Азуро“ в КК „Слънчев Бряг“ и
По т.2 от предварително обявеният дневен ред, ОС на
съдружниците в дружеството, взе решение за освобождаване от
отговорност на управителя на дружеството Стефани
Венцеславова Чамурджиева,
са незаконосъобразни и се иска тяхната отмяна.
1
Излагат се следните законови нарушения и нарушения на
дружествения договор при взимане на цитираните решение:
Общото събрани е било свикано в нарушение на закона, тъй като
не е свикано от управителя, а от съдружника Цветанка Г.а, която
не притежава 1/10 от капитала, каквото е изискването на ТЗ и
устава на дружеството. Незаконосъобразното свикване на общото
събрание е довело и до незаконосъобразно на неговите решения.
Налице е незаконосъобразно представителство на общото
събрание на съдружника Стефани Венцеславова Чамурджиева,
тъй като адвокатът на същата не е имала годно пълномощно.
Адвокатът е разполагал с пълномощно за конкретното общо
събрание, но не е имало посочване на дневен ред, ясно указани
действия на пълномощника, което отново е в нарушение на ТЗ и
устава.
Твърди се, че решението за освобождаването на управителя
Стефани Венцеславова Чамурджиева /която е и съдружник
притежаващ 54,6% от капитала в дружеството/ от отговорност е
незаконосъобразно, тъй като нито в предварително обявеният
дневен ред за работата на събранието, нито при самото
провеждане на същото е уточнено какво е съдържанието на
отговорността от която управителя на дружеството се
освобождава - за каквидействия и за какъв период от време.
Абстрактното освобождаване от отговорност на Управителя е
лишено от смисъл, поради което считам че без да е ясно уточнено
съдържанието и предназначението на този акт, всъщност се явява
незаконно. Отделно от това незаконосъобразно е и гласуването на
съдружника Стефани Венцеславова Чамурджиева по отношение
на решението за освобождаването на управителя, тъй като същата
е и управител на ответното дружество.
В определения от закона срок е постъпил отговор от ответника,
който счита предявените искове за допустими, а по същество счита
2
същите за неоснователни. Видно от отговора, ответникът не оспорва,
че действително е проведено процесното общо събрание, на което са
взети процесните атакувани решения, но се оспорва твърдението на
ищеца, че тези решения са незаконосъобразни.
Твърди се, че съдружникът, свикал общото събрание притежава
1/10 от капитала на дружеството, следователно е спазена разпоредбата
на чл. 138, ал. 2 от ТЗ.
Твърди се, че всички адвокати, представлявали съдружниците са
били надлежно упълномощени за това, включително адвоката на
съдружника Стефани Венцеславова Чамурджиева. Твърди се, че е
невярно твърдението, че съдружникът Стефани Венцеславова
Чамурджиева не може да гласува за освобождаването на управителя,
тъй като тя е управителя на дружеството. Отделно от това се завява,
че съгласно устава на дружеството, на проведеното общо събрани е
имало достатъчно представителство на капитала-1/2 и без участието
на съдружника Стефани Венцеславова Чамурджиева, за вземане на
това решение.
По делото е депозирана допълнителна искова молба, в която
ищецът пояснява, че процедурата по свикване на общото събрание от
съдружник с 1/10 от капитала по чл. 138, ал. 2 от ТЗ предполага отказ
на управителя да свика такова, което дава право на
съдружниците/съдружника, да го свика. Твърди се, че не е спазена
нито процедурата на чл. 138, ал. 1 от ТЗ, нито тази по чл. 138, ал. 2 от
ТЗ.
Поддържа се твърдението, че адвокат Денка Пенева, в качеството
на пълномощник на съдружника Стефани Венцеславова
Чамурджиева, не е била надлежно упълномощена да я представлява.
В допълнителния отговор ответникът счита, че е имало надлежно
упълномощаване на адвоката на съдружника Стефани Венцеславова
Чамурджиева. В случай че се приеме, че такова не е имало, е налице
висяща недействителност на упълномощителната сделка, която обаче
3
може да се атакува само от страните по същата, като ищцата не е
такава страна.
Поддържа се становището на ответника, че няма нарушение на
разпоредбата на чл. 138 от ТЗ.
Твърди се, че на проведеното общо събрание липсва възражение
от страна на ищцата-съдружник по дневния ред и взетите решения,
каквито се изтъкват в исковата молба.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно по делото, че ищцата има качеството на съдружник в
ответното дружество, като притежава 18,4 % от капитала му. Страните
не спорят относно обстоятелството, че на 24.10.2024г. е свикано
извънредно общо събрание на ответното дружество. Това се
установява и от представения и неоспорен протокол от 24.10.2024г.,
обективиращ проведеното общо събрание.
Не е спорно, че и тримата съдружници в ответното дружество са
представлявани от упълномощени адвокати, както следва:
съдружника Стефани Венцеславова Чамурджиева чрез адвокат Денка
Пенева, съдружника Цветанка Желязкова Георгиева чрез адв. Петър
Атанасов и съдружника Г. С. П. чрез пълномощника и Георги
Мишинев. Видно от представената покана за така проведеното общо
събрание, същото е свикано от съдружника Цветанка Желязкова
Георгиева, като поканата е изпратена до ищеца и съдружник Г. С. П.
по електронна поща на 14.10.2024г.
Безспорно се установява също така, че в поканата до съдружника
Г. С. П. е посочен дневен ред на свиканото извънредно събрание с две
точки: 1. Вземане на решение за бъдещото развитие на дружеството и
изслушване на становището на съдружниците. и 2. Освобождаване на
4
управителя от отговорност. Видно от представения протокол за
провеждане на извънредното общо събрание на дружеството,
дневният ред, обявен в поканата съвпада с дневния ред на
проведеното събрание и взетите решения.
Предявените искове са с правно основание чл. 74, ал. 1 от
Търговския закон, а именно се иска отмяната като незаконосъобразни
на взетите решения на проведеното на 24.10.2024г. общо събрание на
„ЗДРАВЕЦ“ ООД.
Предявените претенции за атакуване на взетите решения на
общото събрание са допустими, тъй като се обжалват от съдружник в
ответното дружество, който разполага с активна процесуална
легитимация за това и е спазен преклузивния срок по чл. 74, ал. 2 от
Търговския закон, който предвижда 14-дневен срок за обжалване на
взетите решения. С оглед на неспорния факт, че ищцата, като
съдружник, е участвала е проведеното общо събрание на 24.10.2024г.
и искът е предявен на 04.11.2024г., то безспорно е спазен така
определения срок.
По отношение на конкретно посочените от ищеца основания за
незаконосъбразност на взетите решения от общото събрание поради
противоречия с ТЗ и устава на ответното дружество съдът намира
следното:
Безспорно установено по делото е, че проведено общо събрание
на ответното дружество е станало въз основа на свикването му не от
управителя на това дружество, а от съдружника Цветанка Желязкова
Георгиева. Видно от актуалния дружествен договор на ответното
дружество, този съдружник притежава 18,4 % от капитала му.
Разпоредбата на чл. 138, ал. 2 от Търговския закона предвижда
свикване на общо събрание на дружеството по инициатива на
съдружниците с дялове повече от 1/10 от капитала. С оглед
установеното дялово участие на съдружника Цветанка Желязкова
5
Георгиева- 18,4 % от капитала, същата има възможност да инициира
такова свикване на извънредно общо събрание. Нарушението, което се
твърди, че е допуснато е, че свикването е станало директно от
съдружника, без да е отправено искане до управителя за това или да е
налице хипотезата на несвикване на общото събрание от управителя в
2-седмичен срок след такава инициатива. Видно от чл. 21 от
действащия устав на ответното дружество, предвижда се възможност
за свикване на извънредно събрание на дружеството от всеки един от
съдружниците. Правният въпрос който се поставя е, дали така
уговореното в устава на дружеството дерогира законопредвиденото в
разпоредбата на чл. 138, ал. 2 от ТЗ, което предвижда свикването от
съдружниците да е възможно само при непредприемане на действия
на уведомения управител за това. Отговорът на този въпрос е
отрицателен, защото съдебната практика, обективирана например в
решение на Върховния съд № 467 от 29.IХ.1992 г. по гр. д. № 522/92
г., V г. о., определение на ВКС по търг. дело № 67 по описа за 2011 г.,
първо търговско отделение и решение по т.дело № 615/2010г. на второ
тървгоско отделение, приема, че нормата на чл. 138, ал. 2 от ТЗ е
императивна такава. С оглед на което и дори в устава на едно
дружество, да е прието, че съдружник с повече от 1/10 от капитала му,
да може да иска свикване на общо събрание на дружеството,
свикването не е възможно да бъде директно, а следва да е спазена
процедурата по чл. 138, ал.2 от ТЗ, а именно следва да се отправено
искане до управителя, който бездейства в посечения двуседмичен
срок. Видно от фактологоята на делото, няма твърдения и
доказателства, съдружникът Цветанка Желязкова Георгиева да е
поискала от управителя да свика проведеното извънредно общо
събрание и да е налице бездействия на последния в посочения срок.
Следователно проведеното общо събрание е свикано в нарушене на
разпоредбата на чл. 138, ал.2 от ТЗ и взетите решение на същото са
незаконосъобразни само на това основание. Твърдението на ответната
страна, че е атакуващият решенията съдружник е участвал и гласувал
6
на проведеното общо събрание не могат да се санират допуснатото
законов нарушение.
За пълнота съдът ще вземе отношение и по другите посочени
основания за незаконосъобразност на решенията.
С оглед постановеното Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016
г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК, с което беше прието, че
договор, сключен от лице, действало като представител, без да има
представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не
поражда целените с него правни последици, като същите настъпват,
ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди, като
при липса на потвърждаване, на недействителността може да се
позове само лицето, от името на което е сключен договорът, то е
видно, че ищецът по делото ирелевантно за спора се позовава на
липсата на надлежно упълномощаване на адвокатите на съдружниците
Стефани Венцеславова Чамурджиева и Цветанка Желязкова
Георгиева, при участие в процесното общо събрание. След като
съдружниците, които са били представлявани чрез пълномощник, не
навеждат възражения в тази посока, недопустимо е такова възражение
да се прави от лице, което не е било представлявано по посочения ред.
В този смисъл съдът се позовава на постановената в този смисъл
съдебна практика, а именно определение № 935 от 21.03.2025 г. на
ВКС по к. т. д. № 2427/2024 г. и цитираната в това определение
съдебна практика решение № 60006 от 19.07.2021 г. по т. д. №
2561/2019 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 60093 от 16.01.2023 г. по т.
д. № 712/2022 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 178 от 24.04.2017 г. по
т. д. № 1340/2015 г. на ВКС, ТК, І т. о.
Съдът намира за основателно посоченото от ищеца нарушение
на закона при гласуване на решението на ОС за освобождаване от
отговорност на управителя, поради участие на управителя при това
гласуване. Налице е противоречива съдебна практика по отношение на
7
това, дали разпоредбата на чл. 137, ал. 3, изречение второ от ТЗ се
прилага по аналогия при търсене на отговорност на съдружник по
отношение на нанесени вреди на дружеството. Съответно когато
управителят е и съдружник в дружеството и се гласува
освобождаването му от отговорност като управител, следва ли в
качеството си на съдружник, да гласува по отношение на това
решение. Съдът намира, че по аналогия на разпоредбата на чл. 137, ал.
3, изречение второ от ТЗ и разпоредбата на чл. 229 от ТЗ, при вземане
на решение за освобождаване на управителя от отговорност, когато е
и съдружник, следва да се приспадне неговия дял от гласовете при
вземане на това решени, защото този съдружник е заинтересован от
резултата по гласуването и съответно е налице конфликт на интереси
между него и дружеството. Ако се даде възможност на управителя и
съдружник да гласува за такова решение, същият ако притежава
съответния дял от капитала, би попречил на търсенето на отговорност
за вреди от управлението му, макар и такива вреди да са били
нанесени. За този си извод съдът се позовава на Решение № 12 от
10.01.2023 г. на ОС - Пловдив по т. д. № 480/2022г., което не е
допуснато до касация с определение Определение № 1288 от
16.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 1395/2023 г., I т. о., ТК, докладчик
съдията Кристияна Генковска, както и на цитираното в решението на
ОС-Пловдив Решение № 383 от 6.10.1998 г. на ВКС по гр. д. № 194/98
г., 5-членен с-в, докладчик зам.-председателят на ВКС Благовест
Пунев.
С оглед констатираните от съда нарушения на разпоредбата на
чл. 138, ал. 2 от ТЗ и чл. 137, ал. 3, изречение второ от ТЗ, взетите
решения на проведеното на 24.10.2024г. общо събрание на
„ЗДРАВЕЦ“ ООД следва да се отменят като незаконосъобразни.
-разноски
С оглед основателността на исковете и на основание ал. 78, ал. 1 от
ГПК, на ищеца се полагат направените по делото разноски. Такива са
8
направени от ищеца за заплатена държавна такса в размер на 160 лева
и заплатен адвокатски хонорар в размер на 800 лева. По делото има
възражение от ответната страна за прекомерност на адвокатския
хонорар на ищеца. Така направеното възражение съдът намира за
неоснователно. Исковете по чл. 74 от Търговския закон касаят
многообразни хипотези на незаконосъобразност на взети решения на
общото събрание на едно дружество и като такива се отличават с
правна сложност. С оглед на което и на ищеца се дължат направените
разноски в общ размер от 960 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 74, ал. 1 от Търговския
закон Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ взетите решения на проведеното на 24.10.2024г.
извънредно общо събрание на „ЗДРАВЕЦ“ ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Несебър, к. к. Слънчев бряг,
хотел Азуро, както следва: 1. Дружеството да продължава да
експлоатира и управлява хотел Азуро в КК „Слънчев бряг“ и 2.
Освобождава от отговорност управителя на дружеството Стефани
Венцеславова Чамурджиева.
ОСЪЖДА „ЗДРАВЕЦ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Несебър, к. к. Слънчев бряг, хотел Азуро да
заплати на Г. С. П., с ЕГН ********** сумата от 960 лева,
представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
9