Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 09.12.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на тридесети март две
хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 2450 по описа за 2020г. и
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на „У.с.б.з.а.л.п.о.“ ЕАД, с която срещу „С.б.з.а.л.н.х.з.“ ЕАД при условията
на обективно кумулативно съединяване са предявени:
1) осъдителен иск с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД за сумата 253 897,99 лв. – разходи за електрическа енергия,
студена вода, топлоенергия, поддръжка на асансьори, охрана и поддръжка на
изтривалки, както и разходи за ползване на кислород от централна кислородна
инсталация, дължими за периода от 15.01.2018г. до 15.01.2020г. съгласно трайно
установени облигационни правоотношения между страните за уреждане на
правоотношенията им по съвместно използване на сградата на адрес гр. София, ул.
******;
2) осъдителен иск с правно основание чл. 86,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 48 569,80 лв. – лихви за забава, изтекли върху
главните вземания в периода от 16.01.2018г. до 09.12.2020г.
Ответникът оспорва предявените искове по
основание с възражения за липса на облигационни правоотношения между страните
(конкретните твърдения са, че действието на цитирания в исковата молба договор
с рег. №Д1-16/20.06.2013г. е прекратено преди периода, за който е предявен
главният осъдителен иск, а последващ договор за уреждане на отношенията между
страните във връзка с консумативните разходи за използване на процесната сграда
не е сключван, в процесния период ответникът не е ползвал кислород от
кислородната инсталация на ищеца, освен това не е получавал фактурите, издадени
от ищеца за плащане на част от консумативните разноски за ползването на
сградата и за използван кислород от инсталацията).
Оспорва исковете и по размер с възражения, че
претендираните от ищеца суми не са съответни на обема на консумативните
разходи, направени във връзка с ползването на сградата от ответника в процесния
период.
Оспорва иска за лихви за забава и с
възражение, че със споразумение от 29.11.2019г. вземанията на ищеца за лихви за
забава, изтекли в периода от 15.01.2018г. до 31.12.2018г. върху главните
вземания за консумативни разходи, са разсрочени на погасителни вноски с падежи
до 31.10.2022г.
Заявява и възражение за съдебно прихващане на
предявените с исковата молба вземания на ищеца със свои вземания в общ размер
14 156,74 лв. – лихви за забава, изтекли в периода от 16.01.2015г. до
30.07.2020г. върху главни вземания на ответника за цена на предоставени
медицински услуги в периода от 16.12.2014г. до 15.06.2020г.
Ищецът оспорва предявените за съдебно
прихващане вземания на ответника за лихви за забава с възражение, че не е бил в
забава към датите на плащанията на главните вземания за цена на медицински
услуги, както и с възражение за изтекла погасителна давност.
Безспорно е, че и двете страни по делото се
помещават и осъществяват дейност в една и съща сграда с адрес гр. София, ул. ******.
С договор с рег. №Д1-16/20.06.2013г. (приет
като писмено доказателство по делото) страните са постигнали съгласие за
разпределение на разходите за електрическа енергия, студена вода, топлоенергия,
поддръжка на асансьори, охрана и поддръжка на изтривалки в сградата, като
определят частта от тези разходи, които ответникът дължи да възстанови на ищеца,
както и задължение на ответника за плащане на ползвания кислород от инсталация
в сградата.
Договорът е сключен за тригодишен срок, а със
споразумение от 31.12.2015г. (също прието като писмено доказателство по делото)
действието му е продължено до 01.05.2016г.
Последващ договор или допълнително
споразумение за продължаване на срока на договора от 20.06.2013г. не са
подписвани между страните, но и след 01.05.2016г. ищецът продължава да издава
фактури за вземания срещу ответника за възстановяване на част от консумативните
разходи за сградата и ползвания кислород от инсталацията съобразно уговореното
в договора, а от заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза по
делото се установява, че ответникът е записал в счетоводството си сумите по
фактурите като задължения към ищеца и е включил тези суми в дневника за
покупките и справките-декларации по ЗДДС – обстоятелство, което представлява
извънсъдебно признание на ответника на задълженията му по издадените от ищеца фактури
в установения от експертизата общ размер от 253 897,99 лв., включително признание
за продължаване на облигационните правоотношения между страните за разпределяне
на консумативните разходи за процесната сграда и след изтичане на срока на договора
от 20.06.2013г.
От заключението на експертизата се установява,
че ответникът е извършил и плащания на сумите по част от издадените от ищеца
фактури, а именно плащане на сумата 1 180,39 лв. по фактура
№5645/25.11.2019г. и на сумата 1 276,15 лв. по фактура №5706/13.01.2020г.,
като при отчитане на погасителния ефект на въпросните плащания непогасени
остават задължения на ответника по процесните 137 фактури, представени с
исковата молба, в общия размер 251 441,45 лв.
Издадените от ищеца фактури за процесните
вземания представляват и покана за изпълнение на вземанията по смисъла на чл.
84, ал. 2 ЗЗД (изрично в този смисъл решение №158 от 07.11.2013г. по т.д.
№1128/2012г. на ВКС, I т.о.), тъй като
обективират искане на ищеца за плащане на вземанията и определят срок за това
(посоченият във фактурите падеж).
В противовес на съображенията на пълномощника
на ищеца, изложени в откритото съдебно заседание на 30.03.2022г., падежът само
на част от процесните фактури (а именно фактурите, издадени до края на 2018г.) съвпада
с датите на издаване на фактурите. В останалите фактури (тези, издадени след
2018г.) е посочен падеж, който настъпва 30 дни след датата на съответата
фактура.
Лихвите за забава, изтекли върху главните
вземания на ищеца по процесните фактури в периода от падежа на вземането по
всяка от фактурите до 09.12.2020г. (крайната дата на периода, за който е
предявен искът за лихви), респективно до датите на плащанията на сумите по
фактура №5645/25.11.2019г. и фактура №5706/13.01.2020г., изчислени въз основа
на данните в приложение №9 към заключението на счетоводната експертиза (по
отношение на лихвите върху вземанията по фактурите, издадени до края на 2018г.)
и приложение №4 към заключението на експертизата (по отношение на лихвите върху
вземанията по фактурите, издадени след 2018г.), възлизат на общия размер 47 071,09
лв.
Възраженията на ответника, че за част от
вземанията за лихви ищецът е издал фактура №5293/29.01.2019г. и тези вземания са
разсрочени със споразумение между страните, сключено на 29.11.2019г., не се
установяват от доказателствата по делото, напротив - опровергават се и само от
цитираните документи, представени с отговора срещу исковата молба, тъй като
видно от съдържанието на самите документи споразумението от 29.11.2019г. е
сключено за разсрочване на задължения на ответника към ищеца по договори за
медицински услуги, а въпросната фактура №5293/29.01.2019г. е издадена за
вземания за неустойки по тези договори, тоест за вземания със съвсем различно
основание от вземанията, за които са предявени осъдителните искове по
настоящото дело.
По изложените съображения предявеният
осъдителен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД е доказан по основание и до размера от 251 441,45
лв., а предявеният осъдителен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД до размера от 47 071,09
лв.
За разликата до пълните им предявени размери
от 253 897,99 лв., съответно 48 569,80 лв., исковете се явяват
неоснователни.
За съдебно прихващане с вземанията на ищеца за
главници и лихви по процесните фактури ответникът е заявил свои вземания в общ
размер 14 156,74 лв. – лихви за забава, изтекли в периода от 16.01.2015г.
до 30.07.2020г. върху главни вземания на ответника срещу ищеца за цена на
предоставени медицински услуги в периода от 16.12.2014г. до 15.06.2020г.
От заключението на счетоводната експертиза се
установява, че ищецът е записал в счетоводството си сумите по фактурите,
издадени от ответника за вземанията за цена на медицински услуги, а изчисленият
от експертизата общ размер на вземанията за лихви, изтекли върху главните
вземания в периода от 16.01.2015г. до 30.07.2020г., при съобразяване на датите
и размерите на осчетоводените от страните частични плащания по главните
вземания, възлиза на сумата 14 159,86 лв.
Към датата на подаване на отговора срещу
исковата молба, с който тези вземания за лихви са предявени от ответника за
съдебно прихващане в производството по настоящото дело, по отношение на част от
вземанията (а именно вземанията на ответника за лихви, изтекли до 01.03.2018г.)
тригодишният погасителен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД е изтекъл, но тъй
като прихващане между въпросните вземания и вземанията на ищеца, за които са
предявени осъдителните искове по делото, е могло да се извърши преди изтичане
на давността, прихващането следва да бъде допуснато съгласно чл. 103, ал. 2 ЗЗД
за пълния му предявен от ответника размер от 14 156,74 лв., което
предпоставя и частично отхвърляне на предявения осъдителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сума до посочения размер.
С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78,
ал. 1 и 3 ГПК всяка от страните дължи да възстанови част от разноските, които
насрещната страна е направила за съдебното производство, съразмерно на
уважената, респективно отхвърлената част от предявените искове.
По изложените съображения Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „С.б.з.а.л.н.х.з.“ ЕАД с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** да
заплати на „У.с.б.з.а.л.п.о.“ ЕАД с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление *** на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата 237 284,71 лв. –
разходи за електрическа енергия, студена вода, топлоенергия, поддръжка на
асансьори, охрана и поддръжка на изтривалки, както и разходи за ползване на
кислород от централна кислородна инсталация, дължими за периода от 15.01.2018г.
до 15.01.2020г. за съвместното ползване на сградата на адрес гр. София, ул. ******,
ведно със законната лихва от 10.12.2020г. до изплащането на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД за разликата над 237 284,71 лв. до размера от
251 441,45 лв. като погасен чрез ПРИХВАЩАНЕ
с насрещни вземания н. „С.б.з.а.л.н.х.з.“ ЕАД срещу „У.с.б.з.а.л.п.о.“ ЕАД з.
сумата 14 156,74 лв. – лихви за забава, изтекли в периода от 16.01.2015г.
до 30.07.2020г. върху главни вземания за цена на предоставени медицински услуги
в периода от 16.12.2014г. до 15.06.2020г., а за разликата над 251 441,45
лв. до пълния му предявен размер от 253 897,99 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „С.б.з.а.л.н.х.з.“ ЕАД с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление *** да заплати
на „У.с.б.з.а.л.п.о.“ ЕАД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 47 071,09 лв. - лихви за забава,
изтекли в периода от 16.01.2018г. до 09.12.2020г. върху главните вземания за
разходи за съвместното ползване на сградата на адрес гр. София, ул. ****** в
периода от 15.01.2018г. до 15.01.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над
47 071,09 лв. до предявения размер от 48 569,80 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА „С.б.з.а.л.н.х.з.“ ЕАД с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** да
заплати на „У.с.б.з.а.л.п.о.“ ЕАД с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 22 573,20 лв. –
разноски за съдебното производство.
ОСЪЖДА „У.с.б.з.а.л.п.о.“
ЕАД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати н. „С.б.з.а.л.н.х.з.“ ЕАД с ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК
сумата 92,22 лв. – разноски за съдебното производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: