Р Е Ш
Е Н И Е
№ /20.11.2018 год., гр. Варна
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХХVІ с-в, в
публичното заседание на девети октомври две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
при
секретаря Христиана Тонева, като
разгледа докладваното от съдията адм.д.№552
по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.54 ал.6 от Закона за
кадастъра и имотния регистър и е образувано по
жалба от „РМК-1” ЕООД – Варна, ЕИК *********, представлявано от управителя Р.С.В.,
ЕГН **********, чрез пълномощника му адв.Е.Д. ***, против Уведомление
изх.№24-1384-18.01.2018г за отказ за
изменение на КК и КР, и Удостоверение изх.№25-6328-17.01.2018г на Началника на
СГКК-Варна за неприемане на техен проект за изменение на КК и КР с
вх.№01-339833-07.11.2017г.
Според оспорващите
обжалваната заповед е обременена с всички пороци по см.чл.146 от АПК. Сочат, че
единственият мотив на отказа за поисканото изменение на КК и КР и
удостоверението за неприемане на проекта, в което пък липсват посочено правно
основание и мотиви, вкл. и по отношение
на направеното допълнително уточненение от 20.12.2017г в изпълнение на дадените
им указания. На второ място се сочи, че представеният от тях проект изцяло
съответства на изискванията на чл.75 ал.6 и ал.8 от Наредба
№РД-02-20-5/15.12.2016г, с който текст е мотивиран отказа; освен това
представеният от тях цифров модел е одобрен и приет от административния орган с
нарочно съставения протокол, който факт противоречи на изложеното в оспореното
удостоверение. На следващо място се твърди, че административният орган незаконосъобразно
е мотивирал отказа си с разпоредбата на чл.44 ал.1 ЗКИР, защото с искането им е
представен проект за изменение на КККР, изготвен от лице с правоспособност за
дейности по кадастъра, като в обяснителната записка към същия изрично е
посочено, че проектът е изготвен на основание чл.53а т.3 от ЗКИР вр.чл.74 ал.1
и чл.75 ал.4 от Наредба от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и
поддържането на КККР. Било е извършено геодезическо заснемане на сградата и са
изготвени схеми на СОС по етажи – т.е. „очертания на самостоятелните обекти“ в
съществуващата в КК сграда по чл.44 ал.1 от ЗКИР. Твърди се в тази връзка, че съгл.чл.74
ал.1 от Наредбата от 15.12.2016г. съществуващите на терена сгради или
съоръжения на техническата инфраструктура, в които има самостоятелни обекти, се
отразяват в кадастралната карта и кадастралните регистри въз основа на
заснемане на съществуващото на място състояние, като данни за собствеността и
собственика се записват в кадастралния регистър на недвижимите имоти след
предоставяне на документи за собственост, т.е. законодателят е дал възможност
при липса на достатъчно данни за очертанията на самостоятелните обети в сгради
и съоръжения на техническата инфраструктура те да бъдат установени чрез
описание на място. В случая именно въз основа на геодезическо заснемане от
правоспособно лице се установява непълнота в съществуващата кадастрална карта
по смисъла на §1, т.16 от ЗКИР – относно данните за самостоятелните обособени
обекти (СОС), каквито съществуват в сградата, нанесена в КК, но не са отразени
в нея. Сочи се, че тази непълнота може да бъде преодоляна само с процедурата по
нанасяне на посочените СОС в сградата, отразена в КККР, каквото е и отправеното
искане до Началника на СГКК, в подкрепа на което са представени достатъчно
доказателства, вкл. документ за собственост, чрез който също се установява
наличието на обособените обекти в процесната сграда и функционалното им
предназначение. В тази връзка се излага, че в случай на съществуваща за
административния орган неяснота относно очертанията наСОС всградата, той е разполагал
с възможността по чл.30 ал.2 от АПК вр. с §8 от ПЗР на АПК да уведоми заявителя
да отстрани недостатъците в 3-дневен срок, което не е сторено. Не на последно
място се твърди, че липсва законово изискване, а дори и указание от
административния орган за прилагане към заявлението им на удостоверение за липса
на данни, издадено от общинската администрация, още повече, че Началникът на
СГКК може служебно по реда на чл.36 от АПК да изиска информация или документи,
които са налични при други органи за нуждите на съответното производство. В
обобщение се твърди, че административният орган е издал обжалваните откази в
нарушение на чл.35 от АПК, без да изследва релевантните факти и обстоятелства
по случая, а в рузалтат на допуснатите съществени процесуални нарушения при
събирането и цененето на доказателствата органът не е приложил правилно и
материалния закон, вместо което е обсъждал неотносими към казуса въпроси, и е
допуснал противоречие между фактическото и правното основание за издаване на
отказа, което резултира в липса на мотиви и е достатъчно основание за отмяната
му.
След
представяне на писмо-становище от Началника на СГКК Варна, с което е заявено,
че подписът върху уведомление изх.№24-1384/18.01.2018 г. е положен лично от
инж.К. Б. в качеството й на Началник на СГКК Варна, жалбоподателите заявяват,
че не поддържат искането си за обявяване нищожността на оспорените актове.
С тези
аргументи се претендира отмяната на отказите като незаконосъобрази, след което преписката
да бъде върната на органа със задължение да предостави поисканата
административна услуга в указан от съда срок. Претендира се и присъждане на
сторените в производството разноски.
Ответната
страна – Началника на СГКК Варна, редовно призована за съдебно заседание, не
изпраща процесуален представител. С писмено становище оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана, и прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, в случай, че същото е над минималните
размери, предвидени в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Заинтересованата
страна – „Дизел Р.“ ООД – Варна чрез адв.Б. *** оспорва жалбата, като
неоснователна. Позовавайки са на приетото от съда заключение на СТЕ счита, че изводът
на административния орган за несъответсвие между исканото вписване и
действителното правно и фактическо положение на обекта е доказан, с оглед на
което настоява за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски по делото.
След
преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Началото
на административното производство е поставено със заявление вх.№01-339833/07.11.2017 г.,
подадено от „РКМ-1“ ЕООД, до Службата по геодезия, картография и кадастър
Варна, с искане за: 1. Нанасяне на
настъпили промени в кадастралната карта; 2.
Нанасяне на настъпили промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти; 3. Определяне и запазване на
идентификатор; 4. Издаване на схема
на самостоятелни обособени обекти; и 6.
Удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри. Към заявлението са приложени документи, удостоверяващи,
че дружеството-жалбоподател е собственик на процесния имот заедно със
заинтер.страна „Дизел-Р.” ООД, разрешение за строеж от 31.07.2003г и проект за
изменение на КК и КР, предвиждащ нанасянето на общо четири СОС - по два на всеки етаж от нанесената в КК и
КР двуетажна промишлена сграда с идетификатор 10135.5501.147.1.
С
уведомление от 08.12.2017г на дружеството е указано, че към проекта не са
представени копия на одобрени от Община Варна архитектурни чертежи за обекта,
или при липса на такива –удостоверение за това обстоятелство ведно със
становище относно функционалното предназначение на заявените за отразяване в КК
и КР СОС, и че не е изпълнено условието на §1 т.1 от ДР на ЗКИР и чл.17 ал.6 от
Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016г, като е определен 14-дневен срок за представяне
на указаните документи и заявителите са уведомени, че удостоверението за
приемане на проекта ще бъде издадено и изменението ще бъде процедирано след
това, а при непредставянето им процедурата ще бъде прекратена.
В отговор
на 20.12.2017г е постъпило писмо от дружеството-заявител чрез адв.Д., със становище,
че заявенитео им не е обременено с нередовности. Конкретно се сочи, че §1 т.1
от ДР на ЗКИР съдържа легална дефиниция за границите на сграда, а в случая не
се иска тяхната промяна, понеже сградата вече е нанесена и границите й са
определени. Що се отнася до разпоредбата на чл.17 ал.6 от Наредбата от
15.12.2016г – в обяснителната записка към представения проект за изменение на
КК и КР изрично е посочено, че той е изготвен на осн.чл.53а т.3 от ЗКИР вр.чл.74 ал.1 и чл.75 ал.4 от
Наредбата от 15.12.2016г, като е извършено геодезическо заснемане на сградата и
са изготвени схеми на СОС по етажи, т.е направени са измервания на етажа по
см.чл.17 ал.6 т.1 от Наредбата от 15.12.2016г., т.е. това условие е изпълнено
от заявителите и няма пречка за извършване на поисканата от тях услуга. Отделно
се сочи, че функционалното предназначение на СОС в проекта за изменение на КК и
КР се установява и от титула им за собственост (н.а. №80/08.10.2002г); сочи се
също, че с представения проект за изменение на КК и КР са заснети СОС в
сградата, извършени след издаване на приложенито разрешение за строеж от
31.07.2003г. В обобщение се сочи, че в случая е налице непълнота в
съществуващата КК по см.§1 т.16 от ДР на ЗКИР при съотнасяне на данните за СОС
в нанесената в КК сграда спрямо действителното състояние на сградата и обектите
в нея към момента на одобряване на КК и КР, чието преодоляване се цели с
представения от дружеството проект.
Административното
производство е приключило с идаване на оспорените понастоящем Удостоверение за
неприемане на проект за изменение да КК и КП от 17.01.2018г, с който е прието,
че проектът не отговаря на изискванията на чл.75 от Наредба
№РД-02-20-5/15.12.2016г, тъй като очертанията на заявениет за изменение на КК и
КР СОС в сградата с цитирани проектни идентификатори не съответстват на
приложените копия на одобрени архитектурни чертежи в нарушение на изискванията
на чл.44 от ЗКИР, а и не е приложено удостоверение от общинската администрация
за липса на данни. Издадено е и Уведомление за отказ за извършване на изменение
на КК и КР от 18.01.2018г с аргумент, че проектът за изменение на КК и КР не е
приет с предходното удостоверение.
По делото
е допусната, назначена и изпълнена съдебно-техническа експертиза, чието заключение
е прието като доказателство по делото, и което съдът кредитира изцяло като
обективно и компетентно дадено. Вещото лице е посочило, че с извършеното
архитектурно заснемане (неодобрено) на съществуващата сграда и разпределението
на обектите в нея е съобразен предложения проект за изменение на КК и КР, като
в границите на процесната сграда са обособени четири самостоятелни обекта. При
извършения оглед и контролните измервания на място вещото лице е констатирало,
че между одобрения архитектурен проект на сградата от 29.07.2008г на район
„Аспарухово” (приложен по административната преписка), и предложения проект за
изменение на кадастралната карта се констатират съществени различия, както
следва: 1. Контурът на сградата на място съответства на предложения проект за
изменение на КК, но той пък е различен от този в одобрените архитектурни проекти;
различията са показани в изготвените от вещото лице комбинирани скици към
заключението, където контура на проекта за изменение на КК, респективно
изграденото на място, е изчертан с черни линии, а контура на сградата по
одобрен проект е изчертан с червени линии. Така се установява, че както първия,
така и втория етаж са пристроени и надстроени извън обхвата на одобрените
проекти; 2. В схемите по проекта за изменение на КК и КР също така не са
нанесени общите части – стълбищните клетки; 3. На комбинирана скица №1 за
самостоятелните обекти на първи и втори етаж с черни линии са показани СОС по
предложения проект за изменение на КК, а с червени линии и червен надпис са
показани СОС така, както следва да бъдат нанесени в действащата КК съобразно
одобрените архитектурни проекти. 4. Също така съобразно одобрените архитектурни
проекти СОС би следвало да бъдат само два – по един на всеки етаж (червени лини
ии червен надпис), а не така както в проекта за изменение на КК - четири. В
обобщение вещото лице е посочило, че не е налице съответствие между заявените
за изменение на КК и КР СОС в сграда с идентификатор 10135.5501.147.1 с
проектни идентификатори 10135.5501.147.1, 10135.5501.147.2, 10135.5501.147.3 и
10135.5501.147.4 със заснемането на място, направено по внесения проект за
изменение на КК, както и с приложените към него него копиа на одобрени
архитектурни чертежи, респективно – архитектурни планове. Разпитана в съдебно
заседание вещото лице потвърждава, че поисканото от дружеството-жалбоподател
изменение на КК и КР не съответства както на действителното положение на
самостоятелните обекти, така и на одобрените строителни проекти.
Горната
фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за
установена въз основа на приобщените по делото писмени доказателства и
заключението на изслушаната СТЕ, чийто съвкупен анализ не налага различни
изводи.
Установените
по делото факти налагат следните правни
изводи:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, от легитимиран субект – адресат на
оспорените актове, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество се преценява като неоснователна.
Съгласно
чл.54 ал.1 от ЗКИР непълнотата или грешката в КК и КР се допълва или поправя от
службите по ГКК въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на
КККР, изготвен от правоспособно лице по кадастъра (чл.51 ал.5 от ЗКИР). Това
изискване в случая е изпълнено, а основанията, посочени в удостоверението за
неприемане на проекта за изменение от 17.01.2018г, са две – неконкретизираното
му несъответствие с чл.75 от Наредбата от 15.1.2016г, и нарушение по чл.44 от ЗКИР. Ал.1 на цитирания текст предвижда, че очертанията на самостоятелните
обекти в сгради и в съоръжения на техническата инфраструктура се установяват по
строителните книжа, по актовете за собственост, а при липса на достатъчно данни
в тях и чрез описание на място. С възражението си против уведомлението за отстраняване
на недостатъците на заявлението им от м.12.2017г и с жалбата си пред съда
жалбоподателите твърдят, че отразяване в КК и КР четири СОС в съществуващата и
нанесена сграда не са отразени и не съществуват в други документи, поради което
са пристъпили към последния допустим способ – заснемането им на място. Това
твърдение обаче не съответства на приобщените към делото доказателства, и
конкретно – на одобрения архитектурен проект от 29.07.2008г от Община Варна,
р-н „Аспарухово”, където и според заключението на СТЕ превидените в сградата
СОС са само два – по един на етаж, докато съществуващите на място и включени в
проекта за изменение на КК и КР са четири – по два на етаж. Точно чрез
заключението на СТЕ по делото се установява, че предложният проект за изменение
на КК и КР не съответства на строителните
книжа – конкретно на одобрения архитектурен проект за сградата. При това
броят на СОС не е единственото такова несъответствие – контурът на сградата в
проекта за изменение на КК и КР е различен от този в одобрените проекти – както
първият, така и вторият етаж са пристроени и настроени извън техния обхват,
което на самостоятелно основание изключа приложимостта на чл.53а от ЗКИР, на
който се позовават жалбоподателите; в схемите по проекта за изменение не са нанесени
общите части – стълбищните клетки; и на първо място заявените за изменение СОС
в сградата не са съответни със заснемането на място, направено по техния проект
от една страна, и със приложените към проекта копия на одобрени архитектурни
чертежи, респективно – архитектурни планове. Въз основа на тези неоспорени от
страните изводи на вещото лице по СТЕ, изцяло изводими от наличните приобщени
по делото доказателства, се налага еднозначен извод, че Удостоверението от
17.01.2018г, с което не е приет проекта за изменение на КК и КР, приложен към
заявлението на „РКМ 1” ЕООД, е постановено при правилно приложение на
материалния закон. Уведомлението за отказ за извършване на заявеното изменение
на КК и КР е мотивирано именно с неприемането на проекта съг. Удостоверението,
поради което изводът за неговата материалнаправна законосъобразност е
идентичен.
Обжалваните
удостоверение за неприемане на проекта и отказ за извършване на поисканата
административна услуга са издадени от орган със съответната материална,
териториална и темпорална компетентност, в рамките на правомощията му, и е
подписан от посочения си издател, поради което не са нищожни. Същевременно
всички възражения за допуснати съществени процесуални нарушения – такива, чието
избягване би резултирало в различно произнасяне по същество на административния
орган, неправилно приложение на материалния закон или несъответствие с целта му
се преценяват като неоснователни. Изложеното квалифицира жалбата на „РКМ 1” ЕООД
като неоснователна и безалтернативно налага отхвърлянето й.
При този
изход на спора претенцията на дружеството-жалбоподател за присъждане на
сторените по делото разноски се явява неоснователна, а от страна на ответника
такива не са претендирани. Пълномощникът на заинтересованата страна „Дизел-Р.” ООД е направил искане за присъждане
на разноски в размер на 2 500 лв., и е представил доказателство за
плащането им във брой – Договор от 04.10.2018 г. за правна защита и съдействие,
Серия Б №**********, с който е договорено оказване на правна защита и
съдействие по адм.д.№552/2018 г. по описа на Административен съд Варна –
предвид липсата на възражения от жалбоподателите претендираната сума следва да
бъде заплатена изцяло.
Мотивиран
от изложеното и съобразно компетенциите си чл.172 ал.2 предл. второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „РКМ-1“ ЕООД - Варна, ЕИК *********, представлявано от управителя Р.В.С.,
против Уведомление изх.№24-1384-18.01.2018г за отказ за изменение на КК и КР, и Удостоверение
изх.№25-6328-17.01.2018г на Началника на СГКК-Варна за неприемане на техен
проект за изменение на КК и КР с вх.№01-339833-07.11.2017г.
ОСЪЖДА „РКМ-1“ ЕООД - Варна, ЕИК *********,
представлявано от управителя Р.В.С., да заплати на „Дизел Р.“ ООД –
Варна, ЕИК *********, сумата 2 500 (две хиляди и петстотин) лева,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Преписи от
решението да се връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: