Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260010/22.03.2022г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на девети март,
двехиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при участието на секретаря
Юлия Калчева,
като разгледа докладваното от съдията Д.
Джамбазова в.гр.дело № 460/20 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна
жалба, подадена от пълномощника на представляващия КПКОНПИ против решение №
260010/7.09.2020 г. по гр.д.№ 278/17 г. на Окръжен съд – Разград в частта му, с
която е отхвърлен иска по чл.74, ал.1 и 2 от ЗОПДНПИ /отм./, предявен срещу Б.А.Р.
и Д.Х.Р.. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба
за отмяна в обжалваната част и за постановяване на ново решение по съществото
на спора, с което предявеният иск бъде уважен изцяло.
Отговор на въззивната жалба не е подаден.
Въззивната жалба е редовна, подадена е в
срок от страна с правен интерес от обжалването, при наличието на доказателства
за надлежна представителна власт, поради което е допустима.
След като прецени
доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският
апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:
Производството е по реда на
чл.74 от 3ОПДНПИ, вр. с § 5 ПЗР на ЗПКПОНПИ, образувано по обективно и
субективно съединени искове срещу Б.А.Р. и Д.Х.Р. от гр.Исперих, за отнемане в
полза на държавата на имущество на обща стойност от 313216,06лв.
В частта
му, с която искът е уважен за подлежащото на отнемане имущество в размер на
168863,60 лв., постановеното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Предвид
факта, че предмет на въззивното производство е претенцията за отнемане в полза
на държавата на имущество над този размер, до първоначално предявената сума от 313216,06
лв., не следва настоящата инстанция да обсъжда законния произход на средствата и
несъответствието между доход и имущество на проверяваните лица.
Събразно практиката на ВКС на РБ – р.№ 129/8.VІ..2015 г. по гр.д.№
5562/2013 г. на ВКС, IV г.о. и р.№ 147/16.ІХ..2019 г. по
гр.д.№ 1998/2018 г., на ВКС IV г.о., на отнемане подлежат само налични
средства, ако за тях са налице и останалите условия за отнемане по закона. Предмет
на отнемане не могат да бъдат парични средства, преминали през банковите сметки
на лицето или през неговото имущество, но неналични към датата на предявяване
на иска по чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ /отм./.
Паричните
средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да
са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяването
лице или на лицата по чл.63 - чл.67 от ЗОПДНПИ /отм./, не подлежат на отнемане.
Неналичните парични суми, представляващи погасителни вноски по кредити, вноски
по банкови сметки и лизингови вноски, преводи и лихви по банкови сметки и
изтеглени суми на каса, не съставляват "имущество" по смисъла на
чл.77, ал.4, т.1, вр. § 1, т.1 от закона. Тези парични средства могат да бъдат
третирани като преминали през имуществото на проверяваното лице, но ако не са в
негово притежание в края на изследвания период, не подлежат на отнемане. В този
смисъл е и решение № 13/13.Х.2012 г. на Конституционния съд на РБ по
конституционно дело № 6/2012 г.
Предвид цитираната практика и поради неналичност на преобразувано в пари имущество,
искът за разликата над 168863,60 лв., до първоначално предявения размер от
313216,06 лв., е недоказан и следва да бъде отхвърлен, а решението – в
отхвърлителната му част – като правилно и законосъобразно, следва да бъде
потвърдено.
По
ицложените съображения, Варненският апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 260010/7.09.2020 г.
по гр.д.№ 278/17 г. на Окръжен съд – Разград В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен иска по чл.74, ал.1 и
2 от ЗОПДНПИ /отм./, предявен срещу Б.А.Р. и Д.Х.Р..
В
необжалваните му части, решението е влязло в сила.
Решението
може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.